Р Е Ш Е Н И Е № І-35
град Бургас
, 11.03. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
....деветнадесети февруари...........през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря А.
Цветанова като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 3 по
описа за
2020
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния
представител на „ВиК“ЕАД- гр.
Бургас –ответник по гр.д. № 2999/2019 год. по описа на Бургаския
районен съд против решение № 2720/25.10.2019
год. постановено по същото дело,с което се приема за установено по отношение на
въззивното дружество ,че ищецът Б.Х.К. не му дължи поради изтекла погасителна давност сумата в общ размер от 746,02 лв.-от която
596,02 лв.-остатък от главница в размер на 621 лв. ,ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на законната
лихва върху главницата ,считано от 12.05.2011 г. до окончателното й изплащане
,както и направените разноски от 125 лв. ,за които вземания ответникът се е снабдил с изпълнителен
лист от 08.06.2011 г. ,издаден по
ч.гр.д. № 4091/2011 г. по описа на БРС ,въз основа на който е образувано изп.д.
№ 20118020400666 по описа на ЧСИ Наско Георгиев,с район на действие –БОС. Въззивникът изразява
недоволство от решението , като счита
същото за неправилно и необосновано .Счита
се за неправилен извода на районния съд ,че
в хода на изпълнителното дело не са били извършени изпълнителни действия ,които да са произвели
правен ефект за длъжника ,водейки до прекъснане на давността .Несъгласие се
изразява и с извода ,че се касае до переодично вземане ,което /макар и
установено със СПН/ се погасявало с изтичане на кратната погасителна давност
,поради което неправилно е прието , че на 23.11.2013 г. изп.дело било
прекратено ,а на 23.11.2014 г. давността била изтекла.
В
противовес на приетото от съда се сочи
,че през 2017 г. и 2019 г. били извършени
погашения ,в резултат на поредица
от принудителни действия по изпълнителното дело ,които съставляват според въззивника лично признание за дължимостта на вземането от страна на ищеца и след като той не се е противопоставил на
вече платената от него част ,то било
безпредметно и последвалото възражение за погасителна давност .Това било
нарочен акт ,прекъсващ давността и
следва да се приеме ,че е налице волеизявление на длъжника за преуреждане на
старото правоотношение във връзка с
изпълнителния лист.Независимо от прилогането на перемцията ,по същество
волеизявлението на ищеца представлявало лично признание за дължимостта на
процесното вземане ,прекъсващо давността по смисъла на чл. 116 б.“а“ ЗЗД
.Доколкото давността не се прилага служебно ,ако ищецът е считал ,че
задълженията му са погасени по давност ,то данъчното законодателство го е задължавало да декларира приходи от
несъбираеми задължения и да внесе в преклузивния срок дължимия на НАП данък.И
тъй като НАП-Бургас е присъединен взискател /но не е конституирана като страна
/,то всички извършени действия за събиране на вземането и на този всичкател
ползват и въззивника.Освен това срещу ищеца били образувани и други
изпълнителни дело ,по които въззивното
дружество е присъединен взискател и в
хода на които прадължавали да се извършват принудителни действия ,което също
прекъсвало давността .
Не
се споделя и че в случая се касае до прилагане на кратната тригодишна давност .
Моли се за отмяната на
решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции. Не се сочат нови
доказателства .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок
и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В писмения си отговор по реда на чл.263 ГПК въззиваемият ищец оспорва въззивната жалба и
счита ,че не са допуснати визираните нарушения.В отговор на изложените от
въззивника твърдения се подчертава ,че
от 24.11.2011 г. до 24.11.2016 г. не са извършени изпълнителни действия
от ЧСИ Н.Георгиев ,поради което
остатъкът от дължимата сума по
главницата в размер на 471 лв. е погасен по давност .Реално главницата е била погасена в общия 5-годишен
давностен срок-видно от приложените доказателства ,включително и претендираните
разноски от 125 лв.Изп.д. № 2722/2002 г. на НАП –Бургас е било присъединено от
ЧСИ Н.Георгиев към образуваното от ВиК изп.д. № 666/2011 г. и след като други
изпълнителни действия съдебният изпълнител
не е извършил до 26.10.2017 г. ,то на осн.чл. 433 ал.1 т. 8 ГПК изп.дело е било прекратено по право още през 2014 г.От този момент всички
предприети изпълнителни действия по дълга от „ВиК“ЕАД са били лишени от правно
основание ,доколкото са извършени след прекратяване на изп.дело .Всички
изпълнителни действия/запори ,възбрани и т.н./,които са годни да прекъднат
давността не могат да породят този ефект след прекратяване на изп.дело Затова
правилно всички предприети изпълнителни действия са приети от съда ,че са по прекратеното изп.дело .Безспорно НАП е
присъединен взискател по изп.дело ,но предявеният установителен иск е за
недължимост на вземането към ответното дружество .
Моли
се за потвърждаване на решението .Също не се сочат нови доказателства .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен
е бил установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 вр.чл. 439 ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между
страните ,че ищецът Б.Х.К. от гр. *** не дължи
изпълнение на ответника „Водоснабдяване и канализация“ЕАД на сумата от
746,02 лв. по предявения срещу него изпълнителен лист от 08.06.2011 г. ,издаден по ч.гр.д. №
4091/2011 г. по описа на БРС въз основа на влюзла в сила заповед за изпълнение
на парично вземане по чл. 410 от ГПК –от която сума 621 лв. – главница ,ведно с обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху главницата ,считано от 12.05.2011 г. до
окончателното й изплащане ,както и 125 лв. – направени разноски в заповедното
производство.Твърденията на ищцовата страна са ,че вземането на „ВиК“ЕАД-Бургас
по изп.лист е погасено по давност,с начален момент,от който е започнал да тече
давностни срок 24.11.2011 , изтекъл на
24.11.2016 г. ,като в периода 24.11.2011 г. до 24.11.2013 г. не
са предприети никакви принудителни действия
и е настъпила т.нар.перемция ,след което
действията ,предприети след този момент се обезсилват по право.За
дължимите лихви давността е тригодишна и вземането за тях било погасено на 24.11.2014
г.
За
да уважи предявената установителна
претенция за сумата от 596,02 лв. –остатък от главница в размер на 521 лв.
,заедно с законовата лихва за забава от 12.05.2011 г. до окончателното й изплащане и 125 лв. – направени разноски ,за които
вземания ответникът-въззивник се е снабдил с изпълнителен лист от 08.06.2011 г.,първоинстанционният
съд е приел ,че в случая е налице перемпция/която между другото не се твърди
да е настъпила от ищцовата страна / ,настъпила на 23.11.2013 г. поради бездействието на взискателя-ответник в
двугодишен срок от образуването на
изпълнителното дело ,доколкото последното изпълнително действие по образуваното
изпълнително дело –разпределение на платената от взискателя –ищец сума от 150
лв. между взескателите по делото е реализирано на 23.11.2011 г. .Затова и последващите действия по принудително изпълнение ,в това
число поисканите и предприети
такива на 22.10.2014 г. чрез изпращане на запорно
съобщение за длъжника до НОИ ,извършените плащания на 26.10.2017 г. –събрана
сума от 36 лв. ,на 01.04.2019 г.-събрани 38,40 лв. и на 18.04.2019 г. –събрани
още 18 лв., ,са действия ,с които давността не е прекъсвана ,а е изтекла към 23.1.2014 г. ,тъй като задължението на ищеца за процесната главница се
е погасило с изтичането на тригодишна погасителна давност –съгл. Чл. 111 б.“в“ ЗЗД ,както и задълженията за законна лихва –съгласно същата разпоредба на чл.
111 б.“в“ЗЗДВземането за разноски пък било погасено с изтичане на петгодишен
давностен срок ,който в случая е изтекъл на 23.11.2016 г. .
Изводите
са неправилни .
Предявеният от Б.К. против „ВиК“ЕАД-Бургас иск е с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Чрез този отрицателен установителен иск се осъществява защитата на длъжника
срещу принудителното изпълнение чрез оспорване на вземането. Длъжникът по
изпълнението чрез този иск може да установява само факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право / пр. погасяване правото на принудително изпълнение поради
изтекла давност, плащане, прихващане и други/. В настоящият случай длъжникът се
позовава на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК като основание за прекратяване
на изпълнителното производство поради неизвършване на изпълнителни действия по
искане на взискателя за определен срок. На първо място следва да се отговори на
въпроса изтекла ли е погасителната давност по отношение вземането срещу ищцата,
като се имат предвид постановките на цитираното многократно от първоинстанционния съд Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС,ОСГТК и съответно –
обсъждане на последиците от приложената перемпция.
С посоченото тълкувателно решение - т. 10 е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм. / нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявено е за
изгубило сила ППВС № 3/1980 г. Според мотивите на същото тълкувателно решение
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Със същото тълкувателно решение е прието,
че прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116,
б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия
за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД са уредени по
различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б.
"в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да
възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в
исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а
защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на
прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според
тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не
спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да
не иска нови изпълнителни способи/. Посочено е, че ППВС № 3/80 г. следва да се
счита за изгубило сила.
Със същото
тълкувателно решението е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че
прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В настоящия
случай тезата на ищеца и на
първоинстанционния съд е изградена на
неправилното възприемане на установеното по задължителен начин в това
тълкувателно решение. Действително в него е посочено, че изпълнителните
действия се обезсилват при прекратяване на производството на основание чл. 433,
т. 8 от ГПК и това е естествена последица, едновременно с това обаче изрично е
посочено, от кой момент започва да тече новата погасителна давност – последното
валидно изпълнително действие.
Според жалбоподателя погасителната давност е
започнала да тече от момента на извършеното последно превеждане на суми от сметката на ищеца в ЦКБ АД – 23.11.2011 година и е изтекла през 2016 година, като няма
прекъсване, тъй като последиците на предприетите изпълнителни действия са
заличени.
Тук следва да се подчертае ,че
неправилно първостепенният съд е приел
,че доколкото вземането на ответника за процесната
главница е такова за неплатена потребена вода ,то представлявало вземане за периодично плащане
и се погасявало с изтичане на тригодишна давност,при което задължението на
ищеца за гланцита /а и за лихвите/ се погасило с изтичането на тригодишна
давност по смисъла на чл. 111 б.“в ЗЗД ,започнала да тече на 23.11.2011 год. и
изтекла на 23.11.2014 г.
Изводът е неправилен ,доколкото не става дума за вземане ,представляващо
периодично плащане , а за вземане ,установено в заповедното производство и
приравнено на такова ,установена със сила на
пресъдено нещо .Уредбата на действащия Граждански процесуален кодекс
изключва разрешението на въпроса, дадено в т. 6 на Тълкувателно решение № 1 от
17.07.2001 г. ОСГТК ВКС. Даденото разрешение в т. 6 от Тълкувателното решение
бе въз основа на действащата по отменения ГПК защита на взискателя по чл. 250 -
чл. 255 ГПК - защита, каквато не е предвидена в действащия ГПК, в който
уредбата на издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание изцяло отпадна, а идващото да го замени заповедното
производство има различна правна уредба.
Така, при издаден изпълнителен лист въз основа
на извлечение от сметка, длъжникът можеше да поиска спиране, както и да предяви
възраженията си по реда на иска по чл. 254 ГПК (отм.). Тази уредба не
изключваше възможността и взискателят да предяви вземането си по исков ред. При
новата уредба, след влизането им в сила, актовете, въз основа на които се
издава изпълнителен лист, установяват вземането със сила на пресъдено нещо, т.
е. защитата на страните е уредена по различен начин. Сега в иска по чл. 439 ГПК
длъжникът може да се позове само на възражения за обстоятелства, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството по което е издадено
изпълнителното основание, а взискателят ако предяви отново вземането си чрез
иск (тъй като му е отказано издаване на изпълнителен лист) ще срещне отвод за
сила на пресъдено нещо/в този смисъл ТР №
5/12.07.2018 г. по т.д. № 5/2015 г. на ВКС,ОСГТК/.
Следователно
тук не става дума за вземания ,произтичащи от периодични плащания ,както е
приел съдът /макар и те да са такива по естеството си /,а за вземане
,установено със сила на пресъдено нещо,при което същото се погасява с
изтичането на общата 5 годишна погасителна давност /каквото между другото е
било и твърдението на ищцовата страна /.
Дори обаче да
се приеме ,че е било налице
основание за прекратяване на изпълнителното производство поради преремция /тъй като в периода 23.11.2011 до
23.11.2013 г. не са предприети същински изпълнителни действия /, това
прекратяване не означава отпадане на материалното притезание на взискателя,
поради което няма пречка изпълнителното производство да бъде възобновено. В
този случай нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. /
т. 10 ТР2/13 от 26.06.2015г по т. д. № 2/13 ОСГТК/. Следва да се подчертае ,че целта на разпоредбата на
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е да санкционира бездействието на взискателя в рамките на посочения срок ,докато в случая
не сме изправени пред хипотеза на бездействие .Напротив –издирването на имущество и вземания на длъжника е станало по
настояване на взискателя ,а на 22.10.2014 г.
е наложен запор върху пенсията на длъжника чрез изпращане на запорно съобщение до НОИ
-Бургас . Запорът /независимо дали вследствие на него са постъпили суми или не
/е същинско изпълнително действие ,при което с това действие също се прекъсва
давността и то не е отчетено от районния
съд .Впоследствие със събирането на суми за погасяване на задължението през
2016,2017 и 2019 г. също е била
прекъсната давността ,поради което и до настоящия момент същата не е изтекла .
Тези плащания от длъжника представляват
признание за дължимостта на вземането
и след като той не се е противопоставил
на плащането ,то и последващото възражение за настъпила погасителна
давност е безпредметно .Само по себе
си личното признание на дължимостта на
процесното задължение прекъсва давността
по смисъла на чл. 116 б.“а“ ЗЗД ,независимо от прилагането на перемцията .Още
повече ,че давността не се прилага служебно , а ищецът не е направил в срок
своите възражения .Следва да се подчертае също и че по делото присъединен взискател е и НАП,като всички
действия за събиране на вземанията и на този взискател ,ползват и ответника по
настоящото дело По
тези съображения следва да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо
него – постановено ново ,с което исковата претенция бъде отхвърлена изцяло.
Като
има предвид горното ,Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2720/25.10.2019 г. постановено по
гр.д. № 2999/2019 г. по описа на Бургаския районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ
:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Б.Х.К. ,ЕГН **********,с адрес *** против
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ „ ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление – гр. Бургас ,кв.“Победа“ ,ул. „Ген Владимир Вазов „ № 3
,представлявано от изп.директор Ганчо
Йовчев Тенев за установяване в
отношенията между страните на осн.чл. 124 ал. 1 вр. чл. 439 ГПК , че ищецът К. не
дължи на ответника поради изтекла
погасителна давност сумата в общ размер
от 746,02/седемстотин четиридесет и шест лв. и 2 ст./лева ,от която сумата от
596,02 лв. –остатък от главница в размер на 621 лв. ,ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата ,считано от
12.05.2011 г. до окончателното й изплащане ,както и направените разноски в
размер на 125/сто двадесет и пет /лева,за които вземания ответникът се е
снабдил с изпълнителен лист от 08.06.2011 г. ,издаден по ч.гр.д. № 4091/2011 г-
по описа на БРС,като въз основа на него е образувано изп.д. № 20118020400666 по
описа на ЧСИ Наско Георгиев ,с район на действие –БОС.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.