Определение по дело №2290/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3333
Дата: 23 септември 2021 г. (в сила от 23 септември 2021 г.)
Съдия: Диана Колева Стоянова
Дело: 20213100502290
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3333
гр. Варна, 23.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502290 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. №3615/27.08.2021г. от
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул.
„Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 срещу
разпореждане №2129/11.08.2021г., постановено по ч.гр. дело
№20213130100956/2021г. по описа на Районен съд – Провадия, в частта, с
която е отхвърлено заявление вх. №21508/23.07.2021г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника АС. АЛ. АНД., ЕГН
**********, с адрес с. Горен Чифлик, ул. „Детелина“ №2 за сумата от 99.00
лв., представляваща възнаграждение по договор за допълнителен пакет от
услуги за периода 26.02.2016г. до 24.06.2016г., сумата от 83.12лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата 99.00лв. за периода
27.02.2016г. до 23.07.2021г., сумата от 148.50лв., представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, ведно със
законната лихва върху тези суми считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното им изплащане.
В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския
кредит разрешава кредитодателят да събира такси и комисионни за
предоставяне на допълнителни услуги. Стойността тези услуги не следва да
се прибавя към ГПР и не оскъпява кредита, тъй като в случая сключването на
договора за допълнителен пакет от услуги не е обвързано с договора за
кредит.
По отношение на застрахователната премия се излага, че
1
кредитополучателят е дал съгласие за сключване на застраховка. Заявителят
кредитира плащането на застрахователната премия, поради което същата е
включена в дължимата главница, за което обстоятелство длъжникът е
уведомен. Посочва се, че на този етап не може да се прецени дали при
включване на застрахователните вноски към ГПР, същият би надхвърлил
законоустановения лимит.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с
което да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за
изпълнение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за
установено следното:
Частна жалба вх. №3615/27.08.2021г. е подадена в срока по чл.413, ал.2
от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез
пълномощник с надлежна представителна власт. Разгледана по същество
същата се явява неоснователна.
Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по чл.410 от ГПК
от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника АС. АЛ. АНД. за следните суми: сумата от
500.00лв., главница по договор за заем CrediHome №1161-
10127465/15.02.2016г., сумата от 38.02лв., договорна лихва за периода
26.02.2016г. и 24.06.2016г., сумата от 180.68лв., обезщетение за забава върху
главницата от 500.00лв. за периода 27.02.2016г. до 23.08.2021г., сумата от
99.00 лв., представляваща възнаграждение по договор за допълнителен пакет
от услуги за периода 26.02.2016г. до 24.06.2016г., сумата от 83.12лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата 99.00лв. за периода
27.-02.2016г. до 23.07.2021г., сумата от 148.50лв., представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 23.07.2021г.
След запознаване с депозираното заявление и доказателствата към него
съдът намира същото е редовно от формална страна, но са налице
отрицателните предпоставки на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК досежно за издаване
2
на заповед за изпълнение за възнаграждението за допълнителни услуги и
застрахователната премия.
В случая е сключен договор за заем с потребител, който попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит, като на
кредитополучателя е предоставена сумата от 500.00лв., при фиксиран лихвен
процент 40.65% и ГПР от 50.03%. В допълнение към договора за заем е
сключен договор за допълнителни услуги от 25.02.20106г., съгласно
изричното вписване в т.4.1 на последния. Предмет на допълнителните услуги
са посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноската, безплатно
внасяне на вноските, безплатно договаряне и разсрочване на заема, СМС
известяване, застраховка защита „Пакет Премиум“. Т.е всички действия,
предвидени в пакета с допълнителни услуги, са свързани-пряко или косвено с
кредитното правоотношение и затова следва да се разглеждат заедно.
Според нормата на чл.19, ал.1 от Закона за потребителския кредит
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията
дадена в §1, т.1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Въз основа на цитираните дефиниции за ГПР и общ разход по кредита
съдът прави извода, че възнагражденията за допълнителни услуги, както и
застрахователната премия следва да бъдат включени в ГПР.
В нарушение на чл.11, т.10 в договора за заем не отразено, какви
3
допускания са включени при изчисляване на годишния процент на разходите,
в това число и възнагражденията за допълнителни услуги и застрахователната
премия. Изложеното обуславя извод, че договорът за заем на основание чл.22
от Закона потребителския кредит е недействителен, и потребителят дължи
само чистата стойност на кредита, но не и другите разходи по него, съгласно
нормата на чл.23, в случая застраховка и възнаграждение за допълнителни
услуги.
В допълнение следва да се посочи, че съдът констатира нарушение и на
нормата на чл.19, ал.4 и чл.10 а от Закона за потребителския кредит, досежно
клазуте, уреждащи процесните вземания.
В случая при определен в договора за заем ГПР от 50.03 % и след
прибавяне на разходите по допълнителните услуги и застрахователните
премии се получава като краен резултат надвишаване на императивния праг
по чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит. Следователно и на
основание чл.19, ал.5 от същия закон клаузите, които касаят ГПР,
възнаграждението за допълнителните услуги и застрахователната вноска са
нищожни и по тях не се дължи.
По отношение на таксата за допълнителните услуги, част от същите
касаят управление на кредита. Те не представляват такива по чл.10а, ал.1 от
Закона за потребителския кредит, и на основание ал.2 от коментираната
разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такива.
С оглед изложеното, съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК в
коментираните му части се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне,
като първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде
потвърден.
Предвид изходът от спора разноски на жалбоподателя не се следват.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2129/11.08.2021г., постановено по
ч.гр. дело №20213130100956/2021г. по описа на Районен съд – Провадия, в
частта, с която е отхвърлено заявление вх. №21508/23.07.2021г. от „Агенция
за събиране на вземаниня" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
4
управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Доктор Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника АС. АЛ. АНД., ЕГН
**********, с адрес с. Горен Чифлик, ул. „Детелина“ №2 за сумата от 99.00
лв., представляваща възнаграждение по договор за допълнителен пакет от
услуги за периода 26.02.2016г. до 24.06.2016г., сумата от 83.12лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата 99.00лв. за периода
27.-02.2016г. до 23.07.2021г., сумата от 148.50лв., представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, ведно със
законната лихва върху тези суми считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното им изплащане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5