РЕШЕНИЕ
№ 19871
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110111722 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Г. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, срещу Е.С., с адрес:
/адрес/, представлявани от управителя „О.В.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: /адрес/, за осъждане на ответника, да осигури свободен достъп до общите
стени на междустълбищните площадки в сградата, чрез премахването на изградените
ниши/килери, за направата на необходия брой аварийни отвори, нужни за безопасното
функциониране и ежедневното използване на асансьорната уредба, лична собственост на
ищеца.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на два самостоятелни обекта в
процесната сграда: офис, находящ се на партера, както и жилище/ателие, находящо се на
последния етаж на сградата. Излага твърдения, че при проектирането и строителството на
жилищната сграда е заложена и изградена асансьорна шахта, ведно с асансьорна уредба,
която да обслужва само тези два обекта, лична собственост на ищеца, без достъп до същата
от страна на останалите собственици в ЕС, като електрическото табло е монтирано вътре в
жилищния имот на ищеца. Поради това, поддържа, че това техническо съоръжение е изцяло
негова лична собственост и не попада в режима на общи части на етажната собственост,
като останалите живущи в сградата използват за своето придвижване отделна асансьорна
уредба. Твърди, че при проектирането и изграждането на жилищната сграда, за въпросната
асансьорна шахта е предвиден само един авариен отвор, а на всички стълбищни площадки в
сградата, където е необходимо да се направят допълнителни аварийни отвори, живущите са
изградили складови ниши от алуминиеви профили, като същите са снабдени и със секретно
заключващи се врати. Поддържа, че живущите са направили тези ниши изцяло по своя
инициатива, като същите се използват като лични складови помещения/килери. Твърди, че
при авариране (засядане) на неговия личен асансьор, аварийните екипи не могат да бъдат
1
полезни и да евакуират лицето/а, находящи се в него, поради липса на достатъчно на брой
аварийни отвори (изходи за евакуация) и поради тази причина никоя лицензирана фирма за
поддръжка на асансьорни уредби, не желаела да сключи с ищеца абонаментен договор за
поддръжка на съоръжението. Поради това, личната асансьорна уредба на ищеца не можела
да се използва безопасно и законосъобразно, като за отстраняване на възникналия проблем
било необходимо да се изградят поне още три или повече аварийни отвора в стълбищните
стени, граничещи с асансьорната шахта. Поддържа, че за извършването на горните действия
било необходимо съгласие на живущите в етажната собственост, което те при множество
проведени разговори и покани, категорично отказвали с аргумент, че въпросните отвори ще
компрометират здравината на жилищната сграда. Излага твърдения, че това тяхно
становище било изцяло оборено и отхвърлено от изготвения цялостен конструктивен проект
на сградата. Поддържа, че с действията си етажните собственици лишават ищеца от
безопасното използване на неговия индивидуален обект на собственост, като действията им,
затрудняващи този достъп, били неправомерни и създавали пречки за упражняване правото
на собственост в пълен обем.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв. Развива аргументи за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че
ищецът е собственик на самостоятелни обекти в сградата, както и че негова лична
собственост е и самостоятелната асансьорна уредба, която свързва тези обекти. Излага
твърдения, че на Общото събрание на етажната собственост от 18.08.2018 г., е приет начин
на споделяне на междуетажните площадки между собствениците на самостоятелни обекти в
сградата, на Общото събрание, проведено на 02.03.2022 г., етажните собственици са
гласували против искането на ищеца да бъдат отворени междуетажните ниши и да бъде
извършено преустройство на общите части, като са взели решение изградените ниши да
бъдат запазени в досегашният им вид. Ответника поддържа, че няма взето решение за
извършване промяна на общи части или смяна предназначението им, като според становище
от дружеството строител на сградата - „К.“ ЕООД липсвала възможност за изграждане на
допълнителни отвори, които да бъдат ползвани от частния асансьор на ищеца, тъй като
изграждането на такива ще наруши устойчивостта на сградата при земетръс. Оспорват се
опасенията на ищеца, че при аварийна ситуация пътуващите в личния асансьора нямало да
могат да бъдат евакуирани и се твърди, че към момента има изграден авариен изход, а
съоръжението е проектирано да се придвижи самостоятелно до най-близкият вход/изход на
асансьора, като никой не е преграждал аварийният изход на асансьорната уредба.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. П., който поддържа предявения
иск. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък.
Ответника се представлява от адв. Д., който поддържа писмения отговор.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-техническа експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Съгласно Нотариален акт за учредяване право на строеж № **5/15.12.2011г., т.2, рег.
№ ****, дело № 145/2011 г. на нотариус Л.Л., рег. № *** на НК, ищеца е собственик на
Гараж №*, Гараж №*, Апартамент №**, Апартамент №** и Ателие №*, находящи се в
жилищна сграда с адрес /адрес/.
Представени са писмо до кмета на С.О., район „П.“, вх. № *****-****-**/17.10.2023 г.
и писмо от кмета на район „П.“, изх. № ***-**-****-**-(1)/02.11.2023 г., съгласно които
общината е дала становище, че монтираните врати на междуетажните площадки на сградата
са в общите части на сградата, което е в правомощията на ОС на ЕС.
Съгласно т. 3 от Протокол от проведено ОС на ЕС на сградата от 18.08.2015 г., е взето
решение нишите заградени на междуетажните площадки да се споделят между
собствениците и при желание на собственик да ги ползва, същия да заплаща полагащата се
2
сума на този, който я е преградил.
Съгласно взето на 02.03.2022 г. решение по т.2 от ОС на ЕС, етажните съсобственици
не са дали съгласие да се отворят два допълнителни аварийни изхода от шахтата на асансьор
№2.
От приетата по делото СТЕ, се установява, че голяма част от причинените неудобства
обуславящи необходимостта от наличие на допълнителни отвори в асансьорната шахта се
дължи на промени в Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на
асансьори (обн. ДВ, бр. 33 от 11.04.2003 г.). Вещото лице дава заключение, че видно от
изразено становище от инж. Г.ев, притежаващ пълна проектантска правоспособност, с
направата на допълнителни отвори на ниво междуетажни площадки в шайба №3, не се
променяла категорията на строежа, а съгласно представено на вещото лице становище от
фирма „Г.“ ООД, направата на отвори в шайба №3, предназначени за аварийни изходи от
кабината на асансьора, на всеки полуетаж, е силно препоръчително. Вещото лице дава
заключение, че изграждането на нови отвори в шайба №3 на междуетажните площадки,
може да се направят, след извършено обследване и изготвяне на конструктивен проект, като
при спазване на действащата нормативна база, няма да се създаде опасност за здравето и
имуществото на живущите. Към заключението на вещото лице са приложени становище от
„Г.“ ООД от 27.05.2025г., изготвено за целите на настоящото дело и конструктивно
становище от инж. В.Г. (без дата).
По делото е допусната и разпитана като свидетел В. Ц., която посочва, че изготвила
становище във връзка с необходимостта от отваряне на авариен изход за частния асансьор,
като е правила конструктивен проект, въз основа на архитектурния такъв. Асансьора бил с
една спирка в сутерена и една спирка на етажа на ищеца. Впоследствие ищеца бил решил,
след одобрен проект на построяване на сградата, че трябва да си сложи на всяка междинна
площадка отвор, но тя му обяснила, че трябва да премахне една земетръсна шайба. Не си
спомня на кой етаж била тази шайба. Първоначално неговото искане било да има отвор на
всеки етаж, като нейното становище било във връзка с това искане. Не знае впоследствие да
е искал само за определени отделни етажи.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.109 ЗС.
Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото по делото се установи, че спора
касае общи части на сградата, а именно – стените на асансьора, находящи се на
междуетажните площадки, пред които са обособени самостоятелни помещения, които са
затворени от етажните собственици, чрез поставяне на врати, за което има решение на ОС от
18.08.2015 г. Съгласно чл. 38 ЗС, общи части на всички собственици са земята, върху която е
построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени
между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките и т.н. и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползване, като в ал. 2 е предвидено, че може да се уговори,
частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части
от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват. По делото няма
ангажирани доказателства, че за стените на площадките, обслужващи асансьора на ищеца, е
взето решение на ЕС, да са такива на собственика на съоръжението, поради което, като
стени разделящи асансьора на ищеца и общите стълбищни площадки, същите представляват
обща част по см. на чл. 38 ЗС.
Макар допустим, настоящия съдебен състав намира иска за неоснователен по
следните съображения:
Негаторният иск по чл. 109 ЗС е едно от средствата за правна защита на собственика
и предпоставя защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което смущава или пречи на пълноценното ползване на вещта според
предназначението й. Съобразно чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи в процеса,
както активната си материално правна легитимация по иска- правото си на собственост,
3
така и основанията, предизвикали търсената искова защита.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
ищеца е собственик на процесната асансьорна уредба, която свързва притежаваните от него
самостоятелни обекти в ЕС, находящи се на партерния и последен етаж. Твърденията на
ищеца обаче, че асансьора не можел да се използва безопасно и че е необходимо
изграждането на три или повече аварийни отвора в стълбищната стени, граничещи с
асансьорната шахта, останаха недоказани. В подкрепа на тези твърдения по делото е
допусната и назначена единствено съдебно-техническа експертиза, като други доказателства
в тази насока не са ангажирани. Съдът не кредитира заключението на вещото лице,
доколкото същото е изградено въз онова на писмени доказателства, които не са приети по
делото и които са представени от експерта към заключението, което е недопустимо. Цялото
заключение на вещото лице е базирано на приложеното към заключението „Конструктивно
становище“ от инж. В.Г. (без дата), което не е прието като доказателство по делото и не е
ясно въз основа на какви критерии и по искане на кого е изготвено. Приложеното пък
становище от фирма „Г.“ ООД от 27.05.2025г., въз основа на което вещото лице също прави
заключенията си, е изготвено от това дружество за целите на настоящото производство и не
е част от доказателствения материал по делото. Други доказателства в подкрепа на
твърденията на ищеца, за необходимостта от изграждането на нови отвори на
междуетажните площадки не са ангажирани. Видно от документите за въвеждане на
сградата в експлоатация, съгласувани с РДНСК и С.О., за асансьора е съставен Акт за
първоначален преглед №032/28.05.2014г., съгласно който съоръжението е прието като годно
и безопасно за експлоатация (стр. 136), издаден е и Сертификат за краен контрол №***/АЕ-
КК/14.02.2014г., като е приложена и декларация на „Г.“ ООД от 08.05.2014г, че асансьора е в
съответствие със стандартите по БДС и нормативната уредба.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният иск за недоказан- не се установи
необходимостта от изграждането на допълнителни аварийни отвора на асансьорната шахта,
поради което, като неоснователен, иска следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски следва да
бъде уважено. От материалите по делото се установиха извършени от ответника разноски в
размер на 1000 лв. за заплатен адвокатски хонорар. С оглед на това ищеца следва да бъде
осъден да заплати сумата от 1000 лв. за заплатено адв. възнаграждение. Следва да бъде
оставено без уважение искането за присъждане на разноски на ищеца.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, срещу Е.С., с
адрес: /адрес/, иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да осигури
свободен достъп до общите стени на междустълбищните площадки в сградата, чрез
премахването на изградените ниши/килери, за направата на необходмия брой аварийни
отвори, нужни за безопасното функциониране и ежедневното използване на асансьорната
уредба, лична собственост на ищеца.
ОСЪЖДА Г. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, да заплати на Е.С., с адрес:
/адрес/, сумата от 1000,00 лева (хиляда лева), представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4