Решение по дело №852/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.72 ал.4 от ЗМВР.

С Решение № 264 от 20.05.2024г., постановено по АХД № 20244430200690 по описа за 2024 г., Районен съд – Плевен е отменил Заповед за задържане на лице рег. № 316зз-21/05.03.2024г., издадена от И. О. – служител в сектор СПИП при ОД на МВР – Плевен, с която на 05.03.2024г. в гр.Левски за срок до 24часа е бил задържан М. К. Л. с постоянен адрес с.Ореховица, [улица], криминално непроявен и не осъждан. Със същото решение ОД на МВР-Плевен е осъдено да заплати на М. К. Л. от гр.Левски сумата от 700лева, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

С определение №731/10.09.2024г. Районен съд Плевен е оставил без уважение искането на процесуален представител на ответника за изменение на Решение № 264 от 20.05.2024г. в частта за разноските, присъдени в полза на жалбоподателя.

Срещу решението е подадена касационна жалба от И. О.-полицейски орган в ОДМВР-Плевен, чрез юрисконсулт П. Ф., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради противоречие с материалния закон. Изразява се несъгласие с отменителния мотив на районния съд за липса на фактически основания, въз основа на които е задържано лицето. Счита се, че последният не съответства на събраните по делото доказателства. Твърди се, че в заповедта е отразено, че същата се издава във връзка с чл.195 ал.1 т.6 вр. чл.194 ал.1 от НК и поради това, че лицето е заподозряно, че в качеството си на длъжностно лице на 05.03.2024г. отнема чужда движима вещ – дизелово гориво, собственост на „Холдинг БДЖ“ и във връзка с ДП №282/2024г. по описа на ОДМВР-Плевен. Посоченото се твърди, че представлява описание на фактическите основания, свързани с необходимостта от направеното задържане. Посочва се, че задържането е на основания чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР и е свързано с разкриване на престъпление, а не с наличие на вече доказано такова. Твърди се, че за прилагане на мярката е необходимо да са налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към извършването му. Твърди се, че в ДП №282/2023г. по описа на ОДМВР, пр.пр.7933/2023г. по описа на РП-Плевен, предоставено за послужване на РС, се съдържат достатъчно данни за съпричастност на Л. към извършеното престъпление. Посочва се, че на адреса, на който живее Л. е извършено претърсване, за което е съставен протокол за претърсване и изземване от 05.03.2024г., от който е видно, че на адреса са открити и иззети туби с гориво, а лицето работи като помощник машинист в Холдинг БДЖ. Твърди се още, че от дома е иззето и устройство за източване на гориво. Сочи се, че районният съд не е изследвал тази връзка и не е обсъдил тези доказателства като данни, а е приел, че липсват обстоятелства, сочещи връзка между задържаното лице и конкретното престъпление. Счита се, че въпросът за наказателната отговорност следва да бъде решен в друго производство, а не в административното производството по издаване на заповедта за задържане. Твърди се, че предстои извършването на редица експертизи, които да установят по безспорен начин каква точно е съпричастността на лицето към извършеното престъпление срещу собственост на Холдинг БДЖ. Посочва се, че съдът не е отразил какви още факти желае да бъдат описани като част от фактическото основание за издаване на заповедта. Твърди се, че са налице достатъчно оперативни данни, които свързват Л. като съпричастен към извършване на престъплението по чл.195 от НК. Твърди се още, че по делото са налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, без да се поставя от ЗМВР изискване за точна квалификация на деянието. Посочва се, че задържането не се извършва с оглед на безспорност на данните, а с оглед на тяхното изясняване, като не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни, съдържащи се в преписката, а е достатъчно засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, както и по повод на какво е формирано подозрение срещу него. Изразява се несъгласие и с решението в частта на разноските. В заключение се моли за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

По делото е подадена и частна жалба от И. О.-полицейски орган в ОДМВР-Плевен, чрез юрисконсулт П. Ф. срещу определение №731/10.09.2024г. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че макар делото да не е с голяма фактическа и правна сложност, то справедливият размер на адвокатския хонорар е 700лева. Твърди се, че не е извършена преценка на степента на осъществено процесуално представителство, на активността на страната по време на воденото дело и сложността и обема на доказателствата, нуждаещи се от правен анализ. Твърди се, че по делото е изготвена бланкетна жалба, като и мотивите са бланкетни, липсва конкретика по случая. Твърди се още, че делото е разгледано в две съдебни заседания, като първото от тях е отложено по искане на ответника за събиране на доказателства. Посочва се още, че по делото не са разпитани свидетели, нито са изслушани вещи. В заключение се моли определението да бъде отменено и да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение, присъден по делото.

От ответника е представен отговор по касационната жалба с доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с процесуален представител - юрисконсулт П. Ф., която изразява подробни съображения за неправилност на съдебния акт. Моли за неговата отмяна и претендира присъждане на разноски, като прилага списък. Касаторът счита, че са налице достатъчно данни, че лицето участва в сговор за извършване на кражба на дизелово гориво.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв.Г., който счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба, както и частната такава са основателни и следва да бъдат уважени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от страна, участвала в производството пред районния съд, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Със Заповед за задържане на лице рег. № 316зз-21/05.03.2024г., издадена от И. О. – служител в сектор СПИП при ОД на МВР – Плевен, на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР във връзка с чл.195 ал.1 т.6 вр. чл.194 ал.1 от НК, е разпоредено на 05.03.2024г., в 19:20часа, в гр.Левски, задържането на лицето М. К. Л. с постоянен и настоящ адрес с.Ореховица, [улица], криминално непроявен и не осъждан, за срок до 24часа, поради това, че лицето е заподозряно, че в качеството си на длъжностно лице на 05.03.2024г. отнема чужда движима вещ – дизелово гориво, собственост на „Холдинг БДЖ“ и във връзка с ДП №282/2024г. по описа на ОДМВР-Плевен

Въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е приел, че заповедта представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР, в границите на предоставената му съгласно чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР правомощия. Счел е, че при издаване на заповедта са спазени процедурните правила. Посочил е, че заповедта е издадена в писмена форма, съгласно изискванията на чл.74 ал.1 от ЗМВР, като на задържаното лице са разяснени правата по чл.72 ал.3-ал.6 от ЗМВР. Счел е, че заповедта съдържа и задължителните реквизити, уредени в чл.74 ал.2 от ЗМВР, а на задържаното лице е връчен екземпляр от нея. Посочил е, че задържането по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка, която има за цел да предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие, като за прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършеното престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. За конкретната хипотеза е счел обаче, че нормата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР задължава органа да посочи накратко обективните характеристики на извършеното от задържаното лице престъпление и неговата правна квалификация, т.е. фактическите и правни основания за задържането. Посочил е, че последното е необходимо с оглед гаранция за защита правата на засегната страна-адресат на акта, както и да прави възможен контрола от страна на съда за законосъобразността на акта. Посочил е още, че за да се осъществи задържането следва да е налице обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправното деяние, т.е. да е налице обосновано подозрение за това – факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице е извършило престъплението. Предвид изложеното и на база доказателствата по делото, районният съд е приел, че в конкретния случай липсват каквито и да е фактически основания, довели до реализиране на правомощието на полицейския орган за издаде обжалваната заповед за задържане. Счел е, че формалното посочване на правната квалификация - чл.195 ал.1 т.6 вр. чл.194 ал.1 от НК, както и че лицето е заподозряно, че в качеството си на длъжностно лице на 05.03.2024г. отнема чужда движима вещ – дизелово гориво, собственост на „Холдинг БДЖ“ и във връзка с ДП №282/2024г. по описа на ОДМВР-Плевен, не е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.74 ал.2 т.2 предл.1 от ЗМВР за посочване на фактическите основания за задържането. В тази връзка е направил е извод, че в заповедта не са изложени мотиви и съображения на какво фактическо основание се задържа лицето. Счел е, че отразеното в заповедта по никакъв начин не обективира данни, които да водят до обосновано предположение, че именно Л. е извършил или е съпричастен към извършване на престъплението по чл.195 ал.1 т.6 вр. чл.194 ал.1 от НК, доколкото не са изложени факти досежно изпълнителното деяние и конкретно обстоятелства, свързани със самото престъпление. Посочил е, че по делото не се съдържат доказателства, включително и в приобщеното ДП №316ЗМ-282/2023г. по описа на ОДМВР-Плевен, които да съдържат фактически данни, които да уличават Л. в извършване на престъплението по чл.195 ал.1 т.6 вр. чл.194 ал.1 от НК, поради и което лицето в хода на разследването е разпитан само в качеството на свидетел. Приел е, че полицейското задържане като принудителна административна мярка не може да бъде произволно, като заповедта за задържане задължително следва да бъде обоснована с конкретни факти, които да сочат връзка между задържаното лице и извършеното престъпление, като в противен случай ще бъде нарушено правото на защита на лицето, залегнало в чл.5 §2 от ЕКЗПЧ, както и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането. Предвид липсата на конкретни фактически основания за задържането, съдът е приел, че заповедта е в противоречие и с целта на закона. На горните основания обжалваната заповед за задържане е отменена. Предвид изхода на делото в полза на жалбоподателя са присъдени и разноски в размер на 700лева, като възражението за прекомерност е прието за неоснователно, предвид факта, че сумата не надхвърля минималното адвокатско възнаграждение в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението е правилно, като фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Не са налице отменителни основания. Процесната заповед е издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, съгласно която норма полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР изрично е предвидено, че заповедта следва да съдържа фактически и правни основания за задържането. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправното деяние. Целта на закона е задържането, като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Полицейското задържане, обаче, не може да е произволно, а задължително трябва да е обосновано с конкретни факти, които сочат някаква връзка между задържания и конкретно извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта на закона. В тази връзка е и тълкуването на СЕС по дело С-608/21г. с предмет преюдициално запитване на СРС, който приема, че чл.6 §2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012г. относно правото на информация в наказателното производство, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозряни или обвинени в извършването на престъпление, вкл. информацията за престъпно деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба, обаче, не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото. В посоченото решение се сочи, че чл.6 §2 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантни факти, известни на компетентните органи.

В настоящия случай информацията, въз основа на която е задържано лицето, няма данни да е била съобщена на Л. в момента на задържането му. Действително, основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Тази информация обаче, следва да бъде съобщена на задържаното лице в момента на задържането му или в кратък срок след началото на същото. Последното няма данни да е било сторено. Протоколът за претърсване и изземване, който е от датата на задържането, не е връчен на Л., а само на неговата майка Е. Л., в чието присъствие са извършени действията. Разпита на лицето е извършено по време на задържането му, видно от датата и часа на неговото освобождаване – 06.03.2024г., 18:30часа, а разпитът е започнал в 18:01часа на 06.03.2024г. и завършил в 18:38часа. Т.е. лицето не е било уведомено за конкретните факти и обстоятелства довели до неговото задържане. Така оформена обстоятелствената част на заповедта за задържане не изпълнява изискването за мотиви, извлечено от разпоредбата на чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР. Заповедта съдържа бланкетно изявление на органа, че има данни за извършено престъпление - лицето е заподозряно, че в качеството си на длъжностно лице на 05.03.2024г. отнема чужда движима вещ – дизелово гориво, собственост на „Холдинг БДЖ“. Не са изложени никакви конкретни факти, които да уличават Л. в извършване на соченото евентуално престъпно деяние. А следва в акта, с който се ограничава конституционно признатото право на свободно придвижване на физическо лице, не само да се посочат наличните данни, а лицето и да е запознато с тях. Като е достигнал до аналогични правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Независимо от изхода по съществото на спора, частната жалба срещу определението, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, е основателна. Съгласно чл.35а от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за представителство, защита и съдействие на задържано лице по Закона за Министерството на вътрешните работи минималното възнаграждение е 300 лв. Проведеното пред районния съд производство по жалбата на Л. е именно такова по реда на чл.72 ал.4 от ЗМВР по жалба на задържано лице. Предвид последното, минималният размер на адвокатското възнаграждения за такъв характер дела е 300лева, а не както е приел районния съд 750лева. Като се отчете фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че са проведени само две съдебни заседания и участието на пълномощника на жалбоподателя, то справедливият размер на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено е в размер на 300лева. Ето защо определението следва да бъде отменено и вместо него решението на районния съд в частта на разноските да бъде изменено, като в полза на жалбоподателя Л. се присъдят разноски за първата инстанция в размер на 300лева, а искането за разликата до 700лева е неоснователно.

При този изход на делото и направено своевременно искане за присъждане на разноски, следва в полза на ответника по касация М. Л. да се присъдят разноски в размер на 300лева, на основание чл.35а от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като за разликата до 1000лева възражението за прекомерност е основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото, и предвидените в наредбата минимални размери за адвокатско възнаграждение по дела по чл.72 от ЗМВР.

Предвид изхода на делото, ОД на МВР-Плевен следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Административен съд Плевен дължимата държавна такса за подаване на касационна жалба в размер на 70лева, на основание чл.227а ал.1 от АПК, а М. Л. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Административен съд Плевен дължимата държавна такса за подаване на основателна частна жалба в размер на 30лева, на основание чл.235а от АПК.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 264 от 20.05.2024г., постановено по НАХД № 20244430200690 по описа за 2024 г. на Районен съд – Плевен.

ОТМЕНЯ Определение №731/10.09.2024г. по НАХД № 20244430200690 по описа за 2024 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 264 от 20.05.2024г., постановено по НАХД № 20244430200690 по описа за 2024 г. на Районен съд – Плевен в частта на разноските, с което ОД на МВР-Плевен е осъдено да заплати на М. Л. разноски в размер на 700лева, като ОСЪЖДА ОД на МВР-Плевен да заплати в полза на М. К. Л. от гр.Левски, [улица], [ЕГН], разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното дело на РС-Плевен в размер на 300лева /триста лева/.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Плевен да заплати в полза на М. К. Л. от гр.Левски, [улица], [ЕГН], направените по касационното дело разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лева /триста лева/.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Плевен да заплати по сметка на Административен съд Плевен дължимата държавна такса в размер на 70лева за подаване на касационна жалба.

ОСЪЖДА М. К. Л. от гр.Левски, [улица], [ЕГН], да заплати по сметка на Административен съд Плевен дължимата държавна такса в размер на 30лева за частна жалба.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.