Решение по дело №1294/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 387
Дата: 21 март 2022 г.
Съдия: Джулиана Петкова
Дело: 20211000501294
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501294 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца И.В. от 16.12.2021г. с искане за допълване на
постановеното по делото на 09.11.2021г. решение чрез постановяване на нарочни мотиви и
диспозитив по „искането за лихва“.
Ответникът ЗД Бул инс АД не взема становище по молбата.
За да се произнесе по искането, въззивният съд съобрази следното:
С решението си от 09.11.2021г. съставът на САС е уважил частично жалбата на
ответника , като е отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 432,
ал.1 КЗ е уважен за разликата над 12 000 лева и е потвърдил решението в частта, с която
искът е уважен до тази сума, и е отхвърлил жалбата на ищеца, като е потвърдил решението в
обжалваната от него част, с която искът е бил отхвърлен за разликата над 26 000 лева.
С въззивната жалба на ищеца е направено оплакване във връзка с началния момент ,
от който се следва законна лихва върху обезщетението по чл. 432, ал.1 КЗ. Поискано е
същата да бъде присъдена от по – ранна от определената от СГС дата. Или началният
момент, от който се следва лихва върху обезщетението, е бил предмет на инстанционната
проверка. С решението си въззивният съд не е обсъдил оплакването на ищеца в тази връзка
и като е потвърдил решението на първата инстанция в частта, с която е присъдено
обезщетение от 12 000 лева, е потвърдил и началния момент, от който се следва лихва върху
този размер на обезщетението, а именно 20.06.2019г. Необсъждането на конкретното
оплакване е опорочило въззивното решение, но този порок не може да бъде преодолян по
реда на чл. 250 ГПК, а чрез обжалване на решението.
Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението,
ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от
страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално
1
право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от
спорния предмет, въведен с предявения иск ( заявен първоначално, изменен, насрещен,
обратен , инцидентен или на главно встъпило лице) . В настоящия случай подобен пропуск
не е налице – въззивният съд се е произнесъл по предявения иск, който е по чл. 432, ал.1 КЗ(
присъждането на законна лихва върху дължимото обезщетение е законна последица от
уважаване на иска, а не предмет на отделен иск), но за изводите си по въззивната жалба на
ищеца не е взел предвид поддържаното с нея оплакване за началния момент, от който се
следва законната лихва. Пропускът на съда да обсъди доказателства, доводи, възражения на
страните води до неправилно, а не до непълно решение. Искането за отчитане на
конкретното оплакване от страна на постановилия решението въззивен съд предполага
допълване на мотивите на съдебния акт и евентуална промяна на диспозитива му, а с
допълващото решение не може да бъде засягано вече постановеното решение. Ето защо, в
случая процедирането по реда на чл. 250 ГПК е недопустимо.
Воден от горното и като има предвид, че в подадената в срок касационна жалба на
ищеца е направено съответното оплакване срещу въззивното решение в частта, с която е
потвърдено първоинстанционното решение в частта за началния момент на дължимата
законна лихва, въззивният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца И. В. В. по молба вх.№
22927/16.12.2021г. за допълване на постановеното по делото на 09.11.2021г. решение чрез
произнасяне по оплакването за началния момент, от който се дължи законната лихва върху
присъденото обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2