№ 3055
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело №
20211100511490 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20079992/29.03.2021г., постановено по гр.д. №18276/2020г.
по описа на СРС, 159 състав, е признато за установено по отношение на М. А.,
че дължи на „С.В.“ ЕАД сумата от 377,69 лева, представляваща стойността на
доставена и потребена вода за имот, находящ се в гр. София, кв. „*******,
клиентски №**********, за периода от 25.08.2016г. до 09.08.2019., и сумата
от 79,28 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
11.11.2016г. до 09.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
377,69 лева, считано от 18.09.2019г. (датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК пред СРС, по което е образувано ч.гр.д. №53528/2019г. на СРС)
до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за главница за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1202,86 лева и
за периода от 01.01.2015г. до 24.08.2016г., и иска за обезщетение за забава за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 252,50 лева и за
периода от 02.10.2015г. до 10.11.2016г. Осъден е М. А. да заплати на „С.В.“
ЕАД сумата от 188,39 лева разноски по исковото и заповедното производство,
съобразно изхода по делата. Осъдено е „С.В.“ АД да заплати на М. А. сумата
1
от 205,80 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ответника М. А., чрез пълномощника
адв. Д. Р. срещу решението в частта, с която предявените искове са уважени.
Излагат се съображения, че исковете са недопустими, тъй като ответникът е
учредил право на строеж на трето за спора лице „Е.-С.“ ЕООД, поради което
счита, че не е надлежен ответник по предявения иск. Освен това имотът не се
обитавал, тъй като ответникът и семейството му от години живеели в
чужбина, поради което нямало как да са ползвали вода на претендираната от
ищеца стойност. Счита, че вземанията са погасени по давност, като поддържа,
че подаването на заявление по чл.410 от ГПК не заличавало изтеклата в
негова полза давност, а исковата молба била подадена след изтичане на
давностния срок. Навежда доводи, че неправилно първоинстанционният съд е
намалил поради прекомерност разноските за адвокатско възнаграждение на
ответника, като изрично заявява, че не прави искане за изменение на
решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК. Поради
изложеното моли решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло.
Насрещната страна „С.В.“ АД не е изразила становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни
2
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата
инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от
първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и
с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят
установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по
делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „С.В.“ АД срещу М.
А. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №53528/2019г. на СРС, 159
състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на В и К услуги като
собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, кв.
„*******, както и, че не е заплатил предоставените му услуги в установения
за това срок.
Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2, буква "а" от ДР на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
аналогична с тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено
лице за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203 от ЗВ, е
всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти,
за които се предоставят В и К услуги. Получаването на услугата се извършва
при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени
от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощено от него лице и от съответния регулаторен орган. В и К
операторите задължително публикуват одобрените от комисията Общи
условия на електронната си страница и най-малко в един централен и един
местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, като последните влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - арг. чл. 8,
3
ал. 1 - ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. С оглед изложеното, за да се
приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка,
е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар
или вещен ползвател на процесното жилище, за което са предоставени В и К
услугите.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е
собственик на процесния имот, до който водоснабдителното дружество е
доставило В и К услуги през процесния период.
По делото е представен НА за учредяване на право на строеж върху
недвижим имот №66, том ІХ, рег.№11236, дело №1446/2006г., с който
ответникът М. А. и съпругата му З. Г.А. са учредили в полза на „Е.С.“ ЕООД
право на строеж за многофамилна жилищна сграда, с изключение на
конкретни обекти, описани в нотариалния акт, за които са си запазили
правото на строеж, сред което и процесният ап.12, като след изграждане на
сградата същите са станали собственици на обекта при условията на
съпружеска имуществена общност, съобразно отразената в т. 4 от НА
уговорка. Поради това изложените във въззивната жалба възражения, че
ответникът не е собственик на имота, се явяват неоснователни.
От изслушаното и прието по делото заключение на комплексната
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, което въззивният съд кредитира като обосновано и компетентно
дадено, се установява, че имотът е водоснабден, както и, че разходената
питейна нода по партидата на ответника М. А. в периода на фактуриране от
05.10.2015г. до 12.08.2019г. е по показания на измервателни уреди – 283,18
куб.м., отразени помесечно в издадените фактури, като сметката за дължими
суми по партидата на ответника се формирала по показания на индивидуални
водомери. Вещите лица са изчислили, че при съобразяване на цените на КЕВР
към процесния период стойността на отчетеното количество вода за исковия
период е 1202,86 лева.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
настоящият въззивен състав приема, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, респ. ответникът притежава качеството
потребител на В и К услуги, като от кредитираното заключение на
изслушаната съдебно-техническа експертиза, се установява, че в процесното
4
жилище реално са били предоставяни от ищцовото дружество В и К услуги,
като количеството доставена питейна вода в имота възлиза на 283,18 куб.м. на
стойност от 1202,86 лева за периода от 05.10.2015г. до 12.08.2019г.
С първоинстанционното решение е разгледано направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност и правилно е определен
размерът на дължимите непогасени по давност вземания за периода от
25.08.2016г. до 09.08.2019г., а именно 377,69 лева. Неоснователни са
изложените във въззивната жалба доводи, че исковата молба е подадена след
изтичане на приложимата към вземанията за ползваните в и к услуги
тригодишна погасителна давност. Видно от приложеното към настоящото
дело ч.гр.д. №53528/2019г. на СРС, 159 състав, заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 19.09.2019г., като
предвид разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК исковете за установяване
съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение се смятат
предявени от този момент, поради което погасени по давност са вземанията,
чийто падеж е настъпил преди 18.09.2016г., а именно вземанията по фактура
№********** за периода от 30.07.2016г. до 24.08.2016г., включително.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
Изложените във въззивната жалба доводи относно намалените по
възражение на насрещната страна разноски за процесуално представителство
на ответника не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите биха били
относими в производство по реда на чл.248 от ГПК за изменение на
решението в частта за разноските, каквото искане процесуалният
представител на въззивника изрично е заявил, че не прави.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20079992/29.03.2021г., постановено по
гр.д. №18276/2020г. по описа на СРС, 159 състав, в обжалваната част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6