№ 1046
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
ТеоД. Анг. Карабашева
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100513709 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на М.НА В.Р. срещу решение №
20067556/17.11.2022 г. по гр.д. № 65010/2020 г. по описа на СРС, 30 състав. С
обжалваното решение са отхвърлени искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД за
осъждането на ответника Ц. М. Н. да заплати в полза на ищеца М.НА В.Р. сумите,
както следва: 297 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 23.12.2020 г., до погасяването, представляваща възнаграждения и разноски за
явяване на ответника по наказателни дела в качеството на вещо лице за периода от
01.01.2016 г. до 30.06.2017 г., които е следвало да бъдат получени от ищеца, 82,64 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 28.02.2018 г. до
31.12.2020 г.
Жалбоподателят - М.НА В.Р., твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че
сумата в размер на 297 лв. е получена от ответника като възнаграждение от съда за
изготвени от него експертизи в периода 01.01.2016 г. до 30.06.2017 г. Счита, че същата
се дължи в полза на МВР, тъй като МВР заплаща на служителя за положения труд във
връзка с изготвяне на експертизите, организира работния процес във връзка с това,
1
както и необходимата техтика, консумативи, действия по акредитация и лецензирани
дейности, обучение на персонала и др. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде
отменено и исковете да бъдат уважени. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата - Ц. М. Н., счита, че първоинстанционното решение е
правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по
производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
С обжалваното решение са отхвърлени осъдителни искове с правно основание
чл. 59 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД, предявени от М.НА
В.Р. срещу Ц. М. Н., за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумите,
както следва: 297 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 23.12.2020 г., до погасяването, представляваща възнаграждения и разноски за
явяване на ответника по наказателни дела в качеството на вещо лице за периода от
01.01.2016 г. до 30.06.2017 г., които е следвало да бъдат получени от ищеца, 82,64 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 28.02.2018 г. до
31.12.2020 г.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е правилно.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че през процесния период ответникът е
бил държавен служител по служебно правоотношение с ищеца, по което е получавал
трудово възнаграждение, както и че е получил сумата от 297 лв. като вещо лице по
наказателни дела.
Съгласно справки от Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и
Окръжен съд – Стара Загора, за периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2017 г. в полза на
ответника Ц. М. Н. е изплатена сумата в общ размер на 297 лв. Видно от справка,
предоставена от Софийски градски съд, на ответника е изплатена сумата в общ размер
на 185 лв., както следва: по НОХД № 1466/2016 г. – 65 лв., по НОХД № 2834/2015 г. –
120 лв. Съгласно справка от САС, на ответника е изплатена сумата в размер на 30 лв.
по ВНОХД № 908/2015 г. Съгласно справка от Окръжен съд – Стара Загора, по НОХД
№ 283/2015 г. в полза на ответника е заплатено сумата в размер на 40 лв. и сумата в
размер на 42 лв. (командировъчни разходи).
Не се спори между страните, че посочените суми са заплатени в полза на
ответника под формата на възнаграждение за явяване и разходи за явяване като вещо
лице по наказателни дела, разглеждани от посочените съдилища. Посоченото
обстоятелство изрично се признава от процесуалния представител на ищеца в молба от
2
12.07.2022 г.
Следва да се установи, дали е налице основание за задържане на сумите,
получени от ответника под формата на възнаграждение за явяване и разходи за явяване
в качеството му на вещо лице по наказателни дела.
През процесния период действащи са били разпоредбите на чл. 20-22 от Наредба
№ 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите
лица, в редакциите им според измененията с ДВ, бр. 50 от 2015 г., преди измененията и
допълненията с ДВ, бр. 82 от 2018 г. Според актуалните към процесния период
редакции на посочените подзаконови разпоредби, на вещото лице, включително и
когато е служител на МВР, се заплащат разходите за пътни, дневни и квартирни,
необходими за изготвяне на възложената експертиза, от органа, назначил експертизата,
съгласно размерите, предвидени в Наредбата за командировките в страната, приета с
ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 11 от 1987 г.), и Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина, приета с ПМС № 115 от 2004 г. (ДВ, бр. 50 от 2004 г.),
като такива пари се заплащат за всяко явяване на вещото лице пред органа, назначил
експертизата, или пред органа, който го е призовал (чл. 20, ал. 1 и ал. 2). При явяване
на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото освен
разходите се заплаща и възнаграждение в размер не по-малко от 20 лв., а считано от
измененията с ДВ бр. 28 от 2016 г., обнародван на 08.04.2016 г., при явяване на вещото
лице пред съда за изслушване по изготвена в досъдебната фаза на наказателния процес
експертиза освен посочените в чл. 20, ал. 2 разноски се заплаща възнаграждение не по-
малко от 20 лв. (чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от наредбата). Както беше посочено, не се спори
между страните, че всички претендирани от ищеца суми представляват
възнаграждение на ответника за явяване и разноски при отлагане на наказателни дела,
получени от ответника като вещо лице по наказателни дела. Посоченото се установява
освен това от приложените по делото справки от Софийски градски съд, Апелативен
съд – София и Окръжен съд – Стара Загора. От посоченото несъмнено се установява, че
тези суми касаят именно предвидените в чл. 21 от наредбата (в действащата към онзи
момент редакция) възнаграждения за вещите лица на съдебна фаза и по същество не
представляват възнаграждение за цялостната работа, която експертът е извършил по
изготвяне на експертните заключения.
Съдът счита, че е налице основание за получаване от ответника на процесните
суми, а именно - чл. 21 от наредбата (в актуалната към онзи момент редакция), като
едва с допълнение на подзаконовия нормативен акт, обнародвано в ДВ бр. 82/2018 г., е
създадена нова алинея 2 на чл. 22, според която определените възнаграждения по чл.
21, ал. 1 и 2 в случаите, когато вещото лице е служител на МВР, се заплащат на
министерството. На посочената разпоредба не е придадено обратно действие, поради
което същата се прилага по отношение на всички определени възнаграждения по чл. 21
3
след датата на влизане в сила на изменението (три дни след обнародването на
05.10.2018 г.). Ето защо, към процесния период от 01.01.2016 г. до 30.06.2017 г. е
налице годно законово основание експертите по наказателни дела да получават
определените им възнаграждения за явяване и изслушване на експертизи в открити
съдебни заседания, дори към този момент да са служители на МВР (какъвто е
ответникът), респ. тези суми не се следват на министерството, а на самите служители,
изготвили заключенията в качеството си на назначени вещи лица.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен
материал и при разпределената между страните доказателствена тежест по делото не се
установява неоснователно разместване на имуществени блага, като макар и ответникът
да е получил претендираната сума, това се е случило на годно правно основание, респ.
не е налице обедняване в правната сфера на ищеца със сумата от 297 лв., доколкото
липсва основание тези парични средства да бъдат изплатени на него.
Следва да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни
мотиви в тази насока, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
272 ГПК препраща изцяло към тях.
Следователно, исковете с правно основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД са неоснователни
и подлежат на отхвърляне.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 400
лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20067556/17.11.2022 г. по гр.д. № 65010/2020 г.
по описа на СРС, 30 състав.
ОСЪЖДА М.НА В.Р., с адрес: гр. София, ул. ******* № 29, да заплати в полза
на Ц. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*******, *******, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 400 лв. – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5