№ 4416
гр. С., 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110108263
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
/фирма/, ЕИК **********, против М. Щ. Щ., ЕГН **********, с която са предявени искове с
правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124 от ГПК при спазване на разпоредбата на чл.
415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния имот –
апартамент, находящ се в гр. ********** ул.“************“, с аб. № 26489. В исковата
молба се сочи също, че за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ищцовото дружество е
доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата
за това цена в размер на 1710,24 лв. главница, сумата от 278,26 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 12.10.2022
г., сумата от 29,02 лв., преставляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.09.2019 г. до м.04.2022 г., и сумата от 6,29 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.10.2019 г. – 12.10.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 25.10.2022 г. до
окончателното плащане. Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от
ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д.
№ 57748/2022 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, като разпоредил същият да
заплати на заявителя претендираните суми. В законоустановения двуседмичен срок от
връчване на препис от заповедта, длъжникът е депозирал възражение срещу дължимостта на
претендираните суми, предвид което са предявени установителните искове.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. С., приети с Решение
от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който
1
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно:
в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С
оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по
договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за
заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана
през процесния период от ************, с което дружество за целта бил сключен договор
съгласно чл. 139б ЗЕ.
Искането е съдът да признае за установено, че М. Щ. Щ., ЕГН **********, дължи на
************** сумата в размер на в размер на 1710,24 лв. главница, сумата от 278,26 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020 г. – 12.10.2022 г., сумата от 29,02 лв., преставляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.09.2019 г. до м.04.2022 г., и
сумата от 6,29 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.10.2019 г. – 12.10.2022 г., ведно със законната лихва за забава
от 25.10.2022 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.11.2022 г. по ч.гр.д. № 57 748/2022 г. по описа
на СРС, 154 състав.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
отговор от ответника. Със същия оспорва основанието за дължимост на сумите, като не
оспорва размера на задълженията. Твърди още, че ответникът не е потребител на ТЕ в
имота. Навежда твърдения, че ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на
публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, което да е основание за
претендиране на акцесорната претенция за лихви. Посочва, че не са били налице основания
за дължимост на сумите за дялово разпределение, поради което длъжника да е изпаднал в
забава. Прави възражение за изтекла в полза на ответника тригодишна давност. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски съобразно представен списък и адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Третото лице помагач ************ изразява писмено становище с молба по делото,
че не е извършвало услугата „дялово разпределение“ за процесния период по отношение на
имот с аб. № 26489.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 05.02.1940 г., съставен от нотариус С.В., от който се установява, че
собственици на процесния недвижим имот са П.Н. и Н.Н.. Представено е Удостоверение за
наследство № 225/20.03.2001 г., видно от което М. Щ. е наследник по закон на Л.П.Н..
Представен е препис на искова молба от ответника за признаване за установено, че не
дължи суми за предоставена топлинна енергия за процесния имот срещу ищцовото
дружество. Представено е и съдебно решение по гр.д. №51392/2016 г. по описа на СРС, 81
състав, с което е признато за установено, че ответникът дължи на ответното дружество сума
за доставена топлинна енергия за процесния недвижим имот.
По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици в жилищната
сграда, находяща се в гр. С., ул. „************“ № 9, от който е видно, че е взето решение
за сключване на договор с “***********” ****, като е представен и списък на етажните
собственици, живущи в процесната жилищна сграда.
Представения договор № Д-0-69/03.06.2020 г., ищецът е възложил на “***********”
**** да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
2
потребителите в сгради етажна собственост в гр. С., ул. „************“ № 9.
Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена
топлинна енергия за процесния период.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
************* на клиенти в град С. (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г.
В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл. 146 ГПК
съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда
съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проекто-
докладът е приет за окончателен.
За основателността на исковете ищецът следва да установи, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима
мораторна лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично
вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответника в забава за изпълнение.
Ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането,
респективно срещу изискуемостта на вземането. В тежест на ответникът е да докаже
погасяване на дълга на падежа.
Основният спорен по делото въпрос е дали е налице твърдяното от ищеца
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в
процесния имот през исковия период, доколкото ответникът не оспорва размера на
претендираните суми.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен
вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и
топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна
енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Ответникът не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите
условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
************* са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок
до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносното предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
3
17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период,
определя субектите, имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с
топлопреносното предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на
Закона за енергетиката "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от
самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект
- сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с
мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В
решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик
(той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а
от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали
и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката,
законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Исковата претенция се основава на твърдяното наличие на договорно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника. Съобразно разпределената между
страните доказателствена тежест ищецът е следвало да установи наличието на
правоотношения, които да обвързват страните и да създават задължение за доставчика да
престира стока или услуга в размер на процесната стойност.
При направено изрично оспорване от ответника относно наличието на твърдяното от
ищеца облигационно правоотношение между страните, ищецът дължи пълно и главно
доказване на същото. Съдът, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
намира, че ищецът не е установил пълно и главно наличието на валидно облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот
между ищеца и ответника в качеството му на собственик или титуляр на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, обуславящ възникването на спорното
право. От представените по делото Нотариален акт и Удостоверение за наследство не може
да бъде установена по категоричен начин наличието на облигационно отношение между
4
страните по делото. Действително, по делото е представен списък на живущите в жилищна
сграда находяща се на адрес гр. С., ул. „************“ № 9, в който е посочено като
живуща в процесния апартамент Л.Н.П., а като единствен нейн наследник по закон, видно
от представеното удостоверение за наследство, е ответникът по делото, но не са представени
други доказателства установяващи факта, че същата е собственик или титуляр на
ограниченото вещно право на ползване, за да се обоснове облигационно правоотношение с
ответника като законен наследник. На следващо място, приетият по делото протокол от
20.06.2002 г. за проведено общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се
на адрес гр. С., ул.“************“ № 9, вх. 1 и фактът, че в полето, съответстващо на
процесния недвижим имот, е попълнено името, ЕГН и подписът на ответника също не може
да обоснове извод за наличието на облигационно отношение между ищеца и ответника.
Следва да се отбележи, че съдът е уважил доказателствените искания на процесуалния
представител на ищеца с правно основание чл. 186 ГПК за издаване на 4 броя съдебни
удостоверения за снабдяване с документ удостоверяващ собствеността на процесния
недвижим имот. В предоставения от съда срок е постъпило писмо от СО, дирекция
„**********“, с което съдът е уведомен, че след извършена проверка на съхраняващите се в
архива на дирекцията документи не било намерено досие на блок, находящ се в гр. С., ул.
„************“ **********, поради което исканият от съда документ нямало как да бъде
представен. Постъпило е и писмо от СО, дирекция „***********“, с което съдът е уведомен,
че данъчните декларации се завеждат по ЕГН/БУЛСТАТ/име на собственика, а не по адрес,
както и че Отдел ОП – **********/********** към Дирекция „***********“ не е
компетентен орган, относно собствеността на недвижимите имот.
Съгласно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017г. на ВКС по т.д. № 2/2016 г.,
ОСГК клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество. Такова в настоящото производство
също не е представено. Ищецът обаче не ангажира доказателства, които да установяват
наличие на твърдяното от него правопораждащо договорно правоотношение, което да
обвързва валидно страните.
Ищецът не ангажира други доказателства, с които да свързват ответника с процесния
имот, като не са направени други доказателствени искания, от които да се установява
ответникът да е собственик или лице със запазено право на ползване върху процесния имот.
Ето защо съдът приема, че в производството не се установи възникването на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за процесния имот между ищеца и ответника. Не се установи главната предпоставка,
обуславяща основателността на предявените искове, а именно: съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия през процесния
период. Липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответника обуславя
невъзможността отговорността на същия да бъде ангажирана за вземанията на ищеца,
произтичащи от доставката на услуги в процесния период до процесния недвижим имот,
макар от заключението на съдебно-техническата експертиза и от писмените доказателства
по делото да се установи действителното доставяне на топлинна енергия от *************
на адреса на имота през процесния период.
5
С оглед изложеното и предвид изводите, до които съдът достигна за неоснователност
на главния иск, следва да бъде отхвърлен и съединеният с него акцесорен иск за
установяване дължимостта на лихви за забава върху главните вземания на ищеца, изтекли от
датата на забавата по всяко от тях, доколкото акцесорния характер на вземането за лихва
следва съдбата на главното задължение и неоснователността на претенцията за същото, води
до неоснователност на съответстващото му акцесорно вземане за лихва.
По отношение на разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разполага ответникът. Пълномощникът на ответника - адв. К. е
оказала на последния безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
(видно от представения по делото Договор за правна помощ и съдействие), и с отговора на
исковата молба е направено искане за присъждане на адвокатското възнаграждение в
исковото и заповедното производство, като представя списък с разноски. Предвид
направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
счита, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ответника
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева в заповедното производство и 400 лева в
настоящето производство.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от **************, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: ********** срещу М. Щ. Щ., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.
„************“ ************ установителни искове с правно основание чл. 422, във връзка
с чл. 124 от ГПК за признаване за установено дължимостта на сумата от 2023,81 лв., от които
1710,24 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.10.2022 г. до изплащане на
вземането, 278,26 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 12.10.2022 г., сумата от 29,02 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. ведно със законна лихва
от 25.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 6,29 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.10.2019 г. до 12.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.11.2022
г. по ч.гр.д. № 57748/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.
ОСЪЖДА *************, ЕИК **********, с адрес ************ да заплати на адв.
С. К., със съдебен адрес гр. С., ***********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на сумата 400 лв. в заповедното производство и 400
лева в исковото производство.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – “***********” ****.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7