№ 171164
гр. София, 21.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110167862 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2,т. 2 и т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление на „...“ АД срещу А. Й. А. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за суми дължими по Договор за кредит
от 06.03.2019 г.
В заявлението се претендира срещу длъжника да се издаде заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК освен за неплатена главница по договора, възнаградителна лихва и законна
лихва за забава, така и за 120 лева такси по Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които
... прилага по извършени услуги на клиента /Тарифата/, т. нар. „разходи при изискуем
кредит“.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посоченото вземане на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
В чл. 18 от процесния договор за потребителски кредит е уговорено заплащането на
такси по Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които ... прилага по извършени услуги
на клиента, към които спада и сумата от 120 лв., разходи при изискуем кредит.
Задължението за плащане на такси за събиране на вземането в предварително
установен размер, който не е обвързан със стойността на реално извършените от кредитора
разходи в тази насока, има характера на допълнително обезщетение за забавено изпълнение
в нарушение нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Ето защо клаузите на чл. 18 от Договора и
съответно на т.5 от Тарифата е нищожна поради противоречие със закона.
В действителност заявителят не е сторил разходи в този размер, тъй като
уведомяването за предсрочна изискуемост е сторено чрез пощенска пратка с обратна
разписка, а не чрез ЧСИ или по друг начин. Сумата за предоставяне на тази пощенска услуга
е значително по-ниска и не отговаря на претендираните от страната разноски във фиксиран
размер.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на претенцията
за сумата от 120 лв., разходи при изискуем кредит.
1
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 969,80 лв. (общо държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер).
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с вх. №
363772/12.11.2024г., подадено от „...“ АД с ЕИК: ..., срещу А. Й. А. с ЕГН: **********, В
ЧАСТТА за сумата от 120 лв., представляваща разходи при изискуем кредит по Тарифа за
лихвите, таксите и комисионите, които ... прилага по извършени услуги на клиента, както и
в частта за разноските за разликата над сумата от 969,80 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2