МОТИВИ
ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия
Н.Д.К. *** за престъпление по чл.343,ал.3,бук.”а”,вр.
ал.1,бук.“б“предл.2,вр. чл.342,ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие на
18.10.2019. прокурорът на основание чл.287,ал.1 от НПК направи изменение на
обвинението от фактическа страна в
обвинителния акт,ст. 1 и стр. 2, касаещо движението на л.а. на ч. о.Ал.Т...“Движението на автомобила се е
реализирало в условията на осветеност на фаровете на автомобила със скорост от
72,5 км час..“
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението против
подсъдимия така, както е по обвинителния акт. Счита ,че от събраните по делото
доказателства по безспорен и категоричен
начин се установява ,че е извършил
престъплението, за което е привлечен да отговаря.Според прокурора безспорно е доказано ,че причината за настъпване на ПТП са извършените
от подсъдимия нарушения на
правилата за движение ,визирани в чл.5,ал.1,т.1 ,чл.73 и чл.94 ,ал.1 от ЗДвП,
което е в пряка причинна връзка с
настъпилия съставомерен резултат.С оглед на това пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен и да му се наложи наказание
лишаване от свобода от две години, което
на основание чл.66,ал.1 от НК да се отложи за изпитателен срок от три
години.Пледира подсъдимият да бъде и лишен от право да управлява МПС за същия
срок..
В настоящото наказателно
производство на основание разпоредбата
на чл.76 от НПК в качеството на частни
обвинители са конституирани пострадалите Е.Н.Т. и А.Л.Т..ЧО
изцяло се солидаризират със становището на представителя на ЯРП за доказаност на
обвинението и молят подсъдимият да бъде
признат за виновен.
Подсъдимият К. ,лично и чрез
упълномощения си защитник, в с. з.оспорва обвинението като заявява ,че не е
извършил престъплението, за което е бил обвинен и предаден за съдене.Защитата анализира събрания по
делото доказателствен материал и въз основа на това обосновава извода си ,че
подсъдимия не е извършил деянието.Според защитата са налице гласни
доказателства, според които подс.К. е изпълнил задължението си , произтичащо от
разпоредбата на чл.73, от ЗДвП, а именно обозначил е с включени
габаритни светлини управляваното МПС.Посочва се ,че подсъдимият не е извършвал маневра „престой на пътното платно“ , а маневра завой на дясно“,
респективно не е допуснал и нарушение
на чл.94,ал.1 от ЗДвП.Според защитата основната причина за
настъпилото ПТП е високата скорост ,с която се е движил ч. о. Т..Защитата
излага ,че макар и да е била в рамките на разрешената , тя не му е позволявала
да спре във всеки един момент от неговото движение в зоната на видимост,
осигурена от осветеността на фаровете.Посочва се ,че ако ч.о. Т. се е движил
със 62 км/ч и е реагирал на разстояние
от 50 м. от опасността е имал
техническата възможност да предотврати
произшествието.
Алтернативно се излагат
съображения, че деянието на подсъдимия следва да се квалифицира в привилегирования състав, уреден
от закона, тъй като е направил всичко
необходимо за оказване на помощ на пострадалите.Приема се че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства обуславящи приложението на
чл.55,ал.1,т.1 от НК, като се обръща внимание, че съдът следва да отчете и
съпричиняване на вредоносния резултат до голяма степен от страна на пострадалия,
с оглед неспазване на изискванията от негова страна на ЗДвП.
За да
постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Н.К. е
правоспособен водач на МПС категории „С, DE, D, АМ, В, ТКТ, BE, СЕ, Bl, CI,
С1Е, Dl, DIE“, и към 2017г. имал налагани административни наказания за
нарушения на ЗДвП.Той работил като шофьор на тежко товарен автомобил в
дружество „***“ ЕООД гр.Я..
Свидетеля
Т. също е правоспособен водач на МПС
с категориите „В,АМ“и към 2017г имал
наложено едно административно наказание
за нарушение на ЗДвП.
На
05.09.2017г. около 20.20 часа по път 536
в посока от с.Р., обл.Я. към гр.Я. подс.К. управлявал товарна композиция съставена от
влекач/т.а./ „ДАФ“ с рег.№ *** и прикачено към него полуремарке с рег.№***.
Движението се осъществявало през тъмната част на денонощието, по суха асфалтова
настилка, с частични неравности и побитости по нея. Достигайки до базата на „***“ЕООД,
намираща се от дясната страна на пътя преди входа на гр.Я., подсъдимият подал десен мигач и предприел маневра завой надясно, с цел
да влезе в двора на базата.Подс.К. очаквал ,че портална врата ще бъде отворена, но след като
се приближил с челните
състави на влекача до около 1,5
метра от нея видял ,че е заключена с
катинар.Преустановил движението на
композицията и слязъл от нея, като полуремаркето било позиционирано напречно на
пътното платно за движение под ъгъл от около 80°, като задните му състави
навлизали на около 1,0 метър в насрещната лента за движение.
По същото време, по същият път
и посока се е движил и лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“ с рег.№ ***
управляван от свид. Т.. На предната
седалка до него пътувала съпругата му - свид. Е.Н.Т., а на задната седалка
пътували трите им деца – А. на 8 г., К. на 6 г. и С. на 6 г. Движението на
автомобила се е реализирало в условията на осветеността на фаровете на
автомобила, със скорост от около 80 км час. След преминаване на разклона за с.
Б. в далечината свидетелите Т. и Т. възприели
само фарове на насрещно движещ се автомобил.При приближаване към
него свид.Т. превключил на къси светлини и отнел педала от газта,
поради което и скоростта му на движение намаляла до 72,5 км./час.Движейки се с тази
скорост свид.Т. възприел като опасност за движението спряното пред него на
пътното платно, по горепосочения начин, полуремарке с рег.№ ***. Т. реагирал
веднага, като предприел аварийно спиране на управлявания от него лек автомобил.
Предвид наличната постъпателна скорост и отстояние между двете МПС, последвал удар
между тях. Ударът бил челен ексцентричен
за лекия автомобил, обособен в дясната половина на фронталните му състави и
страничен - отдясно за товарната композиция, обособен в задната дясна гума на
полуремаркето.
В резултат на удара били
причинени телесни увреждания на пътуващите в лекия автомобил и значителни
материални щети по лекия автомобил и щети по полуремаркето на товарната композиция.
Пристигналите на място екипи
на ЦСМП откарали пострадалите в МБАЛ *** гр.Я. за оказване на медицинска помощ.
Местопроизшествието било
посетено и от свид.К. и И. дежурен по КАТ при РУ-Я. ,които извършили проверка
на подсъдимия К. и свид.Т. за употреба на алкохол с помощта на техническо
средство – Алкотест Дрегер , който отчел отрицателни резултати.
От
заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза /СМЕ 1 № ***. се
установява,че в резултат на настъпилото пътно -транспортно произшествие ,
пострадалият А.Л.Т. е получил счупване на тялото на бедрената кост на десния
крак, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за
срок не по - малък от 9 -10 месеца. Това състояние представлявало „средна
телесна повреда“ по смисъла на чл.129, ал.1 от НК.
От заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза /СМЕ 2 №***/
се установява ,че в резултат на настъпилото пътно -транспортно произшествие,
пострадалата Е.Н.Т. е получила счупване на лъчевата кост на дясната й ръка, на
нейната долна трета, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен
крайник за срок не по - малък от 3 - 4 месеца. Това състояние представлявало
„средна телесна повреда“ по смисъла на чл.129, ал.1 от НК.
От заключенията на останалите
Съдебномедицински експертизи /СМЕ 3 , 4 и 5/ се установява, че в резултат на
настъпилото ПТП на децата на ЧО Т. – А. А. Т. на 8 год., К. А. Т. на 6 год. и С.
А. Т. на 6 год., са причинени леки телесни повреди с временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалите, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК.
За установяване механизма и
причините за настъпване на произшествието, в хода на досъдебното производство е
назначена автотехническа експертиза. Прието
е ,че произшествието е настъпило в
дясното платно в посока гр.Я., на около 16 метра преди мерната линия и на около 2,0 метра в дясно от осевата линия/ в лентата предназначена за движение на лекия автомобил/.ВЛ е изчислил
,че скоростта на лекия автомобил преди и към момента на настъпване на ПТП е 57 км /час, а товарната
композиция е била в покой.Според ВЛ причините за настъпване на ПТП-то са две:
първата е поведението на подс.К., който след като е предприел действия за навлизане в
десните крайпътни площи не е трябвало да позиционира товарната композиция почти
перпендикулярно на платното за движение. Още повече, че десните крайпътни площи
са били с асфалтова настилка, с широчина около 13,00 и повече метра и дължина
от около 90 метра. Водачът е имал техническата възможност да позиционира
товарната композиция изцяло извън платното за движение. Подс.К. е имал
техническата възможност да спре композицията успоредно на пътя, възможно
най-вдясно на платното за движение, като по този начин задните му
светлини, бяха били видими за попътно
движещите се ПС.Второто причина е
движението на л.а. „Хюндай“ със скорост
позволяваща му при възникване на
опасност за движението да реагира за
аварийно спиране.
При разглеждането на делото от друг съдебен
състав на същото ВЛ е възложена допълнителна експертиза .В допълнителната
експертиза ВЛ е потвърдил изводите
си от предходното заключение ,като
единствената разлика е в скоростта на лекия автомобил, в момента ,в който
водачът му е възприел товарната композиция като опасност на пътното платно. Според ВЛ скоростта е била
около 72,5 км/ час ,като причината за разликата
във времената с основната
експертиза е във времето за реакция на водача от 1,6 секунди, а не 1,4
сек,предвид новите показанията на свид.Т..ВЛ
е изчислило ,че опасната зона за спиране
на лекия автомобил към момента на
възприемане на товарния автомобил е 66,8
м..ВЛ е посочило ,че дължината на
осветеност на фаровете на лекия автомобил при включени къси светлини е на разстояние 54 м за левия фар и 72,0 метра за десния фар.ВЛ прави извода
,че максималната скорост ,с която би
следвало да се движи лекия автомобил за да спре в обхвата на късите светлини, съобразно конкретните атмосферни условия е 59 /км час.
Анализирайки всички обективно
установени факти по делото експертизата
отново е дала заключение ,че
причините за настъпване на ПТП са две:първата
неадекватните действия на подс.К., изразяващи се в това, че през тъмната част
на денонощието е спрял композицията почти перпендикулярно на платното за
движение и по този начин тя се е явила като преграда за останалите участници в
движението, а по страничните състави на полуремаркето са липсвали габаритни
светлини или светлоотражателни елемнети. Водачът е имал техническа възможност
да позиционира товарната композиция успоредно на пътя, възможно най-вдясно на
платното за движение, т.к. десните крайпътни площи са с асфалтова настилка, с
широчина около 13,00 и повече метра и дължина около 90 метра.Втората причина
е движението на лекия автомобил , управляван от свид.Т. със
скорост непозволяваща му да спре във всеки един момент от неговото движение в
зоната на видимост, осигурена от осветеността на фаровете.
От заключението на назначената
по делото Автооценъчна експертиза/АОЕ/, причинените имуществени щети по л.а.
“Хюндай Соната“ с рег. № ***, собственост на А.Л.Т. *** възлизали на 6900 лв.
Причинените имуществени вреди са значителни, тъй като са надвишавали размера на
14 минимални работни заплати за страната към момента на извършване на
престъпното деяние / при минимален размер на работната заплата от 420 лв.,
определена с ПМС №*** г. /.
В хода на съдебното
производство при разпита ВЛ подържа заключенията.Експертът категорично отхвърля
ударът да е настъпил преди окончателното спиране на товарния автомобил, като
според него такъв механизъм е невъзможен , тъй като обективните находки/
отломки от лекия автомобил/ биха имали различна
форма и друга конфигурация спрямо
пътното платно.Според експерта,който на
следващия ден допълнително огледал мястото на произшествието подс.К.
е е можел да разположи товарния
автомобил частично на банкета и платното
за движение. Също така имал възможност да навлезе в съществуващото уширение в дясно от пътното
платно от където да извърши маневра завой на дясно.
