№ 15545
гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. Н...........
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. Н........... Гражданско дело №
20211110126096 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са искове от „..............“ ЕАД срещу П. А. Г. с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.
149 ЗЕ за установяване съществуване на вземане за сумата от 280.24 лева, представляваща
главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г. и за
сумата от 5.67 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.03.2017 г. до 31.07.2017 г. и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86
ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата от 77.65 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до
07.07.2020 г. и за сумата от 1.60 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 07.07.2020 г., както и законната лихва
върху главницата от деня на подаване на заявлението-17.07.2020 г. до окончателното
изплащане и съдебните разноски.
Ответникът П. А. Г. е получили препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е
подал писмен отговор, чрез пълномощника адвокат Н............ Заявява, не е налице
облигационна връзка, между страните по делото и не е потребител на топлинна енергия.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
С Определение № 26763/11.10.2022 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституиран „..............“ ЕООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
1
Представен е Протокол от 04.09.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение/топлинен счетоводител/
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Приложен е и
сключения в изпълнение на решението Договор № 4680/04.10.2002 г. Съгласно разпоредбата
на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването. По делото е приложен Договор № 144/29.07.2015 г. между
„..............“ ЕАД и „..............“ ЕООД, от което е видно, че ищеца и третото лице-помагач са
били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно
отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната
собственост.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване.
От представените по делото Заповед № 682/18.09.1991 г.; Писмо (изх.№РПД16-ТД26-
2089-[8] от 22.11.2016 г.) и Писмо (изх.№РПД20-ТД26-401-[1] от 11.03.2020 г.)се установи,
че процесния недвижим имот- апартамент №21, находящ се в гр.София, район „Подуяне“,
ж.к.“Левски зона В“ бл.1, вх.А, ет.4 се ползва от ответника П. А. Г., като син /член на
домакинство/ на починалия титуляр Александър Петров Г..
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че ответника е ползвател на
процесния недвижим имот, поради което последният се явява потребител на топлинна
енергия, по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Настоящият съдебен състав приема за основателно възражението на ответника, че
исковете са погасени по давност. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по
тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на
задължението на потребителя на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по
смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. В тази
връзка заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 17.07.2020 г., поради което от този момент
по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД е прекъснато теченето на специалната погасителна
давност и от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е
изминал период от три години и повече, т.е. до 17.07.2017 г.. Според приетата и неоспорена
съдебно-счетоводна експертиза за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г. за абонат
№340386 има погасени по давност вземания за сумата от 505.51 лева, съставляваща
главница от 377.65 лева за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г. и мораторна лихва от
2
127.65 лева, съобразно правилото по чл.119 от ЗЗД.
В тази връзка се установи, че по делото вземанията за сумата от 280.24 лева,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до
30.04.2017 г. и за сумата от 5.67 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.03.2017 г. до 31.07.2017 г. и за сумата от 77.65 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до
07.07.2020 г. и за сумата от 1.60 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 07.07.2020 г. се явяват погасени по
давност и предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на правния спор на процесуалния представител на ответника адвокат
Н..........., на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА,
следва да му се присъди сумата от 400 лева, представляваща разноски за дължимо
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..............“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23б, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200,
ал.1 ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл.149 ЗЕ, срещу П. А. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, район „Оборище“, ул.“Франсис де Пресансе“ №24, ет.2 , ап.3, за установяване
съществуване на вземане за сумата от 280.24 лева, представляваща главница за консумирана
топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г. и за сумата от 5.67 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 31.07.2017
г. и иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 ЗЗД за установяване съществуване на
вземане за сумата от 77.65 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 07.07.2020 г. и за сумата от 1.60 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.05.2017 г. до 07.07.2020 г., както и законната лихва върху главницата от деня на подаване
на заявлението-17.07.2020 г. до окончателното изплащане, по отношение на топлоснабден
имот- апартамент №21, находящ се в гр.София, район „Подуяне“, ж.к.“Левски зона В“ бл.1,
вх.А, ет.4, с абонатен № 340386, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 02.10.2020 г. по частно гражданско дело
№31585/2020 г.
ОСЪЖДА „..............“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23б, да плати на адвокат ......... А.............. Н........... от САК и
съдебен адрес: гр.Ботевград, ул.“Свобода“ 3В, етаж 1, офис 6, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА, сумата от 400 лева, представляваща
3
разноски за дължимо адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на трето лице помагач на „..............“ ЕАД –
„..............“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Слатина“, ул.“ Проф. Георги Павлов“ № 3.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4