Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 15.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав, в публично съдебно
заседание на 16.10.2019 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
участието на секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия
Видолова гр.д.№ 4981 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове с правно основание чл. 266 вр. с чл. 258 от ЗЗД, вр. с чл. 286 и сл. от ТЗ, и чл. 86
от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба с ищец „Б.С.”
ЕООД, ***, и ответник „И.В.С.” ЕООД, ***, по която са предявени два обективно
кумулативно съединени иска – по чл. 327 ал.1 от ТЗ с цена 12 000лв. и по чл. 86
от ЗЗД с цена 1123.33лв. – лихва за периода 21.08.2018г. – 23.07.2019г. Ищецът
твърди, че на 31.01.2018г., между страните - ищецът в качеството на изпълнител,
и ответника – в качеството му на възложител, е сключен Договор за изработка -
за извършване на СМР на сграда, находяща се в гр. С. Твърди се, че в хода на
СМР той е закупил апаратура на стойност 18 000лв. с ДДС, за което е съставена
данъчна фактура №1359/20.08.2018г., по която ответникът е направил частично
плащане от 6000лв. и не е оспорил заплащането на остатъка след получаване на
нотариална покана. Ищецът сочи, че фактурата, по която претендира плащане е
издадена въз основа на 2 бр. приемо-предавателни протоколи - от 01.03.2018 г. и
от 18.06.2018 г. с подписи на представители на двете страни. Твърди се, че до
подаване на настоящата молба няма плащане на дължимия остатък от 12 000лв.
Претендира се присъждане на главница и лихва, разноски по исковото и по
проведеното обезпечително производство производство.
Ответникът „И.В.С.” ЕООД, ***, е представил по делото писмено становище,
че доставените услуги по процесната фактура не попадат в обхвата на Договора за
изработка, че не е подписван приема-предавателен протокол за стоките от тази
фактура и доставаката не е приемана от него. Не оспорва факта, че е платил част
от задължението по фактурата, но заявява, че електроапаратурата не е предадена
по съответния ред. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното: От представения договор за изпълнение на ремонтни работи
от 31.01.2018г. се установява, че ответникът е възложил, а ищецът е приел да изпълни
срещу възнаграждение със свои ресурси, работна ръка и материали, качествено и в
срок, преустройство и промяна предназначението на административна сграда,
собственост на възложителя в ***, в апарт.общежитие, съгласно представена от
изпълнителя количествено-стойностна сметка приложение 1 към договора и график
за изпълнение на работите приложение 2, по част ЕЛЕКТРО. Общата стойност на
работите възлиза на 396 664.52лв. Уговорено е в чл. 5, че изпълнените
работи по предмета на договора се приемат и одобряват писмено от възложителя,
заедно с представител от изпълнителя, като при приемане изпълнителя предоставя
на възложителя протокол образец акт 19. Срокът на изпълнение на ремонтните
работи по договора е бил уговорен не по-късно от 30.09.2018г. По делото са
представени 2 бр. приемо-предавателни протоколи - от 01.03.2018 г. за видове
допълнителни СМР по част ел., видеонаблюдение, СОТ система, и от 18.06.2018 г.
за доставка на материали за направа на интернет мрежа, които са двустранно
подписани – от страна на ищеца – от св. Д.Л.и инж. Т.Х., а от страна на
ответника, първия протокол – от технически ръководител М.Б., а втората – от технически
ръководител В.В.. Липсват възражения от страна на ответника, че посочените лица
са били негови представители при подписване на протоколите. Ищецът е представил
по делото фактура № 1359/20.08.2018г. на
стойност 18 000лв. с ДДС за доставка и монтаж на електроапаратура за помощни
системи, издадена от него като доставчик на ответника, като получател. Разпитан
в съдебно заседание св. Д.Л.посочи, че е работил при ищеца до началото на юли
2018г., че в края на януари 2018 г. фирмата сключила договор за изграждането на
нова инсталация, електро и слаботокова в сграда на ***, като той участвал в
изпълнението по този договор като инженер. Наблюдавал цялостната работа по
изпълнение на договора, а апаратурата, за която е издадена процесната фактура
била за изграждане на временни системи за изпълнението на основния договор.
Представлявала временно захранване 220 волта, временна охрана, СОТ,
видеонаблюдение, тъй като имало складове, изнесени офиси, сградата била доста
голяма и имала склад за материали, които да се охраняват. Свидетелят посочи, че
апаратурата е монтирана на обекта, че той е подписал приемо-предавателните
протоколи и не е имало възражения при предаването ѝ. Заяви, че знае, че възложителят
дължал около 18 000 лв., към септември е платил частично плащане и
дължи още около 12 000 лв. Посочи, че тази доставка била по основния договор,
че тази апаратура е предадена и си остава за ответника и че всички посочени в
протоколите материали, които са твърдяни от ищеца, са включени във фактурата. Самият
ищец е направил признание на неизгоден за него факт и е представил
доказателства за частично плащане от страна на ответника на 10.09.2018г. на
част от сумата – 6000лв. с посочено основание – частично плащане по фактура №
1359. Изготвената по делото съдебно –
счетоводна експертиза, проверила счетоводствата и на двете страни, изцяло
потвърждава издаването на фактурата, осчетоводяването ѝ от ищеца и
ответника, и частичното плащане по нея. Посочва се, че е начислен ДДС с право
на пълен данъчен кредит от 3000лв. Експертизата е посочила и обезщетението за
забава за плащане на сумата по фактурата, за периода от падежа – 21.08.2018г.
до 23.07.2019г., при отчитане на частичното плащане, което възлиза в общ размер
на 1303.34лв. Във връзка с изпълнението на сключения договор за изработка,
страните са разменили кореспонденция, като ищецът е отправил до ответника
нотариална покана от 28.05.2019г., с които му е връчил 2 бр. протколи актове
обр. 19 и обща данъчна фактура от
22.05.2019г., която е поканил ответника да заплати. Със същата покана е
посочено, че по процесната фактура № 1359/20.08.2018г. е извършено само
частично плащане, поради което кани ответника да му заплати оставащите
12 000лв. Поканата е получена от ответника на 29.05.2019г., и на
03.06.2019г. ответникът е изпратил отговор, в който е отговорил на първите
искания, а по отношение на второто искане – за заплащане на сумата от
12 000лв. е посочил, че плащанията по нея ще се извършат, но основният
възложител на обекта е в голяма забава спрямо него и той прави всичко възможно
да се разплати с контрагентите си във възможно най-кратки срокове.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните изводи: Съгласно дефиницията за
договора за изработка, с него изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати
възнаграждение. За да възникне задължението на възложителя за заплащане на
възнаграждение на изпълнителя се изисква кумулативното наличие на: валиден
договор за изработка, изпълнение на възложената работа и приемане на работата
от възложителя - за да се счете, че договора за изработка е изпълнен, чл.264
ал.1 от ЗЗД сочи, че поръчващия е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа. Съгласно Решение № 231/13.07.2011г. по дело № 1056/2009г. на
ВКС, ТК, II т. о., не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина,
че в същината си приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо
действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното
му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно
съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването
му. Следователно релевантно за приемането по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД, е или
онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на
готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези
конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от
които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от
последния за такова одобрение. В случая съдът намира, че е налице сключен между
страните договор за изработка от 31.01.2018г., по който има изпълнение на
конкретна част - доставка и монтаж на електроапаратура за помощни системи,
обективирана в два двустранно подписани от страните протоколи – от 01.03.2018
г. и от 18.06.2018 г. с подписи на представители на двете страни. Връзката
между доставката и договора за изработка се доказва както от характера и вида
на доставката, така и от показанията на разпитания по делото св. Лазов, който е
с преки наблюдения на изпълнението на договора, подписал е за ищеца
протоколите, отразяващи приемането на работата, а към момента на даване на
показанията се явява незаинтересовано от изхода на делото лице. Само по себе си
издаването на фактура от ищеца, отразяването на фактурата в счетоводството на
ответника, включването й в дневника за продажбите по ДДС и правото на ползване на
данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване. В още по-голяма степен доказателства за
възникване на задължението са частичното плащане по фактурата и писменото
потвърждение, представляващо извънсъдебно признание на задължението,
претендирано с исковата молба. Преценявайки
основателността на иска, следва да се изхожда от доказателствената тежест в
процеса, като общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да
докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си и
своята изправност по договора, а ответникът следва да докаже факта на изпълнението.
В случая, с представянето на договор за изпълнение на ремонтни работи от
31.01.2018г., на двата приемо-предавателни протокола и издадената по тях
фактура № 1359/20.08.2018г., ищецът е доказал наличието на договор, своята
изправност по него за частта, за която се претендира плащане, падежа на
задължението на ответника - 21.08.2018г./настъпил към датата на подаване на
исковата молба/. Размерът на вземането също се доказа с оглед разбивката на
всяко едно перо в приемо-предавателните протоколи, като от това вземане е
дължима непогасената част от 12 000лв. Ответникът, от своя страна не
доказа плащане на задължението, независимо от поведението му, представляващо
извънсъдебно признаване на вземането. Поради горното, претенциите на ищеца за сумата
от 12 000лв. следва да бъде уважена изцяло.
Претенцията за лихва следва да се уважи също в претендирания
от ищеца размер – 1123.33лв. – лихва за периода 21.08.2018г. – 23.07.2019г.,
т.к. датата на фактурата сочи началната дата на дължимост на сумата по нея, а
размерът е в рамките на установената от вещото лице общо дължима лихва от 1303.34лв.
за същия период, при отчитане на частичното плащане.
На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, и с оглед изхода
на делото по двата иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените в исковото производство и в обезпечителното такова по ч.гр.д.
4752/2019г. на ПлРС разноски – адвокатски възнаграждения, внесени ДТ, такси за
издаване на обезпечителни заповеди и депозит за изготвяне на експертиза. Възражението
на ответника за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар, се
явява неоснователно, доколкото претендираните суми от 830лв. за исковото и
420лв. за обезпечителното производство, са под минимумите, предвидени в чл. 7
ал. 2 т. 4, и ал. 7 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на
2030.00лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на осн. чл. 266 вр. с чл. 258 от ЗЗД, вр. с чл.
286 и сл. от ТЗ, и чл. 86 от ЗЗД, „И.В.С.”
ЕООД, , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от К.К., ДА ЗАПЛАТИ на „Б.С.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.Х., сумата от 12 000.00лв., представляваща част от сумата по фактура
№1359/20.08.2018г., издадена във връзка със сключен между страните Договор за
изпълнение на ремонтни работи от 31.01.2018г. за преустройство и промяна
предназначението на административна сграда, собственост на възложителя в ***, в
апарт.общежитие по част ЕЛЕКТРО, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска –
23.07.2019г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1123.33лв. – лихва за периода
21.08.2018г. – 23.07.2019г., изчислена върху главницата от 18 000лв. по
фактура №1359/20.08.2018г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, „И.В.С.”
ЕООД, , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от К.К., ДА ЗАПЛАТИ на „Б.С.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.Х., разноски в исковото производство и в
обезпечителното такова по ч.гр.д. 4752/2019г. на ПлРС, в общ размер от
2030.00лв.
Решението може да се обжалва пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: