Решение по дело №46/2020 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 24
Дата: 4 юни 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Емил Димитров Стоев
Дело: 20203300600046
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр. Разград,  04 юни 2020 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Лазар Мичев

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:   1.  Емил Стоев   

                                                                2.  Теодора Нейчева

 

секретар М. Н., с участието на прокурор С. Османов, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно ан дело №46 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Въззивното производство е образувано по протест от прокурор от РП Разград против решение №624/19.12.2019 г. по анд №530/2019 г. на РС Разград.

Постъпил е протест (вх. №13105/23.12.2019 г. на РС Разград), подаден от прокурор от Районна прокуратура Разград против решение №624/19.12.2019 г. по анд №530/2019 г. на Районен съд – гр. Разград. Оплакванията са, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Прокурорът счита, че от доказателствата безспорно е установено, че М. С. е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, във вр.с чл. 342, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 1; чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 116, пр. 1 от ЗДвП.

Искането е за отмяна на решението и постановяване на ново, с което М. С. да бъде призната за виновна и наложено наказание, съобразно предвиденото в чл. 78а НК.

В допълнителни съображения от 24.01.2020 г. прокурорът излага доводи, че от разпита на свидетелите П., М., М., И., С. и Р. се установява, че автобусът е бил паркиран частично върху пътното платно и частично върху банкета на пътя. Доколкото повторната експертиза разглежда два варианта – автобусът е паркиран извън пътното платно и съответно в лявата част на платното за движение, то установеното от разпита на свидетелите, не се вмества в нито един от вариантите, посочен от вещите лица. Според прокурора съдебното решение е постановено само въз основа на единия вариант, посочен от вещите лица, без да е обсъдено цялостното поведение на обвиняемата и да е извършена преценка на доказателствата.

Водачът на автомобила, според прокурора е следвало да прецени, че в спрелия автобус се качват пътници и може да има такива, които биха излезли внезапно на пътното платно и е следвало да вземе мерки, за да избегне евентуален сблъсък. Скоростта, с която се е движила обвиняемата – 47,2 км/ч. не е съобразена с конкретната пътна обстановка. Прокурорът счита, че с това поведение е нарушила чл. 20, чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116 ЗДвП.

Искането е за отмяна на решението и постановяване на ново, с което М. С. да бъде призната за виновна и наложено наказание, съобразно предвиденото в чл. 78а НК.

В протеста няма направени доказателствени искания.

 

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Иска връщане на делото на РС, тъй като е отхвърлено доказателственото му искане или потвърждаване на решението.

 

Препис от протеста е връчен на обвиняемата и не е постъпил отговор по чл. 322 НПК.

В съдебно заседание въззиваемата М. С. заявява, че е доволна от постановеното решение.

 

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:

 

Протестът е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право да атакува присъдата, съгласно чл. 318, ал. 2 НПК.  

 

С обжалваното решение №624/19.12.2019 г. съдът признал обвиняемата  М. С. за невиновна в това, че  на  14.10.2017 г., в гр. Разград, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ РР 41 36 АТ, нарушила правилата за движение:

- чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - не изпълнила задължението си като водач на пътно превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението каквито са пешеходците;

- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП - като водач на МПС не изпълнила задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и при избиране скоростта на движение да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Като водач не изпълнил задължението си да намали скоростта и да спре, при възникналата опасност за движението;

- чл. 116 от ЗДвП - като водач на МПС не изпълнила задължението си да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора; в резултат на което по непредпазливост причинила средна телесна повреда, вследствие на счупването на левите теменна и клиновидна кост с установена отпадна неврологична симптоматика, натрупването на патологична колекция въздух подлежащо на фрактурата в ляво теменно и мозъчния оток, по отделно и съвкупност обусловили разстройство на здравето с временна опасност за живота на О.С. *** - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 1; чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 116, пр. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по повдигнатото обвинение.

Протоколът за съдебно заседание от 19.12.2019 г. не е подписан от председателя на съдебния състав.

Протестираното решение е постановено на 19.12.2019 г.

 

Съгласно чл. 131 НПК протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в кодекса, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.

Според изискването на чл. 311, ал. 2 НПК протоколът за съдебно заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар.

Изискване на чл. 310 НПК е присъдата да бъде обявена незабавно след постановяването й от председателя на съдебния състав. Съгласно чл. 311, ал. 1, т. 7 НПК в съдебният протокол следва да се впише обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.

 

С оглед на изложеното съставът на Разградски окръжен съд намира, че са налице основанията на чл. 335, ал. 2 НПК за отмяна на решението и връщане на делото на първата инстанция, тъй като е налице съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, поради следното:

Неподписването на протокола означава, че не може да послужи за удостоверяване на извършените действия, тъй като не отговаря на изискванията на НПК. Допуснато е нарушение на предвидения в НПК задължителен ред за съставяне на съдебния протокол. Съответно е налице липса на протокол, а това е съществено нарушение на процесуални правила, съгласно чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК.

 

Доводите, изложени в протеста и исканията, развити от прокурора пред въззивния съд, не е необходимо да бъдат разглеждани от въззивния съд, с оглед основанието за отмяна на присъдата.

 

По изложените съображения, на основание чл. 335, ал. 2 НПК съставът на Разградски окръжен съд

 

Р       Е       Ш     И :

 

Отменя решение №624/19.12.2019 г. по анд №530/2019 г. на Районен съд – гр. Разград.

Връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – гр. Разград.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

Председател:                         Членове: 1.                             2.

MH