№ 733
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502651 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД
срещу решение № 160/ 14.06.2024г. на ОС- Монтана, постановено по гр.д. №
216/23г., с които са уважени предявените искове с правно основание чл.405
във вр. с чл.386, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решението е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че искът не е доказан по основание и размер.
Неправилен е изводът на съда, че дружеството е в риск по застраховка
имущество по повод настъпило застрахователно събитие- пожар. По делото е
установено, че той е възникнал от късо съединение, но съгласно т.9.5 от ОУ,
това е изключен риск. Това не е съобразено от съда. Счита, че необходимата
сума за възстановяване на имота, посочена от вещото лице по оценителната
експертиза, е завишена.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на окръжния съд и да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
В депозиран писмен отговор А. А. и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.
1
Възраженията в нея са необосновани. Решението е правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като обсъди събраните в първоинстанционното и въззивно
производство доказателства по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В
исковата молба ищецът А. А. твърди, на 08.07.2021г. е сключил с ответника
застраховка на имущество „Административни и търговски обекти“ с адрес
на застрахованото имущество: адрес ***, двора на бившето ТКЗ,
представляващо „Свинеферма“. Съставена е застрахователна полица от
същата дата като застрахователната сума е 300 000лв. В нея са посочени
покритите рискове. Заплатил е застрахователна премия от 214, 20лв. На
основание чл.325А от КЗ е съставена и подписана декларация, в която е
описана сградата. На 10.05.2022г. в 16.45лв. в свинефермата е избухнал
пожар в следствие на късо съединение. Той е повредил и частично е
унищожил сградата в степен около 70%. На 11.05.2022г. е уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и на 13.05.2022г. е
съставен протокол за оглед от негов представител по щета № 22090113224. В
него са описани причинените щети. На 27.05.2022г. е получил уведомление от
ответника, с което се изисква представянето на допълнителни документи,
които е представил своевременно и в срок. На 16.11.2022г. по банков път
застрахователят му е изплатил обезщетение от 33 840, 01лв., а на 23.02.2023г.
му е платена сумата от 5000лв. за почистване и извозване на отпадъци при
пожар. Възразил е срещу така определеното и изплатено обезщетение, но
възражението му не е уважено. Счита, че е налице виновно неизпълнение на
задълженията от страна на ответника по сключения застрахователен договор.
Счита, че действителната стойност на сградата е по-висока от изплатеното
обезщетение. Затова поддържа, че след приспадане на платената сума, остава
дължима такава от 261 151, 99 лв. Действителната стойност на имота е
300 000лв. Поддържа, че с протокола за оглед застрахователят е признал
факта на увреждане на застрахованото имущество и извънсъдебно признание
за реализирането на покрит риск. Разпоредбата на чл.386, ал.1 от КЗ
предвижда, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати обезщетение в размер на действително претърпените вреди.
2
Позовава се на практика на ВКС. Затова ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение в размер на 25 000 лв., като частичен от
261 151, 99 лв., в едно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното му изплащане, както и лихва за забава от
20 098 лв. за периода 01.07.2022г. до 25.03.2022г. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор в срок ответникът ЗД“ Бул Инс “ АД не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Административни и търговски обекти“ за процесния имот. Не оспорва, че е
платил на ищеца общо сумата от 38 848, 01лв., която съответства пазарната
стойност на щетите . Счита, че претендираните 261 151, 99 лв. значително
надвишават действителния размер на вредите. Счита, че не е в риск по
имуществената застраховка, тъй като ищецът е декларирал неверни данни и
ако в обекта е имало СОТ или човек, който да предупреди за възникване на
пожара, щетите биха били по-малко по обем. Прави възражение за
съпричиняване, а именно ищецът е допринесъл за възникването на пожара,
тъй като не е спазил Наредба № Iз-1971г. за строително-техническите правила
и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Електрическата
инсталация на обекта е била стара и не добре изолирана и обезопасена, което е
довело до късо съединение.
Не е спорно, а и от нотариален акт № 74/28.03.2006г. се установява, че А.
А. е собственик на застрахования обект.
Не се спори, а и видно от декларация и застрахователна полица от
08.07.2021г. е, че между страните е сключена имуществена застраховка
„Административни и търговски обекти“, валидна от 00.00 ч. на 12.07.2021г.
до 24.00ч. на 11.07.2022г. за процесния обект. Не е спорно, че на 08.07.2021г.
ищецът е платил изцяло застрахователна премия от 214, 40лв.
Не е спорно, че ответникът е платил на ищеца 33 848, 01лв.
застрахователно обезщетение и 5000лв. обезщетение за направени разходи за
отстраняване на развалини и останки.
Не се спори, а и от удостоверение от 16.05.2022г., издадено от МВР -
Главна дирекция „ ПБЗН“, Регионална дирекция „ПБЗН“- Монтана се
установява, че е постъпил сигнал от А. А. за пожар, възникнал на
10.05.2022г. в 15.45ч. в свинеферма, кв. „***“, гр. Монтана. От този документ
се установява, че пожарът е загасен от РСПЗН-Монтана.
3
Безспорно е обстоятелството, че при ответника е образувана щета №
**********, по която е съставен протокол за оглед на 13.05.2022г. на
застраховането имущество и са установени вредите в резултат на пожара.
Към исковата молба е представена кореспонденцията между страните
във връзка с възникналото застрахователно събитие и определяне на
застрахователно обезщетение.
Към отговора на исковата молба са представени Общи условия по
сключената имуществена застраховка между страните по делото, стойностна
сметка по щета за определяне на застрахователното обезщетение, снимков
материал на обекта след пожара.
Видно от приложената щета пред ответното дружество е, че тя е
образувано във връзка с уведомление от ищеца от 11.05.2021г. В същата се
съдържат писмени документи, установяващи застрахователното
правоотношение и настъпилото застрахователно събитие, вредите на
застрахованото имущество, както и други писмени доказателства, изходящи от
МВР.
В хода на съдебното дирене е допусната техническа-оценителна
експертиза, която е дала заключение, че 409 500лв. е необходимата сума за
възстановяване на сградата по средната пазарни цени. Запазените части от
сграда са на стойност 68 245лв., а процента на овехтяването към 2022г. е 58%.
Вещото лице е извършило оглед на място. В съдебно заседание вещото лице
е допълнило заключението си.
Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано и
безпристрастно.
В хода на процеса е допусната пожаротехническа експертиза, според
която е дала заключение за причините и мястото на възникване на пожара, че
няма нарушение на Наредба Iз-1971г. от страна на собственика,
електрическата инсталация съответства на тази наредба. Пожарът не е
възникнал от външна причина. Чувалите от тор са се запалили от пожара.
Съдът възприема заключението като обективно, обосновано,
компетентно и основаващо се на научните и опитните правила.
Събрани са гласни доказателства.
Свидетелят Ц. работи при застрахователя като инспектор ликвидация на
4
щети. Пред него се завеждат такива в гр. Монтана. Бил е уведомен от клиента
за пожара. На следващия ден е бил на посещение в обекта. Излага какво е
видял при огледа. Преди това не е правен оглед и не знае какво е състоянието
на имота преди пожара. Той няма отношение по оценяването на щетите.
Съдът възприема показанията на свидетеля за фактите, които излага,
като основаващи се на лични впечатление по отношение на тях. Тяхната
достоверност съдът преценява при условията на чл.172 от ГПК, тъй като
свидетелят работи при ответника, но ги счита за достоверни, доколкото за част
от щетите, за които свидетелства, че е установил, не противоречат на
заключението на техническата оценителна експертиза.
В хода на съдебното производство са събрани и други писмени
доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните.
При тази фактическа обстановка ОС – Монтана е уважил предявените
искове.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
по чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а
по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269
от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му в обжалваната част.
С иска по чл.405, ал.1 от КЗ разполага застрахованият срещу
застрахователя по имуществената застраховка, за да поиска изплащане на
застрахователно обезщетение в уговорения срок при настъпването на
застрахователен риск/събитие.
Предпоставка, за да възникне правото на застрахователно обезщетение
е наличието на валидно сключен застрахователен договор. Той е двустранен,
формален и възмезден. От него за всяка от страните възникват насрещни
5
права и задължения. Едно от най- важните задължения на застрахования е да
плати застрахователна премия. На него съответства това на застраховащия да
плати обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
При имущественото застраховане валидността на застрахователния
договор е предпоставено от наличието на предмет на застраховането.
Според чл.399 от КЗ такъв може да бъде всяко право, което за застрахования е
оценимо в пари. При имуществена застраховка „Административни и
търговски обекти“ се застраховат административни и търговски обекти. В
случая предмет на застраховката е свинеферма. Определената застрахователна
сума към 08.07.2021г., е 300000лв. Съгласно чл.346 от КЗ застрахователната
сума е договорена между страните или определена с нормативен акт и
посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна
граница на отговорността на застрахователя към застрахования.
Застрахователният договор трябва да съдържа задължително покритите
рискове. В случая е включен риск пожар и разходи за отстраняване на
развалини и останки, разчистване, наложително събаряне или демонтиране в
резултат на покрити по полицата застрахователни събития с лимит до 5000лв.
По делото не се спори, че към момента на възникване на пожара на
10.05.2022г. между страните е имало валидно сключена имуществена
застраховка „Административни и търговски обекти“, като пожарът е покрит
риск по нея. Не е спорно и че такова застрахователно събитие е реализирано в
застрахования обект. Безспорно е, че застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение на ищеца в размер на 38 848, 01лв.
Плащането представлява извънсъдебно признание на неизгодни за
застрахователя факти, а именно, че е налице покрит риск по сключената
имуществена застраховка. Поради това следва да се приемат за
неоснователни релевираните в процеса чрез отговора на исковата молба и в
жалбата правоизключващи възражение за освобождаването на ответника от
отговорност, свързани с отсъствието на застрахователен риск по отношение на
настъпило застрахователно събитие.
Въпросът за разрешаване пред настоящата инстанция е свързан с вида
на вредите и стойността, която е необходима за възстановяване на
имуществото в степен на годност за ползване по предназначение. Съгласно
чл.386, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
6
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля
застрахователната сума. То трябва да е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Т.е. при възникнало
застрахователно събитие трябва те да бъдат установени като размер към деня
на събитието. Действителната стойност представлява сумата, с която
застрахованият може да си купи имущество от същия вид и качество-чл.400,
ал.1 КЗ. Стойностният еквивалент на претърпяната вреда не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена
като пазарната му стойност към датата на увреждането./ Р №
60135/15.11.2021г. по т.д. № 1821/20г., ВКС, ТК, II т.о., Р № 73/13.03.2025г. по
т.д. № 2095/23г., ВКС, ТК, II т.о./ Възстановителната стойност е стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. По делото е безспорно, че застрахованият обект-
свинеферма, не е погинал изцяло, а има останали запазени части от него.
Затова в случая застрахователното обезщетение обхваща възстановителната
стойност, определена по пазарни цени към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Тя трябва да позволи на застрахования да
възстанови увреденото имущество във същия вид и качество преди
застрахователното събитие. То трябва да бъде възстановено до степен да
може да се ползва по предназначение. За определянето й е назначена
оценителна техническа експертиза, която след оглед на място е установила
вредите на застрахованият обект в резултат от пожара, станал на 10.05.2022г.
Те са в размер 409 500лв. по пазарни цени. От тази следва да се приспаднат
68 245 лв. на запазените части от сградата или вредите са в размер на 341 255
лв. Стойността им не може да надхвърля действителната стойност на
застрахованото имущество, която на основание чл.400, ал.3 от КЗ следва да се
приеме като уговорената в договора за застраховка застрахователна сума, т.е.
300 000лв.
От събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства се
установява настъпването на застрахователното събитие „Пожар“ като покрит
риск, за който застрахователят дължи обезщетение, както и обстоятелствата,
при които е настъпило, както и пазарният еквивалент на вредите. От
заключението на пожаротехническата експертиза се установява, че
електрическата инсталация е била изправна и годна за употреба и не е
7
допуснато нарушение на Наредба Iз-1971г.
Искът с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ е основателен и доказан
изцяло за сумата от 25 000лв. предявен като частичен.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При забавено изпълнение на парично задължение във времево
отношение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Съгласно чл.409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405 от
КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 КЗ. Съгласно Раздел XII , т.84 от Общите
условия застрахователят има задължение да плати застрахователно
обезщетение в 15 дневен срок от представянето на всички документи, които
е изискал . А. А. е предал всички изискващи се от него документи на
22.06.2022г.- л.189, и от тогова застрахователя трябва да плати
застрахователното обезщетение в срок от 15 дни. Това не е сторено, поради
което искът е основателен изцяло за посочения в исковата молба период и
размер.
Поради изложеното в обжалваното първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски за
въззивното производство.
На ответника следва да се заплатят разноски да производството пред
САС. В последното по делото заседание пред настоящата инстанция е
представен списък по чл.80 от ГПК, в който е посочено като разноски
адвокатско възнаграждение от 5300лв. по договор за правна защита и
съдействие. Същият е приложен като прикачен файл към електронно писмо,
изпратено от процесуалния представител на А. А. на 16.05.2025г. С
писмените бележки, входирани на 21.05.2025г., договорът за правна защита
и съдействие представен в оригинал. От него се установява, че ответникът по
жалбата е заплатил адвокатско възнаграждение от 5300лв. В писменото
становище на въззивника с вх. № 13013/15.05.2025г. е направено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът намира същото за основателно, с оглед на фактическата и правна
8
сложност на делото пред въззивния съд. Процесуалният представител на
ищеца, ответник по жалбата, е депозирал писмен отговор и писмени бележки.
Пред въззивния съд нови доказателства не са събирани и фактическата
обстановка не е променена. Затова като съобрази горното, както и решение от
25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС намира, че претендираното адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца следва да бъде редуцирано до
размер от 3000лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160/ 14.06.2024г. на ОС- Монтана,
постановено по гр.д. № 216/23г..
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Дж.Баучер“ № 87 и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Дж.Баучер“ № 87 ,
ет.2 чрез адв. М. Г. да заплати на А. И. А., ЕГН **********, адрес *** и със
съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“, бл.35, ет.4, ап.23 чрез адв. И. Ц.
сумата от 3000 лв./ три хиляди лева/ разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9