Решение по дело №4/2021 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

19.04.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

31.03.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

4

по описа за

2021

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20- 1300- 002048/ 08.12.2020г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на Б.А.Ю. от гр.Джебел. Жалбоподателят го счита за неправилно и противоречащо на закона. Излага следните съображения: при издаване на му административно наказващият орган не е съобразил разпоредбите на чл.54 от ЗАНН; не е извършил нарушението, за което му е ангажирана административно наказателната отговорност; обстоятелствата посочени в АУАН не са подкрепени с убедителни доказателства; НП страда от пороци в съдържанието си, тъй като съществува разминаване между описаното в акта и в НП, което е съществено процесуално нарушение. Моли съда да отмени изцяло издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и противоречащо на закона, с присъждане на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН на разноските за водене на делото. В съдебно заседание жалбоподателят Б.Ю. не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния му представител, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсулстко възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в производството.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 22.11.2020г. свидетелите Д.Т. и К.К.- служители в Районно управление- Кърджали, били на работа. Този ден около 00,10ч. те се движели по бул.Христо Ботев в гр.Кърджали кв.Възрожденци с патрулен автомобил, когато забелязали лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ К5127ВМ, който се движел по ул.Петър Берон. Това МПС при извършване на маневра завой наляво по бул.Христо Ботев подал рязко газ, при което се повишили оборотите на автомобила, задвижващите му гуми превъртали и така се отклонявала колата наляво и надясно около 4 пъти. Тъй като по това време имало и други участници в движението, то по този начин се създавала опасност както за тях, така и за самия автомобил. Виждайки всичко това свидетелите Д.Т. и К.К. подали светлинен и звуков сигнал, при което лекия автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ К5127ВМ спрял на бул.Христо Ботев. При извършената проверка на место се установило, че водач на спряното МПС бил жалбоподателят Б.Ю., в който имало и други пътуващи лица. Последният признал, че е извършвал рискова маневра дрифт и помолил за прошка. Тогава полицейските служители извикали колегите си от сектор „Пътна полиция“- Кърджали, при което на место се отзовал свидетелят Р.Д.. Последният по обяснения от свидетелите Д.Т. и К.К., както и след разговор с водача Б.Ю., който признал нарушението с обяснението че искал да се направи интересен пред приятелите си, на место съставил акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя по чл.104б т.2 от ЗДвП, който бил подписан от нарушителя без възражения. На тази основа на 08.12.2020г. било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Настоящата съдебна инстанция установи тези факти на база гласните доказателства дадени от свидетелите Д.Т., К.К., Р.Д., Т.Х. и М.Й., които си кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателства- Акт за установяване на административно нарушение № GA314212/ 23.11.2020г., чиято доказателствена сила не бе оборена. Всички те установяват по безспорен начин описаната фактология, още повече, че и полицейските служители Т. и К. са очевидци на нарушението и подробно описват поведението на жалбоподателя на инкриминираната дата, час и място. Тези свидетели лично са възприели начина, по който се е движил автомобилът, управляван от жалбоподателя Б.Ю., поради което показанията им бяха кредитирани като обективни и безпристрастно дадени. Прочее тези показания съответстват и на свидетелството дадено от Т.Х. и М.Й., в които те дават показания, че автомобилът управляван от Б.Ю. се е подхлъзнал и двамата са се стреснали. 

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата на 17.12.2020г. жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 7- дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 15.12.2020г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН. За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. Наказателното постановление е издадено по повод извършване на деяние, което осъществява състава на чл.104Б т.2 от ЗДвП, а именно жалбоподателят Б.Ю. при управление на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели извън тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Правилно административнонаказващият орган е подвел извършеното нарушение под съответната наказателна разпоредба на чл.175А ал.1 от ЗДвП, според която „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“. Налице е в настоящият казус съвкупността от всички признаци посочени в цитираният текст, като извършеното деяние е съставомерно по предложение 3 на нормата, а именно използва пътя за други цели, тъй като има съвпадане на всички факти на извършеното и това, което е установено в закона. На първо място от обективна страна- изпълнителното деяние е извършено като нарушителят е управлявал МПС като използва пътя за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. На следващо място- признаците относно субекта са налице, тъй като жалбоподателят на посочената дата е бил водач на МПС- четириколесно превозно средство по смисъла на & 1 от ДР на ППЗДвП т.24. На трето място- от субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл: деецът е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно обществено опасните последици и съзнателно ги е искал да настъпят подавайки рязко газ при завиване наляво, при което задвижващите гуми на автомобила превъртали и колата се отклонявала наляво и дясно около 4 пъти. При определянето на наказанието наказващият орган е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, а именно причините за нарушението и съдействието по време на проверката. Поради това му е наложил наказание в единствено предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 3000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Поради това наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Настоящата инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че нарушението не е извършено, тъй като безспорно се установи, че е налице административното нарушение, по повод на което е издадено и обжалваното наказателно постановление. Освен това не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като се установи, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Не се споделя довода на жалбоподателя за пороци в наказателното постановление поради разминаване между описаното в акта и в наказателното постановление, тъй като такова не бе установено. Не е налице и маловажност на случая, тъй като извършеното деяние не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Освен това наложеното наказание е справедливо и е съобразено с предвидената санкция в закона, която е в единствено възможен размер.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания с разпит на двама свидетели, на които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но същият е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на ОДМВР- Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от Закона за МВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото. По изложените съображения, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20- 1300- 002048/ 08.12.2020г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на Б.А.Ю. от гр.Джебел, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Б.А.Ю. с адрес *** с ЕГН ********** да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.                               

                                     

                                                                                   Районен съдия: