Определение по дело №184/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 441
Дата: 21 февруари 2022 г. (в сила от 21 февруари 2022 г.)
Съдия: Екатерина Владимирова Мандалиева
Дело: 20225300500184
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 441
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова П.а

Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500184 по описа за 2022 година
Производството е по чл.423 от ГПК.
Постъпило е възражение с вх.№1516/20.01.2022г., подадено от Д. П. С., ЕГН-
********** от гр.П, ул.“Т , б, ет...., ап...., чрез процесуалния представител адв. Р.Г., със
съдебен адрес: гр.П., бул.“М.“ №.., партер срещу Заповед №10527/05.12.2014г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№
16814/2014г., по описа на Районен съд – Пловдив, седемнадесети гр.състав, издадена в полза
на кредитора „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД с ЕИК *********. Във възражението
длъжникът твърди, че е узнал за издадената заповед за изпълнение на 28.10.2021г., след
посещение на офис на „Юробанк България“ АД, по повод наложен му запор по изп.д.
№467/2016г. по описа на ЧСИ Йордан Ценков с рег.№784 при КЧСИ , с район на действие
Софийски градски съд. Твърди се, че длъжникът не е могъл да узнае своевременно за
връчването, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, а в
условията на евентуалност се твърди, че процесната заповед не е надлежно връчена, поради
което последният не е могъл да подаде своевременно възражение, по съображения подробно
изложени във възражението. Представя писмени доказателства относно влошеното си
здравословно състояние. Иска от съда служебно да извърши справка относно датите, на
които Д.С. и неговата майка С. С. са влизали и напускали територията на Р.България. Моли
се да бъде прието възражението по реда на чл.423 ал.1 т.3 ГПК и да се спре изпълнението
на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист, като делото се върне на ПРС за
разглеждане по реда на чл.423 ал.4 ГПК., а в условията на евентуалност да бъде прието
възражението по реда на чл.423 ал.1 т.1 ГПК и да се спре изпълнението на заповедта за
изпълнение и издадения изпълнителен лист, като делото се върне на ПРС за разглеждане по
1
реда на чл.423 ал.4 ГПК. Претендират се разноски.
Насрещната страна „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД с ЕИК *********,
чрез пълномощника юрисконсулт П.П., счита подаденото възражение за допустимо, но
неоснователно, като в тази връзка излага своите съображения. Моли да се отхвърли
възражението на длъжника, поради липса на доказателства за необходимите предпоставки,
обективирани в чл.423, ал.1, т.3 от ГПК, а в условията на евентуалност на т.1 на чл.423 ал.1
ГПК. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. Прави
възражение за прекомерност на разноските от страна на Д. П. С.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след преценка на доводите и съображенията
на страните, и приложеното ч.гр.д.№16814/2014г., по описа на Районен съд – Пловдив,
седемнадесети гр.състав, констатира следното:
Издадена е Заповед №10527/05.12.2014г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 16814/2014г., по описа на Районен съд – Пловдив,
седемнадесети гр.състав, в полза на кредитора „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД с
ЕИК ********* срещу длъжника Д. П. С., ЕГН- ********** , за следните суми: сумата от
6998.47лв главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2014г. до
изплащане на вземането, сумата от 4 778.40лв договорни лихви за периода от 01.11.2009г. до
31.10.2014г., сумата от 794лв – такса обслужване на кредита, както и сумата от 251.41лв –
съдебни разноски. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е
съобщена на длъжника при условията на чл.47, ал.1-5 ГПК, като е залепено уведомление с
указание за възможността длъжникът в двуседмичен срок да се яви в канцеларията на
Районен съд – Пловдив за получаване на съобщението за издадената заповед по чл.410 от
ГПК. Тъй като това не е сторено в рамките на посочения двуседмичен срок, след неговото
изтичане е започнал да тече двуседмичният срок по чл.414, ал.2 от ГПК, в който също не
подадено възражение, поради което заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден
изпълнителен лист на 27.02.2015. за заявените от кредитора суми.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК регламентира четири отделни хипотези,
при наличието на които, длъжникът може да направи възражение пред въззивния съд в
едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Предвиденият срок е
преклузивен и с изтичането му се погасява правото на длъжника да релевира доводи,
свързани с хипотезите, уредени в чл.423, ал.1 от ГПК и да сезира въззивният съд с
възражение по смисъла на сочения текст срещу издадената заповед за изпълнение.
В настоящото производство не са налице безспорни доказателства, относно
датата на узнаване на заповедта, поради което съдът приема за такава посочената от
длъжника 28.10.2021г., с оглед на което намира, че възражението по чл.423 от ГПК е
направено в преклузивния едномесечен срок.
По отношение на релевираното възражение, че са налице предпоставките на
чл.423, ал.1, т.3 от ГПК, а именно - длъжникът не е могъл да узнае своевременно за
2
връчването, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее:
Твърденията, че Д.С. е страдал от животозастрашаващи сърдечни проблеми в периода от
2011 до 2021г. и е бил в непрекъснато лечение в болнични заведения, за конкретния относим
към спора период 11.12.2014 до 27.02.2015г. съдът намира, че не са подкрепени с
доказателства. За релевантният период не са налице доказателства нито за извършвани
медицински прегледи на длъжника, нито са налице такива, удостоверяващи болничен
престои. Липсват и данни лицето да е напускало пределите на Р.България в процесния
период. В тази връзка с оглед направеното във възражението искане, следва да бъде
посочено, че съдът няма задължението служебно да събира доказателства, събирането на
доказателства във връзка със защитната теза на страната е в тежест на последната.
Изложеното обосновава извода, че не се установява да са налице предвидените от
законодателя непредвидеми обстоятелства, които да се попречили на длъжника да узнае
своевременно за връчването.
При условията на евентуалност, длъжникът основава възражението си и на
първата от предвидените в нормата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК хипотези, а именно, че
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.
Съобразно действащата редакция на чл.47, ал.1 от ГПК към момента на
връчването на процесната заповед по чл.410 от ГПК, когато ответникът не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което да е съгласно да получи
съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато
не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп
до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
Фингираното връчване се прилага и при връчване на заповед за изпълнение, като
то се обуславя от осъществяването на следните предпоставки: длъжникът да не може да
бъде намерен на посочения адрес; да не се намери лице от адреса, което е съгласно да
получи заповедта за изпълнение; да бъде залепено уведомление на вратата или на пощенката
кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около
нея, а когато има достъп до пощенската кутия уведомление следва да се пусне и в нея; в
уведомлението да се посочи къде са оставени книжата и че могат да бъдат получени в
двуседмичен срок от залепване на уведомлението; адресът, на който длъжникът е търсен и
където е залепено уведомление да е неговата адресна регистрация и длъжникът да не се яви
в границите на срока да получи книжата.
Съобщението за постановената заповед по чл.410 от ГПК е върнато в цялост с
отбелязване от връчителя, че Д.С. „ не живее на адреса, само майка му, която е в чужбина“.
Адресът е посетен на 11.12.2014г. и на 08.01.2015г. Предвид установяването, че адресатът
не живее на посетения адрес, който съвпада с този, отразен в направената по
първоинстанционния съд Справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. за постоянен и
настоящ адрес на длъжника, и няма лице, съгласно да получи
съобщението / констатирано е, че майката на С. е в чужбина/, заповедният
съд е разпоредил да се връчи заповедта по чл.410 от ГПК чрез залепване на съобщение.
3
Съобразно процесуалния ред на ГПК е залепено уведомлението на адреса на длъжника, в
което е указано за възможността да се получи съобщението от канцеларията на Районен съд
– Пловдив, като изрично връчителят е посочил, че това е сторено на входната врата на
входа и на пощенската кутия. В рамките на двуседмичният преклузивен срок длъжникът не
се е явил да получи съобщението.
Налице са предвидените в закона основания за извършване на залепване на
уведомление по чл.47 от ГПК, поради което от фингираното връчване на процесната заповед
за изпълнение следва, че същата е била надлежно връчена, а направеното възражение се
явява неоснователно..
С оглед неоснователността на възражението по чл.423 ал.1 т.3 и при условията на
евентуалност и на основание т.1 от ГПК, направеното искане за спиране изпълнението на
заповедта по чл.410 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във връзка с чл.78, ал.8
от ГПК, на насрещната страна „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД следва да бъдат
присъдени сторените в настоящото производство разноски в размер на 150.00 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение на основание чл.423 ал.1 т.3 ГПК с вх.№1516/20.01.2022г.,
подадено от Д. П. С., ЕГН- ********** от гр.П ул.“Т , бл, ет ап, чрез процесуалния
представител адв. Р.Г., със съдебен адрес: гр.П, бул.“М“ №... партер срещу Заповед
№10527/05.12.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена
по ч.гр.д.№ 16814/2014г., по описа на Районен съд – Пловдив, седемнадесети гр.състав,
издадена в полза на кредитора „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД с ЕИК *********.

НЕ ПРИЕМА депозирано в условията на евентуалност на основание чл.423 ал.1
т.1 ГПК възражение с вх.№1516/20.01.2022г., подадено от Д. П. С., ЕГН- ********** от
гр.П, ул.“Т , бл, ет ап, чрез процесуалния представител адв. Р.Г., със съдебен адрес: гр.П
бул.“М“ , партер срещу Заповед №10527/05.12.2014г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 16814/2014г., по описа на Районен съд –
Пловдив, седемнадесети гр.състав, издадена в полза на кредитора „Транскарт Файненшъл
Сървисис“ ЕАД с ЕИК *********.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране изпълнението на Заповед
№10527/05.12.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена
4
по ч.гр.д.№ 16814/2014г., по описа на Районен съд – Пловдив, седемнадесети гр.състав и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 27.02.2015г.

ОСЪЖДА Д. П. С, ЕГН- ********** от гр.П, ул.“Т , бл., ет ап. , да заплати на
„Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Оборище, ул.“Силистра“ №8 сумата от 150.00 лева /сто и
петдесет лева/, представляващи сторени в настоящото производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5