М О Т И
В И
към присъдата по НОХД № 71/2020 г.
по описа на РС Девня, трети състав
Варненският районен прокурор е възвел обвинение срещу П.А.И., ЕГН: ********** за това, че:
На 02.10.2015 г. в сградата на ОУ „Христо Ботев“
с.
Николаевка, общ. Суворово, обл. Варна, в условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно
лице - Директор на ОУ „Христо Ботев“
с.
Николаевка, в кръга на службата си, съставила официални документи - Свидетелство за основно образование серия Е-15, № 014351 с per. № 509-16 от
02.10.2015 г. издадено на лицето Ю.Н.Н. и Свидетелство за основно образование
серия Е-15, № 014350 с per. № 508-15 от 02.10.2015 г. издадено на лицето Н. ., в които удостоверила
неверни обстоятелства - че лицата са
завършили основно образование, с цел да бъдат използвани
двете свидетелства като доказателство за тези обстоятелства
- престъпление по чл.
311 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
В пледоарията си по съществото
на делото прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за
безспорно доказано. Намира, че фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт се доказват по несъмнен начин, а същите сочат на
съставомерност на деянието по посочения в обвинителния акт текст. Моли подсъдимата
да бъде призната за виновна, като наказанието й бъде определено при условията
на чл. 54 от НК – при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността й
обстоятелства. Предлага наказание лишаване от свобода за срок от две години,
чието изтърпяване на бъде отложено с изпитателен срок от четири години, предвид
липсата на предходни осъждания на подсъдимата. Моли също така същата да бъде
лишена от право да заема определена държавна или обществена длъжност за срок от
три години, на основание чл. 37 ал. 1 т. 6 от НК.
Защитникът
на подсъдимата не приема за установена по несъмнен начин описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка. Твърди, че подсъдимата не е извършила
умишлено деянието, а е била „подведена“ от отразените от друго лице оценки в
главната книга. Счита, че поради наличие на противоречие в показанията на
свидетелите, същите не следва да се кредитират. Моли съда, да признае подс. П. И.
за невиновна по възведеното обвинение. Алтернативно пледира за минимално
наказание, предвид ниската обществена опасност на деянието и ненастъпване на
противоправни последици, както и поради липсата на умисъл в действията на
подсъдимата.
В хода на съдебното
следствие подс. И. участва активно, като дава подробни обяснения в хода на
съдебното следствие, в които отрича напълно изложената в обстоятелствената част
на обвинителния акт фактическа обстановка. Твърди, че не е имала мотив да осъществи процесното
деяние. Не отрича да е подписала инкриминираните
документи, но твърди, че това е станало най – вероятно „неволно“, без да ги
погледне, когато са й били поднесени за подпис заедно с други документи. Счита
себе си за невиновна и моли да бъде оправдана.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 08.03.2005 г. подс. П.А. *** била
назначена на длъжност Директор на ОУ„Христо Ботев“, с. Николаевка, общ.
Суворово, обл. Варна със Споразумение № ЛС-8 - 199/08.03.2005 г., на основание
чл. 107 от КТ - след проведен конкурс от РИО - Варна.
През учебната 2014/2015 г. свидетелите
Ю.Н.Н. и Н.Л.И. /с предишни имена Н. ./ - и двамата
от гр. Варна били записани като ученици в осми клас в управляваното от
подсъдимата училище в с. Николаевка, обл. Варна. Техен класен ръководител бил
свид. К.М.К., а по предмета математика им преподавала свид. Б.В.Б.. И двамата ученика
трайно не посещавали учебните занятия, поради което свид. Б. Б. им поставила оценки „слаб 2“ по
преподавания от нея предмет математика както за първия, така и за втория учебен
срок. През м. юни и м. септември 2015 г. били проведени допълнителните първа и
втора изпитна сесия, на които и двамата свидетели не се явили.
В началото на учебната 2015/2016 г. подс.
П.И. решила да сформира паралелка 9 - ти клас в училището. За класен
ръководител била определена свид. С. ., тъй като свид. К. К. бил напуснал.
Въпреки слабите оценки по математика, които имали в края на учебната 2014/2015
г. и неявяването им на първа и втора допълнителни изпитни сесии, свид. И. /./ и
свид. Н. били записани от подсъдимата в дневника за девети клас на 2015/2016 г. учебна година в
паралелка „Работник в производството на кулинарни изделия в заведенията за
хранене и развлечения“ под № 10 /Н. И./ и № 14 /Ю. Н./. Това обстоятелство било
отразено също така и в електронната информационна система „Админ“ на
Министерството на образованието и науката към 15.09.2015 г. При този случай
двамата следвало да се явят на трета допълнителна изпитна сесия, провеждаща се в
началото на месец октомври 2015 г. и ако издържат изпита успешно да продължат
обучението си в девети клас, след като им бъде издадено и свидетелство за
завършено основно образование.
За целта, на 02.10.2015 г. подс. П.И.
в качеството си на Директор на ОУ„Христо Ботев“ издала Заповед №
РД-07-85/02.10.2015 г., която била вписана в книгата за регистриране на
заповедите на директора под № 85 на стр. 104, ред последен. Съгласно заповедта изпита
по математика следвало да се проведе на същата дата - 02.10.2015 г. от 15, 00 часа. Със същата заповед била
определена комисия по дежурство с квестори свид. Г.В.Н. и свид.
З.Ю. Ясимова. За председател по оценяването била
определена свид. Б. Б., а за член по оценяването свид. Г.С.П.. Към датата на
издаване на заповедта последната била в отпуск по майчинство. В заповедта било вписано, че до изпит се
допускат следните лица - свид. И.Р.Д., свид. Н.Л.И. /Н.
./ и свид. Ю.Н.Н.. На проведения
допълнителен поправителен изпит се явила само свид. И. Р., а свидетелите Н. И.
/./ и Ю. Н. не се явили, при което е следвало да повторят класа.
Въпреки факта, че двамата ученика не
се явили и на третата допълнителна изпитна сесия, подс. П.И., в качеството си
на Директор на училището им издала свидетелства за завършено основно
образование, както следва - свидетелство серия Е - 15, № 014351 с per. № 509-16
от 02.10.2015 г. на името на Ю.Н.Н. и Свидетелство за
основно образование серия Е - 15, № 014350 с per. № 508-15 от 02.10.2015 г. на
името на Н. .. И двете свидетелства представлявали оригинални бланки, одобрени
от МОН с номенклатурни номера 3-30. И в двете свидетелства била вписала оценка
„Среден 3“ за учебен предмет математика. И двете свидетелства били подписани от
подс. И. за директор и от свид. С. Пашова за класен ръководител и подпечатани с
печата на училището. Двете свидетелства за завършено основно образование били
вписани във водената в училището регистрационна книга за издадените документи
за завършена степен на образование и за придобита професионална квалификация, като
под № 508 било регистрирано свидетелството на Н. ., а под № 509 свидетелството
на Ю.Н.Н.. Номерата 508 и 509 били вписани в
издадените свидетелства за завършено основно образование. За дата на вписването
била отразена датата на изпита 02.10.2015 г. По късно – на 29.10.2015 г. двете
свидетелства били регистрирани и в електронна система „Админ“ към МОН и
подписани с електронния подпис на подс. П.А.И.. Свидетелства за основно
образование не били връчени на двамата ученика – свидетелите Н. И. /./ и Ю. Н.,
тъй като те не знаели, че имали издадени такива. Въпреки, че са били записани
като ученици в девети клас, от началото на учебната 2015/2016 г. никой от тях
не е присъствал в училището.
В периода от 02.11.2015 г. до
30.11.2015 г. комисия в състав старши експерти от РИО – Варна и представители
на Община Суворово извършили цялостна проверка в ОУ“Хр. Ботев“, с. Николаевка,
обл. Варна. В хода на проверката инкриминираните две свидетелства били
установени налични в училището, като отпочнала
проверка във връзка с тяхното издаване. На проверяващия екип бил представен Протокол
№ 1/02.10.2015 г., в който само на свид. И. Д. била нанесена оценка „Среден 3“.
Графите срещу имената на Н. . и Ю.Н.Н. били празни. Протоколът
носил подпис на свид. Б. Б. в качеството и на председател на комисията по
оценяването, както и от подс. И. в качеството й на директор на училището. В протокола
като член по оценяването фигурирала свид. П.Б., но същия не бил подписан от
същата.
На неустановена дата по
време на проверката подс. И. извикала в кабинета си свидетелките З.Ю.Х. и Г.В.Н.
и им наредила да подпишат Протокол за дежурство при провеждане на писмен изпит
по математика – ЗП. Двете свидетелки подписали протокола, като за „квестор“ на
стр. 1 и стр. 2 от протокола първа положила подписа си свид
Х., а втора свид. Н. и всяка от тях положила подписа си срещу името си на стр.
3 от протокола. Протоколът
бил лично подписан от подс. П.И. за „директор/ръководител“. В него фигурирали имената
на свидетелите И. Д., Н. . и Ю. Н. като лица, допуснати до писмения изпит по
математика, проведен на 02.10.2015 г., като срещу всяко от името в графа 11
„подпис на квестора“ имало положен подпис. Този протокол също бил представен на
проверяващите, които констатирали редица нередности при неговото издаване,
изразяващи се в следното: в протокола не били отразени зададените теми, кога е
започнал изпита, № на билета, брой на получените листове, час и минути на
предаване на писмената работа. На втората страница не били попълнени имената на
лицата, които не са се явили на изпит. На третата страница не било вписано
името на председателя на изпитната комисия, получения брой писмени работи за
преглед и оценка и подпис на председателя на изпитната комисия, т.е. лицето
което следвало да получи писмените работи от квесторите.
При проверка в дневника за осми клас
се установило, че свидетелите Н. . и Ю. Н. имат
вписана годишна оценка по математика „слаб 2“, като срещу името на всеки един
от тях в графа „I
сесия“ е записано „не се явил“, а в графа „II сесия“ не било отразено нищо.
При проверка на личните картони на
двамата ученика се установило, че като годишна оценка в осми клас по математика
и двамата имат „слаб 2“. В картона на свид. Ю. Н. за учебен предмет математика
срещу графа „I
сесия“ е записано „не се явил“, а в допълнителна сесия „среден 3“. За свид. Н. .
и в двете графи не било отразено нищо.
В главната книга с химикал за двамата
свидетели като годишни оценки по математика за осми клас било вписано „слаб 2“
и отразено, че не са се явили на юнска и септемврийска сесия. С молив били
извършени следните записвания: че учениците ще се явяват на поправителен изпит
- „изпит математика“; като резултат от изпита – „матем. среден 3“; като
забележка – „минава“.
В хода на досъдебното производство е
изготвена комплексна съдебно – графическа и техническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и
компетентно дадено. Същото сочи следното:
1.
Положеният
подпис за „Директор“ в Заповед № РД-07-85/02.10.2015 г. за провеждане на Трета
допълнителна изпитна сесия за учебната 2015/2016 г. е положен от подс. П.А.И.;
2.
Положеният
подпис за „Директор/Ръководител“ в Протокол № 1/02.10.2015 г. за резултата от
писмен изпит по математика - ЗП е положен от подс. П.А.И..
3.
Положеният
подпис за „Председател“ в Протокол № 1/02.10.2015 г. за резултата от писмен
изпит по математика - ЗП е положен от свид. Б.В.Б..
4.
Положеният
подпис за „Директор“ в Свидетелство за основно образование серия Е-15, № 014351
с per. № 509-16 от 02.10.2015 г. на името на Ю.Н.Н. е
изписан от подс. П.А.И..
5.
Положеният
подпис за „Кл. Ръководител“ в Свидетелство за основно образование серия Е-15, №
014351 с per. № 509-16 от 02.10.2015 г. на името на Ю.Н.Н.
е изписан от свид. С.Л. .
6.
Положеният
печат на ОУ „Христо Ботев“ - с. Николаевка, обл. Варна е идентичен с печата на
ОУ „Христо Ботев“ - с. Николаевка.
7.
Положеният
подпис за „Директор“ в Свидетелство за основно образование серия Е-15, № 014350
с per. № 508-15 от 02.10.2015 г. на името на Н. . е изписан от подс. П.А.И..
8.
Положеният
подпис за „Кл. Ръководител“ в Свидетелство за основно образование серия Е-15, №
014350 с per. № 508-15 от 02.10.2015 г. на името на Н. Димитров . е изписан от свид.
С.Л. .
9.
Положеният
печат на ОУ „Христо Ботев“ - с. Николаевка, обл. Варна е идентичен с печата на
ОУ „Христо Ботев“ - с. Николаевка, обл. Варна.
10.
Ръкописният
текст в Личните картони на Ю.Н. . и Н. . е изписан от свид. С.Л. .
11.
Ръкописният
текст, изписан с молив „матем. Среден 3“, „минава“ в дясната част на дневника в
Главната книга на учениците от I до VIII клас на стр. 77 за учениците Ю.Н.Н. и Н. . е изписан от свид. С.Л. .
Съдът кредитира гореописаното заключение на СГТЕ доколкото същото е изготвено
от компетентно лице в кръга на съответната област, дава обосновани отговори на
поставените въпроси и не поражда никакви съменния за неговата обективност и
правилност.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена след съвкупен анализ и преценка на всички събрани в
хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени
доказателства.
За да я приеме за безспорно установена, съдът кредитира като
достоверни показанията на свидетелите Б.В.Б., Н.Л.И. /./, З.Ю.Х., Й.С.Х., П.Б.П.,
Г.В.Н., Б.И.А., К.К., Г.П. и тези на свид. И.Р.Д.,
дадени пред орган на ДП на 25.10.2018 г. и приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 пр. 2 от НПК. Съдът
кредитира показанията на тези свидетелите като последователни, логични, взаимно
непротиворечиви и относими към предмета на доказване в настоящото производство.
Доказателства разколебаващи показанията на тази група свидетели, извън
твърденията на подсъдимата по делото няма. Всеки един от тези свидетели,
включително и самият свидетел и Н. И. /тогава ./ заявяват категорично, че двамата
с Н. не са се явили на допълнителната поправителна сесия, проведена през м.
октомври 2015 г., като този факт е бил добре известен на подсъдимата. Въпреки
колебливите доказателства в тази насока и твърденият на някой от свидетелите
„че такъв изпит е нямало“, съдът приема, че допълнителен поправителен изпит по
математика в това училище все пак е имало, като на него се е явила единствено свид.И.Д.. Съдът приема това обстоятелство за доказано, изхождайки
от прочетените в съдебна зала показания на
тази свидетелка, дадени пред орган на ДП, които тя не отрече, макар и да заяви,
че не си спомня какво е казала, какво е записано и какво е подписала. Съдът кредитира приобщените по реда на
чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 пр. 2 от НПК нейни показания от 25.10.2018 г. като
дадени в значително по - кратък период спрямо описваните събития когато е
резонно да е имала по - ясен спомен за случилото се. Дори и в тези показания свид. Д. е заявила, че не си спомня нито на коя дата е бил
проведен изпита, нито кои са били квесторите, нито на кого е предала писмената
си работа, нито кой й се е обадил за този
изпита и кой я е въвел в залата. Датата, на която е бил проведен изпита не
се установява и от другите налични доказателства по делото, поради което съдът
приема, че това е станало на неустановена дата през м. октомври 2015 г. Доказателства,
че изпита е проведен точно на 02.10.2015
г., така, както е било разпоредено със заповедта по делото липсват.
Факта обаче, че на въпросния изпит не е имало квестори е безспорно
установен по делото с оглед показанията на свидетелките З. Х., Г. Н., Б. Б. и
Б. А.. Дори и след проведената между двете свидетелки очна ставка, те не се
разколебават в категоричното си твърдение, че не са били квестори на подобен
изпит и са подписали протокола за дежурство по време на проверката на РИО и по
нареждане на своя ръководител и работодател – подс. И.. Констатираното
противоречие в показанията им досежно мястото, където са подписали този
протокол съдът отдава на изминалия дълъг период от време от събитията, за които
свидетелстват. Освен това същото е недотолкова съществено, тъй като не засяга
категоричното им твърдение, че са подписали протокола „пост фактум“ - едва след
като са дошли на проверка от инспектората. Въпреки, че този протокол не е бил
обект на изследване от графологическата експертиза, всяка една от двете
свидетелки заяви пред съда, че подписа положен в графа 11 срещу името на
лицата, допуснати до изпита не е техен. Дори и с просто око личи, че трите подписа
в тази част на протокола са очевидно преправени и съществено се различават от
подписите на свидетелките, фигуриращи както в този документ, така и в
протоколите за техните разпити от ДП. Твърденията на тези свидетелки се
подкрепят и от показанията на свидетелите Б. А. и Б. Б., които също заявяват,
че по нареждане на подсъдимата двете учителки са подписали протокола за
дежурство по време на проверката от РИО, когато се е разбрало за издадените
дипломи на ученици, неприсъствали на допълнителния поправителен изпит. Макар и
да не го заявява категорично от показанията на свид. Б. Б. става ясно, че тя
също е била принуждавана да напише оценка „среден 3“ на двамата неявили се
ученика, на което тя твърдо е отказала. Поради тази причина в подписания от нея
Протокол за резултата от писмен изпит по математика тя е вписала оценка
единствено на свид. И. Д., чиято писмена работа е проверила лично. Писмената
работа на свид. И. Д. е била проверена и от свид. П. П., а не от свид. Г. П.,
вписана като член по оценяването в Заповедта на директора за провеждане на
трета допълнителна изпитна сесия. Причината за това е, че последната е била в
отпуск по майчинство по това време, който факт очевидно не е бил съобразен от
подсъдимата при издаването на Заповед № РД-07-85/02.10.2015 г. Тези факти се
установяват безспорно както от показаният на свидетелите Б. Б. и П. П., така и
от тези на свид. Г. П.. Твърденията на подсъдимата, че свидетелите Б. Б. и Б. А.
са участници в „заговора“ срещу нея, за което впоследствие са били „наградени с
директорски постове“, са голословни, несериозни и недоказани. Напротив – показанията
на тези свидетели се потвърждават от напълно незаинтересовани по делото лица,
каквито са тримата бивши ученици в училището. Същите категорично опровергават
твърдения от подсъдимата факт, че свидетелите Ю. Н. и Н. И. са се явили на
третата допълнителна изпитна сесия, която са издържали успешно и заради това
имат издадени свидетелства за завършено средно образование. Заявеното от свидетелите,
чиито показания съдът кредитира не се разколебава по никакъв начин и от
показанията на разпитаните по искане на защитата свидетели. Потвърждава се и от
факта, че на проверяващите инспектори от РИО не са били предоставени изпитни
билети и писмени работи на посочените двама ученика, тъй като такива не е
имало.
Свидетелските
показания на посочените свидетели са непосредствени и представляват първични
доказателства по смисъла на чл. 104 от НПК, отразяват преките впечатления на
лица, присъствали
на място и възприели непосредствено събитията. Същите са последователни,
логични, взаимно непротиворечиви, кореспондират помежду си в пълна степен,
поради което съдът напълно ги кредитира.
Съдът дискредитира показанията на свид. С. . най – малкото защото категорично се опровергават от налично
по делото обективно доказателство, каквото е заключението на съдебно –
графологичната експертиза. Свидетелката отрече пред съда да е автор на
ръкописния текст, нанесен с молив в главната книга „среден 3“ и „минава“.
Експертното изследване на главната книга доказва по несъмнен начин, че
изписания с молив текст в нея срещу имената на двамата свидетели е изписан
именно от свид. .. Експертизата установява също така и че личните картони на
двамата ученика за осми клас са попълнени от тази свидетелка, въпреки, че
тогава класен ръководител е бил свид. К. К.. Следва да се отбележи, че прави
впечатление на съда силното притеснение, което
свидетелката изпитваше по време на нейния разпит. Същата упорито
твърдеше, че не помни едва ли не нищо от случая, защото от няколко години е
напусналата системата на образованието и работи в друга сфера. Колебанията,
непоследователността и противоречията в показанията на свид. . са лесно
обясними. В случай, че тя бе заявила нещо различно, то би уличила себе си в
извършването на престъпление, тъй като безспорно установено по делото е, че
отразените в тези документи обстоятелства относно допълнителния изпит по
математика за двамата неявили се на него свидетели не са неверни. По делото не
се установява категорично нито кога, нито защо тази свидетелка е нанесла
оценките от поправителния изпит по математика на двамата свидетели в главната
книга и е отразила, макар и с молив за всеки един от тях, че „минава“. Самата
свид. . заяви, че тези оценки се нанасят от оценяващия преподавател, а не от
класния ръководител. В случая оценяващ преподавател е била свид. Б., която
категорично е отказала да пише оценки на ученици, които изобщо не са се явили
на подобен изпит, още по – малко пък да им напише оценка „среден 3“. Най –
логичното обяснение за това е, че свид. . е вписала оценките в главната книга
по нареждане на подс. И., с цел да се заличат следите от издаването на
инкриминираните документи с невярно съдържание. Стореното от свид. . обслужва и
защитната версия на подсъдимата, а именно, че оценките, отразени в главната
книга се пренасят механично в свидетелствата за завършено образование и едва ли
не тя е била подведена от отразеното в главната книга.
Съдът заличи от списъка на лицата за призоваване св.Ю.Н., тъй като
същият не се яви в с.з въпреки , че бе призован на няколко пъти.По данни на
негови близки същият се намира в чужбина.От друга страна ,от страна на защитата
на подсъдимата не бе дадено съгласие неговите показания да бъдат четени по реда
на чл. 281 НПК.
Що се касае до твърденията
на подсъдимата, то съдът ги разглежда критично и намира , че не следва да бъдат
кредитирани.По правило обясненията на подсъдимия следва да бъдат преценявани с
оглед двояката им правна природа - от една страна са доказателствено средство,
но от друга страна са един от основните способи за осъществяване правото на
защита и средство за излагане на защитна версия. В пространствените си обяснения,
както и в последната си дума по същината на обвинението подсъдимата говори
малко, отклонявайки вниманието на съда в други посоки. Упорито навежда
твърдения, че обвинението е резултат на заговор срещу нея, организиран от РИО и
нейните колеги в училището с цел отстраняването й от поста директор на
училището в с. Николаевка, обл. Варна. По искане на защитата съдът разпита
група свидетели, които не са били разпитани в хода на досъдебното производство.
Същите потвърдиха твърдението на подсъдимата, че в кабинета й се е помещавало и
работното място на зам. директора по това време, чиято длъжност е заемала свид.
Б. Б., както и че достъп до документите и деловодната програма е имала не само
подсъдимата. Това по никакъв начин не доказва, че някой друг е съставил
инкриминираните две свидетелства и ги е поднесъл за подпис на подсъдимата, а тя
ги е разписала неволно. Всъщност, обясненията на подсъдимата са и вътрешно
противоречиви, тъй като от една страна тя твърди, че не е отразявала неверни
обстоятелства в двете свидетелства за завършено основно образование, тъй като
свидетелите Ю. Н. и Н. И. са се явили и издържали допълнителния поправителен
изпит по математика. В същото време прави опит да убеди съда, че едва ли не
някой друг, който е разполагал с паролата за достъп до системата е съставил
инкриминираните документи и тя неволно ги е подписала наред с други такива.
Едно такова твърдение няма как да бъде вярно, тъй като видно от
регистрационната книга, през м. октомври 2015 г. са издадени само три броя
свидетелства за завършено основно образование – това на свидетелите И. Р., Ю. Н.
и Н. И.. Следващото издадено свидетелство датира от 16.06.2016 г. Т.е. през м.
октомври 2015 г. подс. И. е разписала само 3 бр. свидетелства за завършено
средно образование, две от които с невярно съдържание, които няма как да не
забележи, макар и поднесени за подпис с други документи. Версията й, че е
пренесла „механично“ оценките на тези трима ученици от главната книга се
опровергава от безспорно установения по делото факт, че подсъдимата прекрасно е
знаела, че на изпит се е явила само свид. И. Д.. Това обстоятелство е отразено
и в подписан от нея документ – Протокол №1/02.10.2015 г. за резултат от
писмения изпит по математика, в който фигурира единствено името и оценка на
свид. И. Д.. Според съда, този протокол също е съставен след датата, която
носи, най – вероятно също по време на проверката, което свид. Б. Б. по
разбираеми причини не потвърди, но и не отрече. В насока на твърдението, че
подс. И. е знаела, че свид. Ю. Н. и Н. И. не са завършили успешно осми клас е
факта, че лично тя ги е записала да продължат в девети клас. От свидетелските
показания се установява, че тя е познавала двете момчета и свид. И.Д.. За нея е
било необходимо тези ученици да продължат образованието си, за да може да запази маломерната сформирана
паралелка в девети клас в училището, което е управлявала.
Допълнително
доказателство относно авторството на деянието е регистрирането на инкриминираните
свидетелства за завършено образование в електронна
система „Админ“ към МОН на 29.10.2015 г. Видно от приложената по делото справка
от администратора на системата е, че това е станало с електронния подпис на
подс. П. И., с пин кода за който е разполагала само тя. Въпреки упоритите опити
на подсъдимата да убеди съда в противното, доказателства за това, че някой друг
е разполагал с този пин код не бяха събрани.
Относно датата на инкриминираното
деяние съдът приема, че същото е извършено на отразената в документите дата
02.10.2015 г., поради липса на безспорни доказателства, че същото е извършено
на друга дата.
В
подкрепа на така установената фактическа обстановка са и приобщените писмени доказателства – сигнал от
Венцислава Любомирова Генова; доклад от Б.Б.; Заповед
№ РД-07-85/02.10.2015 г.; протокол № 1/02.10.2015 г.; протокол за дежурство при
провеждане на писмен изпит; констативен протокол № КМОД 11-286/14.05.2016 г.; дневник
на 8 клас; дневник на 9 клас; главна книга; регистрационна книга; заповедна
книга; свидетелство за основно образование серия F 15 № 014351; свидетелство за
основно образование серия Е 15 № 014350; личен картон на Ю.Н.Н.; личен картон на Н. .; протоколи за вземане на образци
за сравнително изследване; образци от печата на ОУ „Христо Ботев“; длъжностна
характеристика; споразумение № ЛС-08-199/08.03.2005 г.; удостоверение за
идентичност на лице с различни имена; акт за раждане; констативни протоколи;
справка за съдимост № 581/05.06.2018 г.; констативен протокол
№11-761/18.12.2015 г., в който са отразени констатациите от извършената
цялостна проверка в ОУ“Хр. Ботев“ с. Николаевка, обл. Варна, в това число и
касаещите процесното деяние.
С оглед на така
установените по делото факти и съобразявайки се с разпоредбите на чл. 301 от НПК съдът приема за установено от
правна страна че с действията си подс. П.А.И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. чл.
311 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, като на 02.10.2015 г. в с. Николаевка, обл.
Варна при условията на продължавано престъпление и в качеството си на
длъжностно лице – Директор на ОУ „Христо Ботев“ с. Николаевка в кръга на
службата си съставила официални документи – Свидетелство за основно образование
серия Е-15, № 014350 с рег. № 509-15 от 02.10.2015 г., издадено на лицето Н. .
и Свидетелство за основно образование серия Е-15, № 014351 с рег. № 509-16 от
02.10.2015 г., издадено на лицето Ю.Н.Н., в които
удостоверила неверни обстоятелства, а именно: че лицата са завършили основно
образование, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за
тези обстоятелства.
Престъпния
състав на чл.311 ал. 1 от НК визира невярно удостоверяване на факти и изявления
в официален удостоверителен документ. Престъплението е формално, тъй като
реализирането на наказателната отговорност не е обвързана от обективна страна с
настъпването на определени обществено - опасни последици.
За съставомерността на деянието от обективна
страна трябва да се установяват задължително следните три обстоятелства - че
субектът на престъплението е длъжностно лице, че като такъв е съставил
официален документ и, че в този документ са отразени неверни обстоятелства. Няма
спор по отношение на факта, че подсъдимата към момента на деянието е притежавала
качеството „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93 ал. 1 буква „б” от НК, защото
към периода
на осъществяване на процесните деяния е заемала длъжността „директор“ на ОУ“Хр. Ботев“ с. Николаевка, обл. Варна. В посоченото качество тя е съставила два официални
документа, в които е удостоверила неверни обстоятелства, а именно -
Свидетелство за основно образование серия Е-15, № 014350 с рег. № 509-15 от
02.10.2015 г., издадено на лицето Н. . и Свидетелство за основно образование
серия Е-15, № 014351 с рег. № 509-16 от 02.10.2015 г., издадено на лицето Ю.Н.Н..
Като
издадени от длъжностно лице в кръга на служебните му правомощия по установения
ред и форма, всеки един от процесните документи съответства на обективния
признак „официален документ“ по смисъла на чл. 93 т.5 от НК.
Квалификацията
на деянието като извършено при условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26 ал.1 от НК се обуславя от обстоятелството, че подс. И. е
извършила две деяния, които осъществяват по отделно състава на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Съдът счита, че за процесното престъпление не може
да бъде приложен предвидения в специалната част привилегирован състав за
“маловажен случай” по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК. Хипотезата на посочената
обща разпоредба е приложима при липса или незначителност на съставомерни
вредоносни последици или с оглед на други, смекчаващи отговорността
обстоятелства. Престъплението по чл. 311 ал. 1 от
НК е резултатно и не
включва настъпване на съставомерни вредоносни последици. То е довършено
със съставянето на самия документ и е без значение дали той е използван
впоследствие или не. Освен това в случая са съставени не един, а два официални
документа с невярно съдържание от лице на ръководна позиция. Наред с това,
макар и неосъждана по смисъла на закона,
само няколко месеца преди осъществяването му подс. И. е била призната за
виновна с влязъл в сила съдебен акт в извършването на друго престъпление от общ
характер – такова по чл. 172 ал. 2 от НК. При наличието на съвкупност от две деяния с целенасочено,
предумишлено осъществяване и преследвана цел е налице съществено утежняване на
престъпната деятелност от страна на подсъдимата, при което преценка за
малозначителност на нейната деятелност не може да се формира.
От
субективна страна престъплението е осъществено при форма на вината пряк умисъл,
като подсъдимата е съзнавала несъмнено факта, че съставя свидетелства за
завършено основно образование, в който нанася недостоверни оценки за успеха на
свид. Ю. Н. и Н. И. по предмета „математика“. Тук прекият умисъл е обусловен и
от специална цел на извършителя – да бъдат използвани инкриминираните документи
за удостоверяване на невярното обстоятелство, че двамата ученика са преминали
успешно в девети клас, за да се сформира нова паралелка. Доказателство за
наличие на изтъкнатата специална цел е самия факт на последващо записване на
двамата свидетели в девети клас на въпросната паралелка – паралелка „Работник в производството на кулинарни изделия в
заведенията за хранене и развлечения“.
Причините
за извършването на престъплението съдът отдава на несъобразяване от страна на
подсъдимата с установения в страната правов ред.
По наказанието:
Законово определения
размер на наказанието „лишаване от свобода” за престъпление по чл. 311 ал.1 от НК е до пет години, като
съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37 ал.1 т.6 от НК.
При определяне на вида и
размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК, изхождайки от
степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, с целите на наказанието, залегнали в чл. 36 от НК, както и всички други обстоятелства, свързани със
съставянето на неистинските документи, техния брой, значимостта на засегнатите
права и обществени отношения, свързани със сигурността на документооборота и
гражданския оборот, с авторитета на фигурата Директор на училище и професията
учител.
Степента на обществена опасност
на деянието съдът определи като висока,
като взе предвид, че негов предмет
са два официални удостоверителни документи
за завършена степен на образование и чрез
същото се засяга
сериозно не само доверието в удостоверителната стойност на официалните
документи, но и законоворегламентираните обществени отношения в сферата на
образованието; отговорното служебно положение на неговия автор /директор на
училище/; факта, че документите с невярно съдържание са
били използвани за постигане на преследваната цел – преминаване в по – горен
клас на ученици с годишна оценка по математика „слаб 2“.
Същевременно, като средно висока съдът прецени
и степента на обществена опасност
на подс. П. И., която има
регистрирано предходно административно наказание, наложено по реда
на чл. 78А от НК за престъпление свързано с неизпълнение на влязъл в сила
съдебен акт. Това говори, че подсъдимата не за първи път не се съобразява с
установения в страната правов ред и закони, което е недопустимо за човек с
нейната професия, призван да възпитава у подрастващите точно обратното. Това
обстоятелство съдът отчете като отегчаващо наказателната й отговорност.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете изминалия значителен период
от време от извършване на престъплението до постановяване на присъдата.
Съобразно чл.
54 ал. 1 от НК, при констатирания превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът определи за подс.
И. предвиденото в специалната част наказание „Лишаване от свобода“ за
срок между минималния и средния установен,
в посока към минималния – една
година. При наличието
на обективните предпоставки по чл.
66 ал.1 от НК,
съдът намира, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко на поправителен
ефект за извършителя, не е наложително то да бъде търпяно
ефективно и изпълнението следва да бъде
отложено с минималния изпитателен срок – три години. Доколкото специалната разпоредба на
чл. 311 ал.1 от НК предвижда като възможност, наред с по - тежото наказание
„лишаване от свобода“ да бъде наложено и наказанието „Лишаване от право да се
заема определена държавна или общинска длъжност“,
предвид факта, че при осъществяване на деянието подс. И. е заемала длъжност
“директор” на учебно заведение, съдът намира, че спрямо същата са налице
основания за налагане и на това допълнително предвидено наказание, доколкото
осъщественото престъпление е драстично
несъвместимо с тези именно възложени управленски правомощия за гарантиране
интересите на гражданите и обществото, както и с професията учител. По тези съображения съдът определи
за подсъдимата допълнително предвиденото наказание „Лишаване от право да
заема ръководна
държавна
длъжност“ за срок от три години. Съдът намери, че
следва да се наложи и това наказание и то именно за този срок предвид
посочените по - горе отегчаващи отговорността обстоятелства и липсата на
смекчаващи такива, извън изминалия период от време.
Тези наказания съдът
намира за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението. Според съда така
определените наказания са необходими за да изиграят своя поправителен и
превъзпитателен ефект. Не на последно място при определяне на вида и размера на
наказанието съдът съобрази и целта на генералната превенция, а именно да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на
обществото. Постановената присъда е ясен сигнал, че извършването на подобни престъпления
ще бъде наказвано с цялата строгост на закона.
Предвид признаването на
подсъдимата за виновна направените по делото разноски, на основание чл. 189 ал. 3
от НПК съдът и ги възложи.
По гореизложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: