№ 4105
гр. Варна, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110101627 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „АПС Б.Б.”
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******,
чрез процесуалния му представител – юрк. Б.Т., срещу К. С. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ******, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата 1000 лв., представляваща неплатена главница по договор за
потребителски кредит № ******2020 г., сключен между „К.” ЕАД, ЕИК
******, и К. С. А., който кредит е обезпечен със сключен на ******2020 г.
договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ******,
и К. С. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 14.10.2024 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 456.15 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата по договора за кредит за периода ******2020 г. – 02.10.2024 г., като
в периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава, в
съответствие с чл. 6 ЗМДВИП, които суми са заплатени на 23.02.2022 г. от
„А.Т.“ ЕООД в полза на „К.“ ЕАД и които вземания са прехвърлени от страна
на цедента „А.Т.“ ЕООД в полза на заявителя-цесионер по силата на сключен
между тях договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
14.03.2022 г., които суми са предмет на заповед № ******2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
******2024 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.
В исковата си молба ищецът „АПС Б.Б.” ЕООД излага, че между „К.“
ЕАД /кредитодател/ и ответника К. С. А. /кредитополучател/ е сключен
договор за потребителски кредит № ******2020 г. по електронен път по
1
силата на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В
условията на евентуалност посочва, че договорът за паричен заем по
естеството си е реален договор, поради което същият се счита сключен,
считано от датата на получаване на паричната сума. Твърди, че договорът е
сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит,
включително, че всички негови елементи са предоставени на насрещната
страна с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Посочва, че съгласно сключения договор, кредитополучателят е получил
сумата 1000 лв., която се е съгласил да върне на 3 бр. вноски по 333.34 лв. в
срок до 20.05.2020 г., съгласно приложение № 1, неразделна част от договора
за кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41.24%, както и
ГПР в размер на 50%. В раздел Х, чл. 2 от Общите условия е предвидено, че
при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска. Поддържа, че на ******2020 г. ответникът е
сключил договор за поръчителство с дружеството „А.Т.“ ЕООД. На същата
дата между „А.Т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по
силата на който А.Т. се е задължило спрямо К. за всички задължения на К. С.
А.. Последният не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.
Ето защо „А.Т.“ ЕООД е погасило дължимите от ответника на „К.“ ЕАД суми,
както следва: 1000 лв. – главница по договора за кредит и 502.24 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. С извършване на
посоченото плащане „А.Т.“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението
поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД, се е суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор. Посочва, че с договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 14.03.2022 г. „А.Т.“ ЕООД му е прехвърлило вземанията
си към длъжника по процесния договор за потребителски кредит. Длъжникът
е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с
имейл. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника-ответник на посочения
имейл адрес не е извършено надлежно, моли да бъде прието за надлежно
връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К.
С. А., чрез назначения му особен представител – адв. Г.Я.. Поддържа
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Оспорва твърдението за сключен договор по ЗПФУР с дружеството „К.“
ЕООД, още по-малко с т. нар. поръчител „А.Т.“ ЕООД. Посочва, че
представеният договор за поръчителство е сключен между двете дружества,
без негово знание и участие, като плащането на дълга от трето лице е
незаконосъобразно и не го обвързва по никакъв начин. Излага, че дори да се
приеме, че е налице договор, то съгласно чл. 47 ЗПУПС „К.“ ЕООД не е
предоставило договора на хартиен носител на потребителя. В условията на
евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на претендираните вземания. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът депозира
нарочна молба, в която поддържа становище за основателност на предявените
искове и моли същите да бъдат уважени.
2
Ответникът се представлява от назначения му особен представител –
адв. Г. Я., която поддържа становище за неоснователност на исковите
претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № ******2024 г. по описа на
ВРС, ХLVІ състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника
за сумите, предмет на установителния иск, като заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и искът е предявен в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, предвид дадените от съда указания на заявителя в този смисъл.
За основателността на така предявените искове е необходимо ищецът да
установи следните обстоятелства: 1. наличието на валидно облигационно
правоотношение между „К.“ ЕАД и ответника К. С. А. по сключен по
електронен път Договор за потребителски паричен кредит № ******2020 г.; 2.
че кредитополучателят е усвоил главницата по договора за потребителски
кредит; 3. изискуемостта на вземането за главница, както и нейния размер; 4.
изискуемостта на претендираното обезщетение за забава и неговия размер; 5.
че между ответника К. С. А. и „А.Т.“ ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство на ******2020 г.; 6. че поръчителят „А.Т.“
ЕООД е заплатил в полза на „К.“ ЕАД на 23.02.2022 г. дължимите от
ответника суми по договора за кредит; 7. наличието на валидно сключен
договор за цесия, по силата на който в полза на ищеца са прехвърлени валидно
процесните вземания, както и 8. че предишният кредитор надлежно е
уведомил длъжника за извършената цесия, съответно, че е надлежно
упълномощен да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането.
Изрично с приетия за окончателен доклад по делото съдът е указал на
ищеца, че не сочи доказателства за подлежащите на установяване факти.
По делото е представен договор за потребителски кредит № ******2020
г., за който се твърди, че е сключен между „К.“ ЕАД /кредитодател/ и К. С. А.
/кредитополучател/ по електронен път по силата на Закон за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за
комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено
използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на
разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца
твърдения за методите на сключване на процесния договор,
3
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя,
както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал.
1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага
разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В настоящия случай, за
доказване на възникналото между страните правоотношение са представени
неподписани документи – горепосочения договор за потребителски кредит,
общи условия към него и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, за които по същество се твърди, че
са потвърдени от ответника.
Съдът приема за неустановени твърденията на ищеца, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, доколкото в
случая не бе категорично установено, че сумата в размер на 1000 лв. по
договора за кредит е реално усвоена от ответника. В молбата на ищеца от
19.08.2025 г. е представена разписка за извършено плащане, която обаче
всъщност представлява електронна разпечатка от интернет /изрично в същата
е посочено, че документът е генериран от еPay.bg/, както възразява и
особеният представител на ответника. От същата обаче не може да се направи
извод за реално предаване на сумата. В нея липсва отбелязване на основание
за изплащане на сума в полза на посоченото лице К.С.А. /с това презиме
същият е индивидуализиран и в процесния договор за кредит, въпреки че
презимето на ответника е С./. Ето защо не може да се приеме, че тази разписка
удостоверява получаването на сумата от кредитополучателя.
Ето защо съдът намира, че не е налице доказване по реда на пълно и
главно такова, на валидно сключен между страните договор за кредит,
респективно възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на
сумата. В този смисъл и само на посоченото основание /липса на първата от
кумулативно необходимите предпоставки за уважаване на исковите
претенции/ предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и като
такива подлежат на отхвърляне.
Останалите ангажирани в производството доказателства не следва да
бъдат коментирани, доколкото същите не могат да променят направения краен
правен извод. По същия начин съдът намира, че не следва да обсъжда и
останалите направените от особения представител на ответника възражения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Б.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ******, срещу К. С. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ******, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата 1000 лв., представляваща неплатена главница по договор за
потребителски кредит № ******2020 г., сключен между „К.” ЕАД, ЕИК
******, и К. С. А., който кредит е обезпечен със сключен на ******2020 г.
4
договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ******,
и К. С. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 14.10.2024 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 456.15 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата по договора за кредит за периода ******2020 г. – 02.10.2024 г., като
в периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава, в
съответствие с чл. 6 ЗМДВИП, които суми са заплатени на 23.02.2022 г. от
„А.Т.“ ЕООД в полза на „К.“ ЕАД и които вземания са прехвърлени от страна
на цедента „А.Т.“ ЕООД в полза на заявителя-цесионер по силата на сключен
между тях договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
14.03.2022 г., които суми са предмет на заповед № ******2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
******2024 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5