№ 18
гр. Асеновград, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20215310200746 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена на 19.11.2021г. от В. В. Г. , с ЕГН ********** с
адрес с. Брестник, обл. Пловдив, ул. „Петър Берон”№ 22, чрез адв. С.П. от АК
Пловдив, против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4208654 издаден от
ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на В. В. Г. ,
с ЕГН ********** с адрес с. Брестник, обл. Пловдив, ул. „Петър Берон”№ 22, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Жалбоподателката В. В. Г. не се явява лично по делото, както не се явява и
упълномощения от нея повереник адвокат С.П.. Чрез отразеното в жалбата и
допълнително депозираното на 11.01.2022г. становище, се излагат оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се моли за неговата отмяна,
като се претендират и направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Според
представеното писмено становище, обжалвания електронен фиш е правилен и
законосъобразен и като такъв следва да се потвърди.Претендират за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение или алтернативно при уважаване на жалбата да се
намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение до минимума предвиден в
закона.
1
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш е бил издаден срещу В. В. Г., за това, че на
25.11.2020г. в 16.02 часа, на главен път ІІ-86, км. 23+550, в посока на движение на
контролираните МПС от юг към север, при максимално разрешена в извън населеното
място скорост от 90 км/ч и отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от
минус 3 % в полза на водача, при движение с МПС лек автомобил „БМВ Х РЕИХЕ”, с
ДК№ РВ 0294 КХ, е извършила нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-М № 566 / с установена скорост от 109 км/ч
и превишаване на разрешената скорост с 19км/ч./. Същото е било квалифицирано по
чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то, била
установена жалбоподателката и на същата е била наложена глоба в размер на 50лв.
Съставения фиш е бил връчен срещу подпис на нарушителя на 09.11.2021г. /справка от
адм. нак. преписка /
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства от разпита на св.
К. ИЛК. СТ. и писмените такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив,
удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на
мобилна система за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация
на автоматизирано техническо средство TFR1-М, снимков материал, протоколи за
проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”, справки от ПП и КА и ОПУ
Пловдив.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за
неоснователна.
Безспорно по делото се установи това, че свидетелят К. ИЛК. СТ. работи като
полицейски служител в РУ Асеновград, на длъжност мл. автоконтрольор. Безспорно по
делото се установи и това, че на 25.11.2020г. св. С. е бил на работа дневна смяна и
около 15.30 часа се намирал на главен път ІІ-86 в зоната на км.23+550, което място се
пада след изхода на гр. Асеновград, преди кръгово кръстовище за кв.”Долни воден” по
пътя от гр. Асеновград за гр. Пловдив. В този смисъл е информацията съдържаща се в
справките и схемите намиращи се листи от 38 до 39 съд.дело постъпил от АПУ
Пловдив. Мястото за което говори в показанията си св. С. представлява прав участък от
пътя в посока от гр. Асеновград към гр. Пловдив. От долната схема, на цитираната част
от проекта, се установяват ясно двете платна за движение на пътните превозни
средства в двете посоки и това, че в дясната част на пътя, в посоката за движение от гр.
Асеновград към гр. Пловдив, няма крайпътни обекти и поставени пътни знаци. В
контролираната посока, на същия път, в този ден, е имало въведено ограничение от
закона за скоростта на движещите се МПС категория В до 90 км.ч. Същото
2
представлява общото ограничение за този път, извън населеното място съгласно чл.21,
ал.1 от ЗДвП. До посоченото мястото св.С. се придвижил със служебен автомобил с
ДК№ РВ 7519 ВК, който в последствие бил позициониран в пътно уширение,
ориентиран с предната си част срещу идващите от юг на север или посока от гр.
Асеновград към гр. Пловдив автомобили. В предната част на купето на автомобила
било монтирано АТСС TFR1-М № 566, което при включен режим контролирало
движещите се в посока от юг на север МПС-та. В 16.02 часа намиращо се в работен
режим техническото средство, се активирало, като с него бил заснет клип № 16484
/протокол към адм.нак. преписка / с движещо се МПС- автомобил с ДК№ РВ 0294 КХ,
който преминал със скорост от 112 км/ч, при разрешена скорост до 90 км/ч.
Констатациите на св. С. във връзка с работата му с АТСС TFR1-М № 566, били
отразени в съставения от него, с дата от 25.11.2020г. протокол, като заснетите на този
ден с устройството клипове били свалени и запазени за по-нататъшна обработка и
анализ. На по-късен етап, информацията от работата на АТСС от 25.11.2020г. била
обработена, като се е установило, че заснетия в 16.02 часа видеоклип № 16484,
съдържа запис на движещ се автомобил „БМВ Х РЕИХЕ”, с ДК№ РВ 0294 КХ,
собственост на В. В. Г.. Именно превишението на скоростта от 19 км.ч., след
приспадане на толеранс от 3 км.ч, е станало причина да се издаде обжалвания
електронен фиш, като бил връчен на В. В. Г., в качеството й на собственик на
въпросното МПС.
При анализа на обстоятелствата по делото не се констатират допуснати
процесуални нарушения включително и на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, които
да доведат до отмяна на обжалвания фиш. Съгласно текста на чл. 189, ал.4 от ЗДвП то
„При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. В случая обжалвания ЕФ съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, представляващия дружеството,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.” Направените възражения относно допуснати
процесуални нарушения свързани с издаването на ел. фиш се явяват неоснователни.
При анализа на събраните по делото доказателства, не се установяват и допуснати от
контролния орган нарушения при работата му с АТСС, които също да водят до изводи
относно отмяна на обжалвания фиш. Безспорно по делото се установи, че използваното
3
АТСС е било закрепено в купето на служебния автомобил с ДК№ РВ 7519 ВК.
Съгласно дадената легална дефиниция в т.65 от §6 от ДР към ЗДвП, използваното
АТСС е било мобилно такова, тъй като е било „прикрепено към превозно средство и
временно разположено на участък от пътя, установяващ нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.” Представеният по
делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно
мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на
скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и други обстоятелства,
необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения
електронен фиш. В протокола е отразен както режим на измерване, така и посока за
задействане - в случая “П”, което означава приближаващ. Горното означава, че спрямо
полицейския автомобил, който се е намирал с предна част спрямо приближаващите от
юг от гр. Асеновград превозни средства, заснетия автомобил също е приближаващ. В
случая не е оспорен и факта на управление на лекия автомобил от страна на
нарушителя на посочените в ел.фиш време и място. Като е налице и пълно
съответствие със снимковия материал приложен към адмн. нак. преписка.
В приложения към преписката Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или системи по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 25.11.2020г., са
отразени номер на първо статично изображение-16473 и номер на последно статично
изображение-16502. От същия протокол се установява, че за времето от 15.30 часа до
17.00 часа на 25.11.2020г., по време на наряда на полицейския служител, с това АТСС
се били направени общо 30 клипа, като клипа заснет в 16.02 часа, с номер 16484 въз
основа на който е издаден оспорвания фиш е бил между тях. В протокола освен
другите обстоятелства за отразени и мястото където е било използвано техническото
средство и посоката на движение на автомобилите. Направените възражения от страна
повереника на жалбоподателя и тези отразени в жалбата се явяват неоснователни и
следва да се оставят без уважение.
Съдът, извършвайки преценка на събраните по делото, както и на доводите и
възраженията на страната счита, че обжалвания ЕФ е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за нарушение, установено със система от
одобрен тип и технически годна за експлоатация. Същият има нормативно
предвиденото съдържание по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като възпроизвежда данните от
видеоклип /снимка/, създадена автоматично от използваното техническо средство.
Снимките от клипа, копия от което са приложени и по делото, представляват
веществено доказателствено средство от категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от
ЗДвП и установява извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 2, т. 2 вр. с
чл. 21, ал. 2 вр.а л1 от ЗДвП. С оглед реквизитите на електронния фиш, предвидени в
чл.189, ал. 4 от ЗДвП, неоснователно нарушителят оспорва липсата на категорични
4
данни относно мястото на извършване на нарушението. Съставомерните признаци на
релевираното нарушение изискват движение в извън населено място със скорост над
разрешената. В случая от представените снимки и от съдържанието на протокола за
използване на АТСС от 25.11.2020г. се установява по несъмнен начин, че мястото на
деянието е на главен път ІІ-86, км. 23+550, намиращо се в района на Община
Асеновград, което именно е посочено в електронния фиш, поради което съдът намира,
че мястото на нарушението е идентифицирано в достатъчна степен и по начин, по
който се нарушава по никакъв начин правото на защита на наказаното лице.
В действителност от приложените към адм. наказателната преписка черно бели
снимки са установява, че същите съдържат изображения на автомобил марка „БМВ Х
РЕИХЕ”, с ДК№ РВ 0294 КХ. Доколкото именно автомобил с такъв номер е описан в
протокола за използване на АТСС от 25.11.2020г. съставен от св.С. във връзка с
неговата работа, именно на тази дата, то е налице една непрекъсната връзка от
доказателства, от които единствения възможен извод, е че регистрационния номер,
които тези доказателства възпроизвеждат принадлежи на автомобил, който е бил
заснет с превишена скорост с посоченото в протокола АТСС. Собствеността на този
автомобил се установява от приложената към адм. наказателната преписка справка от
ПП и КАТ при ОДД на МВР Пловдив.
По отношение на местонахождението на АТСС, в момента на неговото
използване, съдът прие, че това е мястото което е посочено в протокола за използване
на АТСС от 25.11.2020г.
От представения по делото Протокол за проверка на мобилна система №5-33-20
от 06.08.2020. /от адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното
техническо средство е преминало съответната проверка, като неговата годност е до
06.08.2021г. г.
От представеното по делото Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г. се установява, че то касае използваното АТСС
TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ което е със срок на валидност до 24.02.2020г.
Действително датата на установеното нарушение е 25.11.2020г. но в случая следва да
се вземе предвид и текста на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. Същия текст
гласи, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип”. Тъй като АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ е преминало
съответната проверка към датата на нарушението, като неговата годност е удължена
вече до 06.08.2021г. то следва извода, че заснемането на нарушението е било
извършено с разрешено и валидно техническо средство.
По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателката В. В. Г. да е
упражнила правото си да декларира писмено, че установеното на 25.11.2020г.
5
нарушение при движение на собственият й автомобил е извършено от друг водач,
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Следователно, установената от закона
презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика
(законния представител на юридическото лице, собственик), то именно собственикът
(законният представител на юридическото лице собственик) на МПС-то се смята за
извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена.
Направеното възражение във връзка с неприлагането на чл.39, ал.2 вр. ал. 4 от
ЗАНН, се явява неосновното, като то следва да бъде оставено без уважение.
Действително от текста на чл.39, ал.4 от ЗАНН, се установява, че в „случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш”. Същия следва
да се тълкува във връзка с чл. 85а ЗАНН и чл.39 ал.2 ЗАНН. От текста на чл.85а от
ЗАНН става ясно, че “Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за
движението по пътищата”. Т.е. в случаи от категорията на процесния, ЗАНН няма
приоритет пред разпоредбите на ЗДвП. В този смисъл следва да се тълкува и текста на
чл. 165, ал.3 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 19 от 2015 г.), приет в съответствие с Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС, съгласно който на Министъра на
вътрешните работи е вменено задължение за приемане на наредба за реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В изпълнение на тази разпоредба е приета Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. (обн. ДВ, бр. 36/19.05.2015 г.), с която са уредени условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както стационарните, така
и мобилните АТСС. В цитирания подзаконов нормативен акт са регламентирани ясни и
конкретни правила за използване на мобилни технически средства и за
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, които са в
съответствие с мотивите в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС. Към датата на
извършване на процесното деяние, нарушения от тази категория могат да се
установяват и санкционират с издаване на електронен фиш чрез използване на
стационарни АТСС и мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол. Налице е нова нормативна уредба, съгласно която електронен фиш за
санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП следва да бъде издаден, когато
нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС, при спазване изискванията на
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. От доказателствата по делото се установява, че
6
процесното нарушение е констатирано при спазване на всички съществени условия,
регламентирани в наредбата. Относно неприложимостта на чл.34 ал.4 вр. ал.2 от ЗАНН
в сходни случаи свързани с идване на електронни фишове са и следните постановени
решения: Решение № 693 от 30.09.2021 г. по КНАХД № 835 /2021 г. на Адм.съд
Пазарджик, Решение № 536 от 02.07.2021 г. по КНАХД № 446 / 2021 г. на Адм.съд
Пазарджик, Решение № 12 от 21.01.2022 г. по КНАХД № 482 / 2021 г. на Адм.съд
Стара Загора, Решение от 15.02.2022 г. по КНАХД № 1173 / 2021 г. на Адм.съд
Хасково, Решение от 07.04.2021 г. по КНАХД № 45 / 2021 г. на Адм.съд Сливен,
Решение № 382 от 09.03.2022 г. по КНАХД № 3244 / 2021 г. на Адм.съд Пловдив и
Решение № 25 от 10.02.2022 г. по КНАХД № 155 / 2021 г. на Адм.съд Ямбол. В
действителност налице са и противоположни решения, по делата цитирани в
становището на повереника на жалбоподателката, но съдът не ги споделя, поради и
което намира това възражение за неоснователно, като го остави без уважение. Анализа
на приложимите норми дава основание да се направи извод, че процедурата по
издаване и обжалване на електронния фиш е уредена в чл.189, от ал.4 до ал.11 от
ЗДВП, приложим по изричното препращане на чл.85а от Особените разпоредби на
ЗАНН. В действителност в текста на чл.189 ал.14 от ЗДвП се предвижда, че за
неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването
на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания
се прилагат разпоредбите на ЗАНН. Тъй като обаче в ЗАНН няма процесуални норми
за издаването на ЕФ, то следва да намери проява общият принцип, че ангажирането на
административнонаказателната отговорност не може да бъде обосновано с
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия на закона. Всички тези
обстоятелства, явно са били отчетени от АНО, като същия правилно е счел, че в
случая следва да процедира съобразно правилата посочени в чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2 т.2 от ЗДвП, а не тези по чл.39, ал.4 вр. ал. 2 от ЗАНН.
При тази установената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на
жалбоподателката е осъществен съставът на вмененото й административно нарушение.
Нарушението за което е ангажирана нейната отговорност, касае превишаване на
разрешената скорост, която за път в извън населено място за който е налице общото
ограничение до 90 км/ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена
разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на производството
доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като
автомобилът на нарушителката Г. е заснет при движение със скорост от 109 км/ч, с
автоматизирано техническо средство, като при определяне на размера на точната
скорост и глобата е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч при измерване
на скоростта.
При определяне на правната квалификация на нарушението, АНО е допуснал
една неточност, като е квалифицирал същото по чл.21 ал.2 вр. чл.21 , ал.1 от ЗДвП.
7
Текста на чл.21, ал.2 от ЗДвП би следвало да се приложи доколкото в случая
извършеното нарушение за скорост е било обвързано с намиращ се на мястото пътен
знак въвеждащ ограничение на скоростта предвидена в чл.21, ал.1 от ЗДвП. От
съдържанието на обжалвания електронен фиш, както и от събраните по делото
доказателства не се установява, на мястото на установяване на нарушението- главен
път ІІ-86 в зоната на км.23+550 да е имало поставен път знак В26. Проявената
неприцизност от страна на АНО, съдът намира за несъществена, като същата не следва
да се квалифицира като допуснато процесуално нарушение, което да доведе до отмяна
на обжалвания фиш. Текста на чл. 21, ал.2 от ЗДвП препраща изцяло към чл.21, ал.1 от
ЗДвП, като в случая той би имал значение доколкото нарушението е свързано с
нарушаване на наличен знак за ограничение. Тъй като в настоящи казус, е установено,
че такъв знак не е бил наличен, нито пък се твърди че и имало такъв, то установеното
нарушение безспорно нарушава единствено текста на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Констатираното не е нарушило и правото на защита на санкционираното лице, тъй
като нарушителката е разбрала каквото точно й се вменява така, че организира в пълен
обем своята защита против обжалвания електронен фиш.
При определяне на наказанието, АНО се съобразил изцяло с това, че
нарушението е в извън населено място и превишението се явява с 19 км.ч. над
допустимата скорост. При това на нарушителя е била наложена глоба, чийто размер е
бил изцяло съобразен с предвиденото в закона. Видно от обжалвания електронен фиш,
то наказанието е определено на основание чл.182,ал.2,т.2 от ЗДвП. Същия предвижда,
че „Водач, който превиши разрешената максимална скорост в извън населено място, се
наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20 км/ч. с глоба 50 лв. За съдът не е
налице възможност да коригира така определената от АНО глоба в размер на 50 лева,
като може единствено може да потвърди санкцията в този й размер.
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за
присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е
дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да
бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 80 до 120 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки
спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и
правна сложност, поради които съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата
и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от
АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
8
Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Пловдив.
Мотивиран от горното Съдът .
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4208654 издаден
от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на В. В. Г. ,
с ЕГН ********** с адрес с. Брестник, обл. Пловдив, ул. „Петър Берон”№ 22, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА В. В. Г. , с ЕГН ********** с адрес с. Брестник, обл. Пловдив, ул. „Петър
Берон”№ 22 да заплати на ОДМВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди”
№ 7, сумата от 80.00 лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
9