Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 26.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА Г.
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 14255 по описа на съда за 2012 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Е.В.Г., М.Г.Г., Н.И.Б., Е.И.М. и И.Б.Т. срещу Д.Б.Б.,
Б.Б.Б. и М.Б.Б. за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на поземлен имот № 1098, кв. 10 по плана на гр. София, м.
„Витоша-ВЕЦ С.“, за който имот са отредени УПИ ІХ-1098 и УПИ ХІV-1098 от кв. 10
по действащия регулационен план, с площ на имота по нотариален акт от
1 350 кв.м., а по графични данни – 1 339 кв.м., при съседи на имота по
скица: север – УПИ ХХІІІ-643 и УПИ Х-643, 643б, 1099, изток – имот пл. № 1099,
юг – път, запад – път.
Ищците
твърдят, че са придобили собствеността върху имота по договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот №
7/1993 г. на първи нотариус при СРС. Имотът бил част от недвижим имот, отчужден
по реда на чл. 95 и чл. 98 вр. чл. 63, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) със заповед №
РД-40-1238/13.08.1987 г. на СНС – гр. София, съставляващ имот пл. № 644 (стар)
от кв. 7 по плана на гр. София, м. „Витоша-ВЕЦ С.“ с обща площ от 2 700
кв.м., собственост на праводателя по договора за покупко-продажба Е.Б.Х., и А. Б.
Х.. С договор за доброволна делба от 1975 г. съсобствеността била прекратена и
в дял и изключителна собственост на Екатерина Х.а бил възложен имот пл. № 644
(стар), к.л. 598 от кадастралния план от 1974 г., м. „Лисичи дупки“, с площ на
имота по нотариален акт 1 350 кв.м. (1 600 кв.м. по графични данни).
Към момента на прекратяване на съсобствеността през 1975 г. имотът не попадал в
блок на ТКЗС.
Със
заповед № РД-43-216/10.06.1992 г. на кмета на СО извършеното отчуждаване било
отменено по реда на ЗДВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. в полза на отчуждените
собственици. Към този момент имотът попадал в регулационния план на м.
„Витоша-ВЕЦ-С.“, одобрен със заповед на гл. архитект на гр. София от 1986 г.
През
2011 г. ищците предприели действия по нанасяне на имота в кадастралната карта и
кадастралните регистри по реда на ЗКИР. На 27.06.2011 г. общинската
администрация издала скица с отбелязване, че за поземлен имот пл. № 1098 са се
легитимирали като собственици трети лица – наследници на С.Д.Б., с влязло в
сила решение на ПК Витоша от 23.02.1993 г.
Установило
се, че наследниците на С.Д.Б. подавали възражения по разработвани от общината
устройствени планове, предложения и жалби по процедирани градоустройствени
проекти, засягащи имотите, възстановени им по реда на ЗСПЗЗ и се легитимирали с
нотариален акт, идентичен с притежавания от ищците.
Към
датата на възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ по
отношение на ответниците не били изпълнени законовите предпоставки за
признаване правото им на собственост върху процесния имот по ЗСПЗЗ поради
последвало извършена замяна отчуждаване на имота, липса на легитимация по
предявяване на реституционни претенции и разпореждане с част от имота от
наследодателя на ответниците С.Б..
Това
обосновавало правният интерес на ищците да предявят установителен иск за
признаване по отношение на ответниците правото им на собственост върху имот пл.
№ 1098 от кв. 10 по плана на гр. София, м. „Витоша-ВЕЦ С.“.
Ответниците
са подали до съда молби, в които признават предявения от ищците иск.
Съдът, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните
съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и от ГПК, установи следното:
Налице са предпоставките за постановяване на решение
при признание на иска. В писмен молби, депозирани от процесуалния представител
на ответниците адв. С. В. в съдебно заседание на 19.10.2018 г., всеки от ответниците
М.Б.Б., Д.Б.Б. и Б.Б.Б. са заявили, че признават предявения от ищците иск.
В
съдебното заседание на 19.10.2018 г. процесуалният представител на ищците адв. Е.
В. моли съдът да постанови решение съобразно признанието.
По изложените съображения, съдът намира, че следва да
бъде постановено решение при признание иска по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК,
като не дължи обсъждане на събраните писмени доказателства.
Ищците не претендират сторените от тях разноски за
производството, поради което такива не им се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Е.В.Г., ЕГН **********, М.Г.Г., ЕГН **********, И.Б.Т.,
ЕГН **********, Н.И.Б., ЕГН ********** и Е.И.М., ЕГН ********** срещу М.Б.Б., ЕГН **********, Д.Б.Б.,
ЕГН ********** и Б.Б.Б., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор
68134.1600.1098 по действащия регулационен план, представляващ по предходен план
№ 1098, в кв. 10 по плана на гр. София, м. „Витоша-ВЕЦ С.“, с
площ на имота по нотариален акт от 1 350 кв.м., а по графични данни – 1
339 кв.м., при съседи на имота по скица: север – УПИ ХХІІІ-643 и УПИ Х-643,
643б, 1099, изток – имот пл. № 1099, юг – път, запад – път.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: