Р Е Ш Е Н И Е
№
........................./...................................2015 год,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ състав в открито съдебно заседание,
проведено на 13.10.2015 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
участието на секретаря Е.И. ,
като разгледа докладваното от съдия Светлана
Цанкова,
в.
гр. дело № 1120/2015г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба, депозирана от С.О.Б.,
ЕГН **********,*** против решение 721/13.02.2015 год постановено по гр.д. 4533/2014 год по описа на ВРС, с което се ОТХВЪРЛЯТ
предявените от С.О.Б., ЕГН **********,
срещу „Основно училище Христо Ботев” – с. Николаевка, общ. Суворово,
Булстат *********, представлявано от директора на П.А.И. и П.А.И.,*** искове с
правно основание чл.226, ал.1, т.1 и чл.226, ал.2 от КТ да бъдат осъдени
ответниците да заплатят при условията на солидарност сумата от 2371.96лева/две хиляди триста седемдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща имуществени вреди, изразяващи се в неплатено обезщетение за
ползван отпуск поради бременност и раждане по чл.163 от КТ за периода
13.12.2013г. до 07.04.2014г. и сумата от 6000лв./шест хиляди
лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени стрес и тревоги, всичките вреди причинени в следствие на неиздаване
на заповед за ползване на отпуск за бременност и раждане по чл.163 от КТ или
заповед за възлагане на работа, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.04.2014г. до окончателното й изплащане и се ОСЪЖДА С.О.Б., ЕГН ********** да заплати на „Основно училище Христо Ботев”
– с. Николаевка, общ. Суворово, Булстат *********, представлявано от директора
на П.А.И. сумата от 700.00лв. /седемстотин лева/, представляваща платено
адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Твърди се в жалбата,че постановеното решение е
незаконосъобразно,по изложени в жалбата доводи,като се моли неговата отмяна и
се претендира постановяване на друго,с което да се уважат предявените исокве.
Въззиваемата страна не е представила
писмен отговор.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите
реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Във връзка с нейната
основателност, съдът съобрази следното:
В изпълнение на задълженията, вменени му с
разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд
счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по
чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд:
Настоящото производство
е въззивно, поради което съдът следва да направи свои
фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички
събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
Варненският окръжен съд приема за установено следното:
Производството
е образувано по предявени от С.О.Б. срещу Основно
училище „Христо Ботев” - с. Николаевка,
общ. Суворово и П.А.И. искове с правно основание чл.226, ал.1, т.1 и чл.226,
ал.2 от КТ да бъдат осъдени ответниците да заплатят при условията на
солидарност сумата от 2371.96лева,
представляваща имуществени вреди, изразяващи се в неплатено обезщетение за
ползван отпуск поради бременност и раждане по чл.163 от КТ за периода
13.12.2013г. до 07.04.2014г. и сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени стрес и тревоги,
всичките вреди причинени вследствие на неиздаване на заповед за ползване на
отпуск за бременност и раждане по чл.163 от КТ или заповед за възлагане на
работа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2014г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба ищцата
твърди, че с ответника са в трудово правоотношение по силата на трудов договор,
като ищцата изпълнявала работата на длъжност „учител начален етап на основно
образование”. Със заповед №РД-08.37-13/29.05.2013г. е прекратен трудовия
договор, считано от 11.07.2013г. С решение, постановено по гр. дело №11414/2013г.
е отменено уволнението като незаконно и ищцата е възстановена на работа.
На
13.12.2013г. ищцата уведомила работодателя, че ще се яви на работа.
На
05.09.2013г. ищцата родила дете, като при явяване на работа подала молба, да й
бъде разрешен отпуск за бременност и раждане считано то ***г.
Работодателят
и директора, втората ответница не издали заповед за разрешаване на отпуска,
като за тези бездействия била уведомена „Инспекцията по труда”, която дала
задължителни предписания за издаване на такъв акт.
Тъй
като работодателят и длъжностното лице не издали поисканата заповед, ищцата не
получила обезщетение за ползване на отпуск за бременност и раждане за периода ***г.
до 07.04.2014г. в размер на 1200лв. В следствие на неиздаването на документите
ищцата преживяла стрес и нервно напрежение, тъй като била лишена от средства за
посрещане на своите и нуждите на детето.
По изложените съображения
ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да заплати процесните суми като имуществени и неимуществени вреди.
По
делото е постъпил отговор от ответната страна „Основно училище Христо Ботев” – с. Николаевка чрез процесуалния и представител в срока
по чл.131 от ГПК.
Оспорва предявените
искове по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че страните са
били в трудовото правоотношение, което е било прекратено. С решение
№4514/21.10.2013г. уволнението е било признато за незаконно и ищцата е била
възстановена на работа.
С писмо от
04.12.201Зг. ищцата е уведомила работодателя, че е възстановена на работа и тъй
като на 05.09.201Зг. е родила дете желае да й бъде разрешен отпуск за
бременност и раждане, считано от 15.12.201 Зг.
В това уведомление
ищцата не е отправила изрично изразено искане да бъде възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност, поради което
за работодателя не е възникнало задължение за възстановяването й. С покана изх.
№ 1164/15.12.201Зг. ответникът поканил да заеме длъжността сред
възстановяването. От получаването на поканата -18.12.201Зг. до настоящият
момент ищцата не се е явила в ОУ „Христо Ботев" с. Николаевка да заеме
длъжността.
Излага се, че при
възстановяването на работника или служителя на предишната работа, когато
уволнението е признато за незаконно от съда, той може да я заеме, ако в
двуседмичен срок от получаването на съобщението по чл. 345 от КТ се яви на
работа освен, ако този срок не бъде спазен по уважителни причини. Необходимо е
реалното явяване на работника или служителя на работа в предприятието за
ефективно изпълнение на задълженията по трудовия договор в преклузивния
двуседмичен срок от получаване на съобщението от съда. В този случай за
работодателя няма задължение да издава писмен акт или заповед за възстановяване
на работника или служителя на длъжността.
Ищцата не се е
явила да заеме длъжността, а само е поискала отпуск за бременност и раждане,
като работодателят не е задължен да издава и заповед за отпуск.
Ответникът сочи, че
изплащането на парични обезщетения по бременност, раждане и отглеждане на дете
на осигуреното лице се извършва от съответното поделение на Националния
осигурителен институт само въз основа на представен болничен лист или въз
основа на заявление-декларация, подадено от осигуреното лице по утвърден
образец - чл. 3 и чл. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. За получаването на
тези обезщетения не се изисква представяне на заповед на работодателя за
разрешаване на съответния вид отпуск за бременност, раждане или отглеждане на
дете. Издаването на заповед за ползването на този отпуск е вътрешно фирмен акт
на работодателя за оформяне на отсъствието на работника или служителя от
работа, но не е основание за изплащане на обезщетението според цитираните
разпоредби на Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване.
По изложените съображения моли съдът да
постанови решение, с което да отхвърли предявените.
По делото не е постъпил отговор от ответникът П.А.И.. В
съдебно заседание, редовно призована, оспорва предявените искове и моли съдът
да ги отхвърли.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
По
делото не е спорно, че страните
са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор №
РД-08-14/15.09.2010 год., като ищцата е била назначена на длъжност „учител в
подготвителен клас” за определен срок – 31.05.2011 год., като трудовото
правоотношение е прекратено с изтичане на срока. Последващо между страните е
сключен нов срочен трудов договор № РД-08-11/26.09.2011 год. за длъжността
„младши учител в начален етап”, прекратен с изтичане на уговорения срок – до
края на учебните занятия – 31.05.2011 год.
Със заповед
№РД-08.37-13/29.05.2013г. е прекратен трудовия договор, считано от 11.07.2013г.
С решение, постановено по гр. дело №11414/2013г. е отменено уволнението като
незаконно и ищцата е възстановена на работа.
След служебна справка по
гр. дело №11414/2013г., съдът констатира, че съобщението за явяване на работа е
получено лично от ищцата на 02.12.2013г.
По делото са приложени
заявление до директора на ОУ „Христо Ботев”, заявление – декларация за
изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50, ал.1 и
чл.51 от КСО до директора на РУСО – Варна, с които С.О. е поискала да й бъде
разрешен отпуск до навършване на две годишна възраст на детето, като на
14.12.2013г. изтича издадения болничен отпуск и е в невъзможност да започне
работа.
Приложената по делото преписка
на Дирекция „Инспекция по труда” е образувана по искане на С.Б., в което същата
писмено е заявила, че на 04.12.2013г. е изпратила по куриер до работодателя
заявление за майчинство и изразила молба за възстановяване на работа, в
последствие получила покана от 14.12.2013г. от работодателя да се яви да
започне реално изпълнение на трудовите функции.
По делото е изготвено
заключение за съдебно счетоводна експертиза, съгласно, която дължимото
обезщетение за периода 14.12.2013г. до 07.04.2014г. е в размер на 2371.96лв.
Обезщетение за отглеждане на дете до две годишна възраст не е получавано от
ищцата.
По
делото са ангажирани гласни доказателства.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
По предявените искове
с правно основание чл.226 от КТ
Съгласно
чл. 226, ал.
1, т. 1 КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят
солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради неиздаване
или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти,
свързани с трудовото правоотношение. Хипотезата на тази норма предвижда
обезщетяване на вредите, вкл. неимуществените, претърпени от работника
вследствие бездействието на работодателя във връзка с издаването на документи,
свързани с трудовото правоотношение на работника
В
случая, в ИМ се твърди, че вследствие бездействието на работодателя относно
документалното оформяне на отпуск, лицето не е ползвало обезщетение по чл.50 от КСО,както и са му причинени
неимуществени вреди .
От доказателствата по делото се установи, че страните са били в
трудово правоотношение, като ищецът е имал качеството на работник, ответникът Основно
училище „Христо Ботев” - с. Николаевка
работодател,а ответницата П.А.И.- директор на училището.
Установява се от
събраните по делото доказателства, че трудовото правоотношение е било
прекратено поради незаконно уволнение, като ищцата с влязло в сила решение е
възстановена на работа.
В хода на
производството по отмяна на уволнението ищцата е родила дете, 05.09.2013г.,което
обстоятелство не е спорно
Не е спорно
обстоятелството, че съобщението за явяване на работа ищцата е получила на 02.12.2013г.
Спорният въпрос по
делото е възстановено ли е трудовото
правоотношение между страните и ако е настъпил този факт, бил ли е длъжен
работодателят да издаде заповед за ползване на отпуск по чл.163 от КТ за
бременност и раждане на дете и този акт бил ли е необходим за отпускането на
паричното обезщетение по чл.50 и чл.51 от КСО.
Безспорно
в съдебната практика е, че възстановяването на незаконно уволнения работник
става автоматично - с явяването му при работодателя - в предприятието или на
мястото на работа и изразяване на готовност да започне работата, на която е
възстановен.
Настоящият въззивен състав, както и ВРС приема, че под явяване на
работа на работника, за да я заеме по смисъла на чл. 345, ал.
1 КТ, както и на чл. 325, ал.
1, т. 2 КТ, следва да се разбира работникът или служителят да се яви
лично, фактически в предприятието и изрично да заяви желанието си да заеме
длъжността, на която е възстановен от съда, като явяването може да бъде
удостоверено както с подаване на писмено волеизявление пряко пред работодателя,
така и по друг подходящ начин, стига същият да може да бъде доказан при
евентуален бъдещ съдебен процес с допустими от процесуалния закон
доказателствени средства. Достатъчно е еднократно явяване на работника или
служителя на работа, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл. 345, ал.
1 КТ. Решение № 46 от
28.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3406/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Зоя А..
Настоящата
инстанция счита,че явяването при работодателя, не означава обаче във всички случай готовност за
ефективно изпълняване на трудовите
функции и допускане от работодателя на служителя да изпълнява работата ефективно
Настоящата
инстанция счита, че след като възстановяването на незаконно уволнен работник
или служител е автоматично, / в какъвто смисъл е и постоянната практика на ВКС/
, явяването на ищцата на работа ,за което е депозирала заявление ,което е
достигнало до работодателя и е депозирала молба за разрешаване на отпуск налага
извода че ищцата е изпълнила задължението си да се яви , за да заеме длъжността,на която е
възстановена, но поради обективни обстоятелства не може ефективно да
осъществява трудови функции, поради което се налага ефективното изпълнение трудовите
функции да бъде отложено и да започне след отпадане на обективните причини / в
случай,след изтичане на отпуск да отглеждане на малко дете- до 2 годишна
възраст/.
Ищцата
в съответствие с наличието на обективни причини и с оглед уредбата на законодателя, регламентирана в чл. 163 КТ
и чл. 45 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските / отпуските за майчинство - бременност и
раждане, се ползват въз основа на писмено заявление на майката, към което се
прилага акт за раждане на детето и декларация, които документи са в описа,/ се е явила ,за да демонстрира
възстановяването си на работа, като е депозирала молба при работодателя по чл. 163, ал.
1 КТ - чл. 45, ал. 1, т. 2 от Наредбата.
Обстоятелството,
че с явяването си на работа е депозирала молба за ползване на отпуск, който е
регламентиран от закона, не променя горните изводи на настоящия въззивен състав, че
е изпълнила задължението си да се „ яви да заеме длъжността”, при императивната
уредба на чл. 45 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, към която се
препраща по силата на ал. 11 на чл.
163 КТ - редът и начинът за ползване на отпуска по ал. 1 се
определят с наредба на Министерския съвет, като приложимата е приетата с ПМС № 72 от 30. 12. 1986 г.
На
тезата на ответника с жалбата, че ищцата е следвало да се яви лично и да има
готовност да осъществи реално трудовите
си функции, а не го сторила, тъй като е
депозирала молба за отпуск съдът счита, че не е необходимо да има
извършване на действия свързани с изпълнение на трудовите функции, тъй като
законодателно е предвидено задължение на работодателя в смисъл: предприятието е
длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението.
Именно, поради
изложеното по горе настоящият въззивен състав приема, че на ищцата с обратна сила се е възстановило трудовото правоотношение и ответникът Основно училище „Христо Ботев”
представлявано от директора П.А.И. е следвало
в качеството на работодател да изпълни своите задължения и да издаде
заповед за ползване на отпуск.
Като не е изпълнил
задълженията си за издаване на заповед за ползване на отпуск, на основание
чл.226 от К Т – училищите и
виновните длъжностни лица-в случай директора на училището-лично -П.А.И. отговарят солидарно за вредите, причинени на
работника или служителя
Съгласно
чл.50 от КСО Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на
парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от
които 45 дни преди раждането., като за целта се депозира заявление декларация
за получаване на обезщетение, в което се посочва,че майката е в отпуск , за да
й се заплаща дължимото обезщетение. Прилагат се и доказателства относно
посочените в заявлението –декларация обстоятелства.
На
ищцата не е била издадена заповед за ползване на законоустановения отпуск, каквато
заповед е следвало да приложи при депозирането на заявлението-декларация за
изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50
ал.1 от КСО.
С оглед изложеното е
налице бездействие от страна на двамата ответници за
издаване на твърдяните в исковата молба документи-
заповед за отпуск , от които и произтичат
претендираните имуществените и неимуществени
вреди, чието репариране се претендира.
Ищцата е подала
заявление за ползване на отпуска и е попълнила декларация по приложение №7 на
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, както и заявление –
декларация до директора на РУСО – Варна за отпускане на парично
обезщетение.
В чл. 4 от НАРЕДБА за
изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване е вписано, че паричните обезщетения при бременност и
раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 КСО се изплащат въз основа
на заявление-декларация от осигуреното лице по образец съгласно приложение № 2
със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия
се) относно правото на паричните обезщетения.
Видно от приетата СТЕ
е, че ищцата не е получила обезщетение
от ТП на НОИ за периода от 13.12.2013 год до 07.04.2014 год до в размер 2371,,96 лв.
Настоящата инстанция
счита,че неизплащането на обезщетението предвидено в чл.50 от КТ е пряка и
непосредствена последица от неиздаването на отпуск по чл.163 от КТ, като ирелевантно за случая е наличието на друга възможност за
ищцата да получава други обезщетения ,макар че липсват и доказателства на ищцата са изплащани други обезщетения. Видно
от справката приложена на л. 64 и л.65
от делото ищцата е получавала обезщетение за бременност и раждане за периода до
135 дни, но за процесния период от 14.12.2013 год до 7.04.2016 год липсват
данни ищцата да е получавала обезщетение, включително и от „Вивател” / както
неправилно е посочил ВРС/ .
С оглед
изложеното,настоящият въззивен състав счита, че
ищцата е претърпяла имуществени вреди,които са пряка и непосредствена последица
от виновното бездействие на ответниците
по делото- изразяващи се в неиздаване на необходимите документи свързани с
трудовото правоотношение на ищцата, а именно заповед за отпуск ,каквато заповед
са били длъжни да издадат,,поради което предявеният иск е основателен и доказан
и следва да се уважи в претендирания размер на 2371,96 лв,установен
от СТЕ
С оглед изводите на
съда относно виновното поведение на ответниците по делото неиздаване на
необходимите документи - с оглед
събраните по делото доказателства,настоящиятвъззивен
състав счита,че се доказват и претърпените от ищцата неимуществени вреди .
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели,от които се
установява,че ищцата вследствие на неполучаването на обезщетение от НОИ,
вследствие неиздаване на необходимите документи за това , е била
изнервена, повишавала е тон,което се
отразявало и на детето и отношенията й със съпруга й. С оглед доказателствата
по делото , съдът счита, че тези неимуществени вреди не са с траен характер и
тежки последици, поради което счита,че
същите следва да бъдат обезщетени със сумата от 2000 лв,
в който размер и съдът счита,че предявеният иск за претърпени неимуществени
вреди е основателен и доказан. В останалата част за сумата от 4000 лв,до претендирания размер от 6-000 лв
,предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли..
По
изложените правни съображения съдът намира, че решението на ВРС следва да се
отмени изцяло и вместо него да се
постанови друго, съобразно изложените по горе мотиви.
С оглед изхода на
правния спор, на въззивницата следва да се присъдят
направените по делото разноски пред първа и въззивна
инстанция ,съобразно уважената част от иска, в размер на 720,65 лв, а на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 501,68 лв.
С оглед изхода на
правния спор,въззиваемата страна при условията на
солидарност следва да заплати и държавна такса в размер на 174,87 лв,както и
възнаграждение за вещо лице в размер на 80 лв, по
сметка на ВОС.
Водим от
горното,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение 721/13.02.2015 год постановено по гр.д. 4533/2014 год
по описа на ВРС, с което се ОТХВЪРЛЯ предявените от С.О.Б., ЕГН **********,***
срещу „Основно училище Христо Ботев” – с. Николаевка, общ. Суворово, Булстат
*********, представлявано от директора на П.А.И. и П.А.И.,*** искове с правно
основание чл.226, ал.1, т.1 и чл.226, ал.2 от КТ да бъдат осъдени ответниците
да заплатят при условията на солидарност сумата от 2371.96лева/две хиляди
триста седемдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
имуществени вреди, изразяващи се в неплатено обезщетение за ползван отпуск
поради бременност и раждане по чл.163 от КТ за периода 13.12.2013г. до
07.04.2014г. и сумата от 6000лв./шест хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени стрес и тревоги,
всичките вреди причинени в следствие на неиздаване на заповед за ползване на
отпуск за бременност и раждане по чл.163 от КТ или заповед за възлагане на
работа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2014г. до
окончателното й изплащане И СЕ ОСЪЖДА С.О.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Основно училище Христо Ботев” – с. Николаевка, общ. Суворово, Булстат
*********, представлявано от директора на П.А.И. сумата от 700.00лв.
/седемстотин лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение на
основание чл.78, ал.3 от ГПК и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА
Основно училище
Христо Ботев” – с. Николаевка, общ. Суворово, Булстат *********, представлявано
от директора на П.А.И., с ЕГН ********** и П.А.И.,*** да заплатят при условията на
солидарност НА С.О.Б., ЕГН **********,*** сумата от 2371.96лева две хиляди
триста седемдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
имуществени вреди, изразяващи се в неплатено обезщетение за ползван отпуск
поради бременност и раждане по чл.163 от КТ за периода 13.12.2013г. до
07.04.2014г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска-07.04.2014 год
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Основно училище Христо Ботев” – с.
Николаевка, общ. Суворово, Булстат *********, представлявано от директора на П.А.И.
с ЕГН ********** и П.А.И.,*** да
заплатят при условията на солидарност НА С.О.Б., ЕГН **********,*** сумата ОТ
2000 / ДВЕ ХИЛЯДИ / лева , представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени стрес и тревоги, всичките вреди
причинени в следствие на неиздаване на заповед за ползване на отпуск за
бременност и раждане по чл.163 от КТ или заповед за възлагане на работа, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2014г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до 6000 / шест хиляди/
лева
ОСЪЖДА
Основно училище
Христо Ботев” – с. Николаевка, общ. Суворово, Булстат *********, представлявано
от директора на П.А.И. с ЕГН ********** и П.А.И.,*** да заплатят при условията на
солидарност НА С.О.Б., ЕГН **********,*** сумата 720,65 / седемстотин и
двадесет лева и шестдесет и пет ст./ Лева,представляваща направени по делото
разноски на основание чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА С.О.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Основно училище Христо Ботев” – с. Николаевка, общ. Суворово, Булстат
*********, представлявано от директора на П.А.И. с ЕГН ********** сумата от 501,68
/ петстотин и един лева и шестдесет и осем стотинки/ лева , представляваща платено адвокатско
възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ОСЪЖДА
Основно училище
Христо Ботев” – с. Николаевка, общ. Суворово, Булстат *********, представлявано
от директора на П.А.И. с ЕГН ********** и П.А.И.,*** да заплатят при условията
на солидарност държавна такса в размер на174,87 лв в
полза и по сметка на ВОС, както и 80 лв възнаграждение за вещо лице, в полза и по сметка на
ВОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд 1 месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :