Решение по дело №132/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

С решение № 20 от 07.02.2024 год., постановено по АНД № 425/21г., ТРС, е отхвърлил молбата на Б. Г. И. от [населено място] за издаване на дубликат на изпълнителен лист №171/14.10.2021 г., издаден от ТРС, на основание решение № 226/02.08.2021г., постановено по АНД № 425 /21г.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба. В същата се прави оплакване, че решението на решаващия съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Отправя се искане да се постанови решение, с което да отмени решението на ТРС и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист.

Ответникът по касационната жалба - не взема становище.

Представителят на Представителят на Окръжна прокуратура-Търговище дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена.

Настоящият състав, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си съдът е отхвърлил молбата на Б. Г. И. от [населено място] за издаване на дубликат на изпълнителен лист №171/14.10.2021 г., издаден от ТРС, на основание решение № 226/02.08.2021г., постановено по АНД № 425 /21г. За да постанови този резултат съдът е приел, че разпоредбата на чл.409 от ГПК поставя условие за издаване на дубликат на изпълнителен лист изгубването или унищожаването на изпълнителния лист. Посочено е, че в тежест на молителят е да представи доказателства в тази насока, като за уважаване на молбата не е достатъчно само твърдението, че изпълнителният лист липсва. Изложени са мотиви, че липсват представени от молителя доказателства в тази насока и не се установява по безспорен и категоричен начин факта на изгубване на издадения оригинал, поради което молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Решението на ТРС е неправилно- необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

От данните по делото е видно, че е издаден изпълнителен лист №171/14.10.2021 г. от ТРС, на основание решение № 226/02.08.2021г., постановено по АНД № 425 /21г. за следващи се разноски по делото в размер на 450 лв.

Изпълнителният лист е получен лично.

Изложените факти са правилно установени от съдът, който е оставил молбата без уважение, приемайки, че не е доказан факта на действителното изгубване на ИЛ.

Този извод на решаващия състав на ТРС е необоснован и незаконосъобразен.

Производството по издаване на дубликат от изпълнителен лист е регламентирано в чл.409 от ГПК. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че за да бъде уважена молбата за издаване на дубликат, следва да са налице две кумулативни условия : 1. издаденият изпълнителен лист да е изгубен или унищожен, т.е. същият не се намира в държане на молителя и 2. молителят да разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалния изпълнителен лист. В случая спорът се свежда до това дали е налице първото кумулативно условие – дали издаденият първоначален изпълнителен лист е загубен. В подкрепа на твърденията си молителят представя писмено доказателство, допустимо за настоящата инстанция, а именно: оригинал на писмо с рег. № 52-00-55-3343/11 от 22.02.2024 г. на ИА „Автомобилна администрация“. от където е видно, че не е имало плащане.

Съдът е приел, че липсват доказателства които да са достатъчни за да бъде прието, че издаденият изпълнителен лист е изгубен. Този негов извод не се споделя от настоящата инстанция. Изгубването на изпълнителния лист е отрицателен факт, т.е. той няма свое самостоятелно битие и за неговото настъпване се съди от други факти и обстоятелства. Молителят по чл.409 ГПК черпи права от твърдението, че ИЛ е изгубен или унищожен, а това твърдение е отрицателно- то съдържа както признание, че ИЛ е получен от него, така и че към момента на подаване на молбата този документ физически не съществува или не се намира в държане на молителя, който поради това не е в състояние да упражни правата си по него в предвидените процесуални срокове. Доказването на отрицателен факт става чрез ангажиране на доказателства за положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение у съда за проявлението на отрицателния.

В конкретния случай това е писменото доказателство представено пред настоящата инстанция. Въз основа на това, следват изводи, че по ИЛ който е бил издаден, не е образувано изп.дело и не са предприемани действия за принудително събиране на сумата по него, което е достатъчно основание да се приеме, че същият е изгубен.

В реда на гореизложеното следва да се посочи, че от страна на ответника не са представени никакви доказателства за погасяване на дълга по изпълнителния лист, което съгласно чл.409, ал.3 ГПК е единственото препятствие да се издаде дубликат на изгубения ИЛ.

Съдебната практика приема, че когато е установено, че изпълнителния лист е издаден и получен от правоимащия и в продължителен период от време не е образувано изпълнително производство, нито вземането е прехвърлено или погасено, това е достатъчно да се приемат твърденията на молителя, че изпълнителния лист е изгубен. В този смисъл е Решение № 134 от 17.03.2011г. на ВКС по гр.д. № 1713/2010г., постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Въз основа на всичко гореизложено, настоящият състав на касационната инстанция намира, че са изпълнени условията на чл.409 от ГПК за издаване на дубликат на изгубения ИЛ, тъй като е доказано както изгубването на оригинала, така и дължимостта на сумата по него от страна на длъжника.

Като е приел друго и е отхвърлил молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист, ТРС е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и при условията на чл.222, ал.1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което молбата бъде уважена.

Водим от горното и на осн.чл.222,ал.1 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20 от 07.02.2024 год., постановено по АНД № 425/21г., ТРС, , като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на Б. Г. И. от [населено място] дубликат на изпълнителен лист №171/14.10.2021 г., издаден от ТРС, на основание решение № 226/02.08.2021г., постановено по АНД № 425 /21г. ,като се направи надлежна бележка върху акта по реда на чл.406,ал.3 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.