Решение по дело №2521/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 928
Дата: 26 август 2021 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20212120102521
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 928
гр. Бургас , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120102521 по описа за 2021 година
Производството е висящо за втори път пред настоящата инстанция, след като
със свое решение по т.д. № 67 / 2021 год., ВКС, ТК, I-во т.о. е отменил
влязлото в сила решение по гр.д. № 5794/2018 год. на БРС, с което е
отхвърлен предявения от „Евро-алумил 2014“ ЕООД против „Оптимакс тур“
ООД установителен иск за дължимост на сумата, предмет на издадената по
ч.гр.д. № 4914/2018 год. на БРС заповед за изпълнение и е прекратено делото
по отношение дължимостта на законната лихва за забава.
Образувано е по искова молба на „Евро-алумил 2014“ ЕООД
против „Оптимакс тур” ООД, за установяване със сила на пресъдено нещо, че
ответното дружество дължи на ищовото сумата от 4 216.80 лв. - неплатено
възнаграждение, дължимо по сключен между страните неформален договор
от 21.02.2017 год., за изработка и монтаж на стъклени душкабини от закалено
(темперирано) стъкло, в апартаменти на ответника, находящи се на ет.8 в
хотел „Империал“ – к.к. „Слънчев бряг“, ведно със законната лихва, начиная
от предявяване на иска (депозиране на заявлението) до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 84.34 лв., за които вземания по
ч.гр.д. № 4914/2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
В срока по чл.133 от ГПК от страна на ответното дружество
са релевирани възражения за прихващане на исковата сума с свое насрещно
вземане от ищцовото дружество в размер на 6000 лв. (с ДДС), произтичащо от
неплатен наем за м.август 2017 год., съгласно сключен между страните
наемен договор за обект „Бар - салон“ (пиано бар), находящ се в партерния
етаж на хотел „Империал резорт“, к.к. „Слънчев бряг“, а евентуално - със свое
вземане за сумата от 5000 лв., с която ищцовото дружество се е обогатило
неоснователно, ползвайки въпросния обект в периода 01-31.08.2017 год.
Така предявените искове следват реда по чл.124, ал.1 вр. с
чл.422 от ГПК, а материалноправното им основание е в чл.79, ал.1 вр. с
чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Правното основание на възраженията
1
за прихващане е в чл.232, ал.1 от ЗЗД и в чл.59 от ЗЗД.
Съдът, в изпълнение на вмененото му задължение служебно
да следи за допустимостта на предявените искове, намира за недопустим
акцесорния установителен иск с правно основание в чл.86, ал.1 от ЗЗД - за
дължимост законната лихва за забава, начиная от депозиране на заявлението
до окончателното изплащане на главницата. Това е така, понеже подобно
вземане не е било предмет на заповедното производство по ч.гр.д. №
4914/2018 год. на БРС, а следователно - за ищеца не съществува правен
интерес от предявяване на този иск. Иск за разноските в заповедното
производството също е недопустим - т. 10в и т. 12 от ТР № 4/2013 год.,
ОСГТК на ВКС. В тези части производството по делото следва да се
прекрати.
В останалата си част, касателно главния иск и възраженията
за прихващане, производството е допустимо, поради което същите подлежат
на разглеждане.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищцовото дружество поддържа иска и моли за уважаването му.
Пълномощникът на ответното дружество оспорва
предявения иск, като недоказан, а евентуално - поради основателност на
възраженията за прихващане.
Бургаският районен съд, след анализ на събраните по делото
доказателства и като съобрази дадените от ВКС указания, намира за
установени следните факти, относими към правилното решаване на спора:
Въз основа на депозирано от „Евро-алумил 2014“ ЕООД
заявление по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. № 4914/2018 год. на БРС,
приключило с издадена на 29.06.2018 год. заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на заявителя, срещу настоящия ответник - „Оптимакс
тур“ ООД, за вземане, кореспондиращо с исковата сума.
На 26.04.2017 год. ищцовото дружество - доставчик, е
издало проформа фактура с № 19 от същата дата, в която за получател е
вписано ответното дружество, за следните услуги: 1 бр. душкабина от
закалено стъкло 10 мм с обков от инокс и 7 бр. душкабини от закалено 6 мм
стъкло с обков от инокс с две отваряеми врати на ъгъл, за апартаменти на 8
етаж, „Империал“, на обща стойност 4 216.80 лв. Така издадената фактура е
неподписана за получателя „Оптимакс тур“ ООД.
Пак на тази дата е съставен и протокол с № 1 за
установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР, в който
за възложител е вписано „Оптимакс тур“ ООД, а за изпълнител - „Евро-
алумил 2014“ ЕООД. Същият е наличен в заверен от представилата го ищцова
страна препис, но с определение от 20.03.2019 г., постановено в открито
съдебно заседание при предходното разглеждане на делото, на основание
чл.183, ал.1, изр.2 от ГПК, протоколът е изключен от доказателствения
материал.
Ищецът е представил два неподписани документа, единият
от които озаглавен „рекапитулация“, без данни за издател (посочени са лица,
различни от законния представител на „Евро - алумил 2014“ ЕООД, но
преписа от който е заверен от представилата го страна), с вписана в същия
сума от 3514 лв. за „душкабини апартаменти Империал 8 бр.“, а другия -
неозаглавен, касаещ доставка на душкабини, с дописвания на ръка, както и
разпечатки от имейли, водена страните във връзка с неприемане на
твърдяната от ищеца за извършена и приета работа.
2
Приет като доказателство по делото е и протокол от
проведено на 19.11.2020 год. открито съдебно заседание по гр.д. № 2844/2020
год. на БРС, в което процесуалният представител на ответното „Оптимакс
тур“ ООД е признал, че гореупоменатата рекапитулация е изготвена от отдел
„Техническа поддръжка“ и директора на хотела ( х-л „Империал“ - б.а.); че
възложените СМР са извършени, съгласно представена оферта; че
извършените по рекапитулацията СМР са приети от ответния
възложител/получател; че същият е във фактическа власт на изработеното.
С отговора на исковата молба са представени договор за
наем на недвижим имот, сключен на 01.05.2017 год. между „Оптимакс тур“
ООД - наемодател и „Меззе България“ ЕООД - наемател, чийто предмет е
отдаването за временно и възмездно ползване на търговски обект - бар
салонен, находящ се в хотелски комплекс „Империал резорт“, к.к. „Слънчев
бряг-изток“, както и други писмени доказателства, касаещ експлоатацията на
наетия обект от „Меззе България“ ЕООД.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза
е констатирало, че в счетоводството на ответника няма счетоводно отразяване
на фактура или друг вид счетоводно записване на задължение за извършени
изработка и монтаж на стъклени душкабини, както и че подобни активи не са
заприходявани.
Определен, посредством съдебно-техническа експертиза, е и
пазарният наем за пиано бара, находящ се в хотелски комплекс „Империал
резорт“, к.к. „Слънчев бряг-изток“.
Според св. Д., служител на „Евро-алумил 2014“ ЕООД, в
периода от м. януари до м. май 2017 гог. е работил в хотел „Империал“ и
знае, че ищцовото дружество е извършило различни СМР, включително
монтаж на около 10 душкабини на осмия етаж на хотела, както и че са
работили и служители на други дружества.
Св. С - домакин в „Оптимакс тур“ ООД, обяснява за наличие
на наемно правоотношение между страните по делото, досежно пиано бара в
хотела и предаването му за ползване на представител на ищцовото дружество,
както и периода на ползване.
С оглед на така установените факти, съдът приема
предявения иск за основателен.
Ако и представените от ищцовата страна писмени
доказателства, както по - горе бе коментирано, да са самостоятелно негодни
да установят категорично (при условията на пълно и главно доказване, според
носената от ищцовата страна тежест) наличието на облигационно
правоотношение между страните, провокирано от сключен помежду им
договор за изработка, както и изправността на ищцовия изпълнител,
настоящият състав е длъжен да съобрази дадените от ВКС с отменителното
решение указания, а именно - да цени и признанието за неизгоден факт,
направено от процесуалния представител на ответното дружество, макар и по
друго дело.
Това признание за неизгодни факти - наличието на договор
за изработка, в т.ч. на процесните 8 бр. душкабини, както и изправността на
ищеца- изпълнител. Но то, ценено с наличните по делото писмени
доказателства, към които препраща - имейл от 16.05.2018 год. и
рекапитулацията, вкл. досежно нейния автор - оторизирани от ответния
възложител лица, а също и към стойността на изработеното, досежно 8 бр.
душкабини - 3514 лв. без ДДС или 4216.80 лв. с ДДС, води до извода за
доказаност, а оттам - за основателност на иска.
3
Ето защо се налага разглеждане на възражението за
прихващане с насрещно вземане на ответника от ищеца, произтичащо от
неплатен наем. Но същото е неоснователно, т.к. не се доказа наличието на
наемно правоотношение между страните. В тази връзка, представеният с
отговора на исковата молба наемен договор е с наемател „Меззе България“
ЕООД - трето за спора лице, а не както се твърди - с ищцовото „Евро-алумил
2014“ ЕООД. Впрочем, макар двете дружества („Меззе България“ ЕООД и
„Евро - алумил 2014“ ЕООД) да са с един и същи законен представител,
съгласно публичното вписване в ТР, са два различни, самостоятелни правни
субекта, годни да встъпват отделно едно от друго в правоотношения с други
лица.
Липсват доказателства, от които да се установява, че макар и
без сключен между страните по делото наемен договор, „Евро - алумил 2014“
ЕООД е ползвало пиано бара в хотела на ответника. Депозираните в тази
насока гласни доказателства (св.С) не следва да се кредитират в съответната
им част, понеже са в пълно противоречие с представения тъкмо от ответната
страна наемен договор и останалите писмени доказателства, а освен това с тях
тази страна недопустимо се е домогвала в процеса да опровергае
съдържанието на изходящ от нея частен документ - наемния договор с
третото за спора лице. Затова не може да се приеме за основателно и второто
възражение за прихващане, почиващо на неоснователно обогатяване.
По изложените съображения следва да се постанови
решение, с което предявеният установителен иск да се уважи, а възраженията
за прихващане - да се отхвърлят, като на ищцовото „Евро - алумил 2014“
ЕООД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят деловодни разноски за
настоящото производство, в размер на 1565 лв., в т.ч. адвокатски хонорар за
двете разглеждания на делото, депозити за вещи лица и държавна такса, както
и за производството по ч.гр.д. № 4914/2018 год. на БРС, в размер на 84.34 лв.
- държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Оптимакс тур” ООД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 59, ет. 1,
представлявано от Е.И., дължи на „Евро-алумил 2014“ ЕООД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. „Христо Кудев“ № 17,
представлявано от М.М., на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от
ЗЗД, сумата от 4 216.80 лв. - неплатено възнаграждение, дължимо по сключен
между страните неформален договор от 21.02.2017 год. за изработка и монтаж
на стъклени душкабини от закалено (темперирано) стъкло в апартаменти на
ответника, находящи се на ет.8 в хотел „Империал“ – к.к. „Слънчев бряг“, за
което вземане по ч.гр.д. № 4914/2018 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, възраженията на
„Оптимакс тур“ ООД за прихващане на вземането по уважения установителен
иск с насрещно вземане от „Евро-алумил“ ЕООД за сумата от 6000 лв. (с
ДДС), произтичащо от неплатен наем за м.август 2017 год., съгласно сключен
между страните наемен договор за обект „Бар - салон“ (пиано бар), находящ
се в партерния етаж на хотел „Империал резорт“, к.к. „Слънчев бряг“, а
евентуално - с вземане за сумата от 5000 лв., с която „Евро-алумил“ ЕООД се
е обогатило неоснователно, ползвайки въпросния обект в периода 01-
31.08.2017 год.
4
ОСЪЖДА „Оптимакс тур” ООД да заплати на „Евро-алумил
2014“ ЕООД деловодни разноски за настоящото производство в размер на
1565 лв., както и за производството по ч.гр.д. № 4914 / 2018 год. на БРС - в
размер на 84.34 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2521/2021 год. на
БРС, в частта му, касаеща предявените от „Евро-алумил 2014“ ЕООД против
„Оптимакс тур” ООД установителни искове за дължимостта на законната
лихва върху сумата от 4216.80 лв., начиная от депозиране на заявлението до
окнчателното й изплащане, както и за дължимостта на сторените в
заповедното производство разноски в размер на 84.34 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
С. Добрева
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5