Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 104 06.07.2021 г.
Град
Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното
заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Сезгин Османов разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 98 по описа за 2021 год. и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр.с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
жалба на ТД на НАП Варна чрез юрисконсулт С. А., срещу
Решение № 59 от 10.03.2021 год., постановено по АНД № 18/2021 год. год. по
описа на Районен съд – Разград. С него съдът е отменил НП № 550320-F573226 от
09.12.2020 год. на Директор на Офис за обслужване – Разград при ТД на НАП -
Варна, с което на „ДЕКО – КОНСУЛТ” ЕООД
гр. Разград с ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция от 500 лв. на основание чл. 179, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл.
125, ал. 5 от същия закон. В жалбата се твърди, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че не е налице маловажен случай на административно нарушение
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба – ДЕКО – КОНСУЛТ”
ЕООД гр. Разград с ЕИК *********, не
изразява становище.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди съдебното
решение.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и
доказателствата по делото, и след като
извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна, че НП е издадено въз
основа на АУАН № F573226/01.10.2020г.,
съставен от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, офис Разград. В
акта и в НП е посочено, че при извършена проверка на 17.08.2020 г. в ТД на НАП -
Варна, офис Разград е установено, че «ДЕКО - КОНСУЛТ» ЕООД, като данъчно
задължено лице, съгласно чл.3 от ЗДДС, не е подало в ТД на НАП – Варна, офис
Разград справка - декларация по ЗДДС за данъчен период 01.07.2020 г. -
31.07.2020 г. в законоустановения срок до 14.08.2020 г. На лицето била изпратена
покана от 17.08.2020 г. за подаване на справка – декларация и съставяне на АУАН
за неспазен срок. Справката – декларация била подадена на 27.08.2020 г.
Посочено било, че е налице закъснение от 13 дни и че нарушението е първо. По
делото като свидетел съдът е разпитал актосъставителката. Тя посочила, че след
приключване на срока за подаване на декларации извършили проверка и установили
кои задължени лица не са подали справки в срока. На ДЗЛ била отправена покана да подаде
декларация и такава била подадена. От страна на задълженото лице обяснили, че
опитали да подадат декларация по електронен път и мислели, че това е сторено,
но в базата на НАП нямало постъпила такава декларация.
При така приетата фактическа обстановка районният съд
приел от правна страна, че извършването на нарушението е безспорно доказано.
Санкционираното дружество, като задължено лице по ЗДДС е следвало да подаде
декларация за процесния данъчен период /01.07.2020 г. - 31.07.2020 г./ до
14.08.2020 г. Декларацията обаче е подадена тринадесетия ден след изтичане на
този срок. Така от формална страна е
осъществен съставът на административното нарушение по чл.179 от ЗДДС. Съдът
обаче приел, че разглежданият случай се явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН – самото закъснение е минимално и
съдът е приел, че действително причина за ненавременно подадената декларация се
явява явно неуспешната работа с електронната система, което не се оспорва и от
наказващия орган. Не било спорно, че начисленият данък е платен в законовия
срок, макар и декларацията да не е подадена успешно тогава. Било очевидно, че
краткото закъснение за подаване на справка - декларация, което е допуснато, не
води до някакви реални неблагоприятни
последици. ДЗЛ не е наказвано до сега за нарушения на данъчното
законодателство. Налице бил неволен
пропуск за подаване на декларация в срок, който пропуск бързо е поправен.
Разградският административен съд счита решението на
районният съд за правилно.
Въззивната инстанция правилно е приела, че ответникът
по касационната жалба е извършил описаното в НП нарушение. Доказателствата в
тази насока са безспорни Правилно е приел и
че с оглед на всички обстоятелства, при които нарушението е извършено,
то е маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28, б. „а”
от ЗАНН.
Възраженията на касационния жалбоподател, че не е
налице маловажен случай на административно нарушение, тъй като закъснението е 13
дни, а липсата на вредоносен резултат не следва да се има предвид, тъй като
нарушението е формално, са неоснователни. В случая изводът на районния съд за
приложението на чл. 28, б. „А” от ЗАНН не се основава само на срока на
закъснението, а се основава на множество други обстоятелства, при които е
извършено нарушението: липса на конкретни вредни последици; липсата на
предходни нарушения на данъчното законодателство от наказаното лице. Наред с
това следва да се има предвид, че поканата, в която изрично е посочено, че в 7-дневен
срок от получаването и ДЗЛ следва да подаде декларация, е връчена на ДЗЛ на 24.08.2020
год., а декларацията е подадена на 27.08.2020 год. Закъснението от 13 дни
очевидно не би се получило, ако поканата е била изпратена по електронен път или
пък беше изпратена незабавно след
изтичане на срока, а не на 18.08.2020 г. и пощенският оператор, на който
писмото е предадено на 18.08.2020 год. беше връчил същото на адресата по-бързо,
а не на шестия ден от получаване на пратката.
Вярно е, че процесното нарушение е формално и
настъпването на вреди не е негов съставомерен признак, както сочи касационният
жалбоподател, но не може да не се отчете
обстоятелството, че в случая за фиска не
е настъпила никаква вреда, нито пък би могла да възникне такава от
конкретното деяние, поради своевременното внасяне на данъка. Административно-наказващият
орган не е представил доказателства в противната насока.
Ето защо твърдението на касатора, че като е приложил
разпоредбата на чл. 28, б. „а” от ЗАНН районният съд е нарушил материалния
закон, е неоснователно и недоказано.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния
закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи
отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59 от 10.03.2021 год.,
постановено по АНД № 18/2021 год. год. по описа на Районен съд – Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/