РЕШЕНИЕ
№ 2563
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110216291 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление BG07042022/5800/P8-
650/03.10.2022r на Директор на Национално тол управление (НТУ) към
Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) към Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, с което на М. С. Г. за нарушение
на чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 1 800 лв.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното НП, счита същото за
неправилно, незаконосъобразно, издадено в пълно нарушение на
процесуалноправните и материално правните норми и моли да бъде отменено.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
изпраща представител, който поддържа изложените в жалбата доводи и моли
НП да бъде отменено.
1
Административно наказващият орган чрез процесуалния си
представител оспорва депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 07.04.2022 г. в 15:51 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата,
пристигнало пътно превозно средство с *****************************, с
обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от
жалбоподателя
След извършена проверка от страна контролните органи било
установено, че на 17.03.2022 г., в 11:15 часа, горепосоченото пътно превозно
средство (ППС) с регистрационен***************, попада в категорията на
пътно превозно средство, за което била дължима, но не била заплатена такса
по чл. 10, ал.т. 2 от Закона за пътищата (ЗГ1). Цитираното превозно средство
било засечено на 17.03.2022 г., 11:15 часа, по път А-6, км 50 + 427, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена
дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
(ЗГ1).
Като място на нарушението бил посочен път А-6, км. 50 + 427, за който
се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към
т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение бил генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП с номер на нарушението *********************, който заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за
отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождение (контролно устройство с идентификатор № 10182)
Според доклад от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП,
пътно превозно средство с per. № *********** било с обща технически
допустима максимална маса над 12 тона и брой оси 5. Извършена била
справка в Националния регистър на превозните средства и техните
собственици, воден от Министерство на вътрешните работи, чрез средата за
междурегистров обмен (RegiX), в резултат на която било установено, че ППС
с per. *************** било с обща техническа допустима максимална маса
19 500 килограма.
2
За извършеното административно нарушение бил съставен АУАН №
BG07042022/5800/P8- 650/07.04.2022 г. от св. Е. Ч. и връчен на
жалбоподателя на 07.04.2022 г., което е удостоверено с негов подпис.
Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в
присъствието на свидетеля ******************. На жалбоподателя била
предоставена възможност да направи възражения при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, като същият е вписал „Имам
машинка“.
Предоставена била възможност последният да направи писмени
възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания. В същите се твърди, че ППС с per. ************* е
било оборудвано с налично бордово устройство, отговарящо на изискванията
за целите на тол таксуването. Отправя се молба образуваното
административнонаказателно производство да бъде прекратено.
Въз основа на процесния АУАН било издадено и обжалваното НП
на Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна
инфраструктура" (АПИ) към Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, с което на М. С. Г. за нарушение на чл. 179, ал. 3а от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 1 800 лв.
Като прецени така установената фактическа обстановка, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.
чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните,
настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст от надлежно
легитимирано за това лице. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни органи, видно от Заповед №
332/3266544 от 28.02.2020 година, и Заповед 11-167/08.02.2021г. Ссъгласно
чл. 37, ал. 1, б."б" от ЗАНН, вр. чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. "а",
вр. ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, АУАН за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП се съставят от
определените от Председателя на Управителния съвет на АПИ длъжностни
лица. При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
3
Преценена по същество, жалбата е основателна
Съдът счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение при
съставяне на АУАН и издаване на НП, доколкото в тях не е посочена
нарушената от жалбоподателя разпоредба, каквото е императивното
изискване на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. В случая и в
АУАН, и в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а
ЗДвП, която обаче се явява санкционна такава, доколкото предвижда
съответно административно наказание за водачите на ППС от категория по
чл. 10б, ал. 3 ЗДвП в случаите, в които не са изпълнили задълженията си по
ЗП относно заплащане на пътни такси при изминато разстояние по пътища от
платената пътна мрежа. Такова задължение е вменено на водачите на ППС с
разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В случая
е извършено именно посоченото административно нарушение, доколкото не
се касае за предварително закупена маршрутна карта, а за заплащане на
дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП при установяване на реално
изминато разстояние. С оглед на това следва да се приеме, че в АУАН и НП
не е посочена нарушената разпоредба, съдържаща състава на извършеното
административно нарушение, а единствено е отразена санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. В този смисъл е и константната съдебна
практика на административните съдилища в страната – Решение № 18 от
31.01.2023 г. по КАНД № 4/2023 г. по описа на АдмСКюстендил, в което е
прието, че разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП не сдържа едновременно
правило за поведение и санкция; Решение № 615 от 24.06.2021 г. по КАНД №
357/2021 г. по описа на АдмС-София област, в което изрично е направено
разграничение между нормите, съдържащи съответното правило за поведение
– чл. 139, ал. 7 ЗДвП (за водачите) и чл. 102, ал. 2 ЗДвП (за ЮЛ, собственици
на ППС), респ. санкционните разпоредби на чл. 179, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б
ЗДвП; Решение № 60 от 18.04.2022 г. по КАНД № 10043/2022 г. по описа на
АдмС-Велико Търново; Решение № 498 от 21.03.2022 г. по КАНД № 164/2022
4
г. по описа на АдмСПловдив; Решение № 1919 от 02.12.2021 г. по КАНД №
2549/2021 г. по описа на АдмС-Бургас и други.
С оглед на изложеното, съдът счита, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП не е посочена
нарушената от жалбоподателя разпоредба, в случая чл. 139, ал. 7 ЗДвП. В
този смисъл последният е поставен в невъзможност да разбере от правна
страна вмененото му "административно обвинение", а именно за
извършването на какво административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
По същество, настоящият съдебен състав намира, че не е доказано
извършването на нарушението от страна на жалбоподателят
Съгласно чл. 10 б, ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън
тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно
средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две
точки. Алинея 4 от същия чл. 10 б от ЗП предвижда, че размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.
10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава
право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното
превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран
от собственика или ползвателя му. В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и
начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията,
предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Според тази норма
водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10 б,
ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800
лв.
В случая няма спор, че жалбоподателят е бил установен от
контролните органи да управлява ППС на на 07.04.2022 г. в 15:51. Безспорно
е и че превозното средство е ползвано от юридическо лице - ************.
Липсват обаче каквито и да е доказателства, че именно жбалбоподателат е
управлявал камиона на датата, за която е санкциониран- 17.03.2022 г., в 11:15
5
часа, за да може да се приеме, че отговорността му следва да се реализира по
реда на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
На 17.03.2022 г., в 11:15 часа товарният автомобил не е бил спиран за
проверка и контролните органи не са се уверили, кой е бил водачът. АНО,
който носи доказателствената тежест в процеса, не е ангажирал категорични
доказателства (товарителница, пътен лист, декларация от собственика и т. н.),
от които да може безпротиворечиво да се установи, че именно
жалбопопдателят е управлявал ППС-то и на 17.03.2022 г., в 11:15 часа.
В този смисъл настоящият състав счита, че АНО не е ангажирал
доказателства, които в нужната степен да доказват, че на17.03.2022 г., в 11:15
часа г. именно жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП.
Следва да се има предвид и че съгласно чл. 187а, ал, 1 и ал. 2 от ЗДвП. когато
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 36 са установени в отсъствие на нарушителя
(както е в случая) се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.
Изрично е записано, че ако собственикът на пътното превозно средство е
юридическо лице или едноличен търговец, на него следва да се наложи
имуществена санкция в съответния размер, като той се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление
на моторно превозно средство.
Ето защо стъдът счита, че авторството на деянието е останало
недоказано, а от там незаконосъобразно е била ангажирана и отговорността на
жалбоподателя.
Предвид изложеното дотук, Съдебният състав намира, че вмененото
на жалбоподателят нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин в
съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, което води до
единствено логичния извод за незаконосъобразност на обжалваното НП,
обуславящ отмяната му.
Ето защо, обжалваното НП следва да бъде отменено поради
недоказаност на обвинението и на това самостоятелно основание
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има
жалбоподателят, който своевременно е отправил изрично искане в тази
насока. Ето защо, в полза на последния следва да се присъдят направените
6
разноски по делото за адвокатско възнаграждение. От приложения по делото
договор за правна защита и съдействие е видно, че жалбоподателят е
уговорил предоставяне на безплатна правна помощ от адв. В. И.-САК като
адвокатското възнаграждение следва да се заплати съгласно разпоредбата на
чл. 38, ал. 2, в р. ал. 1, т. 3 ЗА. С оглед на това, съдът счита, че Агенция
"Пътна инфраструктура" следва да бъде осъдена да заплати на адв. И. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 480 лева, представляваща минималния
размер на предвиденото адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (400 лева плюс 10 % за горницата над 1000 лева). Съдът
намира за неоснователно искането на адв. И. за присъждане в нейна полза на
адвокатско възнаграждение в размер на 580 лева, доколкото същото
надвишава минималния размер по наредбата, като освен това делото не
представлява правна или фактическа сложност, налагаща определянето на
възнаграждението в размер над минимално предвидения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 и т. 2
ЗАНН и чл. 64д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление BG07042022/5800/P8-
650/03.10.2022r издадено от директор на Национално тол управление (НТУ)
към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с което на М. С. Г.. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1800 лева за извършено
административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. В. Г. И. -САК сумата от 480
(четиристотин и осемдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за предоставена от последната по настоящото дело безплатна правна помощ в
полза на М. С. Г. като ОСТАВЯ без уважение искането за заплащане до
пълния размер на претендираните разноски от 580 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7