№ 37417
гр. София, 04.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Частно гражданско
дело № 20251110109227 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 418, вр. чл. 417, т. 3 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „Частно
средно училище с немски език „Веда“ ООД, чрез адв. Д. М., срещу П. В. С. за сумата в
размер на 10072,52 лева, дължима по договор за спогодба от 02.08.2023 г. с нотариална
заверка на подписите, както и за сумата в размер на 53,39 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 01.02.2025 г. до 14.02.2025 г. Претендират се и
направените по делото разноски в размер на 201,45 лева за внесена държавна такса и 1000
лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със заявлението и приложените към него документи,
намира следното:
С подаденото заявление освен главницата, дължима по процесния договор за спогодба
с нотариална заверка на подписите, е претендирана и лихва за забава върху нея в размер на
законната лихва, считано от датата на падежа на задължението до датата на подаване на
заявлението в съда. Настоящият съдебен състав намира, че претенцията за мораторна лихва
е неоснователна и в тази част заявлението следва да бъде отхвърлено. В договора, сключен
между страните, не е уговорено, че при неплащане на задължението в определения срок
(най-късно до 01.02.2025 г.) длъжникът ще дължи лихва за забава в размер на законната
лихва. В този случай съгласно чл. 4 от договора училището имало право да обяви цялото
вземане за предсрочно изискуемо и да се снабди с изпълнителен лист на основание чл. 417
ГПК за остатъка от дължимата сума. Съгласно т. 4.а. от Тълкувателно решение № 3 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, по смисъла на чл. 417 ГПК може да се
издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението
за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да
е предвидено в документа (уговорена неустойка или лихва), а размерът да е определен в
самия документи или определяем по посочен в него начин (например процент). Такива
вземания се основават на посочените в чл. 417, т. 2 и т. 3 ГПК документи, тъй като не се
установяват въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание. Доколкото в
1
настоящия случай се претендира акцесорно вземане, което не е предвидено в подписания
между страните договор с нотариална заверка на подписите, то не може да се приеме, че
същото се основава на представения по делото документ по чл. 417, т. 3 ГПК.
С оглед изложеното и при съобразяване на задължителната съдебна практика,
настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в частта за мораторна лихва върху
главницата следва да бъде отхвърлено. За останалата част от претендираните суми
подаденото заявление е основателно и следва да бъде издадена заповед за незабавно
изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, подадено от „Частно средно училище с немски език „Веда“ ООД, чрез
адв. Д. М., срещу П. В. С., за сумата в размер на 53,39 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 01.02.2025 г. до 14.02.2025 г.
За останалата част от претендираните суми подаденото заявление е основателно и
следва да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба от
заявителя в едноседмичен срок от връчването му.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на заявителя да се изпрати препис от настоящото
разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2