Р Е
Ш Е Н
И Е
№4495
гр.Варна, 20.12.2010 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненски районен съд,
десети състав, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при секретаря Р.М. като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 2108
по описа за 1995 год. на ВРС , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за
делба на съсобствен недвижим имот във фаза по извършването й.
До делба между страните – Е.Д.Г., В.Д.Г.
и Г.А.Г. , с влязло в сила решение от 13.04.04г. е допуснат следния недв.имот : вилна сграда, състояща се от избен етаж, партерен
етаж, етаж и мансарден етаж с РЗП
744кв.м., изградена в ****, пар.XI-1182 с площ от 882 кв.м. Квотите, при които е допусната делбата са по 1/4 ид.ч. за
Е.Д.Г.
и В.Д.Г. , и ½ ид.ч. за В.Д.Г. и Г.А.Г. в условията на СИО.
В първото по делото с.з. след влизане
в сила на решението по допускане на делбата, проведено на 14.02.05г. са приети за съвместно
разглеждане претенции по сметки
от Е.Д.Г. срещу В.Д.Г. и Г.А.Г.
както следва :
- с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на
процесния имот
за периода 13.11.00г. – 14.02.05г. общо в размер на 102000лв.
- в условие на
евентуалност за заплащане на припадащата му се част от събраните наеми от процесния имот за периода 13.11.00г. – 14.02.05г. в размер на 76500долара, на осн. чл.30,
ал.3 ЗС.
- за заплащане
на сума в размер на ¼ от увеличената стойност на имота, възлизаща на
1180000лв, за извършени от нея подобрения- принос по изграждане на делбения
имот в периода 1993-95г., изразяващ се в подготовка на строителни книжа и
заплащане разходи по проектиране с изключение на арх.проект през 1993г. / в
размер на 3000лв, увеличаващ стойността с 15000лв/; лично изготвяне и
одобряване на арх.проект и авторски надзор на изпълнение на проекта и изработване
на строителни и декоративни детайли през 1993г. / в размер на 5000лв и
увеличаващ стойността с 25000лв/; лично извършване на строителството на
сградата в качеството на техн.ръководител, техн.и инвеститорски контрол,
снабдяване с материали и организация на работа през 1993-95г. / в размер на 36000лв
и увеличаващ стойността с 180000лв/; осигуряване на средства за закупуване на
материали за извършване на строителството и заплащане на труда на наети от нея
работници през 1993-95г./ в размер на
192000лв и увеличаващ стойността с 960000лв/, на осн. чл.30, ал.3 ЗС ,
извършени със съгласието на съсобствениците.
В първото по делото с.з. след влизане
в сила на решението по допускане на делбата, проведено на 14.02.05г. е приета за съвместно
разглеждане претенция на В.Д.Г. и Г.А.Г.
за възлагане в общ дял на процесния имот,
както и от В.Д.Г. за възлагане в
самост.дял на вилната сграда, на осн. чл.288, ал.3 ГПК.
В първото по делото с.з. след влизане
в сила на решението по допускане на делбата, проведено на 14.02.05г. са приети за съвместно
разглеждане претенции по сметки
от В.Д.Г. и Г.А.Г. срещу Е.Д.Г. както следва :
- за заплащане
на сумата от 200 000лв, представляваща припадащата се на Е.Д.Г. част от
стойността на построената в имота през периода 1993-95г. сграда , с която се е увеличила стойността на
имота, извършени като добросъвестни владелци, на осн. чл.72 ЗС.
-за заплащане
на сумата от 2550лв, представляваща припадащата се на Е.Д.Г. част от стойността
на извършените в имота подобрения през 2000г. - 4 бр.прозорци на втори етаж, на
обща стойност 3000лв; 3бр.климатици на първи етаж на обща стойност 3200лв,
подови плочи в хола и кухнята на партерен етаж на обща стойност 2000лв и подови
плочи в хола на първи етаж на обща стойност 2000лв., извършени като
добросъвестни владелци, на осн. чл.72 ЗС.
В съдебно заседание
ищецът Е.Д.Г., чрез процесуалния си представител адв.Н.****, моли делбата да бъде извършена съобразно одобрен проект, по
който е изградена сградата, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене
на жребий със съотв. уравнение на дяловете. Моли да бъдат уважени направените претенции
по сметки.
В
съдебно заседание В.Д.Г. и Г.А.Г.
, чрез процесуалния си представителадв.П.****,
моли делбата да се извърши чрез
разпределение на имота съгласно одобрен
проект за разделяне . Счита за недоказани претенциите по слетки , предявени от
ищеца, и за основателни заявените от ответниците претенции.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното :
I.По извършване на делбата :
До делба е допуснат недв.имот,
представляващ вилна сграда, състояща се от избен етаж, партерен етаж,
етаж и мансарден етаж с РЗП 744кв.м.,
изградена в ****,
пар.XI-1182 с площ от 882 кв.м.
Съгласно
заключението на вещото лице – инж.Й.Б. от 07.05.2008 г. относно поделяемостта на
процесния имот, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, са предложени
два варианта за подялба на имота, като предвид заявеното от ответниците искане
за възлагане на общ дял от имота са обособени по два дяла както следва- I вариант
– Дял I , състоящ се от -1.Партер със ЗП от 195,18кв.м.,
включващ стълб.клетка, 2 антрета, хол, кухня, 3 спални, 2 бани-тоалет и 2
веранди / помещения №№ 1-12 на скица №1 към заключението, л.413/; 2. Етаж със
ЗП от 101,95кв.м., състоящ се от стълбищна клетка, антре, хол-кухня, две
спални, баня, тоалет, балкон / помещения №№ 1, 14-20 на скица №2 към
заключението, л.414/; 3. Мансарден етаж със ЗП от 149,86кв.м., състоящ се от
стълб.клетка, антре, хол-кухня, две спални, баня-тоалет, балкон /помещения №№ 1,
27-32 на скица №3 към заключението, л.415/ и 4.Избен етаж с полезна площ от 62,39кв.м., състоящ се от
стълбище №37, изба №38, машинно-басеин №39, изба №40, както и за общо ползване
стълбище № 41 и котелно №42/ съгласно скица №4 към заключението , л.416/,
заедно с 74,963% ид.ч. от общите части на сградата, и Дял II , състоящ
се от -1. Етаж със ЗП от 101,95кв.м., състоящ се от стълбищна клетка, антре,
хол-кухня, две спални, баня- тоалет, балкон / помещения №№ 13, 21-26 на скица
№2 към заключението, л.414/; 2. Мансарден етаж със ЗП от 47,34кв.м., състоящ се
от стълб.клетка, антре, кухня, спалня, баня-тоалет /помещения №№ 13, 33-36 на
скица №3 към заключението, л.415/ и 3.Избен етаж с полезна площ от 21,12кв.м., състоящ се от
изба №43, както и за общо ползване стълбище № 41 и котелно №42/ съгласно скица
№4 към заключението , л.416/, заедно с 25,0369% ид.ч. от общите части на
сградата; II вариант
– Дял I , състоящ се от -1.Партер със ЗП от 195,18кв.м.,
включващ стълб.клетка, 2 антрета, хол, кухня, 3 спални, 2 бани-тоалет и 2
веранди / помещения №№ 1-12 на скица №1 към заключението, л.413/; 2. Етаж със
ЗП от 148,50кв.м., състоящ се от стълбищна клетка, антре, хол-кухня, две
спални, баня, тоалет, балкон / помещения №№ 1, 14-20 на скица №5 към
заключението, л.417/; 3. Мансарден етаж със ЗП от 98,60кв.м., състоящ се от
стълб.клетка, антре, хол-кухня, две спални, баня-тоалет, балкон /помещения №№
1, 27-31 на скица №6 към заключението, л.418/ и 4.Избен етаж с полезна площ от 62,39кв.м., състоящ се от
стълбище №37, изба №38, машинно-басеин №39, изба №40, както и за общо ползване
стълбище № 41 и котелно №42/ съгласно скица №4 към заключението , л.416/,
заедно с 74,1732% ид.ч. от общите части на сградата, и Дял II , състоящ
се от -1. Етаж със ЗП от 55,40кв.м., състоящ се от стълбищна клетка, антре,
хол-кухня, две спални, баня- тоалет, балкон / помещения №№ 13, 21-26 на скица №5
към заключението, л.417/; 2. Мансарден етаж със ЗП от 98,60кв.м., състоящ се от
стълб.клетка, антре, кухня, спалня, баня-тоалет /помещения №№ 13, 33-36 на
скица №6 към заключението, л.418/ и 3.Избен етаж с полезна площ от 21,12кв.м., състоящ се от
изба №43, както и за общо ползване стълбище № 41 и котелно №42/ съгласно скица
№4 към заключението , л.416/, заедно с 25,8268% ид.ч. от общите части на
сградата. Видно от заключението на вещото лице и от заявеното в с.з. е , че
сградата е била предвидена да се състои от 6 обекта, като в момента са налице 3 обекта по един на всеки етаж,
доколкото не съществуват разделителни зидове.
По делото от
изслушаната СТЕ ,изготвена от в.л.инж.Т.О., също се установява, че по приложения
по делото проект от ищцовата страна е следвало да има 2 обекта-два апартамента
на три нива със складови помещения, като към момента на огледа са изградени три
обекта-по един на всеки жилищен етаж и складови помещения в сутерена. Вещото
лице дава заключение, че с незначителни преустройства поради наличието на два самост.стълбища и на
два, респ.три възела баня-тоалет могат да се обособят 6 жилища, които с допъл.заключение
остойностява. Дава заключение за възможното обособяване на помещения № 7-10 и
12 на партерния етаж като самост.жилище при съотв.преустройства, както и като
ателие и офис отново с преустройства, както и за стойността на два обекта,
обособени на партерния етаж чрез зазиждане на врати към същест.помещения.
Представил е и заключение, с което е предложен вариант за разделяне на сградата
съобразно първоначалния арх.проект, предвиждащ 6 обекта.
По делото във връзка със
заключението на в.л.инж Й.Б. е представен от ответната страна на осн. чл.203 от ЗУТ надлежно одобрен от община **** инвестиционен проект за обособяването на два дяла
по вариант първи на заключението, ведно с приложените към него конструктивни
становища, становища по Вик и Ел. инсталации. Така представения проект съдът
възприема, т.к. същият не променя
категорията на жил.сграда, не нарушава или частично не разрушава конструктивни
елементи, не се предвижда промяна на положението на водочерпните прибори, нито
подмяна на ВиК инсталиции, запазват се токовите кръгове, извършено е проучване и
за сеизмичната устойчивост на сградата и са направени необходимите изчисления,
при което е заключено, че тя е в състояние да поеме сеизмично натоварване от 9
степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник.
Във връзка с пазарната стойност на
имота и реално обособените дялове, бе назначена допълнителна СТЕ , изготвена от
вещото лице инж.П.М., съгласно която пазарната стойност на целия имот възлиза
на 841308лв, а пазарната стойност на новообособените два дяла съгласно вариант
първи на заключението на в.л.инж Й.Б. е съответно- за дял първи – 630670лв и за
дял втори - 210638лв. Съдът кредитира именно тази експертиза, доколкото същата
е изготвена задълбочено и комплексно, съобразена е с местоположението на
обекта, с качеството и състоянието му, а заключението е подробно , обосновано и
мотивирано от вещото лице.
След като е налице надлежно
одобряване на представения инвестиционен проект, то съдът следва да извърши
преценка на осн. чл.203, ал.1 ЗУТ доколко необходимото за обособяването на
самостоятелните обекти преустройство е значително и дали то създава неудобства,
по-големи от обикновените. В тази връзка е изслушана допълнителна СТЕ , изготвена
от вещото лице инж.П.М., според която преустройствата, необходими за
обособяването на дяловете, изразяващи се в изграждане на разделителен тухлен
зид в етажа, вкл. мазилка, шпакловка и боядисване, изграждане на допълн. тухлен
зид в мансардния етаж, вкл. мазилка, шпакловка и боядисване, изграждане на разделителен
тухлен зид в избения етаж, вкл. мазилка, шпакловка и боядисване, изграждане на
вътрешна Ел и ВиК инсталация възлизат на обща стойност от 36905лв., от която за
дял първи – 27665лв, а за дял втори-9240лв.
Както бе посочено по-горе
установява се , че предвидени преустройства
не засягат елементи от основната
носеща конструкция на сградата. По отношение на така предвидените преустройства
съдът извърши преценка за тяхната значимост, при която стигна до извода, че не
се касае за значителни преустройства по см. на чл.203 ЗУТ / не се предвижда
промяна на първоначалния архитект.вид на сградата, не се предвиждат и такива
преустройства , изискващи специални
умения и представляващи техн.трудност, възлизащи на значителна стойност/, както
и не са налице неудобства, по–големи от обикновените житейски такива, свързани
с извършването на строителни дейности по
преустройството. Съпоставяйки ги и със стойността на имота, респ.обособените
дялове тези преустройства не се явяват и значителни по стойност / т.е. съставляват под 5% както от стойността на имота, така и
от обособените дялове/. Не се предвижда и промяна на предназначението на
новообразуваните обекти, а напротив съобразени са проектите именно с
изискванията за обекти, предназначени за живеене.
При така установеното съдът приема,
че допуснатия до делба имот е реално поделяем и въз основа на представения
инвестиционен проект, който съдът намира за законосъобразен, може да бъде
извършена реално делбата на процесния имот.
От ищцовата страна бе направено
искане за
извършване на делбата чрез обособяването на 6 обекта, съгласно представен по
делото копие на проект. По делото от вещите лица безспорно бе установено, че към момента на
извършване на делбата са налице 3 обекта по един на всеки етаж. Предвид това
, за да се
допусне делба на съсобствено жилище и обособяването му в 6 самостоятелни жилища по съдебен ред е указано
на страните / с разпореждане от 14.05.10г./ да представят по делото изготвен
инвестиционен проект за това обособяване на дялове , който следва да се
одобри от главния архитект на общината / съгласно разпоредбата на чл.203 ЗУТ/. До датата на приключване на устните състезания по делото такъв
проект не е представен от страните. Поради това, че
липсва надлежно одобрен инвестиционен проект за обособяване на дялове, въпреки
заключението на в.л.инж.Т.О.
за реална поделяемост на жилището на 6 обекта, съдът не може да извърши реално
поделяне на имота по този вариант / противното би довело до нищожност на делбата/.
Основен
принцип при извършване на делбата е тя да бъде извършена така, че всеки
съсобственик да получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете се
изравнява в пари. Този
основен принцип може да бъде реализиран както чрез теглене на жребие, така и
посредством извършено по реда на чл. 292 ГПК разпределение на имотите от
съда, при което изборът на способ, по който да бъде извършена делбата, се
обуславя не само от простото съотношение между броя на съделителите и броя на
имотите - предмет на делбата, нито само от съпоставяне на стойността на имотите
с обема от притежавани от съделителите права. Всички
установени по делото правнозначими за избора на способ за извършване на делбата
факти и обстоятелства следва да бъдат взети предвид от съда / в този см.
е Р №173/04г. по
гр.д.485/03г. на ВКС/.
По отношение на начина , по който да бъде извършена делбата на имота, съдът
намери за най-подходящо тя да бъде извършена чрез разпределение на обособените
обекти по реда на чл.292 ГПК. От страна на ответниците бе направено искане да
им бъде възложен общ дял съобразно с притежаваните от тях квоти / съобразно
решението по допускане те са ¼ ид.ч. за В.Д.Г.
, и ½ ид.ч. за В.Д.Г. и Г.А.Г. в режим на СИО/.
В конкретния случай вече бе установено, че имота може да бъде обособен на двата
дяла, съгласно заключението на вещото лице, за които е одобрен инвест.проект. При това групиране на съделителите се стига до образуване на два
дяла с квоти 3/4 ид.ч. за ответниците и ¼ ид.ч. за
ищцата. Образуваните дялове от имота са съобразени с тези
квоти на страните като същите са с различен обем, т.е. дял първи е с площ от 453,53кв.м. и
пазарна стойност 630670лв, а за дял втори е с площ от 151,47кв.м. и паз.стойност 210638лв.
Ето защо след като е налице неравенство на дяловете и неравенство в обособените
дялове по площ и стойност, то съдът намира, че тегленето на жребие е
невъзможно, и делбата следва да се извърши чрез разпределение на имотите, като
на съделителя-ищец се възложи дела от имота с по-малка площ и стойност, а на съделителите-ответници
се възложат тези с по-голяма стойност и площ,
съответно на квотата им в съсобствеността, при което няма да се стигне до
необосновано разместване на имуществени блага / съгласно указанията , дадени
с ППВС №7/73г., т.5/.
Предвид изложеното на ищцата следва да се
разпредели в самостоятелен дял Дял II на вариант I, състоящ се от -1. Етаж със ЗП от
101,95кв.м., състоящ се от стълбищна клетка, антре, хол-кухня, две спални,
баня- тоалет, балкон / помещения №№ 13, 21-26 на скица №2 към заключението,
л.414/; 2. Мансарден етаж със ЗП от 47,34кв.м., състоящ се от стълб.клетка,
антре, кухня, спалня, баня-тоалет /помещения №№ 13, 33-36 на скица №3 към
заключението, л.415/ и 3.Избен етаж с
полезна площ от 21,12кв.м., състоящ се от изба №43, както и за общо ползване
стълбище № 41 и котелно №42/ съгласно скица №4 към заключението , л.416/,
заедно с 25,0369% ид.ч. от общите части на сградата, на стойност 210638лв., а
на ответниците в общ дял се разпредели Дял I на вариант I, състоящ се от -1.Партер със ЗП от
195,18кв.м., включващ стълб.клетка, 2 антрета, хол, кухня, 3 спални, 2
бани-тоалет и 2 веранди / помещения №№ 1-12 на скица №1 към заключението,
л.413/; 2. Етаж със ЗП от 101,95кв.м., състоящ се от стълбищна клетка, антре,
хол-кухня, две спални, баня, тоалет, балкон / помещения №№ 1, 14-20 на скица №2
към заключението, л.414/; 3. Мансарден етаж със ЗП от 149,86кв.м., състоящ се
от стълб.клетка, антре, хол-кухня, две спални, баня-тоалет, балкон /помещения
№№ 1, 27-32 на скица №3 към заключението, л.415/ и 4.Избен етаж с полезна площ от 62,39кв.м., състоящ се от
стълбище №37, изба №38, машинно-басеин №39, изба №40, както и за общо ползване
стълбище № 41 и котелно №42/ съгласно скица №4 към заключението , л.416/,
заедно с 74,963% ид.ч. от общите части на сградата, на стойност 630670лв.
Съгласно заключението на вещото
лице по приетата СТЕ на вещото лице инж.П.М. ищеца, притежаващ 1/4 идеални части следва да получи
имот на обща стойност 210327лв, а ответниците притежават общо 3/4 ид.ч. , поради което следва да получат имот на стойност 630 981лв. С
оглед на така установените стойности на обособените дялове от имота и квоти на
съделителите е видно, че ищцата получава дял на стойност по-голяма от полагащия й се, а
ответниците респективно – по-малък такъв. Ето защо следва да се присъди
заплащане на уравнение
на дяловете като ищцата Е.Д.Г. следва да заплати на ответниците
уравнение в размер на 311лв. за
определения за
тях дял.
По
отношение на претенциите на В.Д.Г. лично / за възлагане в самост.дял/ и заедно
с Г.А.Г. за възлагане в
общ дял на процесния имот, на осн.
чл.288, ал.3 ГПК, съдът съобрази следното : Правото на възлагане по чл.288, ал.3 ГПК
/отм/, има само сънаследник, т.е. само лице, което е
придобило идеална част от имота по наследство и съсобствеността е възникнала от
наследяване. Придобилия по силата на сделка идеална част от
жилище няма право да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл.288, ал.3 ГПК. При наличие на т.нар.смесена собственост / т.е. такава възникнала в
резултат на повече от един юридически факт прекратена съпружеска имуществена
общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др., какъвто е настоящия случай/, извършването на делбата по
реда на чл.288, ал.3 ГПК е недопустимо / в този см. са
разясненията и указанията по приложението на закона, дадени с Тълкувателно
решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004г., ОСГК на ВКС/. Отделно от
това от страна на ответниците по делото, не бяха ангажирани годни доказателства, от
които да се установява наличието на всички изискуеми предпоставки, обуславящи
основателността на исканията им - същите да са живели в имота към момента на
откриване на наследството и да не притежават друго жилище. С
оглед изложеното претенциите с правно основание чл. 288,
ал. 3 от ГПК , направени от ответниците по делото, се явяват неоснователни
и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Следва да бъдат осъдени
съделителите да заплатят в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна
такса върху
равностойността на дела им от делбения
недв. имот , както следва: ищеца Е.Д.Г. – д.т. в размер на 8413,08лв, а отв. В.Д.Г.
и Г.А.Г. - д.т. в размер на 25239,24лв,
на осн. чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
II. По
предявените
претенции по сметки от ищ. Е.Д.Г. срещу отв.
В.Д.Г. и Г.А.Г. съдът съобрази следното:
1.По иска с правно основание
чл.30,
ал.3 ЗС за заплащане на сума в размер на ¼ от увеличената стойност на
имота, възлизаща на 1180000лв, за извършени от нея подобрения със съгласието на
съсобствениците - принос по изграждане на делбения имот в периода 1993-95г.,
изразяващ се в подготовка на строителни книжа и заплащане разходи по
проектиране с изключение на арх.проект през 1993г. / в размер на 3000лв,
увеличаващ стойността с 15000лв/; лично изготвяне и одобряване на арх.проект и
авторски надзор на изпълнение на проекта и изработване на строителни и
декоративни детайли през 1993г. / в размер на 5000лв и увеличаващ стойността с
25000лв/; лично извършване на строителството на сградата в качеството на
техн.ръководител, техн.и инвеститорски контрол, снабдяване с материали и
организация на работа през 1993-95г. / в размер на 36000лв и увеличаващ
стойността с 180000лв/; осигуряване на средства за закупуване на материали за
извършване на строителството и заплащане на труда на наети от нея
работници през 1993-95г./ в размер на
192000лв и увеличаващ стойността с 960000лв/.
Съгласно
чл. 30, ал. 3 ЗС "всеки съсобственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си".
Понятието "ползи на общата вещ" по чл. 30, ал. 3 ЗС е с по-широко съдържание от
понятието "използване на общата вещ" по чл. 31,
ал. 2 ЗС и включва не само прякото служене с вещта за
задоволяване на лични и семейни нужди, но и съответните квоти от естествените и
граждански плодове, които тя дава, както и увеличенията в нейната стойност,
дължащи се на извършени подобрения. В настоящия
случай ищцата претендира да е извършила подобрения в имота чрез участие в
изграждането на делбената сграда, подробно описано по-горе, в резултат на което
се е увеличила стойността на имота. Твърди се също, че това подобрение е извършено
със знанието и съгласието на останалите
съсобственици, с оглед на което и съдът приема, че правната квалификация на
предявения иск е тази по чл.30, ал.3 ЗС. В този случай съсобственикът не е имал
качеството на владелец за ид.части на останалите съсобственици, след като е
взел съгласието им за извършване на подобренията. Съгласно правилото на чл.30,
ал.3 ЗС съсобственикът има право да претендира само действително заплатените
разходи за това.
Във връзка с доказване на претенцията от
ищцовата страна са представени фактури /л.135-156 и л.266-346/ за закупени
материали , изд. на името на майката на ищцата –А.Г. / а част от тях и без име/
за периода м.10.93г.-11.94г., както и фактури /л.157-200/ за закупени
материали, вкл. и наем на строит.съоражения, изд. на името на ищцата за периода
м.09.-11.94г. Представени са и разписки за превеждане на суми по пощата с
получател и подател разл.лица /л.216-224/. Какъв е обаче размера на действително
вложените от ищцата материали в имота не е безспорно установено по делото.
От събраните
по делото гласни доказателства на св.М. Кънчева се установява, че строителството
започнало 1993-94г. и ищцата е участвала с лични средства в строежа , като
направила проекта на вилата, била техн.ръководител, набирала работници и им
плащала. От показанията на св.**** строителството
започнало 1993-94г. по проект на ищцата , като цялото строителство финансово и
технически било извършено от нея . В този см. са и показанията на св.***** и св.****.
В своите
показания св.**** заявява, че средствата за строежа получавал от
ответника. Св.****заявява, че извършената от него довърш.работа му
била платена от ответника , сочи че на строежа била *** , а **** идвал
периодично. **** заявява, че се надзиравал
строежа от двамата, като **** се занимавала повече и дошла
да контролира нещата.
Показанията на
всички тези свидетели съдът възприема в тази им част, доколкото съдържат данни
за релевирани факти , базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства. Съдът не възприема показанията на св.Кателин
Кателиев, в
частта им, че получавал и записи по пощата, които считал, че са от
ответника, доколкото
изразяват предположение, и на св.**** - че му споделяли, че всичко се
плаща от **** , предвид това, че същите са опосредени от трети лица и не отразяват негови лични впечатления .
Съдът не взема
предвид и приложените на л.347-349 разписки, доколкото същите нямат издател, за
да се установи лицето, извършило действието.
Представен е
договор за строителство от 05.12.95г. ,сключен между ответника и изпълнител за
извършване на СМР и декларации за усвоени средства от 14.05.94г. и 27.04.94г.
Във връзка с
направената претенция са изслушани както единични, така и тройни СТЕ. От събраните
по делото доказ.средства за доказване на исковата претенция съдът кредитира заключението
на изготвената тройна СТЕ от в.л.Ст.Д.,*** и Д.К.. Съгласно последната
разходите , направени за проектиране, инвест.контрол и такси възлизат на
35200лв, а за техн.ръководство, материално обучение и организация на
строит.процес за времето на строежа на сградата – 59280лв., или общо 94480лв.
Дават заключение, че вследствие на приноса на ищцата увеличената стойност на
имота възлиза на 608349лв. Съдът кредитира именно тази експертиза, доколкото същата е изготвена задълбочено и комплексно, съобразена е с времето на
строежа и размера на заплащанията към този момент за идентична дейност, предвид което се явява
обоснована и мотивирана от вещите лица.
Както бе
посочено по-горе, доколкото е предявен иск по чл.30, ал.3 ЗС , то съсобственикът
има право да претендира от др.съсобственици само действително заплатените от
него разходи /възлизащи в конкр.случай на сумата от 94480лв/ , съответстващи на
тяхната квота в съсобствеността. Ето защо и с оглед събраните доказателства претенцията
за заплащане на ¼ ид.ч. от нея / доколкото такъв размер се претендира
съобразно заявеното в с.з. от 14.02.05г. от проц.представител на ищеца/ се
явява основателна за сумата от 23620лв., дължими от ответниците по делото. Искът
за разликата над присъдената сума до пълния му размер от 295000лв /¼ от
1180000лв / следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както и за претнецията
за осигуряване на средства за закупуване на материали за извършване на
строителството и заплащане на труда на наети от нея работници през 1993-95г, предвид на това , че безспорни
доказателства за нейната стойност не са събрани .
На
осн.
чл. 293а от ГПК /отм/ във вр.
с т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
следва да бъде осъдена ищцата да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт държавна такса върху отхвърлената част от иска в размер на 10855,20лв., а ответниците следва да бъде осъдени да заплатят д.т. върху уважената част от иска в размер на 944,80лв.
2. По
иска с правно основание чл.31, ал.2
ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот за периода 13.11.00г. – 14.02.05г. общо в размер на 102000лв.
Съгласно
чл.31, ал.2 от ЗС когато съсобствената вещ се ползва лично от някой от
съсобствениците, то той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са
били лишени от деня на писменото поискване. Т.е. в тежест на
ищеца по нея е да докаже, че съсобствената вещ се е ползвала единствено от ответниците по делото, че той е бил
лишен от възможността да ползва вещите и е поискал писмено обезщетение за това.
Липсата на която и да е от тези предпоставки обуславя
неоснователността на иска.
Във връзка с това по
делото са допуснати
единична СТЕ / оспорена от
ищеца/ и тройни СТЕ , за определяне размера на
средномесечния пазарен наем за процесния имот за исковия период.
Представено е
и копие от телеграма от 05.11.97г., отправена единствено до отв.Г. , съдържаща
покана за заплащане на обезщетение на 1200000лвмесечно.
По
делото обаче не
се събраха безспорни доказателства, от които да се установи, че процесния имот е използван единствено и
само от ответниците по иска, нито че те са използвани лично за задоволяване на
собствени или на семейството нужди. Липсват представени по делото доказателства и за
това, че ищецът е отправил към отв.Г.Г. писмено искане за заплащане на обезщетение
за ползата, от която е лишен, доколкото искането има действие само за в бъдеще
– от получаването му занапред се дължи такова обезщетение. Ето защо след като не се установиха да са
налице всички кумулативно предвидени елементи от фактическия състав на иска по
чл.31, ал.2 ЗС , то тази претенция се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Неоснователността
на претенцията по чл.31, ал.2 ЗС налага разглеждане и на втората предявена в
евентуалност претенция по чл.30, ал.3 ЗС.
3. По
иска с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на припадащата му се част от събраните наеми от
процесния имот за периода 13.11.00г. – 14.02.05г. в размер на 76500долара, на осн. чл.30, ал.3 ЗС.
Съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.3 ЗС когато някои от съсобствениците е получил плодове от общата вещ,
които се следват на вс.съсобственици, то същият им дължи припадащата им се част
от тях , без да е нужна покана.
Във връзка с твърденията
на страните за отдаването под наем на имотите, предмет на този иск , са събрани гласни доказателства. От
показанията на св. **** се установява, че къщата е давана под наем „**** и др.
чужденци, като когато се сменяли наемателите в имота виждал отв.Г. и майка му. Тези показания съдът
възприема в тази им част, доколкото съдържат данни за релевирани факти , базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
По делото е
представен договор за наем на недв.имот,
сключен на 13.09.00г. между отв.В.Г. и Г.Г. и **** с който е уговорена месечна
наемна цена от 1000долара , като с анекс от 15.04.02г. е продължен срока на
договора до 01.04.03г., а с анекс от 10.10.02г. е продължен срока до 01.04.04г.
Представен е и договор за наем на обзавеждане на недв.имот, сключен между
същите страни, от който е видно, че е предоставено обзавеждане за ползване в
процесния имот за мечесна сума от 700долара. , като с анекс срока на договора е
удължен до 01.04.04г.
От
заключението на в.л. Ц.**** по назначената ССЕ / л.263/ се
установява, че за периода 13.11.00г. – 14.02.05г. от **** е заплатена сума от 103423,15лв.
От
така събраните доказателства съдът приема за безспорно установен факта, че
ответниците по иска са отдавали под наем процесния имот, събирайки наемите за тях. Доколкото
безспорен е факта, че ищецът е съсобственик на този имот, то същият има право на дял от тези граждански плодове,
получавани от последните съобразно своята част в съсобствеността. В случая не е необходима писмена покана, а съсобственика , извършил това действие на обикновено
управление, е длъжен да разпредели полученото между останалите съсобственици
съобразно дяловете им. От ответната страна не се представиха
доказателства, от които да е видно извършено такова разпределение по отношение
на ищеца по иска. Ето защо така предявената претенция
по чл.30, ал.3 ЗС се явява доказана по основание. Що се касае до нейния
размер и период, то видно от изслушаната по делото ССЕ на в.л. Ц.**** за периода 13.11.00г. – 14.02.05г. ответниците са получили наем в размер на
103423,15лв./ или 72053,30долара по курса на долара на БНБ към момента на
приключване на устните съсътезания/.
Възприемайки заключението
на СТЕ и предвид но това, че не е установено по делото наличието на съсобственост
по отношение и на отдаденото под наем обзавеждане на сградата, съдът намира, че
съобразно дела на ищеца в съсобствеността на сградата, то дължимата му част от
получените наеми възлиза на 18013,33 долара. Искът за заплащане на събраните наеми
до пълния им размер от 76500долара
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На
осн.
чл. 293а от ГПК /отм/ във вр.
с т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
следва да бъде осъдена ищцата да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт държавна такса върху отхвърлената част от иска в размер на 3358лв., а ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят д.т. върху уважената част от иска в размер на 1034,23лв.
III. По
предявените
претенции по сметки от отв. В.Д.Г. и Г.А.Г.
срещу ищ. Е.Д.Г. съдът съобрази
следното:
1. По
иска с правно основание чл.72 ЗС за
заплащане на сумата от 200 000лв, представляваща припадащата се на Е.Д.Г.
част от стойността на построената в имота през периода 1993-95г. сграда , с
която се е увеличила стойността на имота.
За да
бъде уважен предявения иск за заплащане на извършени подобрения в чужд имот на
първо място е необходимо да се установи качеството на владелец на лицето,
извършвало тези подобрения. Като дали лицето, което се намира
в недвижимия имот, е владелец или държател, зависи от установените по делото
факти, доказващи наличието на обективния и субективния елемент на отношенията
му по повод на имота. По делото не са събрани доказателства, от които да
се установява безспорно, че ответниците по делото са упражнявали изключителна
фактическа власт върху целия имот без да се съобразяват с правата на останалите
съсобственици , за да може да се приеме, че имат качеството на владелци за процесния
период / напротив налице са данни, че през периода на изграждане на сградата
владение върху имота е осъществявала и ищцата по делото/. Събраните до този
момент доказателства не установяват твърдяния факт на владение само от
ответниците през периода на изграждане
на постройката , по начин удостоверяващ не съобразяване с правата на другите
съделители, т.е. с намерението да го държат като свой, изразено
недвусмислено, отричайки владението на останалите, които действия са доведени
до знанието им. Съгласно легалните определения за владеене и
държане, съдържащи се в чл. 68 ЗС, общото между тях е, че и
при двете е налице упражняване на фактическа власт върху вещ, но докато при
владеенето субективното намерение е да се държи вещта като своя, то при
държането такова намерение да се свои липсва. При това характеристиките,
с които законът определя дали едно лице е владелец или държател на вещта, са
две: обективна- да се упражнява
фактическа власт върху вещ
и субективна -
намерението, с което се упражнява фактическа власт.
Представените
по делото НА № 65, дело №4337/97г. на ВРС , не би могъл да се приеме, за начало
на добросъвестно владение, доколкото сделката по прехвърляне на имота срещу
грижи и издръжка от майката на отв.Г. е извършено след изграждането на
процесния имот и не касае периода за който се отнася претенцията.
След като не се установява, че
ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота през периода на
изграждане на сградата - 1993-95г. със съзнанието, че вършат това за себе си, то те не могат да бъдат приравнени с добросъвестния и
недобросъвестния владелец с оглед правата по чл. 71 и 72 ЗС / същите се явяват държатели на ид.ч. на др.съделител/. Предвид на това, че ответниците по
делото не установиха качеството си на владелци на целия имот, в т.ч. и на
притежаваните от др.съсобственик ид.части от имота, то и така заявената
претенция се явява неоснователна.
На
осн.
чл. 293а от ГПК /отм/ във вр.
с т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят д.т. върху отхвърления иск в размер на 8000лв.
2. По
иска с правно основание чл.72 ЗС за заплащане на сумата от 2550лв,
представляваща припадащата се на Е.Д.Г. част от стойността на извършените в
имота подобрения през 2000г. - 4 бр.прозорци на втори етаж, на
обща стойност 3000лв; 3бр.климатици на първи етаж на обща стойност 3200лв,
подови плочи в хола и кухнята на партерен етаж на обща стойност 2000лв и подови
плочи в хола на първи етаж на обща стойност 2000лв., извършени като
добросъвестни владелци / с оглед уточненията, направени в с.з. на 14.02.05г./ , на осн. чл.72 ЗС.
Във връзка с
тази претенция са събрани гласни доказателства, като от показанията на
св.О.Ленков се установява, че във връзка с отдаване под наем на имота се е
наложило през 2000г. смяна на дограма с ПВЦ на втори етаж, поставяне на три
климатика, смяна на плочки в хола , преместване на стени, което се финансирало
от отв.Г.. За стойността на подобренията са изслушани както единични СТЕ, така
и тройна СТЕ, като съдът кредитира именно тройната СТЕ , изготвена от в.л.С.Д.,***
и Д.Й., доколкото е извършено комплексно / съответстватаща всъщност и на заключението по
тройната СТЕ, изготвена от в.л.Д.М.,*** и Н.Н./. Видно от нея стойността на
претендираните подобрения възлиза на 7279лв, като приспадащия се на ответницата
дял от тях е в размер на ¼ или 1819,75лв.
Както бе
посочено по-горе с НА № 65, дело №4337/97г. на ВРС А.Г. е прехвърлила на отв.Г.
по време на брака му процесния имот срещу грижи и издръжка. Според
чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен,
когато владее вещта на правно основание годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му
не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Според закона достатъчно е добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание и тя се предполага до доказване на противното. Безспорно е,
че майката на ответника не е била собственик на целия имот, но доколкото
сделката е действителна , то оформеният с нотариален акт договор несъмнено е основание,
годно да направи купувача собственик. Този документ съдът приема, че
съставлява начало на упражнявано от ищеца владение върху имота. Безспорен е и
факта, че прехвърлянето е извършено по време на висящия процес за делба на
имота, страни по който са и участниците в тази сделка. Ето защо съдът намира,
че нито ответника, нито неговата майка,
са били добросъвестни владелци към момента на възникване на правното основание, тъй като са знаели, че
има спор относно собствеността на имота и подобренията са извършени преди този
спор да е бил разрешен. С оглед на това съдът приема, че ответниците по делото не
могат да се легитимират като добросъвестни владелци на имота към момента на
извършване на подобренията, поради което и предявения от тях иск с правно
основание чл.72 ЗС се явява неоснователен. При този изход на осн. чл. 293а от ГПК /отм/ във вр. с т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят д.т. върху отхвърления иск в размер на 102лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ
и изключителна собственост на Е.Д.Г., ЕГН **********,***, следния недв.имот:
Дял II на вариант I от заключението на вещото лице инж.Й.Б., ведно с приложените към него
скици, които приподписани от съда съставляват неразделна част от решението, състоящ се от : 1. Етаж със ЗП от
101,95кв.м., състоящ се от стълбищна клетка, антре, хол-кухня, две спални,
баня- тоалет, балкон / помещения №№ 13, 21-26 на скица №2 към заключението,
л.414/; 2. Мансарден етаж със ЗП от 47,34кв.м., състоящ се от стълб.клетка,
антре, кухня, спалня, баня-тоалет /помещения №№ 13, 33-36 на скица №3 към
заключението, л.415/ и 3.Избен етаж с
полезна площ от 21,12кв.м., състоящ се от изба №43, както и за общо ползване
стълбище № 41 и котелно №42/ съгласно скица №4 към заключението , л.416/,
заедно с 25,0369% ид.ч. от общите части на сградата, на стойност 210638лв, на осн. чл.292 ГПК /отм/.
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ и изключителна собственост на В.Д.Г. ЕГН********** и Г.А.Г., ЕГН **********
***, следния недв.имот: Дял I на вариант I от заключението на вещото лице
инж.Й.Б., ведно с приложените към него скици, които приподписани от съда
съставляват неразделна част от решението, състоящ се от : 1.Партер със ЗП от 195,18кв.м., включващ
стълб.клетка, 2 антрета, хол, кухня, 3 спални, 2 бани-тоалет и 2 веранди /
помещения №№ 1-12 на скица №1 към заключението, л.413/; 2. Етаж със ЗП от
101,95кв.м., състоящ се от стълбищна клетка, антре, хол-кухня, две спални,
баня, тоалет, балкон / помещения №№ 1, 14-20 на скица №2 към заключението,
л.414/; 3. Мансарден етаж със ЗП от 149,86кв.м., състоящ се от стълб.клетка,
антре, хол-кухня, две спални, баня-тоалет, балкон /помещения №№ 1, 27-32 на
скица №3 към заключението, л.415/ и 4.Избен етаж с полезна площ от 62,39кв.м., състоящ се от
стълбище №37, изба №38, машинно-басеин №39, изба №40, както и за общо ползване стълбище
№ 41 и котелно №42/ съгласно скица №4 към заключението , л.416/, заедно с
74,963% ид.ч. от общите части на сградата,
на стойност 630670лв, на осн. чл.292 ГПК /отм/.
ОСЪЖДА Е.Д.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Г. ЕГН********** и Г.А.Г., ЕГН ********** *** за уравнение на дяловете
сумата от 311лв /триста и
единадесет лева/ , ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Е.Д.Г., ЕГН **********,***, да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 8413,08лв
/ осем хиляди четиристотин и тринадесет лева и 8ст./ върху равностойността на
дела й от недв. имот, на основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.Г. ЕГН********** и Г.А.Г., ЕГН **********
***, да заплатят в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна
такса в размер на 25239,24/ двадесет и пет хиляди двеста тридесет и девет лева
и 24ст./ лв върху равностойността на дела им от недв. имот, на основание чл.8
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОТХВЪРЛЯ претенцията
на В.Д.Г. и Г.А.Г., за възлагане в техен общ дял, на основание чл. 288, ал. 3
от ГПК / отм/, на допуснатия до делба недвижим имот, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ претенцията
на В.Д.Г. за възлагане в негов изключителен дял, на основание чл. 288, ал. 3 от ГПК / отм/, на допуснатия до делба недвижим имот, като неоснователна.
ОСЪЖДА В.Д.Г. ЕГН********** и Г.А.Г., ЕГН ********** ***, да
заплатят на Е.Д.Г.,
ЕГН **********,***, сумата от 23620лв / двадесет и три хиляди шестстотин и двадесет
лева /,
представляваща следващата им се част от разходите за извършени от ищеца подобрения със
съгласието на съсобствениците, изразяващи се в принос по изграждане на сградата
в периода 1993-95г., включващ подготовка на строителни книжа и заплащане
разходи по проектиране, изготвяне и одобряване на арх.проект и авторски надзор
на изпълнение на проекта и изработване на строителни и декоративни детайли, лично
извършване на строителството на сградата в качеството на техн.ръководител,
техн.и инвеститорски контрол, снабдяване с материали и организация на работа, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 23620лв. до пълния му размер от
295000лв. и за
осигуряване на средства за закупуване на материали за извършване на
строителството и заплащане на труда на наети от нея работници през 1993-95г, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Д.Г., ЕГН **********,***, да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на
10855,20лв / десет хиляди осемстотин петдесет и пет лева и 20ст./ по
отхвърлената част от иска по чл.30, ал.3 ЗС, на основание чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.Г. ЕГН********** и Г.А.Г., ЕГН **********
***, да заплатят в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна
такса в размер на 944,80 лв/ деветстотин четиридесет и четири лева и 80ст./ по уважената част от иска по чл.30, ал.3 ЗС,
на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Е.Д.Г., ЕГН **********,***, срещу В.Д.Г. ЕГН********** и Г.А.Г., ЕГН **********
***, иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползването на допуснатия до делба имот- вилна сграда, състояща се от избен етаж, партерен етаж,
етаж и мансарден етаж с РЗП 744кв.м.,
изградена в **** с площ от 882 кв.м, за
периода 13.11.00г.
– 14.02.05г. общо в размер на 102000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Д.Г. ЕГН********** и Г.А.Г.,
ЕГН ********** ***, да заплатят на Е.Д.Г., ЕГН **********,***, сумата от 18013,33 долара / осемнадесет хиляди и тринадесет долара и 33ц./ , представляваща
следващата й се
сума съразмерно на собствените й 1/4
ид.ч. от получените от ответниците доходи във вид на
наем за периода 13.11.00г. – 14.02.05г. от
недв.имот - вилна сграда, състояща се от избен
етаж, партерен етаж, етаж и мансарден етаж
с РЗП 744кв.м., изградена в ****, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 18013,33 долара до пълния му размер от 76500долара като
неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Д.Г., ЕГН **********,***, да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на
3358лв / три хиляди триста петдесет и осем лева/ по отхвърлената част от иска
по чл.30, ал.3 ЗС, на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.Г. ЕГН********** и Г.А.Г., ЕГН **********
***, да заплатят в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна
такса в размер на 1034,23лв/ хиляда тридесет и четири лева и 23ст./ по уважената част от иска по чл.30, ал.3 ЗС,
на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.Д.Г. ЕГН********** и Г.А.Г., ЕГН ********** ***, срещу Е.Д.Г.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.72 ЗС за
заплащане на сумата от 200 000лв, представляваща припадащата се на Е.Д.Г.
част от стойността на построената в имота през периода 1993-95г. сграда, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.Д.Г. ЕГН********** и Г.А.Г., ЕГН ********** ***, срещу Е.Д.Г.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.72 ЗС за
заплащане на сумата от 2550лв, представляваща припадащата се на Е.Д.Г. част от
стойността на извършените в имота подобрения през 2000г. - 4 бр.прозорци на
втори етаж, на обща стойност 3000лв; 3бр.климатици на първи етаж на обща
стойност 3200лв, подови плочи в хола и кухнята на партерен етаж на обща
стойност 2000лв и подови плочи в хола на първи етаж на обща стойност 2000лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Д.Г. ЕГН********** и Г.А.Г., ЕГН **********
***, да заплатят в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна
такса в размер на 8102лв/ осем хиляди сто и два лева / по отхвърлените искове по чл.72 ЗС, на
основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: