РЕШЕНИЕ
№ 459
гр. Враца, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 07.02.2024 г. /седми февруари две хиляди двадесет и
четвърта година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело № 127 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 156 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), вр. с чл. 144, ал. 1 и чл. 107 от ДОПК, във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на ЕТ „О.Й.“, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от физическото лице Ц.Т.Й., действащ чрез пълномощника си * Х.К.
от АК – *** против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
от ДОПК с № 6/20.01.2023 г. издаден от младши експерт „Ревизии и проверки“ в
Дирекция „Местни приходи“, потвърден с Решение № 2/10.02.2023 г. на Главен
експерт, ръководител отдел „Местни приходи“ в Дирекция „Местни приходи, ГРАО“
при Община Мездра, в частта, в която за всички периоди са установени
задължения за ТБО за компонентата „поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване“, както
и установените лихви върху тях.
С АУЗД на жалбоподателя е определена
такса върху битовите отпадъци (ТБО) за 2017 година в общ размер 13 495,56
лева, в т. ч. 7 770,17 лева „за чистотата на териториите за обществено
ползване“ и лихви върху тях; за 2018 година ТБО в общ размер на 13 495,56
лева, в т. ч. 7 770,17 лева „за чистотата на териториите за обществено
ползване“ и лихви върху тях; за 2019 година ТБО в общ размер на 13 495,56
лева, в т. ч. 7 770,17 лева „за чистотата на териториите за обществено
ползване“ и лихви върху тях; за 2020 година ТБО в общ размер на 13 495,56
лева, в т. ч. 7 770,17 лева „за чистотата на териториите за обществено
ползване“ и лихви върху тях; за 2021 година ТБО в общ размер на 16 767,21
лева, в т. ч. 8 179,13 лева „за чистотата на териториите за
обществено ползване“ и лихви върху тях и за 2022 година ТБО в общ размер на
16 767,21 лева, в т. ч. 8 179,13 лева „за чистотата на териториите за
обществено ползване“ и лихви върху тях.
В жалбата се твърди, че АУЗД в частта,
в която са установени задължения за ТБО за компонента „за чистотата на
териториите за обществено ползване“, както и установените лихви върху тях, е
незаконосъобразен – не е мотивиран, тъй
като направените с него констатации не са подкрепени с доказателства. Освен
това, нормата на чл. 71 от ЗМДТ, въз основа на която са направени начисленията,
е влязла в сила на 01.01.2023 г. Сочи се, че не е доказан фактът на реално осъществена дейност по процесната
компонента спрямо описаните имоти и обекти, а единствено декларираната
собственост не я прави законово дължима.
В условията на алтернативност, счита
АУЗД за нищожен, без да излага конкретни доводи за това.
Иска се отмяна на АУЗД в оспорената му
част, респективно – прогласяването му за нищожен.
Претендира се присъждане на сторените
по делото разноски.
Ответникът, Главен експерт,
ръководител отдел „Местни приходи“ в Дирекция „Местни приходи, ГРАО“ при Община
Мездра, редовно призован, чрез процесуалният си представител – * С., ангажира
становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание и в представената
по делото писмена защита са изложени подробни съображения за неоснователност на
жалбата.
По делото са представени писмени и
гласни доказателства, в т. ч. заверено копие от образуваната пред органа
административна преписка. Приложено е
адм. Дело № 826/2019 г. на АдмС – Враца, допусната е и е изслушана СИЕ, чието
заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Решение № 2/10.02.2023 г., с което е
потвърден обжалваният АУЗД е съобщено на 17.02.2023 г., видно от известие за
доставяне на л. 93 от делото, а жалбата против него е входирана в деловодството
на АО на 06.03.2023 г. – в законоустановения 14-дневен срок, първият работен
ден след изтичащия в неприсъствен ден на 03.03.2023 г. срок. Спазени са
изискванията на закона и жалбоподателят е надлежна страна, поради което жалбата
е и допустима.
С
Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 6/20.01.2023 г. издаден от младши експерт „Ревизии и проверки“ в
Дирекция „Местни приходи“, при Община Мездра, на основание чл. 107, ал.
3 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, за имот на дружеството жалбоподател -
производствен обект „Оранжерия“ с РЗП 31 000 кв. м. и отчетна стойност
3 253 327,89 лева, определена и за данъчна оценка и обект „Помощна
сграда“ с РЗП 1 920 кв. м. и отчетна стойност 836 237,09 лева определена и за данъчна оценка, е определена ТБО
за 2017 година в общ размер 13 495,56 лева, в т. ч. 7 770,17 лева „за
чистотата на териториите за обществено ползване“ и лихви върху тях; за 2018
година ТБО в общ размер на 13 495,56 лева, в т. ч. 7 770,17 лева „за
чистотата на териториите за обществено ползване“ и лихви върху тях; за 2019
година ТБО в общ размер на 13 495,56 лева, в т. ч. 7 770,17 лева „за
чистотата на териториите за обществено ползване“ и лихви върху тях; за 2020
година ТБО в общ размер на 13 495,56 лева, в т. ч. 7 770,17 лева „за
чистотата на териториите за обществено ползване“ и лихви върху тях; за 2021
година ТБО в общ размер на 16 767,21 лева, в т. ч. 8 179,13 лева
„за чистотата на териториите за обществено ползване“ и лихви върху тях и за
2022 година ТБО в общ размер на 16 767,21 лева, в т. ч. 8 179,13 лева
„за чистотата на териториите за обществено ползване“ и лихви върху тях.
Относно компетентността и формата на
АУЗД:
Според чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. Обжалването
на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Съгласно чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и
събирането на местните такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 – 5 от ЗМДТ от служители на общинската
администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. Нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ сочи, че в производствата по ал. 1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на
публични изпълнители, като съгласно ал. 4 служителите по ал. 3 се определят със
заповед на кмета на общината.
АУЗД е издаден от младши експерт
„Ревизии и проверки“ в Дирекция „Местни приходи“, при Община Мездра, съобразно правомощията,
предоставени със Заповед на кмета на Община Мездра № 84/17.02.2020 г. /л. 62/,
с която служителите в този отдел са надлежно оправомощени да действат като
органи по приходите.
Оспореният акт е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба
органът по приходите служебно издава АУЗД, при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В конкретния случай
актът е издаден, след като е установено, че жалбоподателят не е заплатил в срок
задълженията си за ТБО по отношение на процесния имот.
АУЗД е издаден в писмена форма и
съдържа всички реквизити на писмения административен акт, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Предвид изложеното, обжалваният АУЗД е
издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен
орган. В производство по издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Един административен акт е нищожен,
когато е издаден при пълна липса на предпоставките (условията), визирани
в хипотезата на правната норма, когато
актът е лишен изцяло от правно основание или когато акт със същото съдържание
не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от нито един орган. От
фактическите и правни основания за издаването на оспореният АУЗД се установява,
че те не попадат в нито една от хипотезите за нищожност, възприемани от
правната доктрина, поради което съдът приема, че оспорването за нищожност е
неоснователно и недоказано.
С Решение № 2/10.02.2023 г. на Главен
експерт, ръководител отдел „Местни приходи“ в Дирекция „Местни приходи, ГРАО“
при Община Мездра, изпълняващ функциите на Ръководител
на звеното за местни приходи по чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, АУЗД е потвърден.
По
делото няма спор по фактите относно собствеността и площта на обложените с ТБО
обекти, относно отчетната им стойност и обстоятелството, че последната е приета
и за данъчна оценка. Спорът между страните е правен и касае дължимостта на
компонентата по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ, при липсата на реално извършвани услуги
на територията, на която се намират конкретните имоти.
На 05.11.2014 г., с нот. Акт № 170, том Х,
дело № 989/2014 г. на СВ, на ЕТ „О.Й.“,
е учредено право на строеж за изграждане на Бетонен комплектен
трансформаторен пост; право на прокарване на електропроводна линия 20 кВ; право
на прокарване на кабелна линия ниско напрежение; сервитутни права в
сервитутната ивица около фундамента на БКПТ и по дължината на кабелните линии, ведно
с правото на преминаване на хора и техника, в имот № 012023 в землището на ***
с площ от 58,230 дка и начин на трайно ползване – затревена нива, находяща се в
местността „Б.с.“.
Видно от Скица № 15-584762/06.07.2020 г.,
ПИ с идентификатор 06598.12.23 е с предназначение на територията – Земеделска и
начин на трайно ползване – друг вид ливада.
По делото са разпитани
свидетелите В.Г.В. и С.Н.Н., които се
намират в трудови правоотношения с жалбоподателя.
Според показанията им,
обекта представлява оранжерия, която се намира между ***, в полето. По думите
им там няма контейнери поставени от общината, а приспособено в пределите на
оранжерията сметище. Има път до оранжерията, като през зимата се почиства само
шосето, навътре, до пределите на оранжерията - не. Около оранжерията се намира
поле и ниви, не са изградени тротоари, площадки или подобни съоръжения. Не се
осъществява сметосъбиране.
Според СИЕ, за 2017,
2018 и 2019 г. в издадените заповеди от кмета на Община Мездра е записано
„Такса за обезвреждане на битови в депа и за чистота на територии за обществено
ползване се събира за застроени имоти извън урбанизираните територии на
населените места/обхванати от строителните им граници, определени с устройствен
план/ в община Мездра“. За 2020, 2021 и 2022 г. в издадените заповеди от кмета
на Община Мездра отново е записано „Такса за обезвреждане на битови в депа и за
чистота на територии за обществено ползване се събира за застроени имоти извън
урбанизираните територии на населените места/обхванати от строителните им
граници, определени с устройствен план/ в община Мездра“, като тези територии
изрично са изброени по населени места, в т.ч.: ***, местност „Б.с.“.
Въз основа на
одобрените план сметки Общински съвет – Мездра е определил дължимите суми за ТБО да се събират в промил върху данъчната оценка на
недвижимите имоти на задължените лица, като за имотите извън строителните
граници на населените места не е предвидено събиране и извозване на битови
отпадъци и е определена следната такса по години в промили: за 2017 г.; 2018
г.; 2019 г. и 2020 г. - 1,4 промила за обезвреждане на отпадъци в депо и 1,9
промила за чистотата на териториите за обществено ползване – всичко 3,3
промила. За 2021 г. и 2022 г. – 2,1 промила за обезвреждане на отпадъци в депо
и 2,0 промила за чистотата на териториите за обществено ползване – всичко 4,1
промила.
Вещото лице
е направило съпоставка между планираните разходи за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване на територията на *** и негово землище и
дължимите суми от ЕТ за тази компонента и
е установило, че за 2017 г. планираните от общината разходи са 791,00
лева срещу начислени на ЕТ - 7770,00 лева; за 2018 г. са планирани 806,00 лева,
а начислени на ЕТ - 7770,00 лева; за 2019 г. планирани са 826,00 лева,
начислени на ЕТ - 7770,00 лева; за 2020 г. са планирани 866,00 лева, съответно начислени - 7770,00 лева; за 2021 г.
са планирани 766,00 лева, а начислени на ЕТ 8197,00 лева и за 2022 г. -
планирани 1386,00 лева и начислени на жалбоподателя 8197,00 лева.
Експерта е извършил
преглед на представените му от Общинско предприятие „Чистота“ *** годишни
доклади за дейността му през процесния период, като е констатирал липсата на
отчет за извършвани дейности по почистване и
поддържане на обществени територии находящи се в землището на ***, местността „Б.с.“.
Вещото лице и извършило проверка
в счетоводството на Общинско
предприятие „Чистота“ ***, като е установило, че няма заведена аналитична
отчетност по обекти и не са издавани заповеди за командироване на служители на
предприятието, във връзка с почистване и поддържане на чистотата в ***, местността „Б.с.“.
На основание чл. 192 от ГПК, вр. § 2 от ДОПК, съдът е изискал от третите неучастващи по делото лица: „ЛКС“
ЕООД за периода 1.01.2017 г. до 31.05.2017 г.; „М.0.“ ЕООД за периода 6.07.2018
г. до 6.07.2021 г. и „М.“ ЕООД за периода 5.11.2021 г. до 31.10.2022 г.
информация относно: Броя на издадените заповеди за командироване на служители
до *** и землището на селото в посочените периоди, за което се представят копия
на същите и заведена ли е аналитична отчетност по обекти /населени места/ за
отчитане на услуги по „поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване“ в посочените периоди и обекти, за което да се представят счетоводни
извлечения на отчитането на приходите и разходите за извършените услуги
„поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“, касаещи *** и
землището на селото в посочения период.
Постъпила е информация
от „ЛКС“ ЕООД – л. 271, според която по силата на договор от 14.12.2016 г., за
периода от 01.01.2017 г. до 31.05.2017 г. дружеството е отговаряло за
„Снегопочистване и зимно поддържане на 36,72 км. Общински пътища от
Четвъртокласна пътна мрежа на Община Мездра за извършване на услуги по
снегопочистване и опесъчаване на път VRC1143 ***, като
услуги „поддържане на
чистотата на територията за обществено ползване“, касаещи землището на *** не
са извършвани.
От страна на „М.0.“
ЕООД е постъпила информация – л. 303, според която дружеството за периода
06.07.2018 г. – 06.07.2021 г. е имало сключен договор за снегопочистване и
опесъчаване на път VRC1643 *** от 16,14 км от Общинската пътна мрежа, като няма
издавани заповеди за командироване на служители, тъй като дейността е
извършвана от управителя на дружеството и няма аналитична отчетност на
извършваната дейност по населени места.
Като доказателства по
делото са представени и приети заверени копия на: протокол за създаване на Общинско
предприятие „Чистота“ ***; протокол за приемане на правилник за дейността на ОП
„Чистота“; Правилник за дейността на ОП;
Информация и отчети за дейността на ОП „Чистота“; Заповеди за определяне
на районите на предлаганите услуги и честотата на извършването им; Протоколи на
ОбС – Мездра за приемане и одобряване на
план-сметките за дейностите по събиране, извозване, обезвреждане в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване; длъжностни и поименни разписания и много други.
С влязло в сила Решение №
221/07.08.2020 г., постановено по адм. Дело № 826/2019 г. е отхвърлена жалбата
на ЕТ “О.Й.“*** против Заповед
№ 880/18.10.2019 г. на Кмета на
Община Мездра, в т. 3.2 досежно компонента „Такса за чистота на територии за
обществено ползване се събира за застроени имоти извън урбанизираните територии на населените
места / обхванати от строителните им
граници, определени с устройствен план/ в Община Мездра, подробно изброени“.
На основание
разпоредбата на чл. 64 от ЗМДТ, таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията
на общината.
В нормата на
чл. 71, т. 1-3 от ЗМДТ са регламентирани
изключенията, при които не се събира такса за определени услуги и разглежданата
хипотеза не е посочена изрично. Следователно основание за дължимост на таксата
за поддържане на чистотата е престирането на услугата по поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване от общината.
Съгласно нормата на чл. 66, ал. 1, т. 4
от ЗМДТ, при
определяне на таксата за битови отпадъци се включват и разходите по почистване
на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от
населените места, предназначени за обществено ползване. Анализът на правната
норма налага извода, че териториите за обществено ползване са част от
населените места, поради което всички собственици на имоти в тези населени
места дължат заплащане на такса, необходима за почистване на тези територии, в
случай че същата се извършва.
В нормата на § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ е дадено легално
определение на понятието „Територия на населено място“, съгласно което, това е
селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници),
определени с устройствен план, без да се включва землището.
Дължимостта
на таксата битови отпадъци за услугата поддържане чистота на териториите за
обществено ползване се определя от две кумулативно дадени условия: 1.
принадлежност на имота към територията на съответното населено място и 2.
реално предоставяне на услугата в района на имота, определен със заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. В конкретния случай по отношение имота на
жалбоподателя се установи, че не е част от населеното място ***, както и че е с
предназначение на територията - Земеделска и начин
на трайно ползване – друг вид ливада. Разположен е извън урбанизираната
територия на населеното място, извън строителните му граници. Трайното му
предназначение е за земеделски нужди. Същият е отразен в Общинска служба
земеделие – *** и в АГКК като земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ с
трайно предназначение- земеделско, като липсват данни, указващи на промяна в
земеделския характер на земята. Съседните на него имоти с подробно посочени
кадастрални номера, видно от представената скица, също са земеделски земи.
Това е
достатъчно основание да се приеме, че такса за услугата поддържане чистота на
териториите за обществено ползване не се дължи. Независимо от това в процесния
случай се установи още, че липсва и реално предоставяне на тази услуга.
Дори да се приеме, че представените
от страна на ответника доказателства – отчети, заповеди, длъжностни и поименни
разписания, план-сметки и т.н., установяват технически, финансов и кадрови
потенциал за осъществяване на конкретната услуга, същите
не удостоверяват реалното извършване на услугата по поддържане чистотата на
обществените територии - чл. 62, т. 3, във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ. Наличието на работници,
които да осъществяват дейността, длъжностни характеристики, техника и графици и
пр. не е достатъчно, за да се приеме, че действително са извършени дейностите
по поддържане чистотата на обществените територии.
Липсват всякакви доказателства за отчитането
на действително извършени дейности по почистването и поддържането на
обществените територии в местността, в която се намират обектите на
жалбоподателя, като и на това основание последният не дължи ТБО за услугата
поддържане чистота на териториите за обществено ползване.
Жалбата
следва да се уважи и АУЗД, в оспорената му част, следва да бъде отменен като
незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон.
При този изход на спора в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 5670,00
лева, от които 50,00 лева платена д. т. (л. 104 от делото), 200,00 лева –
депозит за вещо лице (л. 264) и 5420,00 лева (л. 96-97) платено възнаграждение
за един адвокат (списък на разноските по чл. 80 от ГПК).
Воден
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 6/20.01.2023 г. издаден от младши експерт
„Ревизии и проверки“ в Дирекция „Местни приходи“, потвърден с Решение №
2/10.02.2023 г. на Главен експерт, ръководител отдел „Местни приходи“ в
Дирекция „Местни приходи, ГРАО“ при Община Мездра, в частта, в която за
всички периоди са установени задължения за ТБО за компонентата „поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване“, както и установените лихви върху тях.
ОСЪЖДА Община Мездра ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „О.Й.“, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от физическото лице Ц.Т.Й. направените по делото разноски в
размер на 5670,00 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Враца в 14-дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
АДМ. СЪДИЯ: