Р Е Ш Е
Н И Е
№ / год.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ДВАДЕСЕТИ
ДЕКЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС
СЛАВОВ
при
секретаря Атанаска И. като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр.
дело № 1424 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.92 ЗЗД.
Предявения иск е от от адвокат Е.И.Т.,
с ЕГН:**********,***, със съдебен адрес:***, офис 3, в качеството й на процесуален представител по
реда на чл.32 от ГПК на В.С.В., с ЕГН: **********,***, ПРОТИВ Г.Й.Г., с ЕГН:**********
и с адрес: *** иск с правно основание чл.92 от ЗЗД и цена на иска
22 027,16 USD.
В първото по делото съдебно заседание
ищеца е изменил иска по реда на чл.214 от ГПК.
В исковата си молба ищеца твърди, че
на 31.07.2014 год. е сключил с ответника Договор за заем, по силата на който
той, като заемодател му е предоставил в заем сума в размер на 72 352 USD
/седемдесет и две хиляди триста петдесет и два щатски долара/, със срок на
договора една година и с падеж за връщане 31.07.2015 год.
В т. 4.1. и т. 5.1. страните са договорили, че
с подписването на договора ответника декларира получаването на заемната сума, а
самия договор служи, като разписка за това, а съгласно чл. 3.1 ответника е поел
задължението да заплати възнаградителна лихва по договора, в размер на 1 %
/един процент/ месечно изчислен върху заемната сума.
На падежната дата обаче, сумата
описаната по-горе не е била върната, нито пък е била заплатена уговорената
възнаградителна лихва. И до този момент, ответникът не е изпълнил задължението
си по договора.
Ищеца в качеството си на кредитор,
упражнил правата си по издадения в негова полза запис на заповед и е подал,
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.
Въз основа на подаденото заявление е
образувано ЧГД № 11 616 от 2018 год. по описа на Районен съд гр. Варна, и е
издадена Заповед № 5794 от 31.07.2018 год. за изпълнение на паричното
задължение. Ответника е възразил по реда
на чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу издадената заповед, а ищеца е предявил иск за
установяване съществуване на вземането, по смисъла на чл. 422, ал. 1 и чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
Искът на ищеца е бил уважен, с Решение
№ 463 от 28.05.2019 год. по търг. дело № 1741/2018 год. по описа на Окръжен съд
- гр. Варна, TO, IV-ти състав.
От събраните по търг. дело №
1741/2018год. доказателства, безспорно е установена автентичността на договора
и са приети за доказани изявленията на страните, направени в него, а именно: че
е постигнато съгласие между страните да се обвържат в каузално правоотношение
при условията, описани в договора за паричен заем от 31.07.2014 год., както и
че заемната сума е била предадена на заемателя, декларирано от същия в т. 4.1
от договора.
Наличието на валидно главно задължение
по договора за заем е предпоставка за възникване и на акцесорните задължения,
свързани с него. Такова задължение се явява и уговорената между страните в
точка 5.6. от Договора, неустойка при забава на заемателя за връщането на
заемната сума, в който случай дължи неустойка в размер на 0,2% върху заемната
сума за всеки просрочен ден.
В заповедното производство ищеца не е претендирал
неустойки за неизпълнение и забава, което според неговите твърдения обуславя
интереса му от предявяването на настоящия иск за заплащане на дължимата
неустойка, предвидена в договора за заем.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В настоящия случай, се касае
за конкретно договорена мораторна неустойка, обезпечаваща изпълнението на
задължението на заемодателя да върне в срок получения от него заем и
обезщетяващо за заемодателя, като изправна страна по договора. Т.е. ответникът,
като неизправната страна по договорното задължение следва да понесе
отговорността си за неустойка, в следвие на виновно си неизпълнение.
Уговорената неустоечна клауза за забава е в размер на
0,2% върху заемната сума или 72 352 х 0.2% = 144,70 USD на ден и към
29.07.2019г. - датата на предявяване на настоящата искова молба, размерът на
дължимата неустойка, изчислена съобразно т.5.6 (предл. второ) от Договора е в
размер на 158 446 USD, изчислена за три години или 1095дни - забава.
С настоящата молба ищеца предявява частичен иск, с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 22 027,16
USD /двадесет и две хиляди двадесет и седем долара и шестнадесет цента/,
представляваща част от общо дължимия размер на неустойката от 158 446 USD, за
горепосочения период от три години.
В съдебно заседание е направил изменение на иска по реда
на чл.214 от ГПК, като е зявил следния петитум:
ОСЪДИ ответника Г.Й.Г. с ЕГН: ********** да заплати на
ищеца В.С.В. с ЕГН: ********* сумата от 22 027,16 USD/двадесет и две
хиляди двадесет и седем долара и шестнадесет цента/, представляваща част от договорна
неустойка за забава, на основание чл. 5.6. от Договора за заем сключен на
31.07.2014 год., дължима в размер на 0,2% на ден върху заетата сума от
72 352 щатски долара, за периода от 29.07.2016г. до 27.07.2018 год., която
неустойка е в общ размер на 105 486,30 USD щатски долара.
В УСЛОВИЯТА НА
ЕВЕНТУАЛНОСТ, ако намерите искът, ако съдът отхвърли искът с правно основание
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
ОСЪДИ ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 14 651.25
USD щатски долара, като обезщетение за забава за неизпълнение на паричното си
задължение, в размер на законната лихва върху заетата сума от 72 352
щатски долара, за периода от 29.07.2016 год. до 27.07.2018 год.
В съдебно заседание ищеца редовоно призован не се явава,
но представлява от процесуален представител по пълномощие, който пъддържа иска.
Претендира разноски, като е представила списък с разноски за сумата
1 545,53 лева., вкоято се твръди, че е включено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника,
Г.Й.Г., действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Н.Б. -
ВАК и съдебен адрес:***.
Ответника не оспорва обстоятелството, че е проведено
заповедно производство по по ч.гр.д. № 11616/2018 г. по описа на ВРС, по което
е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение, срещу която длъжникът е
подал възражение по чл. 414 ГПК в срок.
Не оспорва обстоятелството че между страните е влязло в
сила Решение № 463/28.05.2019г. по т.д. №1741/2018 год. по описа на ВОС, с
което е уважен предявеният положителен установителен иск, за признаване на
установено между страните, че Г.Й.Г. дължи на В. С. В. сумата от 81 035 щатски
долара, въз основа на издаден от него Запис на заповед от 31.07.2014 год. ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 27.07.2018 год.
Ответника оспорва предявеният иск, като неоснователен
както по основание така и по размер.
Твръди , че неустоечната клауза уговорена в т. 5.6 от
Договор за паричен заем от 31.07.2014г. е нищожна. Съгласно клаузата на чл. 5.6
от Договор за паричен заем от 31.07.2014г.( страните са договорили че при
неплащане на минимум 45 360 щ.д. от заемната сума до 31.07.2015 год. заемателя
се задължава да заплати неустойка в размер на 27 000 щ.д. Страните са
договорили, че дължимостта на неустойка в размер на 27 000 щатски долара не
изключва дължимост на неустойка в размер на 0.2% от заемната сума за всеки
просрочен ден. Ответника твръди, че в договора са уговорени различни видове
неустойка и те могат да се кумулират само ако се отнасят до форми на
неизпълнение, които не се поглъщат. Поради тази причина не може да се търси
неустойка за забава, ако е настъпило пълно неизпълнение, за което също е
предвидена неустойка.
В случая при забава от страна на ответника за плащане на
сумата от 45 360 щ.д. последния ще дължи неустойка от 27000 щ.д. и за същата
забава след 31.07.2015 год. заемателят ще дължи неустойка от 0.2% дневно.
Подобно кумулиране на договорената неустойка за един и същ вид неизпълнение, а
именно забава в плащането е недопустимо, поради което клаузите на текстовете на
чл.5.6 са нищожни.
Ответника твръди, че неустоечната клауза уговорена в
т.5.6 от Договор за паричен заем от 31.07.2014 г. е нищожна поради противоречие
с добрите нрави - чл.26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 92, ал.1 ЗЗД,
съгласно която неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват,
законодателят е уредил две от функциите на неустойката- обезпечителна и
обезщетителна.
Не съществува спор в съдебната практика и правна
доктрина, че като форма на договорна отговорност неустойката има и санкционна
функция, която макар и неуредена изрично от закона е допустима, предвид
договорната свобода по чл.9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни граници.
Тази наказателна функция несъмнено намира приложение
тогава, когато размерът на същата е по-голям от размера на претърпените вреди,
но и в тази хипотеза уговорената неустойка следва да е в съответствие с
императивните норми на закона и на добрите нрави.
Последните не допускат и използването на договорната
неустойка, като средство за несправедливо обогатяване на кредитора и един от
корективите на последното е предвидената от законодателя в чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД възможност за прогласяването и за нищожна.
Преценката за нищожност се извършва към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение па
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
Ответника твръди, че предвид конкретния случая
неустойката в размер от 0.2 % или по 144.70% на ден е значително над обичайния
предвидим размер на вредите, които кредиторът на парично вземане би претърпял.
В годишен порядък обезщетението достига 73%, при лихвени
равнища на основния лихвен процент на БНБ към момента на договаряне под 1%.
Заедно с Договорът за заем е подписан и запис на заповед,
с което издателя обезпечава същото задължение в размер на 81 035 щатски долара
(главница в размер на 72 352 щатски долара и месечна лихва от 1 % за една
година в общ размер от 8 682,24 щатски долара /12x723,52/), които представляват
обичайните вреди от неизпълнение.
Ответника твръди, че уговарянето на такъв висок размер
несъмнено сочи, че заемодателят е предложил на заемателя клауза, целяща
покриване не само на вредите, които могат да бъдат понесени, но и на значителна
горница, чието плащане не може да се обоснове само с целта да се стимулира
длъжника да изпълни навреме, а цели генериране на допълнително плащане, което
кредиторът би получил само за да санкционира длъжника за неизпълнението.
В условията на евентуалност ответника прави възражение за
прекомерност, като отправя искане по изложените в предходната точка
съображения, претендираната неустойка да бъде намалена, като в тази връзка да
бъдат съобразени действително претърпените вреди.
В условията на евентуалност ответника твърди, че
претенцията за неустойка е неоснователна по причина, че кредиторът е упражнил
правото си на избор претендирайки обезщетение за забава върху вземането си по
реда на чл.86 от ЗЗД.
Ищецът сам посочва решение № 463/28.05.2019г. постановено
по т.д. №1741/2018г. от Окръжен съд гр. Варна, влязло в законна сила.
По правилата на чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е недопустимо
кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законна лихва за същото
неизпълнение.
В отговора се твръди, че сключения Договор за паричен
заем от 31.07.2014 г., който е обезпечен с процесния запис на заповед, е
нищожен поради липса на съгласие, защото не е подписан от ответника.
По изложените съображения ответника твръди, че
предявеният евентуален иск на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 22
027.16 щатски долара, като обезщетение забава неизпълнение на парично
задължение в размер на законната лихва върху заетата сума от 72 352 щатски
долара, за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г. е частично недопустим,
доколкото с Решение № 463/28.05.2019г. по т.д. №1741/2018г. B0C вече се е
произнесъл по дължимостта на законната лихва. В евентуалност моля същия да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В отговора ответника е направил и възражение за изтекла
погасителна давност на вземането за неустойка на основание чл.111, б. „в"
от ЗЗД
Ответника моли съда да отхвърли предявеният иск от В.С.В.
иск с правно основание чл.92 от ЗЗД и искът правно осоноваине чл.86 от ЗЗД.
В съдебно заседание ответника редовно призован не се
явява представлява се отпроцесуален представител по пълномощие, който поддържа
депозирания отговор и моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски представя
списък с разноските по чл.80 от ГПК
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК,
приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 31.07.2014 год. страните по делото
са сключили договор за паричен заем, по силата на който ищеца е представяли на
ответника сумата от 72 352 американски долара.
Срокът на договора е ответника като
заемаел е поел задължението да върне заетата сума в срок до 31.07.2015
год.Ищецат е уговори в слоя полза възнажграждение в размер на 1% от заетата
сума.
В Раздел пети от договора права и
задължения на заемателя страните са уговили, че ЗАЕМАТЕЛЯ има право да получи
ЗАЕМНАТА СУМА в определения размер, по реда и съгласно условията на настоящия
договор, като подписването на договора от страна на ЗАЕМАТЕЛЯ служи като
разписка за получаването на посочената в т. 1.1 ЗАЕМНА СУМА.
Съгласно клаузата на чл. 5.4 за обезпечение на паричното задължение по
настоящия договор, и удостоверяване за получаването на заемната сума, в деня на
получаване на посочената в т. 1.1 ответника като
заемател и издал Запис на заповед в полза на ищеца като заемодател
Съгласно чл.5.6 от договора при не
плащане на минимум 45 360 USD (
четирсет и пет хиляди триста и шейсет американски долара ) от ЗАЕМНАТА СУМА до
31.07.2015 год., ответника като заемател се задължава да заплати неустойка в
размер на 27 000 USD (
двадесет и седем хиляди американски долара), която не изключва предвидената в
т.5.6. неустойка за забава.
Страните за уговорили
неустойка, при забава на ответника - ЗАЕМАТЕЛ при връщането на ЗАЕМНАТА СУМА и
при изплащане на дължимото възнаграждение той дължи неустойка в размер на 0.2%
от ЗАЕМНАТА СУМА за всеки просрочен ден.
С Решение № 463/28.05.2019
год. по т.д. № 1741/2018 год. по описа на ВОС, съдът е приел за установено, в
отношениета между страните по договора, че ответника дължи на, сумата 81 035
щ.д. (осемдесет и една хиляди тридесет и пет щатски долара), представляваща
дължима главница по запис на заповед, издаден на 31.07.2014 год., с падеж на
31.07.2015 год., както и законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението - 27.07.2018 год. до изплащане на вземането, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д.
№ 11616/2018 г., по описа на ВРС. Решението е влязло в законна сила та 30.07.2019
год.
В производството по
това дела ответника е въвел възражение, че не е подписвал договора за заем. По делото е
назначена съдебно-почеркова експертиза, от чието заключение, се установява, че
подписа положен в долния десен ъгъл в графа „Заемател" и долу вдясно на
първа страница в Договор за паричен заем от 31.07.2014 год., са изпълнени от ответника.
С влизането на решението в
сила и на основание чл.299 от ГПК е налице преклудиращо действие на силата на
пресъдено нещо на установен факт по едно дело между същите страни и този факти
по друго дело. Поради настъпилата преклузия е недопустимо да се заявяват
повторно в отделно исково производство тава възражение. Определение № 488 от
12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2237/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.П.
По делото е представена справка за
законната лихва върху сумата от 127 761 лева за периода от 29.07.2016 год.
до 27.07.2018 год.
Исковата молба за неустойката е
поистъпила в съда на 29.07.2019 год.
Тази фактическа обстановка съдът
установи изцяло от събраните по делото писмени доказателство, които кредитира.
Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото като обективно и компетентно и
при липса основания съдът да се съмнява в неговата компетентност.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявен е иск с правно основание чл.92
от ЗЗД и в условията на евентуалност иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
По иска с правно сонование чл.92 от ЗЗД.
Предявения иск е неоснователен.
По направеното възражение, че уговорката
за неустойка е нищожна, като противоречаща на закона и накърняваща добрите
нрави и възражение за изтекла давност съгласно чл. 111,
б."в" от ГПК
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение от
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като кредиторът
може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
Страните по делото са в облигационна
връзка по силата на сключен договор за заем ищеца е изправна стрвана по
договора, като е предоставил в заем на ответника за ползване сумата от
72 352 щатски долара. Падежът е настъпил на 31.07.2015 год., а съгласно
клаузата на чл.5.6 при забава, заемателя дължи неустойка в размер на 0.2 % на за всеки просрочен ден.
С влязлото в сила като решение е
прието за установено, по иск с правно основание чл.422 от ГПК, че ответникът не
е изплатил и дължи на ищеца сумата в размер на 81 055 щатски долара, от
които сумата 72 352 щатски долара, главница по договор за заем и 8 683 долара
възнаграждение, в размер на 1 % от дължимата сума. На уговорения падеж
31.07.2015 год., отевтника не е изпълнил задължението си. При тези
обстоятелства е налице неизпълнение на парично задължение, за което съгласно
чл. 5.6 от договора за паричен заем от 31.07.2014 год. е договорено плащане на
неустойка от заемателя на заемодателя в размер на 0.2 % от дължимата в размер
на 72 352 долара за всеки просрочен ден.
Договарянето на неустойката по чл. 5.6
от договора за заем от 31.07.2014 год. не се твърди и не се установява да
противоречи на конкретен закон или правна норма.
Съдът следва да прецени дали
договарянето на неустойката е нищожно поради накърняване на добрите нрави с
оглед нормата на чл. 26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД, включително с оглед и на извличане на противозаконна
печалба от ищеца.
За спазването на добрите нрави при иск
за присъждане на неустойка съдът следи и служебно (в тази насока - т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г., ОСТК, в която изрично е посочено,
че добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при
иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно).
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.1, предл.3
във вр. с ал.3 от ЗЗД
нищожни са отделни части (клаузи) от договорите, които накърняват добрите
нрави. Както е посочено в ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г.,
ОСТК, автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД и
съдържанието на договора не може да противоречи на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение и последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона.
В цитиранато тълкувателното решение се
приема, че един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава
всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
При преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, като следва да бъдат преценявани като критерии естеството (парични или
непарични) и размерът на задълженията, чието изпълнение се обезпечава с
неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено и с други правни
способи (поръчителство, залог, ипотека и др.), вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението
(съществено или за незначителна негова част), съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди,
както и други критерии при конкретната преценка на обстоятелствата по делото,
като се взимат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен
случай. В цитираното търковатерлно решение е дадено разрешение е указания, че
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
В настоящия случай при сключването на
договора за заем, страните са уговорили в чл. 5.6, задължение за заемателя за
плащане на мораторна (за забавено изпълнение) наустойка. Неустойката е
уговорена като обезщетенине за неизпълнение
на парично задължение по чл. 2.1 от договора, от страна на заемателя.
Размерът на неустойката е договорев в
размер на 0.2 % от дължимата сума за всеки просрочен ден без да е уговорен
кроен срок. Договорената неустойка е в размер на 105 486 щатски долара, при
главница в размер на 72 352 щатски долара т.е ответника дължи неустойкат в
размер на една главница и половина. Начислената неустойка е многократно
по-висока и от размера на обезщетението за забава равно на законната лихва,
дължима при условията на чл. 86, ал.1 от ЗЗД за неизпълнение на парично задължение.
В случая на разпоредбата на чл. 86 ЗЗД
съдът се позовава единствено като
критерий, за да обоснове извода си за нищожност на клаузата за неустойка поради
очевидна несъразмерност между уговорената неустойка и предвидимите при сключване
на договора вреди от несвоевременното плащане на заема. Ползването на
разпоредбата на чл. 86 ЗЗД като критерий при преценката дали неустойката
накърнява добрите нрави не противоречи на задължителната практика в Тълкувателно
решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 год.
Доказателства за вреди от
неизпълнението на ответника, по големи от обезщетението за забава, равно на законната
лихва за процесния период не са събрани по делото.
В Заповедното производство, което
ищеца е възбудил се претендира обезщетение за забава равно на законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 27.07.2018
год. до окончателното й изплащане.
Периода на начислената неустойка,
заявен в исковата молба е от 29.07.2016 до 26.07.2018 год., касаещ период от две
години без два дни или 729 дни по 144,70 щатски долара на ден общо в размер на
105 486,30 щатски долара за претендирания период.
При сключването на договора не е отчитено
съотношение между размера на така договорената неустойка и очакваните вреди от
неизпълнението на паричното задължения на заемателя съгласно договора поради
виновно негово поведение. Договорената неустойка не е съобразена с присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции.
С договарянето на такава неустойка се
цели неоправдано обременяване на заемателя и гарантиране от страна на заемодателя
на на доход по договорната нуестойка, в размер несъобразен с евентуалните вреди
на наемодателя от неизпълнението на паричните задължения на наемателя. Това е недопустимо
с оглед принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските
взаимоотношения, на изискването за предотвратяване на несправедливото
облагодетелстване и несъобразяване с изискването за еквивалентно съотношение на
престациите.
Настоящият съд намира, че така
установената към момента на сключване на договора неустойка е нищожна като
противоречаща на добрите нрави.
С оглед на на установената от съда
нищожност, то и предявеният от ищеца иск за осъждане на ищеца да заплати така
договорената неустойка е неоснователен.
По отношение на предявения в условията
на евентуалност иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Предявения иск се явява неоснователен
и недоказан.
С оглед на гореизложеното съдът дължи
хпроизнасяне по иска с правон осонвание чл.86 от ЗЗД.
Претендира се обезщетение за забава
равно на законата лихва върху главницата от 72 352 щатски долара, считано
от 29.07.2016 год. до 27.07.2018 год.
Обезщетението е забава е самостоятелен
иск, а в тежест на ищеца е да го докаже по
основание и размер при условията на пълно и главно доказване. Доказателства за
размер на иска не са представени и събрани.
Представено е по делото ениствено справка
за размер на законната лихвата върху сумата от 127 761 лева за периода от 29.07.2016
год. до 27.07.2018 год. Тази справка не установява размер на обезщетението за
забава.
Предявения акцесорен иск, може да бъде
уважен само ако се уважи главния иск, в което изразява и неговата акцесолност.
Като такъв той е подчинен изцяло на главния иск. В чуждестранна валута е
предявен и уважен основния иск.
Главния иск е уважен с Решение №
463/28.05.2019 год. по т.д. № 1741/2018 год. по описа на ВОС, за сумата от
72 352 щатски долара. Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г.,
ОСГТК, докладчик съдията З.П., след като страните в договора са уговори основното
си задължение в чуждестранна валута, то и акцесорния иск, като обезщетението за
забава следва да е уговорено и се присъди в чуждестранна валута.
В конкретния случая иска не е доказан
по размер, тъй като липсват категорични доказателства, относно неговия размер.
Представената справа за законната лихва е в лева и не може да послужи като
доказателства, че това е размера на обезщетението за забава в щатски долари.
Поради горвото, съдът следва да
отхвърли като неоснователен и недоказан, предявения иск.
По отношение на разноските по дело:
Предвид неоснователността на
предявения си, и с оглед направеното искане и на осн. чл.78 ал.1 ГПК, съдът
следва да присъди в тежест на ищеца да заплати на ответника направените
разноски в размер на 2 000 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от В.С.В.,
с ЕГН: **********,*** против Г.Й.Г., с ЕГН:********** и с адрес: *** иск с
право основани чл.92 от ЗЗД, за сумата от 22 027,16 USD щатски долара,
представляваща част от договорна неустойка за забава, на основание чл. 5.6. от
Договора за заем сключен на 31.07.2014 год., в размер на 0,2% на ден върху
заетата сума от 72 352 щатски долара, дължима за периода от 29.07.2016 год.
до 27.07.2018 год., която неустойка е в общ размер на 105 486,30 USD
щатски долара.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от В.С.В.,
с ЕГН: **********,*** против Г.Й.Г., с ЕГН:********** и с адрес: *** иск с
право основани чл.92 от ЗЗД, за сумата от 14 651.25 USD щатски долара, представляващи
обезщетение за забава за неизпълнение на паричнот задължение, в размер на
законната лихва върху сумата от 72 352 щатски долара, за периода от
29.07.2016 год. до 27.07.2018 год.
ОСЪЖДА В.С.В. ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Й.Г. направените
по настоящото производство разноски в размер на 2 000 лева, съгласно
представения списък.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен
срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез Окръжен съд
гр.Варна пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: