№ 15251
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110102175 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. С. С. и уточнена с молба с вх. №
71238/08.04.2022 г. Предявени са искове срещу С. Д. Х. и Г. Д. Г. за осъждането им да
заплатят на ищеца сумите съответно от 14095,08 лева и от 569,10 лева. Ищецът твърди,
че между страните били сключени договори за правна помощ и съдействие, по силата
на които той предоставил на двете ответници процесните суми с цел същите да бъдат
внесени като държавни такси по гр. д. № 8/2019 г. и гр. д. № 789/2019 г., и двете – по
описа на Районен съд – ***. Ищецът установил, че така дадените от него парични
средства не били внесени по посочените дела, поради което моли ответниците да
бъдат осъдени да му заплатят същите, както и сторените по настоящото дело разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците С. Д. Х.
и Г. Д. Г. за отговор, като с постъпилите в законоустановения срок такива предявените
искови претенции се оспорват в цялост като неоснователни по подробно изложени от
страните аргументи и е отправено искане за тяхното отхвърляне и за присъждане на
сторените по делото разноски.
С отговора на исковата молба срещу ищеца са предявени насрещни искове от
ответницата С. Х., като след уточнение, направено с молба от 08.12.2023 г. (вж.
Определение № 44813 от 14.12.2023 г.), приети за съвместно разглеждане в хода на
производството са тези за заплащане на сумата от 3000,00 лева, представляваща част
от общо дължимо, но незаплатено адвокатско възнаграждение по гр. д. № 8/2019 г. по
описа на РС - *** в общ размер от 21000,00 лева, и на сумата от 1000,00 лева,
представляваща дължимо, на незаплатено адвокатско възнаграждение по НЧХД №
19635/2019 г. по описа на СРС, 96-ти състав, ведно със законната лихва върху двете
1
главници от датата на предявяване на насрещните искове до окончателното изплащане.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание на 07.05.2024 г. е
допуснато изменение на предявения частичен осъдителен иск за сумата от 3000,00
лева, представляваща част от общо дължимо, но незаплатено адвокатско
възнаграждение по гр. д. № 8/2019 г. по описа на РС - *** в общ размер от 21000,00
лева, като е увеличен размерът на иска до сумата от 20000,00 лева.
В становище с вх. № 356642/11.12.2023 г. по предявените насрещни искове
първоначалният ищец Е. С. поддържа, че заплатил на двете ответници адвокатски
възнаграждения в общ размер от 60000,00 лева, като по този начин погасил и
претендираните като дължими с насрещните искове суми. В последващо становище с
вх. № 373698/28.12.2023 г. Е. С. сочи, че по гр. д. № 8/2019 г. по описа на РС - ***
между страните не бил сключван договор за правна защита и съдействие, поради което
той не дължал заплащане на възнаграждение. Твърди, че договор за процесуална
защита и съдействие не бил сключван и по НЧХД № 19635/2019 г. по описа на СРС,
96-ти състав, но на 29.09.2021 г. заплатил по същото срещу разписка сумата от 700,00
лева за подадената частна тъжба, както и сумата от 150,00 лева за представителство в
открито съдебно заседание от 29.09.2021 г. Поддържа се неоснователност на
предявените насрещни искове с молба за тяхното отхвърляне.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са: 1/ субективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане на С. Д. Х. и Г.
Д. Г. да заплатят на ищеца сумите съответно от 14095,08 лева и от 569,10 лева,
представляващи парични средства за държавни такси по гр. д. № 8/2019 г., гр. д. №
789/2019 г. и гр. д. № 8/2020 г. по описа на Районен съд – ***, предоставени на
ответниците въз основа на сключени между страните договори за правна помощ и
съдействие, прекратени към датата на подаване на исковата молба по делото; 2/
насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв. за
осъждане на Е. С. да заплати на С. Х. сумата от 20000,00 лева, представляваща част от
общо дължимо, но незаплатено адвокатско възнаграждение по гр. д. № 8/2019 г. по
описа на РС - *** в общ размер от 21000,00 лева (искът е предявен като частичен), и
сумата от 1000,00 лева, представляваща дължимо, на незаплатено адвокатско
възнаграждение по НЧХД № 19635/2019 г. по описа на СРС, 96-ти състав, ведно със
законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на насрещните искове
до окончателното изплащане.
По първоначално предявените искове в тежест на ищеца Е. С. е да докаже, че
процесните суми са излезли от неговия патримониум, т. е. че са заплатени от него и са
постъпили в имуществения комплекс на ответниците. В тежест на ответниците е да
докажат, че е налице валидно основание за заплащане на процесните суми от ищеца в
тяхна полза, включително съществуването на това основание както към датата на
твърдяното плащане на сумата, така и към датата на предявяване на иска.
По предявените насрещни искове в тежест на ищеца С. Х. е да докаже
наличието на валидно възникнали договорни правоотношения между страните с
предмет процесуално представителство, правна защита и съдействие по гр. д. №
8/2019 г. по описа на РС - *** и НЧХД № 19635/2019 г. по описа на СРС, 96-ти състав,
2
изпълнение на задълженията си на довереник (адвокат) по процесните договорни
правоотношения, както и наличието на уговорка между страните за заплащане на
възнаграждение, неговия размер и настъпването на изискуемостта му. В тежест на
ответника по насрещните искове е да докаже заплащането на дължимите адвокатки
възнаграждения.
Спорни по делото се явяват следните въпроси: 1/ дали страните валидно са
сключили договори за правна защита и съдействие по процесните дела; 2/ уговорени
ли са възнаграждения по тези договори; 3/ изпълнили ли са страните насрещните си
задължения по сключените договори - за осъществяване на правна защита и
съдействие, съответно - за заплащане на възнаграждения за извършената работа; 4/
прекратени ли са договорите към датата на предявяване на исковата молба по делото.
Договорът за правна защита и съдействие между адвокат и клиент по същината
си представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, но със спецификите,
произтичащи от неговия предмет и специалната уредба в Закона за адвокатурата. При
този договор едно лице - адвокат - се задължава да извърши определени действия
(правни консултации, изготвяне на договори и други документи и/или процесуално
представителство) срещу възнаграждение. Към уредбата на тези правоотношения е
приложима общата уредба на договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД, но и
специалните правила на Закона за адвокатурата. В отклонение от общото правило,
установено в чл. 286 ЗЗД, възнаграждението по договор за процесуално
представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАдв.
Същото становище е застъпено в практиката на ВКС, съгласно която възнаграждение
за процесуално представителство на адвокат се дължи винаги, тъй като дори да не е
уговорено, то се определя съобразно действащата нормативна уредба, в съответствие с
принципа на възмездност на адвокатския труд (в този смисъл - Решение №
127/27.04.2016 г. по гр. д. № 5964/2015 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 224/11.07.2011 г.
по гр. д. № 371/2010 г. на ВКС, ІV г. о.). Същевременно няма изисквания за форма за
валидност относно сключването на договор за правна защита и съдействие. За разлика
от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в писмена
форма (а устно - само по изключение, съгласно чл. 25, ал. 1 ЗАдв.), за договора между
адвокат и клиент не е предвидена писмена форма. Съгласието е валидно и ако не е
оформено писмено, тъй като отношенията между адвокат и клиент по повод оказване
на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се
уреждат по специалната регламентация на ЗАДв. (в този смисъл - и Решение №
233/17.05.2011 г. по гр. д. № 1588/2010 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 102/16.07.2018 г.
по гр. д. № 3762/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о).
Съобразявайки изложеното и след анализ на приобщения по делото
доказателствен материал, съдът намира, че между Е. С. С., в качеството му на клиент,
и С. Д. Х. и Г. Д. Г., в качеството им на адвокати, са възникнали валидни облигационни
правоотношения по договори за процесуална защита и съдействие с предмет
процесните дела (гр. д. № 8/2019 г., гр. д. № 789/2019 г. и гр. д. № 8/2020 г., и трите по
описа на Районен съд – ***, както и НЧХД № 19635/2019 г. по описа на СРС, 96-ти
състав).
За да достигне до този извод, съдът на първо място съобрази, че Е. С. е
упълномощил С. Х. и Г. Г. да го представляват пред всички държавни,
административни и съдебни органи във връзка с приемане наследството на **** С.,
както и в производствата по сключването на договор за доброволна дела, съответно – в
съдебните производства по делба на имуществото на **** С.. Наличието на
3
упълномощаване с представителна власт в описания обем е отделено като безспорно
между страните с доклада по делото, но и се установява от приложеното на л. 24, том
І, пълномощно с нотариална заверка на подписа от 11.10.2017 г. Доказателства за
надлежно учредената от Е. С. в полза на С. Х. и Г. Г. представителна власт,
включително за осъществяване на процесуално представителство пред съд,
представляват и данните, съдържащи се в представените по делото съдебни
удостоверения от Районен съд - *** (л. 966, том ІV) и Окръжен съд - *** (л. 968, том
ІV), както и в материалите, приобщени от НЧХД № 19635/2019 г. по описа на СРС, 96-
ти състав (л. 1118 и сл., том ІV). Съгласно посоченото в тях, С. Х. и Г. Г. са били
пълномощници на Е. С., както следва: 1/ по гр. д. № 8/2019 г. по описа на РС - *** с
предмет делба - от подаването на исковата молба на 03.01.2019 г. до оттеглянето на
дадените пълномощия на 21.12.2021 г. процесуален представител е била С. Х.; 2/ по гр.
д. № 789/2019 г. по описа на РС - *** с предмет иск по чл. 33, ал. 2 ЗС - от подаването
на исковата молба на 05.03.2019 г. до оттеглянето на дадените пълномощия на
21.12.2021 г. процесуални представители с представени по делото пълномощни и
реално извършени процесуални действия са били Г. Г. и С. Х.; 3/ по гр. д. № 8/2020 г.
по описа на РС - *** с предмет облигационен иск - от подаването на исковата молба на
03.01.20120 г. до окончателното приключване на делото на 02.12.2021 г. процесуални
представители с представени по делото пълномощни са били С. Х. и Г. Г., но от
последната не са извършени процесуални действия в хода на производството; 4/ по
НЧХД № 19635/2019 г. по описа на СРС, 96-ти състав - от подаването на частната
тъжба на 12.12.2019 г. до оттеглянето на дадените пълномощия на 17.12.2021 г.
процесуални представители с представени по делото пълномощни са били С. Х. и Г. Г.,
но от приобщените от наказателното дело материали не се установява последната да е
извършила процесуални действия в хода на производството.
От така посочените в предходния абзац доказателства, както и от останалите
писмени документи, приобщени към доказателствения материал по делото, се
установява, че в изпълнение на пълномощията им, дадени с надлежно писмено
пълномощно в съответствие с изискванията на чл. 25 ЗАдв., С. Х. и Г. Г. са
осъществявали в полза на Е. С. адвокатска дейност по смисъла на чл. 24 ЗАдв., като са
изготвяли множество молби, тъжби, заявления и жалби до различни институции,
свързани с възложената им от техния клиент работа, и са представлявали същия пред
органите на съдебната власт, административните органи и служби. Видно е още от
събраните доказателства, че до оттеглянето на дадените им пълномощия през м.
декември 2021 г. С. Х. и Г. Г. са осъществявали надлежно процесуално
представителство на Е. С. по процесните дела, подавайки както иницииралите
съдебните производства искови молби, така и последващи уточняващи молби, като са
предприемали процесуални действия и пред въззивните инстанции с цел защита
интереса на доверителя им, включително осъществявайки процесуално
представителство пред ВКС.
Наличието на представителна власт в описания обем, предоставена от Е. С. в
полза на С. Х. и Г. Г., съобразена с реалното осъществяване на дейности по чл. 24
ЗАдв., обуславя категоричен извод за съществуващи между страните договори за
правна защита и съдействие по процесните дела. Както беше посочено по-горе,
липсата на нарочна писмена форма на договорите по всяко дело не обуславя тяхната
невалидност.
Съобразявайки изложеното, по предявените от Е. С. срещу С. Х. и Г. Г. първоначални
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД съдът намира
4
следното:
Съгласно чл. 284, ал. 2 ЗЗД довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка
и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Съгласно чл. 39,
ал. 1 - ал. 3 ЗАдв. паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от
адвоката могат да се внесат в банка по клиентска сметка, като адвокатът има право да
удържи от постъпилите от или за неговия клиент средства сумата за своите разходи,
доколкото те не са покрити от получени аванси, но е длъжен да представи отчет на
клиента. По клиентската сметка могат да се превеждат суми за заплащане на разноски,
държавни такси и данъци на клиента, както и заплащане на хонорари на лица,
различни от адвоката.
Съгласно посочената правна уредба, адвокатът има право да получи от своя
клиент парични средства, които да разходва във връзка с дадените му пълномощия,
включително за заплащане на държавни и други такси и разноски.
Предвид оттеглянето от страна на Е. С. през м. декември 2021 г. на
предоставената на С. Х. и Г. Г. представителна власт, съдът намира, че към датата на
предявяване на исковата молба по настоящото дело (17.01.2022 г.) възникналите между
страните облигационни правоотношения по договори за правна защита и съдействие
са прекретани.
С доклада по делото е отделено като безспорно, че ответникът С. Х. е получила
от ищеца Е. С. сумата от 11750,00 лева на 14.06.2019 г. и сумата от 3195,88 лева на
22.08.2020 г. От представените на л. 4, 5 и 8, том І, платежни нареждания и разписки,
се установява, че Е. С. е заплатил по банкова сметка на С. Х. сумата от 117500,00 лева
с посочено основание държавна такса по гр. д. № 8/2019 г. по описа на РС - ***, а в
брой срещу представените разписки - сумата от 3195,88 лева, „представляваща
доплащане на държавна такса по гр. д. № 789/2019 г. по описа на РС - ***“,
предадена на С. Х., и сумата от 569,10 лева за държавна такса по гр. д. № 8/2020 г. по
описа на РС - ***, предадена на Г. Г..
Съгласно представените по делото съдебни удостоверения (л. 966 - л. 967, том
ІV), по процесните дела са платени следните суми: 1/ по гр. д. № 8/2019 г. по описа на
РС - ***: общо 8486,00 лева, всички платени от банкова сметка с титуляр адв. С. Х.
(BG78RZBB91551003281599), от които 20,00 лева за съдебни удостоверения, 350,00
лева за депозит за вещи лица, 75,00 лева за държавни такси за подадени частни жалби
пред ОС - *** и ВКС, и 8041,00 лева за държавна такса по първоинстанционното
производство; 2/ по гр. д. № 789/2019 г. по описа на РС - ***: общо 3830,00 лева,
всички за държавна такса, от които 3195,88 лева - от банкова сметка
BG40RZBB91551009733171, без данни за титуляр, и 634,12 лева от банкова сметка
BG78RZBB91551003281599 с титуляр адв. С. Х.; 3/ по гр. д. № 8/2020 г. по описа на РС
- ***: общо 640,00 лева, от които 520,00 лева за държавна такса по
първоинстанционното дело, заплатени от банкова сметка BG78RZBB91551003281599 с
титуляр адв. С. Х., 90,00 лева за държавни такси по частни жалби пред ОС - ***,
Апелативен съд - София и ВКС, заплатени от банкова сметка
BG78RZBB91551003281599 с титуляр адв. С. Х., и 30,00 лева за държавна такса,
заплатени от банкова сметка BG67RZBB91551004471211, без данни за титуляр.
От съдебните удостоверения се установява още, че са заплащани суми в размер
на минимум 890,00 лева и по други дела с ищец Е. С. и процесуални представители С.
Х. и Г. Г., както следва: 1/ по гр. д. № 3780/2018 г. по описа на РС - *** с предмет
делба: 3 броя държавни такси за образуване на в. гр. д. № 319/2021 г., на в. ч. гр. д. №
5
580/2019 г. и на ч. кас. д. № 1933/2021 г., трите по описа на ОС - ***; 2/ по гр. д. №
2743/2019 г. по описа на РС - *** с предмет делба: общо 100,00 лева, заплатени от
банкова сметка BG78RZBB91551003281599 с титуляр адв. С. Х.; 3/ по гр. д. №
2744/2019 г. по описа на РС - *** с предмет делба: общо 70,00 лева, заплатени от
банкова сметка BG78RZBB91551003281599 с титуляр адв. С. Х. за държавни такси
пред районния и окръжния съд; 4/ по гр. д. № 2563/2019 г. по описа на РС - *** с
предмет, искове, свързани с възстановяване на запазена част от наследство: общо 65,00
лева, заплатени от банкова сметка BG78RZBB91551003281599 с титуляр адв. С. Х., за
държавна такса по сметка на окръжния съд и за съдебни удостоверения; 5/ по гр. д. №
9/2020 г. по описа на РС - *** с предмет делба: общо 655,00 лева, заплатени от банкова
сметка BG78RZBB91551003281599 с титуляр адв. С. Х., за държавни такси.
Следователно, по водените в Районен съд - *** дела и образуваните във връзка
със същите последващи частни и въззивни дела с ищец Е. С. и процесуални
представители С. Х. и Г. Г. са заплатени суми за държавни такси, депозити за вещи
лица и съдебни удостоверения в общ размер на минимум 13846,00 лева, доколкото
липсват данни за точните суми, платени по гр. д. № 3780/2018 г. по описа на РС - ***.
От изложеното се установява, че платените от Е. С. суми за държавни такси по
гр. д. № 789/2019 г. и гр. д. № 8/2020 г., двете по описа на РС - ***, са разходвани
именно за заплащане на такси по делата. Платената от Е. С. сума в размер на 3195,88
лева като доплащане за държавна такса по гр. д. № 789/2019 г. е заплатена по
посоченото дело чрез нарочен превод за същата сума, видно от информацията в
съдебните удостоверения. Сумата от 569,10 лева, платена от него за държавна такса по
гр. д. № 8/2020 г., също е разходвана съгласно указанията му, доколкото общо
платената сума за държавни такси по това дело е в размер на 640,00 лева. От друга
страна, по делото не са ангажирани доказателства за дадени нарочни указания от
съответния съд за заплащане на държавни такси в определен размер, които да не са
били внесени своевременно, от което евентуално да се обоснове извод за наличие на
неоснователно задържани от ответниците суми. Следователно, исканията за връщане
на тези суми в патримониума на ищеца са изцяло неоснователни, тъй като паричните
средства не са постъпили без основание в имуществото на С. Х. и на Г. Г., нито са
останали част от него, а са разходвани целево във връзка с предмета на
съществуващите между страните договори за правна защита и съдействие и в
съответствие с направените с клиента уговорки. Въз основа на същите аргументи не
подлежи на връщане и сумата от 8486,00 лева, част от платената от Е. С. сума в размер
на 117500,00 лева за държавна такса по гр. д. № 8/2019 г., тъй като платените по
делото такси са именно в размер на 8486,00 лева.
Действително, по отношение плащанията по гр. д. № 8/2019 г. по описа на РС -
*** се установява, че Е. С. е заплатил по сметка на С. Х. сума в размер на 11750,00
лева за държавна такса по делото, а реално заплатените по същото такси са в общ
размер от 8486,00 лева. Съдът намира, обаче, че разликата в размер на 3264,00 лева
също не подлежи на връщане, тъй като ответниците установиха в хода на
производството, че с така формиралата се разлика са заплащани други разходи,
свързани с дейностите, възложени на С. Х. и Г. Г. в качеството им на адвокати на
ищеца. Наличието на подобна уговорка се установява от показанията на свидетелите
****, ценени от съда по реда на чл. 172 ГПК, и ***, които следва да бъдат
кредитирани, доколкото изразяват преки впечатления на лицата и са съответни на
останалия, събран по делото, доказателствен материал. Съгласно изложеното от
свидетеля Г. - ***, между Е. С. и С. Х. е била постигната изрична уговорка с остатъка
6
от сумата, платена от С. за държавна такса по гр. д. № 8/2019 г., да се заплащат такси
по дела или другаде, както и за адвокатски възнаграждения. Наличието на извършени
плащания по други съдебни дела, извършени със средства от банковата сметка на С.
Х., се установява, както бе посочено по-горе, по категоричен начин от представените
по делото съдебни удостоверения, както и от други писмени доказателства, събрани в
хода на производството (вж. л. 145 - 146, том І, л. 404 и сл., том ІІ). По делото са
налични и доказателства за плащания на такси пред други, извънсъдебни институции
(вж. платежни на л. 155 - 156, том І, л. 376 и сл., том ІІ, л. 465 и сл., том ІІ,). От
показанията на свидетеля ***, съобразени с приложената на л. 157, том І, разписка за
извършено плащане, се установява още, че С. Х. е заплатила на свидетеля, в
качеството му на вещо лице, възнаграждение в размер на 700,00 лева за извършена от
него експертиза, възложена от Е. С.. С оглед изложеното, при съвкупна преценка на
обсъдения доказателствен материал, съдът намира, че не подлежи на връщане и
разликата между платените от Е. С. 11750,00 лева за държавна такса по гр. д. № 8/2019
г. по описа на РС - *** и действително заплатената по делото такса в размер на 8486,00
лева, доколкото така останалата сума в размер на 3264,00 лева е разходвана съобразно
постигнати между страните уговорки и във връзка с предмета на сключените между
тях договори за правна защита и съдействие.
Предвид изложеното, предявените от Е. С. срещу С. Х. и Г. Г. осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени в цялост като неоснователни.
По предявените от С. Х. срещу Е. С. насрещни осъдителни искове с правно основание
чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв. съдът намира следното:
Както бе посочено по-горе, възникналите между страните облигационни
правоотношение по сключените договори за правна защита и съдействие по
процесните дела гр. д. № 8/2019 г. по описа на РС - *** и НЧХД № 19635/2019 г. по
описа на СРС, 96-ти състав, не са оформени в нарочна писмена форма, което не влияе
върху тяхната действителност. Единственият договор в писмена форма, сключен
между Е. С. и Г. Г., е приложеният такъв на л. 316, том ІІ от делото, от 09.10.2017 г., с
предмет приемане на наследството на **** С. и процесуално представителство при
съставяне и подписване на договор за доброволна дела, а при лиса на съгласие за
такава - иницииране на съдебна дела, т. е. касае предмета на гр. д. № 8/2019 г. по описа
на РС - ***. С договора е уговорено адвокатско възнаграждение в размер, определен
по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения в първоначален размер от 20000,00 лева, като е постигната и
уговорката, че след определяне на наследствената маса чрез изготвяне на ССчЕ
разликата до дължимото възнаграждение, определено съгласна Наредбата, ще бъде
заплатено в 14-дневен срок, както и че „за всяко ПСД“ се заплаща възнаграждение в
размер от 350,00 лева. Договорът има характер и на разписка, като се установява, че от
първоначално определеното възнаграждение от 20000,00 лева са платени 5000,00 лева.
Последваща разписка от 07.11.2017 г. (л. 317, том ІІ), макар в същата да е посочена и
друга, по-ранна дата (01.11.2017 г.), установява плащане от Е. С. в полза на Г. Г. в
размер на 10000,00 лева „във връзка с приемане на наследство от починалия
наследодател **** С.“. С разписка от 22.11.2017 г. С. Х. е удостоверила плащане в
нейна полза от Е. С. на сума в размер на 5000,00 лева, представляваща „остатък по
договор за правна защита и съдействие от 09.10.2017 г.“ (л. 318, том ІІ).
От съдържанието на така оформеното писмено съглашение от 09.10.2017 г. е
видно, че процесните договорни правоотношения не са уговорени като безвъзмездни,
7
каквато възможност е предвидена в чл. 38 ЗАдв., а напротив - определен е изричен
размер на дължимото се възнаграждение. Писменият договор от 09.10.2017 г., обаче,
съдържа неясноти относно дължимото се от Е. С. като клиент адвокатско
възнаграждение, предвид начина, по който е описан предметът на договора, наличието
на множество дело, образувани впоследствие именно във връзка с приемане
наследството на **** С. и делбата на същото, както и упражняваното както от С. Х.,
така и от Г. Г. процесуално представителство по тези дела. Поради това уговорките
между страните относно дължимото се възнаграждение по гр. д. № 8/2019 г. по описа
на РС - *** следва да бъдат тълкувани по реда на чл. 20 ЗЗД, въз основа на наличния
по делото доказателствен материал и отделните уговорки между страните,
обективирани в множество отделни разписки.
На първо място следва да се отбележи, че договорът от 09.10.2017 г. е сключен
с Г. Г. като адвокат, една част от възнаграждението, уговорено с него, също е
заплатено на нея, а друга част - на С. Х.. Въпреки тези несъответствия, съдът намира,
че наличието на изрично упълномощаване в еднакъв обем в полза и на двамата
адвокати предопределя възможността адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по процесното дело да е заплащано както на С. Х., така и на Г. Г.,
предвид липсата на обособяване на извършваните от същите процесуални действия. В
тази връзка следва да се съобрази и посоченото в представеното по делото съдебно
удостоверение (л. 966 и сл., том ІV), съгласно което от подаването на исковата молба
по гр. д. № 8/2019 г. по описа на РС - *** на 03.01.2019 г. до оттеглянето на дадените
пълномощия на 21.12.2021 г. процесуален представител на Е. С. е била само С. Х..
Следователно, именно С. Х. е легитимирана да претендира заплащането в своя полза
на възнаграждение по посоченото дело, тъй като само тя е осъществява процесуално
представителство по него.
На второ място следва да се съобрази, че по всички дела с предмет, съответен
на предмета на договора от 09.10.2017 г., а именно приемане на наследството на *** С.
и делба на същото, процесуални действия са извършвани основно от С. Х.. В този
смисъл е информацията, обективирана в издаденото от РС - *** съдебно
удостоверение (л. 966 и сл., том ІV), съгласно което гр. д. № 3780/2018 г., гр. д. №
2743/2019 г., гр. д. № 2744/2019 г. и гр. д. № 9/20 г. имат за предмет делба, а гр. д. №
789/2019 г. и гр. д. № 2563/2019 г. - искове, свързани с наследственото имущество на
*** С..
Следователно, възнаграждението, чийто размер е определен в договора от
09.10.2017 г., е дължимо на С. Х. за всички посочени дела, доколкото по тях същата е
изпълнявала дейностите, възложени от Е. С. въз основа на направеното
упълномощаване. Първоначално определеният размер от 20000,00 лева съдът намира
за изцяло изплатен, доколкото плащания, общият размер на които е съответен на
посочената сума, са удостоверени в самия договор (за сумата от 5000,00 лева) и в
разписките от 07.11.2017 г. (за сумата от 10000,00 лева) и от 22.11.2017 г. (за сумата от
5000,00 лева). Необходимо е, обаче, да се установи дали клиентът е заплатил в цялост
действително уговореното възнаграждение, а именно - такова в минимален размер по
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., доколкото именно такава уговорка е
постигната между страните и съответно ли е то на възнаграждението, дължимо по гр.
д. № 8/2019 г. по описа на РС - ***, доколкото то е предмет на разглежданата искова
претенция. В тази връзка и предвид липсата на изрично установена стойност на
делбената маса, съдът съобрази данните за предмета и дължимите държавни такси по
гр. д. № 8/2019 г. по описа на РС - ***, посочени в съдебните удостоверения на л. 1022,
8
том ІV, и л. 675, том. ІІІ, съгласно които общата държавна такса по делото възлиза на
сумата от 14895,04 лева, от която ищците са внесли 8401,00 лева, а съдът ги е
освободил от задължението да заплатят остатъка от 6854,04 лева. Съобразявайки
правилото за изчисляване на държавната такса по делбено дело по чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, настоящият съдебен
състав намира, че общата стойност на имуществото, предмет на гр. д. № 8/2019 г. по
описа на РС - ***, възлиза на сумата от 372376,00 лева. Следователно, дължимото се
по това дело минимално адвокатско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 2, т. 5, вр.
ал. 4 от Наредбата, в редакцията , приложима към датата на сключване на договора, е
в размер на 8977,52 лева.
По останалите дела с предмет, съвпадащ с предмета на договора за правна
защита и съдействие от 09.10.2017 г., а именно гр. д. № 3780/2018 г., гр. д. № 2743/2019
г., гр. д. № 2744/2019 г. и гр. д. № 9/20 г., съответно - гр. д. № 789/2019 г. и гр. д. №
2563/2019 г., са заплатени адвокатски възнаграждения в общ размер от 4200,00 лева
(вж. л. 343 и сл., том ІІ), всички - за процесуално представителство в открито съдебно
заседание, за което се дължи отделно възнаграждение за всяко заседание в размер на
по 350,00 лева, съгласно уговореното в договора от 09.10.2017 г. В тази сума от
4200,00 лева не са включени суми, посочени като „командировъчни/пътни“ в
съставените от страните разписки.
От изложеното следва, че Е. С. е заплатил първоначално уговореното в
договора от 09.10.2017 г. адвокатско възнаграждение в размер на 20000,00 лева,
дължимо общо по всички дела с предмет приемане и делба на наследството на *** С.,
сумата от 4200,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в открити съдебни заседания по тези дела, както и отделни суми за
пътни на процесуалния представител. Съобразявайки така извършените
плащания, липсата на данни за стойността на делбената маса по останалите дела с
предмет делба на наследството на *** С., съответно - липсата на изрични уговорки за
заплащане на допълнителни възнаграждения по тези дела, както и размера на
дължимото се възнаграждение по процесното гр. д. № 8/2019 г. по описа на РС - ***,
настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция за заплащане на
възнаграждение по посоченото дело е неоснователна, доколкото не се установи в хода
на процеса при условията на пълно и главно доказване дължимостта на претендираната
сума в размер на 20000,00 лева. Напротив - ангажирани са доказателства,
обосноваващи извод за заплащането на същата.
По отношение на претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 1000,00 лева, дължимо по НЧХД № 19635/2019 г. по описа на СРС, 96-ти
състав, съдът намира следното:
Съгласно пълномощно, приложено на л. 1128, том ІV от делото, Е. С. е
упълномощил надлежно С. Х. да го представлява в хода на производството по НЧХД
№ 19635/2019 г. по описа на СРС, 96-ти състав. Видно от приобщените по делото като
доказателства материали от наказателното дело, ищецът Х. е извършвала действия въз
основа на предоставените права, като е представлявала надлежно своя клиент до
оттеглянето на пълномощията с изрична молба от 17.12.2021 г. (л.1143, том ІV).
Поради това съдът приема, че между страните са възникнали облигационни
правоотношения по договор за правна защита и съдействие, въз основа на които Е. С.
дължи заплащане на възнаграждение в полза на С. Х.. Съгласно разписка от 29.09.2021
г., приложена на л. 382, том ІІ от делото, Е. С. и заплатил на С. Х. сумата от 700,00
лева „относно предявена частна тъжба против ***, по която е образувано НЧХД №
9
19635/2019 г., 96-ти състав по описа на СРС“, както и сумата от 150,00 лева за
представителство в проведеното по делото открито съдебно заседание на 29.09.2021 г.
В тази разписка се съдържа и уговорка между страните „за всяко съдебно заседание
пълномощника да заплаща 150 лв. за представителство“. На л. 347, том ІІ от делото, е
приложена разписка от 11.01.2021 г., съгласно която С. Х. е получила от Е. С. сумата от
150,00 лева за процесуално представителство по ВНЧД № 3948/2020 г. по описа на
СГС, 12-ти състав (с предмет обжалване на прекратително определение, постановено
по НЧХД № 19635/2019 г. по описа на СРС, 96-ти състав) за представителство в
проведено открито съдебно заседание на 11.01.2021 г. От изложеното е видно, че Е. С.
е заплатил на С. Х. адвоктаско възнаграждение по НЧХД № 19635/2019 г. по описа на
СРС, 96-ти състав, в общ размер от 1000,00 лева. Предвид така установеното плащане,
съдът намира за недоказани при условията на пълни и главно доказване твърденията на
ищеца за незаплащане на дължимото му се по делото адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното, насрещните искови претенции, предявени от С. Х. срещу
Е. С., се явяват изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, предвид отхвърлянето в цялост както на първоначалните,
така и на насрещните искове.
По предявените от Е. С. срещу С. Х. и Г. Г. искови претенции ищецът следва да
бъде осъден да заплати сторените от ответниците разноски за адвокатско
възнаграждение, платени в брой, съгласно представените по делото договори за правна
защита и съдействие (л. 963 и л. 964 - 965), както следва: в полза на Г. Г. - сумата от
400,00 лева; в полза на С. Х. - сумата от 800,00 лева.
По предявените насрещни искове разноски се дължат на Е. С., но не се
установява същият реално да е сторил такива, доколкото и в двата договора за правна
защита и съдействие, представени от него по делото, изрично е посочено, че касаят
само предявените от С. искове.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от Е. С. С., ЕГН:
**********, срещу С. Д. Х., ЕГН: **********, и Г. Д. Г., ЕГН: **********, искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане на С. Д. Х. и Г.
Д. Г. да заплатят на Е. С. С. сумите съответно от 14095,08 лева и от 569,10 лева,
представляващи парични средства за държавни такси по гр. д. № 8/2019 г., гр. д. №
789/2019 г. и гр. д. № 8/2020 г., трите по описа на Районен съд – ***, предоставени на
ответниците въз основа на сключени между страните договори за правна помощ и
съдействие.
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от С. Д. Х., ЕГН:
10
**********, срещу Е. С. С., ЕГН: **********, насрещни искове с правно
основание чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв. за осъждане на Е. С. С. да заплати на С.
Д. Х. сумата от 20000,00 лева, представляваща част от незаплатено адвокатско
възнаграждение по гр. д. № 8/2019 г. по описа на РС - *** в общ размер от 21000,00
лева (искът е предявен като частичен), и сумата от 1000,00 лева, представляваща
незаплатено адвокатско възнаграждение по НЧХД № 19635/2019 г. по описа на СРС,
96-ти състав, ведно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване
на исковете до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Е. С. С., ЕГН: **********, да заплати на С. Д. Х., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 800,00 лева, представляваща
сторени от ответната страна разноски в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Е. С. С., ЕГН: **********, да заплати на Г. Д. Г., ЕГН: **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400,00 лева, представляваща сторени от
ответната страна разноски в хода на първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11