РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Пловдив, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502919 по описа за 2023 година
Недоволен от Решение № 1654 от 12.04.2023 г. постановено по гр.д.
№ 10987 по описа за 2022 г. на Районен съд - Пловдив е останал ищецът „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, който чрез пълномощника си
юрисконсулт П. П. е подал въззивна жалба против първоинстанционното
решение в частта му, в която са отхвърлени предявените искове за разликата
над 1 961, 22 лв. до пълния предявен размер от 3 922, 43 лв., представляващ
задължение за главница за периода 01.05.2020 г. – 30.09.2021 и за разликата
над 198, 95 лв. до пълния предявен размер от 397, 89 лв. – обезщетение за
забавено плащане за периода 02.07.2020 г. – 05.04.2022 г.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваната част от решението. Излагат се съображения
против мотивите на районния съд, че ответникът е отговорен за заплащането
на исковата сума до размера на квотата от правото си на собственост върху
обекта на осн.чл.30, ал.3 ЗС. Позовава се на разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗС и
въз основа на същата заключава, че отношенията между съсобствениците на
топлоснабдения имот са без правно значение. Поддържа се, че законът
1
разглежда като потребител лицето, което е собственик, респективно
ползвател на топлоснабден имот и има открита партида на негово име в
топлопреносното предприятие, какъвто е ответникът. Сочи се за процесуално
нарушение разглеждането на преклудирано възражение, че ответникът като
собственик отговаря за 1/2 от задължението по партидата. Твърди за
нарушение при изготвянето на доклада по делото с неуказването на
задължението на ищеца да докаже, че ответникът е подал заявление за
откриване на партида на негово име при топлопреносното дружество. Намира
се за неправилно позоваването на ТР № 2/17.05.2018 г. по т.д.№ 2/2017 г. на
ВКС, ОСГК като третиращо отношенията между разведени съпрузи и
топлопронесното предприятие. Моли да се отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част и да се постанови друго решение в полза на
жалбоподателя. Претендира сторените разноски пред двете инстанции. Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от П. Л. В., ЕГН
**********, чрез назначения особен представител адвокат П.А., с който
оспорва жалбата като неоснователна. Взема становище, че отговорността за
заплащане на топлинна енергия, предвидена в ЗЕ, не е едновременно
отговорност на собственика и ползвателя. Позовава се на ТР № 2/17.05.2018 г.
по т.д.№ 2/2017 г. на ВКС, ОСГК и сочи, че в конкретния случай ответникът е
собственик само на половината от топлоснабдения имот, както и, че не се
доказва, че е ползвател на същия. Оспорва твърденията за допуснато
процесуални нарушения от районния съд. Намира, че от представените
писмени доказателства към жалбата не се установява, че партидата се води на
името на ответника и възразява, че ответникът не е положил подписите върху
същите. При приемането им като доказателства, оспорва подписите
приложени върху представените писмени доказателства. Моли се да се
отхвърли жалбата и да се потвърди решението в обжалваната част.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
2
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 150 от ЗЕ, във връзка с чл. 183 и следващите
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против П.
Л. В., за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед
№ 2975/20.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 5049/2022 г. по писа на ПРС, а именно: сумата от 3 922, 43 лв.,
представляваща стойността на топлинна енергия доставена за периода
01.05.2020 г. – 30.09.2021 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление находящ се в гр. *** с ИТН ***, както и сумата от 397, 89 лв.
представляваща обезщетение за забава дължима за периода 02.07.2020 г. –
05.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.04.2022
г. до окончателното изплащане на задължението. Ищецът твърди, че между
него и ответника са възникнали валидни облигационни отношения по договор
за подаване на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че за периода
01.05.2020 г. – 30.09.2021 г. е доставил на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е осъществил насрещна парична престация да заплати
покупната цена. Сочи, че ответникът има качество на потребител на топлинна
енергия, тъй като е собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр. ***.
Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. А.,
оспорва всички изложени твърдения в исковата молба, както и че ответникът
е собственик на топлоснабдения имот, респективно, че има качеството на
потребител на доставените услуги.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че до
3
процесния обект е доставена топлинна енергия. Вещото лице изяснява, че
жилищният блок в гр. *** е включен към топлопреносната мрежа на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД. Установява се, че в имота на абоната са
поставени четири броя отоплителни тела. Посочено е, че през процесния
период отчитането на топлоенергия по топломера в абонатната станция е
извършвано чрез преносим терминал ежемесечно. Вещото лице е изяснило,
че топлоенергията, отдадена от сградна инсталация, се определя от
топлинния счетоводител по формулата на т. 6.7. във вр. с т.6.5 от
„Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост“, приета на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като се разпределя пропорционално
на проектните отопляеми обеми на имотите. Експертизата е установила, че за
имота на ответника отопляемият обем е 206 куб.м, като за целият процесен
период е подадена 286, 221416 MWh топлинна енергия за разпределение, от
които са отчислени технологични разходи в размер на 23, 953993 MWh за
сметка на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. Вещото лице е установило,
че в имота няма монтиран водомер за топла вода, поради което
начисляванията са ставали на база 2 бр. обитатели по 140 литра на
денонощие. Посочено е, че за процесния период разпределеното количество
топлинна енергия в имота на ответника е общо 37, 380003 MWh, от които 1,
61911 за сградна инсталация, 13, 38003 за отопление и 22, 06144 за БГВ.
Експертизата е дала заключение, че няма разлика между разпределеното от
топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от
ищцовото дружество, като начинът на разпределение и начисление на
топлинната енергия е в съответствие с методиката.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, представените от ищцовото дружество начислени количества
топлинна енергия, при съобразяване на нормативно определената цена за
топлинна енергия за битови нужди, се установява, че претендираната
главница и законна лихва съответстват на установените такива.
Настоящата инстанция също кредитира така изгответните
експертизи, като счита същите да са извършени от компетентни лица, даващи
пълни и ясни отговори на поставените задачи.
Установено е, че ответникът-потребител на топлинна енергия, не е
4
изпълнил своевременно задължението си за заплащане стойността на
потребената топлинна енергия, като е изпаднал в забава и дължи обезщетение
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Не се спори и от представената по делото справка от Агенция по
вписванията /л.62/ се установява, че ответникът П. Л. В. е собственик на ½
ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в
гр. ***.
Видно от извършената съдебно-счетоводната експертиза, както и
от Приложение-1 Таблица за стойността на топлинната енергия,
потребена от П. В. по клиентски № *** и ИТН *** за периода 01.05.2020г.-
30.09.2021г. и лихви за забава, представляващо неразделна част от
заключението на същата, партидата на процесния имот е на името на
ответника.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали П. В., като
собственик на ½. ид.ч. от процесния топлоснабден имот, отговаря за
задължението към кредитора, съразмерно с дела си в съсобствеността. В тази
връзка настоящата инстанция приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия. Цитираната разпоредба установява кой
е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие, като релевантно е притежанието на вещно право върху имота -
право на собственост или ограничено вещно право на ползване. Следва да се
отбележи, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В този случай сключването на договора следва да се докаже с
всички допустими по ГПК доказателствени средства (в този смисъл ТР №
5
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на §1, т.41б ДР от ЗЕ "Потребител на
енергийни услуги" е: а) краен клиент, който купува енергия или природен газ,
и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването
му с енергия или природен газ. В настоящия случай съдът намира, че
ответникът в качеството си на носител на правото на собственост върху
идеални части от процесния недвижим имот несъмнено се явява клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Следователно, между битовия потребител – П. В., и ищцовото предприятие е
възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия.
Неоснователно в отговора на въззивната жалба обаче се поддържа, че
ответникът, като собственик на ½ ид.част от топлоснабдения имот, дължи
заплащането на половината от доставена в имота енергия. В тази връзка, след
като титуляр на партидата е ответникът, същият отговаря за цялото
задължение за заплащане на цената за топлинна енергия. Въпросът как ще се
уредят впоследствие вътрешните отношения между съсобствениците на имота
е без значение за тази отговорност и не е предмет на настоящия спор.
Не се установява продажбеното правоотношение за доставка на
топлинна енергия да е възникнало с други съсобственици/ползватели по
силата на сключен между тях писмен договор при публично известни общи
условия, за да се приеме, че те са станали клиенти на топлинна енергия за
своите идеални части от имота.
Ето защо и доколкото ищцовото дружество е доказало, при
условията на пълно и главно доказване - периода, количеството и стойността
на доставената енергия, както и липсата на плащане от страна на ответника,
то предявените искове се явяват основателни и доказани до пълните
предявени размери.
Като е достигнал до различни от горните правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил неправилен акт, в частта с която са
отхвърлени исковете над уважените им размери до пълните предявени такива,
поради което решението в тази част следва да бъде отменено, а исковете
уважени в пълните претендирани размери.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
6
въззивника, както следва: 68,20 лева разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 5049/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив; 628,71 лева
разноски в исковото производство пред първа инстанция; 65 лева за държавна
такса за въззивна жалба; 100 лева юрисконсултско възнаграждение за втора
инстанция; 400 лева за особен представител – 1 261,92 лева общо.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1654 от 12.04.2023 г. постановено по гр.д.№ 10987 по
описа за 2022 г. на Районен съд, в частта му, в която са отхвърлени
предявените от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* срещу
П. Л. В., ЕГН ********** искове за разликата над 1 961, 22 лв. до пълния
предявен размер от 3 922, 43 лв., представляващ задължение за главница за
периода 01.05.2020 г. – 30.09.2021г. и за разликата над 198, 95 лв. до пълния
предявен размер от 397, 89 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода
02.07.2020 г. – 05.04.2022 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
искове с правно основание чл. 150 от ЗЕ, във връзка с чл. 183 и следващите
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на П. Л. В., ЕГН **********, с адрес
гр. ***, че “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, е носител на парично вземане в
размер на сумата от 1 961, 22 лв. – главница, представляваща стойността на
топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2020 г. – 30.09.2021 г. по
партидата на длъжника за обект на потребление находящ се в гр. *** с ИТН
***, както и сумата от 198, 95 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължимо за периода 02.07.2020 г. – 05.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 06.04.2022 г., до окончателното погасяване на
задължението, обективирани в Заповед № 2975/20.04.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5049/2022 г. по писа на
Районен съд - Пловдив, ХV граждански състав.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА П. Л. В., ЕГН ********** да заплати на “ЕВН България
7
Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* разноски в размер от 1 261,92 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8