Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 02.05.2023.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
двадесет и първи март година 2023
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3229
описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, при условията на субективно активно
съединяване.
С искова молба, подадена пред СРС с вх.рег.№8083214/
12.02.2016г. ищците М.Г.И., с ЕГН ********** и Н.Г.Б., с
ЕГН **********, чрез адв.П.К.
- пълномощник са предявили срещу Агенция „П.и.“, с БУЛСТАТ ******, при
условията на субективно обективно кумулативно съединяване, осъдителни искове с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума от по 5000
лв., за всеки един от ищците, представляващи частични искове от глобална сума
от по 150 000 лева за всеки един от ищците, представляваща обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на баща им Г. И.Б., настъпила при
ПТП на 06.02.2012г. на път III -
8081, км. 19+185, при навлизане на л.а.
„Ланд Уинд“, с ДК № ****, в разрушен
участък с липсваща част от платното за движение и падане в коритото на река „Улудере“,
ведно със законната лихва от датата на увреждането - 06.02.2012г. до
окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба ищците твърдят, че
са наследници на Г. И.Б., който на 06.02.2012 г., около 07:00 ч., на път III -
8081, км. 19+185 на изхода на гр. Харманли в посока с. Бориславци, управлявайки
л.а. „Ланд Уинд“, с ДК № ****, навлиза в разрушен участък с липсваща част от
платното за движение, непосредствено преди моста над р. „Улудере“ и пропада в
коритото на реката поради срутването на моста. В резултат на посоченото ПТП
загиват родители на ищците - водача на автомобила Г. И.Б. и пътничката Н.К.Б.,
които са намерени удавени дни след инцидента. Излагат, че по случая е
образувано сл. дело № 90/2012 г., пр.пр. № 726/2012 г. на ОП Хасково,
производството по което било прекратено. В хода на наказателното производство
било установено, че основната причина за настъпване на ПТП е било навлизане на
автомобила в участък от пътя с несигнализирано необозначено препятствие, а
именно липсваща част от платното за движение, по цялата му ширина, непосредствено
преди моста на река „Улудере“, при условията на усложнена метеорологична
обстановка, обилен дъжд през тъмата част на деня. Ищците излагат, че
преждевременната смърт на баща им, с когото ги свързвало взаимното чувство на
обич, уважение, привързаност се отразила изключително тежко на здравословното и
емоционалното им състояние.
Ищците
поддържат, че отговорност за настъпилия инцидент носи ответника, който има
задължението да ремонтира и поддържа републиканските пътища, какъвто характер
има и път № III - 8081, км. 19+185, с цел възстановяването или подобряване на
транспортно експлоатационните им качества, привеждането им в съответствие с
изискванията на движението и осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година /чл. 31, вр. с
nap. 1, т. 13 и 14 от ЗП/, като е задължена да сигнализира незабавно
препятствията по тях и да ги отстрани във възможно най-кратък срок /чл. 167,
ал. 1 ЗДвП/. Излагат, че 10 годишният гаранционен срок на посочения мост е
изтекъл, като няма данни за ремонт и рехабилитация, както и за извършени
периодични инспекции за установяване на свързаните с пътната безопасност
характеристики и предотвратяването на произшествия. Въз основа на изложеното
молят да бъде осъден ответника да им заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в неизмерими болки и страдания от смъртта на
наследодателя на ищците. Правят искане за присъждане на сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът Агенция „П.и.“ е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Ответната агенция оспорва, че смъртта на
бащата на ищците е настъпила в причинно-следствена връзка с неизпълнение на
задълженията на ответника, свързани със своевременното сигнализиране на повреда
на пътното покритие и неподдържане на пътя. Твърди се в отговора, че процесната
злополука е настъпила в резултат на непреодолима сила - природно бедствие,
което не е могло да бъде предвидено или предотвратено от собственика на пътя - Агенция
„П.и.“. Сочи се, че на 06.02.2012 г. е било обявено бедствено положение на
територията на област Хасково в резултат на обилни снеговалежи, придошли реки и
преливащи язовири. Наведен е довод, че на въпросния участък от път III – 8081,
където е настъпил инцидента е валяло,
било е тъмно и шосето покрито с вода, като в усложнената метеорологична
обстановка бащата на ищците е управлявал лекия си автомобил с нарушено зрение и
е носел очила. Ответникът поддържа, че тези обстоятелства са станали
предпоставка за инцидент, при който са загинали шофьора л.а. „Ланд Уинд“, с ДК
№ **** и съпругата му. Твърди се, че към момента на увреждането не са били
налице недостатъци в годността на посочения мост, които да са се отразили на
пътната безопасност. Сочи се, че мостът
между селата Малки воден и Бориславци, срутен при наводнение на
06.02.2012г. е въведен в експлоатация 1984г., като е обща експлоатационна
годност 100г., предвид стоманено бетновата му конструкция. По изложените
съображения ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и претендира направените
по делото разноски.
С протоколно определние от открито
с.з. на 16.10.2018г. постановено по
гр.д.№7879/ 2016г. на СРС, ГО, 45 състав, на основание чл.214, ал.1 ГПК районният
съд е допуснал увеличение на размера на исковети претенции от първоначално
предявения размер от 5000лв. за всеки ищец, като частични искове от глобална
сума 150 000лв. на сума в размер от по 110 000 лв. за всеки един частичен иск
от сумата 150 000лв. Предвид допуснатото
увеличение на размера, производството по гр.д.№7879/ 2016г. на СРС е
прекратено, а делото изпратено на СГС по родова подсъдност.
В открито с.з. пред СГС ищците, чрез адв.К. и адв.Б. поддържат
предявените искове. Представят списък по чл.80 ГПК и
писмена защита.
В открито с.з. пред СГС ответника, чрез пълномощника си адв.П.оспорва предявените искове.
Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав, преценявайки доводите на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от
фактическа страна:
От приетото удостоверение за
наследници изх.№741/2012г. издадено от Община Маджарово се установява, че ищците
М.Г.И. и Н.Г. Б.са деца и законни наследници на Г. И.Б. ЕГН **********, починал
на 06.02.2012г. /л.37 от
приложеното гр.д.№7879/
2016г. на СРС/.
По делото не е спорно, като се установява от
приетите писмени доказателства, че на 06.02.2012 г., около 07:00 ч., на път III
- 8081, км. 19+185 между с. Малки воден
и с. Бориславци, лек автомобил „Ланд Уинд“, с рег.№ X ****ВН, управляван от Г. И.Б.
претърпял ПТП до входа на с. Бориславци при навлизане в разрушен участък с липсваща
част от пътното непосредствено пред мост над р. „Улудере“, при което автомобилът
пада в коритото на реката. В следствие на настъпилата пътна злополука загиват
водача на автомобила Г. И.Б. и пътничката Н.К.Б..
Безспорно е, че мостът между селата Малки воден и Бориславци се е срутил
в коритото на река „Улудере“ на
06.02.2012г.
Състоянието на път III – 8081 при км.
19+185 след срутването на моста над река „Улу дере“ е онагледено на приетите схема
и справка от 23.04.2021г. на ОПУ Хасково./л.89, л.90
от делото/
Не се спори, че произшествието е
настъпило на път III - 8081, км. 19+185
между с. Малки воден и с. Бориславци, който е част от републиканската
пътна мрежа, което се установява и от писмо изх.№3680 от 08.11.2012г. на
Директора на Областно пътно управление Хасково.
Видно от приложеното дознание по случая
е образувано ДП №79 /2012г. по описа на РУП Харманли, в последствие
преобразувано сл. дело № 90/2012 г., пр.пр.
№ 726/2012 г. на ОП Хасково за престъпление по чл.343 ал.1, б.“а“, вр. чл.342
ал.1 от НК. В хода на разследването са извършени огледи на местопроизшествието,
снети са обяснения от свидетели и са създадени схеми на района на
произшествието и фотоалбуми. След
проведени оперативно – издирвателни действия повече от месец след настъпилото
ПТП /съответно на 24.03.2012г. и на 30.03.2012г./ във водите на язовир
„Ивайловград“ били намерени телата на пътувалите в колата - Н.К.Б. и Г. И.Б.. При извършената съдебно
медицинска експертиза, е установено, че Г. И.Б. и съпругата му Н.К.Б.
са починали от удавяне на 06.02.2012г. в резултат на настъпило ПТП, при падане на л.а „Ланд Уинд“, с рег.№ X ****ВН
в коритото на р.Олу дере, намерена на 06.02.2012г. във водите на язовир
„Ивайловград“.
Със заключително постановление от
29.03.2013 г. на разследващия орган - следовател при ОСлО - Хасково,
следственото дело е приключило с постановление да бъде изпратено на Окръжна
прокуратура - Хасково с мнение за прекратяване. /приложено ДП по сл. дело № 90/2012 г., пр.пр. №
726/2012 г. на ОП Хасково/
Досъдебното производство по сл. дело
№ 90/2012 г., пр. пр.№ 726/2012 г. на ОП Хасково е прекратено с Постановление
от 25.04.2013г. на прокурор Д. С.от
Окръжна прокуратура Хасково, на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК. /л.32-л.33
от приложеното гр.д.№7879/ 2016г. на СРС/.
Спорен по делото е въпроса дали
причината за срутването на моста между
селата Малки воден и Бориславци е настъпилото природно бедствие от поройни
валежи или липсата на подръжка на пътния участък и пътното съоръжение.
В приетото
писмо изх.№3680 от 08.11.2012г. на Директорът на ОПУ Хасково уведомил
разследавщия орган от ОСлО Хасково, че моста при км 19+185 път III – 8081 е
строен през 1984 г. е бил добро технико – експоатационно състояние, като
причина за аварирарането му е единствено природното бедствие в началото на
февруари 2012г., при което обилните дъждове образували голям водосбор на
повърхонстни води, които речното корито на
р.Улу дере не успяло да поеме, в резултат на което се образувала висока
вълна, която в ранните часове на 06.02.2012г. преляла над моста и го отнесла в
язовир „Ивайловград“./л.39 от приложеното гр.д.№7879/ 2016г. на
СРС/. В писмото е отразено още, че в годините са полагани
необходимите грижи за поддържане на моста.
В
приетия Контролен лист за текущи, специални и стационарни прегледи и наблюдения
на пътя III-8081 - Д. Главанак - М-во - Малки Воден при км 19+185 изготвен от
ОПУ Хасково, в периода 28.03.2005 г. - 08.10.2011 г. е отбелязано, че
съоръжението е без промяна на състоянието, като последният запис от 08.10.2011
г. е: „Добро състояние". На
10.10.2012 г. (след инцидента) за мостовото съоръжение е отразено: „Лошо състояние (моста е пропаднал)"./л.88 от
делото/
С оглед изясняване на спорните е в
настоящото производство е допусната Комплексна съдебно-техническа експертиза
изпълнена от вещи лица хидроинженер и инженер със специалност „пътно
строителство“.
От приетото, неоспорено заключение
на комплексната двучленна съдебно–техническа експертиза с вещи лица инж.Е.И. и
инж.Л.Г. се установява, че процесното мостово съоръжение на път III - 8081 е
ситуирано на км. 19+185.
В част пътно-строителна на КСМЕ инж.Г.
обосновава, че при нарастващ километраж на път III-8081 по направление от с.
Долни главанак - с. Бориславци - с. Малки Воден, точното място на инцидента се
определя на км. 19+205 по километричните отстояния на третокласен път III-8081
от републиканската пътна мрежа. Пояснено е, че мостовото съоръжение на км. 19+185 на път III-8081
„Долни Главанак - Бориславци - Малки Воден“, е било изградено през 1984 г.
Обоснован е извод, че мостовото съоръжение на
км. 19+185 от път III-8081 е било към момента на процесното ПТП е с изтекъл
(през 1994 г.) гаранционен срок, като
няма данни да са му били извършвани основни ремонти.
От заключението на КСТЕ част „хидротехническа“
се установява, че на 06.02.2012 г.,
поради високото ниво, водата от река „Улудере" /известна още като река
"Бориславци" или река „Олу дере"/, преминава /прелива/ над
пътното плътно, зад опорите на моста и започва размив на насипа на опорите
вследствие на водния поток. Размиването на основата под опорите е придружено с
частично изнасяне на насипа зад тях. Вещото лице инж. Е.И. пояснява, че е започнало
пропадане на опорите - движение във вертикална посока, като при това движение,
вследствие на страничния воден натиск и кинетичната компонента от движещата се
вода, се измества осово конструкцията на мостовото съоръжение. Според вещото лице това изместване е станало след
като вече е започнало пропадането на конструкцията. Обоснован е извод, че
дъното на зоната на моста е изровено и износено, което е често срещано при мостове
с неукрепено дъно. Пояснено е, че в зоната на мостовете следва да се правят
укрепващи мероприятие, именно за предпазване на изнасяне на дъното и укрепване
на устоите. Насипите в тази зона следва да бъдат укрепени с насипан ломен
камък, бетонови плочи или други подходящи мерки. Обикновено след мостовете се
прави дънен праг, който предотвратява именно изравянето в зоната на опорите на
моста. Експертизата не е установила наличие за проектна документация по
отношение на съществуващото към датата на събитието мостово съоръжение. Според
заключението на КСТЕ част
„хидротехническа“ мостът не е паднал заради водния напор, а заради размив на основата,
загуба на стабилитет и пропадане на опорите, а водния напор допълнително го
е разместил осово и тогава моста се е разрушил.
В отговора на задача 8 в част „хидротехническа“ на КСТЕ
относно наличието на сигнализация за опасност на пътния участък, вещото лице
инж. И. обосновава, че към 7 часа
сутринта на 06.02.2012г. пътния
участък не е бил сигнализиран за настъпилото нарушаване на конструкцията на
моста.
Относно влиянието на падналите валежи в.л.
хидроиженер застъпва, че мостовото съоръжение не се е разрушило заради водния
напор, а заради размив на основата, загуба на стабилитет и пропадане на
опорите, а водния напор допълнително го е разместил осово и тогава мостът се е
разрушил.
При извършен от вещите лица оглед на мястото на злополуката,
вещите лица инж.Е.К.И. и инж.Л.Г. са установили, че е реализиран проект на ново
мостово съоръжение.
В обясненията си в открито с.з. на 19.10.2021
г. вещото лице инж.К. пояснява, че е установена практика да се прави укрепване
на дъното на мостовете, за да не се получава срутване. Пояснява, че тази зона
се укрепва ломен камък, бетонови плочи или други подходящи мерки. Вещите лица
сочат, че липсват данни за подръжка на процесния мост преди срутването му.
Вещото лице инж.К. добавя, че по целия път, който е към моста и след него няма
данни за поддръжка.
В приетото заключение на Доълнителна СТЕ е отразено, че
нормата на чл. 65, ал. 1 от Техническите правила и изисквания за поддържане на
пътища. от Изпълнителния директор на Национална агенция „П.и."/ гл. XII - Оценка на
състоянието на мостови съоръжения, експлоатационното състояние на пътните
съоръжения предвижда, че състоянието на мостовите съоръжения се определя на
базата на комплексни оценки. За изработването на комплексните оценки се вземат
под внимание констатациите от проведени периодични и специални прегледи,
касаещи установени повреди и дефекти на обследваното съоръжение, имащи
отношение към неговата функционална годност. Обоснован е извод, че при проверка
не се установяват данни да е била изготвена комплексна оценка, касаеща
процесния мост над река „Улудере", разположен между селата Малки Воден и
Бориславци, община Маджарово, който на 06.02.2012 г. е бил приведен в аварийно
състояние и е станал негоден за ползване.
Приетите, неоспорени заключения на комплексна
съдебно-техническа експертиза и на Допълнителната СТЕ, след преценка по реда на
чл.202 от ГПК, съдът възприема като обективни, компетентно дадени, изгответни
от експерти със значителен опит в съответните сфери на познание, кореспондиращи
на приетите писмени доказателства.
За установаване на неимуществените вреди
претърпени от ищците по делото са допуснати двама свидетели – Р.И.М.и С.С.А../Разпитани в о.з. на 13.03.2018г. по гр.д.№7879/
2016г. на СРС, ГО, 45 с-в
Свидетелката М., сочи в показанията
си, че е работила дълги години като главен счетоводител във фирмата на Г.Б. и
познава семейството му. Неговата фирма държала автолинийте в града и когато се
налагало и той карал автобус. Свид. М. посочва, че Г.Б. бил грижовен баща.
Спомня си, че инцидентът при който се удавил бащата на ищците станал на 06.02.2012г. Чак в края на март
погребали Г.Б. и съпругата му, заради късното откриване на телата. Свид.М. си
спомня, че М. и Н. тежко преживели загубата на родителите им. Ищцата М. месеци
наред не била адекватна, плачела, а брат и Н. изживявал мъката си като мъж. Свидетелката
сочи, че и до днес ищците не могат да прежалят родителите си и страдат от
загубата им.
От показанията на свидетеля Александров
се установява, че познавал Г.Б. и има само добри впечатления от него. Г.Б. бил
грижовен децата и семейството си. Те от своя страна също се грижили за него. Г.Б.
бил свързан с децата си М. и Н. с човешки, семейни взаимоотношения, като имали
и общ бизнес. След смъртта му М. била съкрушена и децата и, не я оставили сама
повече от година, защото имала нужда от помощ. Плачела често и не знаела по кой
път да поеме. Било и трудно да се справи
със загубата, както и с управлението на семейния бизнес. Н. също бил съкрушен
от загубата на баща си, като му било трудно да продължи. Появили се проблеми в
семейството му.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По
допустимостта: Ищецът е предявил
искова претенция с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД.
Предвид поддържаните в исковата молба твърдения, предявеният иск е допустим.
По правната
квалификация: Твърденията
в исковата молба дават основание искът да се квалифицира по чл.49 от ЗЗД –
обезщетение за вреди от неправомерни деяния (действия или бездействия) на лица,
на които е възложено извършването на някаква работа. С оглед заявените факти и
обстоятелства относно причините за настъпване на вредите - ПТП, настъпило от пропадане
на част от пътното платно и срутване на мост, които не са резултат от природно
бедствие, претенцията е за вреди от неизпълнение на законово задължение и
неположена дължима грижа, а не от неупражнен контрол от страна на собственика
на дадена вещ. За да бъде квалифицирана претенцията като искане за обезщетяване
на вреди, настъпили от вещ, то тези вреди трябва да са последица от свойствата
и недостатъците на самата вещ. Твърденията за наличие на виновно човешко
поведение, дават основание на съда да квалифицира претенцията по чл.49 от ЗЗД.
По същество:
Фактическият
състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД включва
следните елементи: неправомерно деяние, от лице или лица, на които е възложено
извършване на работа, в резултат на което деяние и в пряка причинно-следствена
връзка от него са настъпили вредоносни последици. Настъпването на фактите,
съставляващи фактическият състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД се доказва по
категоричен начин в настоящото производство, като всеки един от посочените
елементи ще бъде разгледан от съда поотделно.
В исковата
молба, ищците са посочили, че ПТП, при което е загинал баща им е настъпило поради
попадане на автомобила му в необозначено препятствие – липсваща от платното за
движение преди моста на река “Улу дере“. Следователно, за да се извърши
преценка за наличието на елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД в
случая следва да се установят причините за ПТП и съответно кой е имал
задължение за поддръжката на пътното платно.
Причините за
ПТП установени в хода на разследването по сл. дело № 90/2012
г., пр.пр. № 726/2012 г. на ОП Хасково са комбинация от неочакваната липса на
път /паднал мост/ и ограничената видимост
при тъмно време и дъжд, които довели до попадане на джипа в придошлите води
и удавяне на Г. и Н.Б.
При така установени причини за произшествието, то следващият въпрос, по
който съдът дължи произнасяне е чие е било задължението за поддръжка на пътното
платно.
Не е спорно по
делото, че ПТП е настъпило на републикански път в урбанизираната територия на
Община Маджарово, а по силата на чл. 48, ал. 1, б. Б от ППЗП /в редакцията й
към датата на произшествието/, организирането на дейностите по поддържане на
пътищата са били задължение на Агенция "П.и.", като съгласно чл. 167, ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Въз основа на тези разпоредби
се налага извод, че задължение на ответика Агенция "П.и." е било да
поддържа пътя и именно неизпълнението на това задължение е основание за
ангажиране отговорността му. Разпоредбата на чл. 30, ал.4 от ЗП не е основание
да се направи различен извод. Със същата е възложено на общините да извършват
точно определени дейности по републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии, като тези дейности не включват поддръжката на пътното
платно в изправност и сигнализирането за препятствията по него. Както вече се посочи
в случая отговорността на ответника по иска произтича от неизпълнението на
задължението му за поддръжка на пътното платно, вменено му с разпоредбата на
чл. 48, ал. 1, б. Б от ППЗП/редакция ДВ бр.79 от 9 Септември 2008г./.
От приетото, неоспорено заключение на КСТЕ се установи, че в деня на произшествието – на
06.02.2012 г., поради високото ниво, водата от река „Улудере" /известна
още като река "Бориславци" или река „Олу дере"/, преминава
/прелива/ над пътното плътно, зад опорите на моста и започва размив на насипа
на опорите вследствие на водния поток, като настъпва пропадане на мостовото
съоржение. Установи се още, че към 7 часа сутринта на 06.02.2012г. пътния
участък не е бил сигнализиран за настъпилото нарушаване на конструкцията на
моста.
Следователно неизправността –
нарушената цялост на платното и пропадане на мостовото съоръжение на км. 19+185
от път III-8081, е вследствие неизпълнение от страна на ответника – АПИ на
вменените му задължения по чл.29 от ЗП -
да поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение,
изискванията на движението и опазването на околната среда и на задължението по
чл.30 ал.1 от ЗП – да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища, във връзка с с пар. 1 т.13 от ДР ЗП,
съгласно която „Ремонт на пътищата“ е дейност по възстановяването или
подобряването на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и
привеждането им в съответствие с изискванията на движението и т.14, съгласно която „Поддържане на пътищата“
е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата. Налице е и причинна връзка между поведението на ответника – в
качеството му на възложител на работа, вследствие неизпълнението /бездействие/
на нормативно вменените му задължения и настъпилите вреди.
Вземайки предвид събраните по делото
доказателства сочат на извод, че
причината за ПТП е наличието на неочаквана и необозначена липса на пътното
платно, поради срутване на мост – част от
път III – 8081 при км. 19+185, на което водачът не е имал обективна
възможност да реагира. Както вече се посочи причината за ПТП е наличието на
пропадане и срутване на пътя и
обстоятелството, че към 7 часа сутринта
на 06.02.2012г. пътния участък не е бил сигнализиран за настъпилото
нарушаване на конструкцията на моста.
Бездействието на служителите на ответната АПИ е
противоправно, тъй като противоречи на задълженията за действие, които законът
вменява именно наответната агенция задължения във връзка с поддръжка на републиканските пътища.
Поддръжката на пътните съоръжение цели охрана на обществения интерес,
безопасност и сигурност на гражданите и превозни средства ползватели на пътя
Доколкото отговорността по чл.49 от ЗЗД е безвиновна,
изследване на вината на служителите на ответника за настъпване на злополуката с
родителите на ищците не се налага. Вината на конкретните служители на общината,
допринесли с бездействието си да настъпят вредоносните последици, се предполага
– чл.45 ал.2 от ЗЗД.
От настъпилото
ПТП и в пряка причинно-следствена връзка с него е настъпила смъртта на бащата
на ищците. В хода на разследването по сл. дело № 90/2012 г., пр.пр. № 726/2012
г. на ОП Хасково е уставено, че Г.Б. и Н.Б.- родители
на ищците са починали от удавяне. Същият факт се установява и от неоспорените
протоколи от аутопсия. Загубата на баща им, се е отразила по тежък негативен
начин върху емоционалното състояние и живота на двамата ищци. М.Г. и Н.Г., макар и живеещи самостоятелно,
били силно привързани към баща им Г.Б.,
който се отнасял към тях отговорно, грижовно и подкрепящо. /в този смисъл кредитираните от съда
показания свидетелката Р.М./
В показанията на свидетелката
М. се съдържат данни, че ищците М. и Н.
тежко преживели загубата на родителите им и въпреки изминалото време не могат да ги прежалят. Съдът определя
негативната промяна в емоционалното състояние на ищците, преживените тежки
моменти от внезапната, нелепа смърт на
родителите им, откриването и разпознаването на обезобразените тела след
няколкодневно претърсване, за неимуществени вреди, чието обезщетяване се дължи
от ответната агенция, като институцията, която носи пасивната материално-правна
отговорност да възстанови всички вреди от настъпилата пътна злополука.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да определи
по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Справедливостта е етична ценностна норма,
която няма легална дефиниция, а е обществено установен критерий. Той се формира
от нагласите на обществото към даден момент. Според настоящия съд
справедливостта следва да се разглежда като съразмерност, а присъждането на
обезщетение по справедливост е възстановяване на нещата по начин и ред, който
изглежда правилен, съответен на претърпяната загуба. Така, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази отражението,
което трагичното събитие е оставило в живота на ищците, претърпяната от тях
загуба – в един ден, в резултат от трагичен инцидент загиват и двамата им
родители. В хода на съдебното дирене се установи, че между загиналия Г.Б., дъщеря му М. и сина му Н. е съществувала
силна връзка, независимо, че пострадалия
е бил на 64г., а ищците самостоятелни и
със свои семейства. Възрастта, както на
пострадалия, така и на низходящите му не съставлява самостоятелен критерии за
съдържанието на връзката между тях. Връзката родител-дете няма само едно измерение и най –силна проява
при низходящи в детска възраст. Морална подкрепа, приятелство, емоционална
близост и пр. могат да обогатят тази връзка и след израстването на децата. /В
този см. Решение №178 от 12.11.2013г. на ВКС по т.д. 458/2012г. първо т.о. ТК,
постановено в производство по чл.290 ГПК. За силната на връзка на ищците с
техния баща, сочат и показанията на
свид.Александров, от които се установява, че
Г.Б. бил свързан с децата си М. и Н. с човешки,
семейни взаимоотношения, като имали и общ бизнес.
Специално място в преценката при извършената преценка по реда на чл.52 от ЗЗД заема и разбирането, че човешкият живот е висша ценност и неговото опазване
следва да е основен приоритет на държавата, особено много – приоритет на
институциите, които по закон са натоварени с това задължение. При съобразяване на всички тези обстоятелства
съдът счита, че отговарящо на справедливостта и на конкретните особености на
настоящия случай, обезщетение би била сума от по 100 000лева за всеки един от
двамата ищци. За тази сума субективно съединените претенции са основателни, като за разликата до предявения размер от 110 000лв.
частично от глобална сума по 150 000 лв. , исковете следва да бъдат отхвърлени.
Върху присъдените обезщетения ответникът дължи и лихва
за забава от датата на деликта – 06.02.2012 год. Наведеното в писмената защита
на ответника възражение за изтекла погасителна давност за претендираната лихва
съгласно чл.111, буква „в“ ЗЗД е несвоевременно, доколкото не е предявено в
едномесечния срок за отговор на исковата молба съгласно чл.131 от ГПК. Същото е процесуално преклудирано, съгласно
задължителните указания дадени в т.4 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г.
постановено т.д. №1/2013 на ОСГТК на ВКС и не следва да бъде разглеждано.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода от делото и направеното искане, на
ищците следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от исковете,
платими от ответника АПИ, в размер на 1854,55 лв., като общо сторените разноски
са 2040лв., в това число 800лв. депозити за ДСТЕ и КСТЕ и 1240лв. платена
дължавна такса след частично освобождаване с определение №11148 от 15.07.2020г.
На основание
чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на пълномощника на ищците адв.П.К.
сумата от 8 472 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При този изход на делото и с оглед на изрично
направеното искане, на ответника АПИ, на основание чл. 78, ал. 3 и, ал. 8 ГПК,
следва да се присъдят разноски в размер на сумата 80.00лв., както и 150, 00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната АПИ следва
да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 6760 лв. съобразно уважената част от
исковете.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд, ГО, I -7
състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция „П.и.“, с БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес гр.София, бул.“******да заплати на М.Г.И., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на основание чл.49 от ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 100 000 /сто хиляди/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на баща и Г. И.Б., настъпила при ПТП на 06.02.2012г. на път III - 8081, км.
19+185, при навлизане на л.а. „Ланд
Уинд“, с ДК № **** в разрушен участък с
липсваща част от платното за движение и падане в коритото на река „Улудере“, ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 06.02.2012г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
от присъдения до предявения размер от 110 000лв. частичен иск от глобална сума от 150 000лв.
ОСЪЖДА
Агенция „П.и.“, с БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес гр.София, бул.“******да заплати на Н.Г.Б., с
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на основание чл.49 от ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД,
сумата 100 000 /сто хиляди/лева,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на баща му Г. И.Б., настъпила при ПТП на 06.02.2012г. на път
III - 8081, км. 19+185, при навлизане на
л.а. „Ланд Уинд“, с ДК № **** в разрушен
участък с липсваща част от платното за движение и падане в коритото на река
„Улудере“, ведно със законната лихва
от датата на увреждането - 06.02.2012г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения
до предявения размер от 110 000лв. частичен иск от глобална сума от 150 000лв.
ОСЪЖДА Агенция „П.и.“, с БУЛСТАТ ******, със
седалище и адрес гр.София, бул.“******да
заплати на М.Г.И., с ЕГН ********** и Н.Г.Б., с ЕГН **********, чрез адв.П.К. сумата от 1854,55 лв. представляващи разноски
пред СГС, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Г.И., с ЕГН ********** и Н.Г.Б., с ЕГН ********** да заплатят на Агенция
„П.и.“, с БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес гр.София, бул.“******разноски по
делото в размер на 80.00лв. съразмерно на отхвърлената част от исковете,
както и 150лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Агенция „П.и.“,
с БУЛСТАТ ******, със
седалище и адрес гр.София, бул.“******да заплати на адвокат П.К.
на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 8 472 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение за осъществено прецесуално представителство пред СГС.
ОСЪЖДА Агенция „П.и.“, с БУЛСТАТ ****** да заплати в полза на Софийски Градски
съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата
6760 лева – държавна такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Съдия :