Р Е
Ш Е Н
И Е №55
гр.Кюстендил, 03.04.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на пети март, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Мая Стойнева,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева в.гр.д.№599/2019г. по описа
на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на разглеждане е въззивната жалба на Л.Р.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощника
адв.Н.Н. ***, срещу решение с №416/17.06.2019г., постановено от Районен съд
(РС) – Дупница по гр.д.№2299/2018г. по описа на същия съд, в частите, в които:
РС-Дупница е предоставил упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца
А. П.К. с ЕГН ********** и П. П. К. с ЕГН ********** на бащата П.Ж.К., с ЕГН **********
и е осъдил Л.Р.К., с ЕГН **********, да заплаща за всяко от двете деца месечна
издръжка в размер на 150.00 лева, считано от влизане на решението в сила, ведно
със законната лихва при забава.
Решение №416 от 17.06.2019г. е влязло в сила в частите
относно прекратяването на брака между страните с развод, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство и решаване на въпроса с фамилното име на
съпругата, посредством постановяване същата занапред да носи предбрачното си
фамилно име „***“.
Диспозитивът на обжалваното решение е бил допълнен с
определение №1664 от 21.11.2019г., с което е решен въпросът за местоживеенето
на двете ненавършили пълнолетие деца, като е постановено същото да бъде при
техния баща П.Ж.К..
Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваните части
решението на РС-Дупница е неправилно, противозаконно и необосновано. Претендира
се отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което
родителските права по отношение на двете деца бъдат предоставени на майката, а
бащата бъде осъден да заплаща ежемесечни издръжки за децата, както следва: за А.
К. в размер на 200 лева месечно и за П. К. в размер на 150.00 лева месечно.
Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции.
Според жалбоподателката, съдът неоснователно не бил
дал вяра на показанията на свидетеля Ж.К. – пълнолетен син на страните, от
чиито показания се установявала с точност фактическата обстановка по делото.
Неоснователно била дадена вяра на показанията на заинтересованата свидетелка –
майка на ответника, която имала интерес от това семейното жилище да остане на
нейния син. Счита се, че по делото е било несъмнено установено, че жалбоподателката
е заминала да работи в Италия по принуда, че само тя давала пари за издръжката
на децата, както и, че грижите за същите се полагали основно от пълнолетния син
на страните. Изтъква се, че не било установено по категоричен начин
твърдението, съдържащо се в показанията на майката на ответника, че ищцата
имала множество извънбрачни връзки.
В хода на въззивното производство Л.К. е навела доводи
за липса на качества у бащата да се грижи за отглеждането и възпитанието на
децата, като се твърди, че същият не дава средства за прехраната им, препятства
ходенето на училище и ги обрича на мизерия.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – П.К.,
чрез пълномощника адв.М.Ч. ***, е депозирал писмен отговор на същата, в който
претендира оставянето й без уважение и постановяване на съдебен акт, с който
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и
обосновано, в съответствие със събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Изтъква се, че по делото е било установено, че между бащата и
двете непълнолетни деца съществува силна привързаност; че именно той се е
грижил и продължава да се грижи за тях; че майката е заминала за Италия и
децата се чувстват спокойни при бащата. Отбелязва се, че при изслушването му
детето А. К. е заявило, че осъзнава случващото се между родителите му, желае да
живее и с двамата, но тъй като майката я няма, иска да остане при баща си. В
отговора се сочи още, че по делото е било установено, че бащата разполага с
нужните условия за отглеждане на децата в битов план, а също и може да разчита
на подкрепата на своите близки роднини. Тези факти били правилно съобразени от
районния съд при решаване на въпроса за упражняване на родителските права след
прекратяването на брака между страните. Претендира се присъждане на разноски.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по
делото и горепосочената въззивна жалба и отговор, прие, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от
страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен
акт.
При
съобразяване на приетите пред РС-Дупница доказателства и на тези, допуснати и
приобщени в рамките на въззивното производство, Окръжен съд-Кюстендил приема за
установена следната фактическа обстановка:
П.Ж.К. и Л.Р. М. са сключили граждански брак на
26.09.1998г. в гр.***. От брака си имат родени три деца: Ж.П.К., роден на ***г.,
понастоящем пълнолетен, А. П.К., роден на ***г., непълнолетен и П. П. К.,
родена на ***г., малолетна.
От момента на сключване на брака, съпрузите обитавали
жилище, за което има данни, че е собственост на родителите на съпруга, находящо
се на адрес: гр.*** ул.„***“ №***.
Не е спорно, че през лятото на 2017г. съпругата Л.К. е
заминала за Италия, където се е установила да живее и работи, като трите деца
са останали в семейния дом при бащата. Когато същата се прибира в България – веднъж
на няколко месеца - пребивава в жилището
при семейството си.
От показанията на пълнолетния син на страните Ж.К.,
разпитан като свидетел, се установява, че причините Л.К. да остане в Италия са
от финансово естество, с цел да реализира доходи, за да може да подпомага
семейството си и да погасява задължения към кредитни институции. Майката не е
прекъсвала контактите си с децата, редовно се чува с тях по телефона и
регулярно изпраща пари.
От изготвените социални доклади и от показанията на
разпитаните по делото свидетели става ясно, че хигиенно-битовите условия в
обитаваното от бащата и децата жилище са добри, както и, че П.К. работи по
трудови правоотношения, произтичащи от два трудови договора, изпълнява длъжност
„****“ и получава трудово възнаграждение в размер на около 1 600 лева
(според представения пред ОС-Кюстендил социален доклад). При все това, от
показанията на свидетеля Ж.К. и от фактите, споделени от непълнолетния син на
страните Андрей К., се установява, че голяма част от трудовото възнаграждение
на бащата се удържа, поради наложени запори. Също така има данни, че бащата
често е залагал суми в Националната лотария, без да реализира печалби, поради
което финансовите му възможности не са особено големи и е имало случаи П.К. да
не е в състояние да осигури средства за заплащане на храната на най-малкото
дете в училище или да даде джобни пари на учащия си син. Установено е още, че
от няколко месеца електрозахранването за жилището е спряно, като семейството
ползва ток от старо ел.табло на родителите на П.К., които живеят на друг етаж в
същата къща.
Ж.К. и А. К. твърдят, че баща им не се грижи за
домакинските работи, за които грижите е поел пълнолетният син Ж.К.; че в дома
им често няма нищо за хранене и се налага децата да ходят да се хранят при баба
си; че бащата през голяма част от времето, когато е в дома си играе на телефона
и е незаинтересован от децата; че детето А. К. малко преди изслушването му от
въззивния съд в течение на 2 седмици не е ходил на училище, тъй като баща му не
му е давал никакви пари, както и, че често се е случвало най-малкото дете П. да
няма платен обяд и да се храни с храна, останала поради отсъствие на деца,
които са я заплатили. Децата страдат от липсата на майка си. Между родителите
не е поставян въпрос за промяна на местоживеенето им в чужбина, а и те не
заявяват желание да излязат от изградения си социален и приятелски кръг, където
се чувстват комфортно, като подхождат с разбиране към причините, поради които
се е наложило майка им да остане в
Италия.
От изслушването на родителите се установява следното:
Според майката, престоят й в чужбина е наложителен,
заради многото кредити, които има в България, сумите по които е вземала, за да
осигурява неща от първа необходимост за семейството. Същата заявява намерение
да се върне трайно в България след като „си стъпи на краката“. Сочи, че сестра
й е в чужбина, а майка й, която е в България е болна. Л.К. твърди, че бащата не
се грижи добре за децата; парите, които е изпращала в семейството за две
седмици са „изчезвали“, което е наложило да праща пари на своя приятелка, която
да контролира разходването им и да се грижи да се използват за нуждите на децата.
Бащата сочи, че откакто вече бившата му съпруга е
заминала за чужбина, живее с децата, в това число и с пълнолетния им син, на
които счита, че е напълно отдаден, без да има никакъв личен живот. К. не
оспорва, че майката помага финансово, но твърди, че отсъствието й във важни за
най-малкото дете момент като първия учебен ден и рождените му дни, травмира
детето. Бащата заявява, че големият му син много му помага. Признава, че не
може да готви, поради което разчита и на помощта на своите родители.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница, се установява, че социалните
работници са констатирали съществуваща емоционална връзка между децата и
двамата им родители; факта, че децата се отглеждат от бащата; че майката
контактува с тях по телефона и изпраща средства за издръжката им.
Пред социалните работници непълнолетният А. К. е
заявил, че желае да продължи да живее с баща си и с по-малката си сестра. При
изслушването му пред съда твърди, че всички деца са спокойни при бащата, че
през последните години, той е човекът до тях, но се оплаква, че през повечето
време баща им играел на телефона, не се занимавал с тях, почти не разговаряли,
все трябвало да му се молят, а той все отговарял, че няма пари. Детето счита,
че при майката си би се чувствало по-добре.
Малолетното дете П. К. не е изслушвано от съда,
предвид факта, че е на осем години.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на
ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по
чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му в обжалваните части, в резултат на която проверка намира, че
решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Решението на РС-Дупница, в обжалваните части, в които
съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Петя Павлова К. и по отношение на непълнолетното дете А. П.К.,
на техния баща и е присъдил издръжка за всяко дете, се явява правилно и следва
да се потвърди, поради следното:
Макар
настоящата въззивна инстанция да счита, че мотивите на районния съд са
лаконични и не съдържат задълбочен анализ на доказателствата по делото, нито
обсъждане на всички относими към извършване на дължимата преценка факти,
формираните правни изводи като краен резултат са правилни.
Предвид разрешението, дадено в т.2 на Тълкувателно
решение №1 от 03.07.2017г. на ВКС по т.д.№1/2016г., ОСГК, съдът няма правомощие,
при прилагане на чл.59 ал.2 от СК, да предостави родителските права за
съвместно упражняване на двамата родители, ако не се постигне споразумение
между тях. Така, търсейки отговор на въпроса, на кого от двамата родители да се
предостави упражняването на родителските права по отношение на двете
ненавършили пълнолетие деца, съдът трябва да изследва всички факти и
обстоятелства, установени по делото и въз основа на същите да прецени кое
разрешение ще способства в максимална степен за защита интересите на децата,
при прилагане на предвидените в чл.59 ал.4 от СК критерии. Интересът на децата
е обективна категория и следва да се преценява от гледна точка повелите на
морала и правните принципи. Съгласно чл.59 ал.4 от СК, интересите на децата
изискват обсъждане на следните обстоятелства: 1) възпитателски качества на
родителите; 2) полаганите до момента грижи и отношение към децата; 3) желанието
на родителите; 4) привързаността на децата към родителите; 5) пола и възрастта
на децата; 6) възможност за помощ от трети лица – близки на родителите; 7)
социалното обкръжение и 8) материалните възможности.
В настоящия случай, и двамата родители заявяват
желание и готовност да се ангажират с оглеждането и възпитанието на децата.
Между децата и всеки от родителите има изградена емоционална връзка. Майката
към настоящия момент има преимуществото да разполага с по-добри материални
възможности, тъй като към момента на приключване на устните състезания пред
въззивния съд се установи, че работи в Италия и получава възнаграждение, което
й позволява да участва активно и да има водеща роля в осигуряването на средства
за издръжката на децата и за подобряване на техния бит. Бащата от своя страна
може да разчита на помощта и подкрепата на своите родители и от повече от две
години полага непосредствените грижи за децата.
От показанията на пълнолетния син на страните, от
изслушването на непълнолетното дете и от становищата и обясненията на
родителите може да се заключи, че в разглежданите отношения родител-родител и
родител-дете водеща роля страните в тези отношения са отредили на наличието или
на липсата на парични средства. Полагането на усилия за задоволяване на нуждите
на децата е отговорното поведение на всеки родител, но това не може да бъде
водещ критерий при вземането на решение при кой от двамата родители интересът
на децата би бил по-добре защитен, тъй като финансовото обезпечаване на техните
нужди би могло да бъде постигнато, посредством вменяването на задължение на
другия родител за заплащане на издръжка. Поради това, установените факти, че
майката изпраща пари за децата, а бащата често им отказва даване на такива, с
довода, че няма, не могат да бъдат решаващи при извършване на дължимата от съда
преценка. Също така, съдът счита, че нагласите на децата по въпроса при кой от родителите
биха се чувствали по-комфортно занапред са формирани преимуществено от
значимостта, която отдават именно на тези обстоятелства.
Съобразявайки посоченото и изхождайки от интереса на
децата, за да вземе настоящото решение, съдът приема, че при наличната към
момента фактическа ситуация майката, макар и доказано ангажиран с нуждите на
децата родител, не е в състояние да упражнява пълноценно родителските права по
отношение на тях. Това е така, доколкото по общото правило на чл.126 ал.1 от СК, родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно. Това законово
изискване е свързано с естеството на отношенията между родители и деца, което
дава на родителя правото, но и възлага задължението да се грижи за физическото, умствено,
нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и за неговите
лични и имуществени интереси (чл.125 ал.1 от СК). Посоченото задължение не би
могло да бъде изпълнено ако родителят, на когото е възложено упражняването на
родителските права не само не живее с децата, но и пребивава в друга държава.
Още по-малко в подобна хипотеза този родител ще може да изпълни задълженията си
като такъв да осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното дете и
подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете (чл.125 ал.3 от СК). При положение, че майката пребивава
в Италия и не заявява намерение да вземе децата при себе си, не би било
възможно да й се предостави упражняването на родителските права, при положение,
че бащата не е с компроментирани родителски качества; същият повече от две
години се грижи за децата; способствал е самите те да се подкрепят и да си
помагат, разчитайки в домакинските дейности и на пълнолетния си син, а също и
на своята майка, бабата на децата. Бащата е жилищно устроен. Няма данни в
периода, в който самостоятелно е полагал грижи за децата те да не са били добре
облечени, подходящо за съответния сезон, за тях да не е била осигурена при
нужда медицинска грижа, децата да са били оставени без надзор и контрол. По
делото се сочи само един случай през изминалото лято, в който най-малкото дете
било навън до 20-21 часа и е чакало някой от братята му да го прибере. Този
единичен случай не е показателен и сам по себе си не сочи на драстична
небрежност, тъй като се касае за летен сезон, в който светлата част от
денонощието е с голяма продължителност.
Отчитайки изложеното, съдът приема, че към настоящия
момент интересът на децата ще бъде по-добре защитен ако родителските права се
предоставят за упражняване на бащата, което ще позволи същите да продължат да живеят
в позната и устойчива среда, която да не бъде променяна, което в никакъв случай
не определя майката като лош родител. Напротив, при промяна на обстоятелствата,
същата би могла да поиска от съда изменение на мерките относно упражняване на
родителските права.
С оглед това, че бащата ще упражнява занапред
родителските права върху децата, местоживеенето на същите следва да бъде при
него, както е постановил и районния съд, посредством извършеното допълване на
първоначалния си съдебен акт.
Жалбоподателката, като родител, който няма да
упражнява непосредствено родителските права по отношение на децата, ще следва
да заплаща издръжка за всяко от тях, тъй като съгласно разпоредбата на чл.143
ал.1 от СК, родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са работоспособни и дали могат да се издържат
от доходите си.
При определяне размера на дължимите издръжки ДнРС е
формирал правилни изводи, тъй като реално по делото няма данни за конкретния
размер на месечния доход на майката, поради което и доколкото и бащата ще
следва да вземе участие в паричния еквивалент на издръжките, а и от негова
страна не е депозирана жалба, то присъждането на издръжки в размер на по 150.00
лева месечно, се явява правилно и законосъобразно.
Връзката между майката и децата следва да бъде
поддържана и задълбочавана и занапред, поради което и контактите между
въззивницата и нейните дъщеря и непълнолетен син следва да бъдат максимално
чести и продължителни, като не трябва да бъде ощетяван и бащата откъм общуване
с децата си и през почивните дни. С въззивната жалба не е оспорено
първоинстанционното решение в частта му относно определения режим на лични
отношения.
3. Относно разноските:
Разноските за първоинстанционното производство се
явяват правилно разпределени. С оглед потвърждаване на решението на ДнРС в
обжалваната част, на въззивницата не се следват разноски за тази
инстанция. Предвид неоснователността на
въззивната жалба, направените от въззиваемия разноски – 300.00 лева за
адвокатско възнаграждение, му се дължат по правилото на чл.329 ал.2 изр.2 във
вр. с чл.78 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение с №416/17.06.2019г., постановено от Районен
съд – Дупница по гр.д.№2299/2018г. по описа на този съд, допълнено с
определение №1664 от 21.11.2019г. по същото дело, в частите, в които: РС-Дупница е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на
родените от прекратения брак между Л.Р.К., с ЕГН ********** и П.Ж.К., с ЕГН **********,
деца А. П.К. с ЕГН ********** и П.П. К. с ЕГН ********** на бащата П.Ж.К., с
ЕГН ********** и е осъдил Л.Р.К., с ЕГН **********, да заплаща за всяко от
двете деца месечна издръжка в размер на 150.00 лева, считано от влизане на
решението в сила, ведно със законната лихва при забава.
В останалите
части решението е влязло в сила, като необжалвано.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.