№ 304
гр. Стара Загора, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20215530105673 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Ищецът П. Т. твърди, че ответното дружество „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ООД е образувало срещу него изпълнително дело при ЧСИ Д.Ц. № ******.
На **** г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение заедно с
изпълнителен лист от 20.03.*** г., издаден по ЧГД № *** г. по описа на
Старозагорски районен съд. Сочи, че не знае кога издадената заповед по чл.
410 ГПК по ЧГД *** г. по описа на Старозагорски районен съд е влязла в сила
и в коя от хипотезите по чл. 416 ГПК, тъй като след получаването на
изпълнителния лист направил справка в архива на съда, но делото било
унищожено. Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** от *** г., на
Старозагорски районен съд, както и покана за доброволно или принудително
изпълнение по каквото и да е образувано изпълнително дело досега не му
били връчвани, независимо от това, че от рождение живеел на посочения
адрес, като при това на адреса винаги имало хора. Приложените към
съобщение за доброволно изпълнение - изпълнителен лист, съобщение за
1
образувано изпълнително дело били връчени на ищеца от служител на
кантората на ЧСИ Д.Ц. и същите виждал за първи път, като през тези 13
години от датата на издаване на изпълнителния лист никога, по никакъв
повод не бил търсен за връчване на каквито и да е документи във връзка с
негови задължения, нито имал спомен да е бил задължен за суми към „ТИ БИ
АЙ КРЕДИТ” ЕАД. Никога не е бил в договорни отношения с „ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ” ЕАД гр.София и поради това няма как да дължи претендираните
суми. Не е поучавал уведомление за цесия от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД към
„АСП Бета България“ ООД. Отделно от това, дори вземането да е
съществувало, същото било погасено по давност, тъй като процесното
вземане се погасявало с кратката тригодишна давност, която течала от падежа
на задължението. Липсвали документи за евентуални предходни водени дела,
които да са прекъснали давността в хипотезата на чл. 116 б. „в“ ЗЗД, и намира
за необходимо да бъде изискано от взискателя „АСП Бета България“ ООД
гр.София, доказателства, както за евентуално водени дела, прекъсващи
давността, така и за връчване на уведомление за извършена цесия.
Не е заплатил дължимата сума в размер на 4223,25 лв. и имал наложен
запор на сметката.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ищецът не дължи на ответника претендираната сума в размер на 4223,25 лв.
/четири хиляди двеста двадесет и три лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща задължение по изпълнително дело № ****** по описа на
ЧСИ Д.Ц., с район на действие Старозагорски окръжен съд, от които 1602,00
лв. главница; 1351,91лв. лихви; 76,60 лв. присъдени разноски и 150 лв.
разноски по изпълнителното дело; 657,64 лв. неолихвяема сума и 385,10 лв. -
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС, поради това, че няма непогасени
задължения към „Ти Би Ай Кредит” ЕАД или поради това, че вземането е
погасено поради изтичане на погасителна давност.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба като заема становище за недопустимост и
неоснователност на иска.
Не била налице пасивна легитимация на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД като ответник по него и ищецът не доказвал такава. В исковата молба
не били наведени доводи и доказателства относно възникването на качеството
2
на кредитор на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по отношение на ищеца.
При положение, че ищецът твърдял, че изпълнителното дело било
образувано на основание изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** от *** г. по
описа на Старозагорски районен съд, който е издаден в полза на кредитор
„ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД не били представени доказателства за наличие на
цесия от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД. Не се твърдяло от ищеца, че е налице, а същото така не са и
представени доказателства за неговото уведомяване за евентуално извършена
цесия, което доказвало, че липсва пасивна легитимация на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Докато не бъдел надлежно уведомен за прехвърлянето
на вземането длъжникът бил длъжен да изпълни на своя първоначален
кредитор, с когото е в договорни или други облигационни отношения.
Изпратената от ЧСИ Д.Ц. покана за доброволно изпълнение, в която се
твърдяло, че с изпълнителен лист, издаден по ЧГД *** от *** г. на
Старозагорски районен съд длъжникът бил осъден за плати в полза на
взискателя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД определена сума е очевидно бил
в разрез с текста на самия изпълнителен лист, както и удостоверението от
архива на Старозагорски районен съд за това кои са страните по гражданско
дело № *** от *** г. Няма доказателство ответникът да е искал издаването на
подобна несъотвестваща на действителното положение покана за доброволно
изпълнение.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните,
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за
безспорно между страните, че ищецът е осъден по ч.гр.д. № ***г. на
Старозагорски районен съд – изпълнителен лист от 20.03.*** г., да заплати на
„Ти Би Ай Кредит” ЕАД сумата от 1602,00 лева - главница, 112,14 лева -
разноски по заповедното делото, както и че за събиране на тези вземания е
образувано изпълнително дело № ****** по описа на кантората на ЧСИ Д.Ц.,
peг. № *** /така и док-ва, л. 6 - 8 от делото, вкл. приложеното изпълнително
дело/.
От приложеното изпълнително дело /л.28-80 от делото/ се установява,
3
че с молба от 01.11.2021 г. /л. 55 от делото/ ответникът „АПС Бета България“
ЕООД е поискало да бъде образувано изпълнително дело по изпълнителен
лист от 20.03.*** г. /с кредитор „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД по изпълнителния
лист/, в качеството на цесионер по силата на договор за цесия от
23.02.2015 г. /л. 58-61 от делото/, съгласно който първоначалния кредитор
„Ти Би Ай Кредит“ ЕАД прехвърлил вземането си на цесионера-ответник
„АПС Бета България“ ЕООД по изпълнителния лист от 20.03.*** г. /вж.
Приложение към договора за цесия, л. 39 или л. 43 от делото/. С молбата са
възложени действия по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител.
Следва още тук изрично да се посочи, че към молбата за образуване
на изпълнителното дело сам ответникът е представил договоръа за
цесия, потвърждение от цедента, пълномощно от цедента, по силата на
което се упълномощава цесионера да уведоми длъжника /л. 58-64 от
делото/. С оглед на тези установени от изпълнителното дело факти обективно
неверни от фактическа страна са възраженията на ответника изложени в
отговора на исковата молба, че по делото нямало доказателства за наличие на
цесия от страна на първоначалния кредитор „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД към
ответника „АПС Бета България“ ЕООД /както се каза такива доказателства
има на л. 58-61 от делото, вкл. и Приложение към договора за цесия, л. 43 от
делото/ и нямало доказателства ответникът да е поискал образуване на
изпълнително дело и издаване на покана за доброволно изпълнение /такива
доказателства има на л. 55 от делото/ .
За образуваното изпълнително дело била изпратена покана за
доброволно изпълнение до ищеца, която била получена лично от него на ****
г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК.
Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е средство за защита на
длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се
установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за
неговото съществуване. Посочената разпоредба на чл. 439 ГПК предвижда
4
защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел
изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. От тези факти ищецът - длъжник
черпи права, изключващи изпълняемото право /погасяване правото на
принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и
др./. В процесния случай предмет на исковите претенции са вземания на
ответника, признати с влязло в сила съдебно изпълнително основание, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист. Поради това безспорно за
настоящия съд, е че ищецът е длъжник, а ответникът – взискател за сумите по
влязлата в сила заповед за изпълнение, която е изпълнителното основание.
Дори да се приеме за вярно изложеното в исковата молба, че ищецът е узнал
на **** г. за издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист едва с
връчването на поканата за доброволно изпълнение /доказателства за което
ищецът не ангажира по делото/, то същият е пропуснал едномесечния срок по
чл. 423, ал. 1 ГПК за подаване на възражение до въззивния съд в хипотезата
на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това при наличието на влязла в сила заповед
за изпълнение не може още веднъж да се проверява дали ищецът дължи
изпълнение на първоначалния кредитор „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД /вж. напр.
решение № 22/10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2021 г., III г.о., в което
се сочи, че факти, които са били известни на ищеца, който е могъл да ги
посочи в срока за възражение по чл. 414 ГПК, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Преклудират се и възраженията
срещу основателността на претенцията. Пътят за искова защита остава открит
само при наличието на специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439
ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за
оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 ГПК. На
новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/
факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.
439 ГПК/. От изложените в настоящата искова молба факти, на които е
основан предявения иск единствено изтеклата погасителна давност
/която ще бъде обсъдена по-долу/ е от категорията на предвидените в чл.
439 ГПК, тъй като само тя има качеството на новонастъпил /настъпил
след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факт.
5
Без значение в случая е и обстоятелството, че ищецът не е получавал
уведомление за цесията, която легитимира ответника като кредитор. В
решение № 209/28.11.2018 г. на ВКС по т.д. № 2530/2017 г., I т.о. ясно е
посочено и разяснено, че е без значение за основателността на иска по чл. 439
ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов
кредитор/цесионер установяване на надлежното уведомяване на длъжника по
смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не
рефлектира върху дължимостта на вземането – то съществува и следва да
бъде удовлетворено от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника
от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който
провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия,
които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез
него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга.
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК в такава хипотеза искът на
длъжника за оспорване на вземането може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Когато вземанията са установени със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по аргумент от визираната законова
норма длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК, може
да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след изтичане
на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Затова и с оглед конкретно
наведеното в исковата молба основание за недължимост на вземанията –
погасяването им по давност, и доколкото същите са признати със заповед за
изпълнение, в случая ищецът може да се позовава на давност, изтекла след
влизане в сила на заповедта, доколкото по-рано настъпилите факти, от които
черпи права, изключващи изпълняемото право, се явяват преклудирани.
Поради това спорът по делото настоящият съд намира да е
концентриран върху основателността на направеното от ищеца възражение за
погасяване на вземанията по давност след влизане в сила на издадената
заповед за изпълнение на същите.
Погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен
период от време. Началото на давностния срок е деня, от който вземането е
станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая това е влизане в сила на
6
заповедта за изпълнение. В практиката на Старозагорски окръжен съд
/гражданско и търговско отделение/ обективирана напр. в решение №
260080/20.10.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1146/2020
г., решение № 260024/25.08.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.гр.д. № 1381/2020 г., решение № 229/05.07.2018 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.гр.д. № 1211/2018 г. по силата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
установеното със съдебно решение вземане, на което следва да се приравни
вземане, за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение, се погасява с
изтичането на петгодишен давностен срок. Влязлата в сила заповед за
изпълнение се приравнява на съдебно решение за вземането, тъй като не е
оспорена, т.е. давността е винаги пет години. Същото се приема и напр. в
решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о.
При липсата на данни за по-ранна дата на влизане в сила на заповедта
по чл. 410 ГПК следва да се приеме, че същата е влязла в сила най-късно на
датата, на която въз основа на нея е издаден изпълнителен лист – 20.03.*** г.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността
съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност. Изпълнителният
процес не може да съществува сам за себе си, а съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва
давността предприемането, на което и да е изпълнително действия в рамките
на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело /когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия/, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника,
извършването на справки. Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013
г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18
ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността, в т. ч. налагане на запор. Ако в хода на
7
принудителното изпълнение длъжникът изрично признание вземането,
признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Взискателят има
задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния
процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може
да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни
способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и
кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не
конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от
датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство,
а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по
време валидно изпълнително действие.
По делото не се твърди или доказа от ответника, че до момента на
подаване на молбата за образуване на изпълнително дело № ****** по описа
на ЧСИ Д.Ц. ответникът или негов праводател е извършил каквито и да било
изпълнителни действия или образувал изпълнителен процес преди 2021 г.,
т.е. в продължение на тринадесет години. Следователно давността е
започнала да тече на 20.03.*** г., като след този момент дори не се твърди
или доказва от ответника, че е било поискано извършване на каквито и да
били изпълнителни действия, т.е. давността не е била прекъсната цели 13
години и към настоящия момент е изтекла. Първият и единствен образуван
изпълнителен процес е този от 2021 г. – 13 години след издаване на
изпълнителния лист. При положение, че в по-ранен момент не е било
образувано изпълнително дело не може да се говори за прекъсване на
давностния срок, който по време на висящността на изп. дело да не е текла
погасителна давност, тъй като в периода *** г. – 2021 г. не е имало висящо
изпълнително дело.
Няма нито едно фактическо твърдение или доказателство ангажирано от
8
ответника за осъществено от него или негов праводател изпълнително
действие довело до прекъсване на давността по отношение на ищеца преди
2021 г. Ответникът в отговора на исковата молба единствено сочеше, че не
притежава легитимация да отговаря по предявения иск, тъй като не бил
цесионер и изп. дело не било образувано по негово искане, но тези негови
възражения бяха опровергани от доказателствата съдържащи се в изп. дело и
обсъдени по-горе.
По изложените съображения настоящият съд счита, че всички вземания
на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за които е издаден процесният
изпълнителен лист от 20.03.*** г. са погасени по давност към настоящия
момент и следва да бъде установена тяхната недължимост, т.е. предявеният
установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е основателен и следа да бъде изцяло
уважен.
Що се отнася до искането в исковата молба за установяване на
недължимост и на разноските извършени в изпълнителния процес на ЧСИ
Д.Ц. /напр. 150,00 лв. разноски по изп. дело или 385,10 лв. такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ/, следва да се посочи, че те не са предмет на установителния иск по
чл. 439, ал. 1 ГПК, респ. произнасянето на настоящия съд по този иск, тъй
като те не се дължат по силата на изпълнителния лист от 20.03.*** г., а
тяхната недължимост от ищеца в този случай следва от закона – чл. 73, ал. 1,
т. 1 ГПК вр. чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищцата. Същата е претендирала присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. и 50,00 лв. заплатена ДТ,
които следва да й бъдат присъдени. С отбелязването в договора /л. 5 от
делото/ е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК,
Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно
9
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Д. П. Т., ЕГН: **********, с адрес:
*************** не дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“
№ 81В, сумата от 1602,00 лв. и законна лихва върху главницата /към датата на
поканата за доброволно изпълнение 1351,91 лв./, 657,64 лв. – неолихвяема
сума, както и сумата от 112,44 лв. – разноски по делото, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 20.03.*** г. по гр.д. № *** г. на Старозагорски
районен съд /дължими по запис на заповед от *** г./ и е образувано
изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ Д.Ц., рег. № *** в Регистъра
на Камарата на ЧСИ, район на действие Старозагорски окръжен съд поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 81В да заплати на Д. П. Т., ЕГН: **********, с адрес:
*************** сумата от общо 550,00 лв. представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение /500,00 лв./ и държавна такса /50,00 лв./.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10