Видно от приложеното по делото
свидетелство за съдимост подсъдимият към момента на извършване на деянието не е
осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът
установи от обясненията на подс.К., показанията на свидетелите Т., Т. ,К., И. и Б., както и
показанията на последните двама дадени
пред друг състав на съда ,
прочетени по реда на чл.281ал.1,т.2 от НПК, от показанията на свид.А. и Т.,въз основа
на изслушаните по делото съдебно
медицински експертизи, , автотехническа
експертиза, автооценъчна експертиза,допълнителна автотехническа експертиза и
разпита в съдебно заседание на ВЛ Б.,а така също и въз основа на приложените писмени
доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизществие, протокол за
следствен експеримент,веществените доказателствени средства- фотоалбум на ПТП,
скици и схеми на ПТП, фотоснимките и схемите от заключението по ДАТЕ,
тахошайба, както й снимките от повторния оглед и следствения експеримент.,
както и писмените доказателства-2 бр. справки за нарушител – 2бр ,справка от
„Теленор България“АД, справка от Астрономическа обсерватория и планетариум гр.Я*.
Съдът кредитира обясненията
на подс.К. по отношение на посоката
му на движение,с включени фарове и габарити, невъзприемането на задно движещ се автомобил ,преди
извършване на маневрата,подаването на ляв пътепоказател,мястото от където е
извършил маневрата/ от осевата линия на дясно/ , местоположението на товарната
композиция към момента на удара и че входната врата на базата е била затворена с поставен катинар.В
тази част обясненията му кореспондират с показанията на свид.Т. , Т. , К. ,И. и Б. със протокола за оглед на местопроизшествието, с откритите и описани в
него обективни находки и заключенията на първоначалната и допълнителна автотехнически експертизи.
Съдът не приема за достоверни обясненията на подс.К.,че веднага
след като завил надясно преди да спре е
настъпило ПТП, че след като чул удара
включил аварийните светлини и
слязъл от кабината
,че не е имало МПС в лентата за
насрещно движение, след като е завил към базата, че е участвал при изваждането
на пострадалия Т.,
че не е можел да извърши друга
маневра и затова е спрял по този начин пред базата на пътното платно, че не е
имало уширение на пътя до базата.
В тази част обясненията на подсъдимия се
оборват от показанията на пострадалите Томови, от показанията на свидетелите
полицаи и свидетеля Б., както и заключенията на в.л. по АТЕ и ДАТЕ и
изготвените фотоалбуми за двата огледа на местопроизшествие и следствен
експеримент. ВЛ е категорично, че при настъпването на ПТП товарната композиция
е била в покой, тъй като при движение към момента на удара отломките от лекия
автомобил, установени и описани в огледания протокол биха били понесени напред
от скоростта на товарната композиция и
биха били с по- различна форма и
конфигурация. При разпита в хода на съдебното следствие ВЛ дава
становище ,че времетраенето на извършената от подсъдимия маневра е около 10-15
секунди , а разстоянието от един
километър със скорост 70-80 км час се изминава за около 66 секунди.С оглед на
това ,ако произшествието е настъпило по начин както съобщава подс.К., то свид.Т. би възприел движението на товарната
композиция преди и към момента на извършване на маневрата, предвид осветеността
от задните габарити и подадения десен
мигач от подс.К. и намали скоростта си и спре без да настъпи ПТП.Подс.К. също би възприел автомобила на свид.Т. ,тъй
като участъка назад е с пряка видимост
около километър.Подс.К. обаче
сочи в обясненията си ,че преди и по време на маневрата му за
завиване на дясно зад него не се е движил
автомобил, което води до извода ,че произшествието не е настъпило по
време на движение на товарната
композиция.В тази връзка съдът намира
обясненията на подс.К. в тази им
част като негова защитна реакция против така предявеното му обвинение.
Обясненията на подс.К. ,че в насрещната лента не е имало МПС, категорично се оборват от
показанията на частните обвинители, т. к. именно поради това свид.Т. е намалил скоростта си на движение и
е преминал на къси светлини,в противен случай
би продължил със същата скорост и
при включени дълги светлини, чиято осветеност
напред е 190 -200 метра би забелязал
товарната композиция в много по ранен момент.От същите гласни
доказателства категорично се установява ,че подс.К. не е помагал при
изваждането на пострадалите от автомобила, като не бе установено да е оказвал и
някаква друга помощ, която да касае пострадалите.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Т. и Т.,
тъй като
са логични, последователни и вътрешно безпротиворечиви .Действително те
са заинтересовани от изхода на делото,
предвид ,че са пострадали и конституирани като частни обвинители в процеса, но
това обстоятелство, само по себе си, не е основание показанията им да не се
кредитират, а единствено създава задължение за съда при анализа им да ги
съпостави с останалия доказателствен материал, за да прецени дали и до каква
степен да ги приеме за достоверни. В този
смисъл следва да се посочи, че при анализа на тези доказателствени
средства, настоящият съдебен състав не констатира, противоречия в показанията
им , поради което ги прие за достоверни.Двамата свидетели подробно и
категорично описват фактите ,които са възприели
при възникналото произшествие и показанията им по отношение на механизма му кореспондират със заключенията на първоначалната и допълнителна автотехническа експертиза и
останалите доказателствени материали.С оглед на това съдът ги възприе като
достоверни при изграждането на вътрешното си убеждение.
Показанията на свидетелите К.,
И., Б.А. и Т. също следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като няма никаква
причина за колебание досежно истинността им.
Настоящият съдебен състав
кредитира заключенията на приетите по делото
съдебно-медицинскаекспертизи, като приема, че същите компетентно,
обективно и изчерпателно отговарят на поставените задачи и отчита отношението
им към предмета на доказване в процеса и релевантно извлечената от тях
информация.
Съдът кредитира изцяло и
заключението по ДАТЕ и отчасти заключението от първоначалната АТЕ. По отношение
на механизма на протичане на
произшествието и техническите причини за настъпването му в заключенията на двете експертиза няма разлика. Тези заключения са
подробни, пълни, обосновани , изготвени са въз основа на обективни данни от огледния протокол показанията на свидетели
,повторен оглед и следствен експерименти въз основа на използването на
утвърдени и безспорни научни методи.
Съдът не кредитира само онази
част от АТЕ, в която се сочи, че скоростта на движение на л.а. преди да
възникне опасността от ПТП е била 57 км/ч., а не 72,5 км/ч и времето за реакция
на водача е било 1,4 секунди, а не 1,6 секунди, а в.л. по ДАТЕ е разполагало с
новите показания на пострадалите от с.з. Поради това съдът не приема заключението
на в.л. по първоначалната АТЕ само в горепосочената й част.
Съдът кредитира изцяло
заключението на в.л. по АОЕ, като в това заключение е определена точно и
стойността на настъпилите имуществени вреди по л.а. и т.а. в резултат на
настъпилото ПТП, макар същите да не са съставомерни, съобразно константната
съдебна практика на ВКС на Р.България.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Както от обективна, така и от
субективна страна, с деянието си подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението по чл.343,ал.3,бук.“а“,предл.2,вр.ал.1,бук.“б“,предл.2,вр.
чл.342,ал.1 от НК., тъй като тьй
като на 05.09.2016 г., около 20.20 ч., по път***, в посока от с.Р., обл.Я. към
гр.Я., до входа на база на „***“ЕООД - гр.Я., при управление на моторно
превозно средство - товарна композиция от влекач „ДАФ“ с рег.№*** и прикачено
към него полуремарке с рег.№*** е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в: чл.94, ал.1 от ЗДвП, и въпреки това той е преустановил движението
на управлявания от него автомобил на пътното платно по начин, при който
полуремаркето на влекача „ДАФ“ е било позиционирано напречно на платното за
движение под ъгъл от около 80°, като задните му състави са навлизали на около 1
м. в насрещната лента за движение, и по този начин същото се е явявало преграда
за движещия се след него л.а.“Хюндай Соната“ с рег.№***, управляван от А.Л.Т. ***,
вследствие на което е настъпил удар на лекия автомобил в товарната композиция,
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице:
на А.Л.Т. *** - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на
бедрената кост на десния крак, довело до трайно затрудняване на движенията на
десния долен крайник за срок не по - малък от 9-10 месеца; на Е.Н.Т. *** -
средна телесна повреда, изразяваща се счупване на лъчевата кост на дясната й
ръка, на нейната долна трета, довело до трайно затрудняване движенията на
десния горен крайник за срок не по - малък от 3 - 4 месеца, както и значителни
имуществени вреди - по л.а.“Хюндай Соната“ с рег.№***, собственост на А.Л.Т. ***,
в размер на 6900 лв.
От обективна страна, въз
основа на фактите по делото ,съдът
приема ,че подс.К. е нарушил чл.94, ал.1 от ЗДвП.Същият в качеството си
на водач на процесното превозно средство е имал техническата възможност да
предотврати случилото се ПТП.Подс. К. след като е предприел действия за
навлизане в десните крайпътни площи не е трябвало да позиционира товарната
композиция почти перпендикулярно на платното за движение. Десните крайпътни
площи са били с асфалтова настилка и с широчина около 13,00 и повече метра и
дължина от около 90 метра. Подсъдимият е имал техническата възможност да
позиционира товарната композиция изцяло извън платното за движение или
успоредно на пътя, възможно най-вдясно на платното за движение, като по този
начин задните му светлини/габаритни светлини/,
биха били видими за ЧО А.Т. Ако беше
изпълнил тези свои задължения като водач ПТП не би настъпило,т.
е.нарушението му е в пряка-причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат- причинените телесни увреждания
на частните обвинители Т..
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при условията на несъзнавана непредпазливост/престъпна непрежност/,
тъй като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но е бил длъжен да ги предвиди, за което са го задължавали горепосочените
правила за движение. Безспорно, подсъдимият е могъл и е бил в състояние да
предвиди настъпването им, тъй като, ако бе спазил тези правила и се бе
съобразявал с тях, не би предизвикал настъпването на ПТП.
Съдът намира за
неоснователно твърдението на защитата,че
подсъдимият е оказал някаква помощ на пострадалите т.к. от цитираната справка от мобилния
оператор „Теленор България“ЕАД е видно, че друго лице се е обадило на тел.112
преди подсъдимия и ново обаждане не е било нужно, защото сигналът за ПТП вече е
бил приет. Не се доказа и твърдяната от защитата оказана помощ на пострадалите
след настъпване на ПТП от подсъдимия. И двамата ЧО и разпитаните по делото
свидетели не посочиха подсъдимият да е помагал на пострадалите.
Съдът намира за неоснователен
релевирания довод на защитата,че подс.К. е извършвал маневра „завой на дясно“ , а не престой на
пътното платно ,защото от доказателствата по делото категорично се установи ,че
ПТП е настъпило , когато товарната композиция е била в покой. Действително
подс.К. не е имал намерение да престоява
на пътното платно , но обективно го е
сторил , тъй като порталната
врата е била заключена , а и пазачът е отсъствал.Това обаче не го оправдава ,защото е имал техническата възможност и е бил длъжен съгласно чл.94,ал.1 от ЗДвП ,след като е констатирал
,че входната врата е заключена незабавно да премести товарната
композиция извън платното за
движение.
Съдът не приема за основателна и аргументацията на защитата
,че основната причина за произшествието е неправомерното поведение на
пострадалия Т..Както се посочи по- горе подс.К. е имал техническата възможност
да избегне произшествието-като не позиционира товарната композиция
перпендикулярно на платното за движение.
Независимо от това съдът намира
,че е налице съпричиняване на престъпния резултат от страна на Т., с оглед
поведението му като водач на МПС . Като водач на МПС за него е съществувало задължението по чл.20, ал.2 от ЗДвП при избора си на скорост да се съобрази с конкретните пътни, атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост. Скоростта на движение е трябвало да бъде избрана от него така, че да
му позволи да отреагира адекватно при непосредствено възникване на
препятствие и да спре при
необходимост.От заключението на
допълнителната експертиза безспорно
се установява ,че скоростта на лекия автомобил „Хюндай“ непосредствено
преди удара е била 72,5 км/час, а
дължината на опасната му зона за
спиране 66,8 метра.При включени къси
светлини ,в дясно светлината осветявала пътното платно на
разстояние 72,0 метра пред автомобила, а
в ляво 54 м, за да не пречи на водачите
на насрещните автомобили. Технически съобразената скорост, която би
позволила на водача да спре в рамките на осветената зона с дължина 54 м е 59
км/ч.В случая скоростта на лекия автомобил е била несъобразена със светлините
на фаровете и свид.Т. не е имал възможност да преустанови движението или да
вземе мерки за безопасно движение. Неговата опасна зона за спиране е била далеч
по-голяма от осветеното разстояние пред него.При това положение ударът с товарната композиция е бил неизбежно
и непреодолимо обстоятелството, с което
свид.Т. не се е съобразил, поради което и има принос за настъпване на
резултата.Затова съдът го взе предвид
при преценка на тежестта на вината и при
определяне размера на наказанието.
Съдът призна подс.К. за
невиновен при осъществяването на престъпното деяние,предмет на обвинението да е нарушил ,чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП.Посочената разпоредба е обща, декларативна,
а при кумулативно нарушаване на общи и специални разпоредби,следва да се вменят
във вина само специалните,каквато в случая е разпоредбата на чл.94,ал.1 от ЗДвП.Съдът оправда подс.К. и по обвинението,че е нарушил разпоредбата на чл.73
от ЗДвП, тъй като не се установи
по делото габаритните
светлини на товарната композиция да не са били включени към момента на
настъпване на ПТП.Обясненията на подс.К., в които твърди ,че габаритите са светели не са опровергани
от събраните по делото доказателства.Те не се опровергават и от показанията на частните
обвинители.Действително и двамата твърдят , че не са видели габаритните
светлини да светят, но това не означава ,че не са били включени.Според
съда причината да не бъдат възприети от тях е позиционирането на товарната
композиция- перпендикулярно на пътното
платно,като по този начин свидетелите не
са имали видимост към тях.Освен това поради предстоящото разминаване с насрещно
моторно превозно средство видимостта е била затруднена от насрещните светлини.
С оглед изложеното съдът
оправда подс.К. по обвинението му
,че нарушил чл.5,ал.1,т.1 и чл.73 от ЗДвП.
Относно
наложеното наказание на подсъдимия
Санкцията
на чл.343 ,ал.3 бук. А от НК предвижда
наказание лишаване от свобода от една до шест години.
При определяне на вида и
размера на наложеното наказание на подсъдимия съдът взе предвид ,от една страна сравнително високата степен на обществена
опасност на извършеното деяние,
обуславящо са се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в
страната , от настъпилите в резултат на деянието вредоносни последици/извън
съставомерните такива/, а именно причиняването на леки телесни повреди на още три малолетни деца малолетни деца,
крайните неблагоприятни последици за тях ,причинените имуществени вреди, които
не са репарирани и наложените административни наказания за нарушаване на ЗДвП.
От друга страна съдът взе
предвид чистото съдебно минало на подсъдимия,добрите характеристични данни и
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина. Не на последно
място съдът отчете и допуснатото
нарушение на ЗДвП от страна на Т., довело до независимо съпричиняване на
вредоносния резултат,което също има значение
при индивидуализацията на
наказанието. С оглед на изложеното съдът определи наказанието при условията на
чл.54 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства и наложи на подс.К.
наказание една година и шест месеца лишаване
от свобода .Съдът прие ,че в случая изброените смекчаващи вината обстоятелства не
са нито многобройни , нито изключителни по своя характер, за да водят до
несъразмерност на най-лекото, предвидено в закона наказание от една година
лишаване от свобода, и да обуславят приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
На основание чл.66, ал.1 от НК
така определеното наказание бе отложено от изтърпяване за изпитателен срок
от три години, т.к. са налице
основанията за приложение на института на условното осъждане и за поправянето и
превъзпитанието на дееца не е наложително да се изтърпява ефективно наказанието
лишаване от свобода.
В съответствие с императивната
разпоредба на чл.343г от НК съдът наложи на подс.К. и наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от една година
и шест месеца , отчитайки изброените по горе обстоятелства.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.59,
ал.4 от НК т.к. СУМПС на подсъдимия не е отнемано от полицейските и
разследващите органи.
Съдът намира ,че така
наложените наказания са необходими и достатъчни за оказване на предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху самия подсъдимия, така и
върху останалите членове на обществото.
Тъй като подсъдимият беше
признат за виновен по предявеното му обвинение, на основание чл.189,ал.3 от НПК, съдът го осъди да заплати
направените по делото разноски в размер на 1246,37, лв.. по сметката на ОД
на МВР-Я. и сумата от 1407,17 лв. в приход на бюджета на съдебната власт по
сметката на ЯРС
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: