Решение по дело №138/2016 на Районен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 1378

гр.Русе, 04.11.2016 г.

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, Х-ти граждански състав в публично заседание на 05-ти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

при секретаря Ш.С.,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 138 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

  Производството е образувано по предявен ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС.

          Претенцията на ищеца А.Х.Х. се основава на твърдения, че на 14.07.2014 г. е сключил писмен договор с ответницата в качеството си на технически ръководител на строителен обект в гр. Р, собственост на ответницата. Възникнали проблеми, които възпрепятствали изпълнението на възложената работа, тъй като възникнала авария в съседство и се срутила калканна стена. Щетите били за сметка на възложителят. В съгласие с него предоставил свой собствен инвентар, който да се използва за възстановяване на засегнатият имот. Тези вещи бил купил преди сключване на договора, тъй като бил сторител. Разполагал с подробен снимков материал за поставени строителни елементи на обекта във връзка с извършените укрепителни дейности включващи строително-монтажни работи по направата на кофраж. Впоследствие възникнало разногласие с ответницата и тя не го потърсила за продължаване на строителните дейности по обекта. Същевременно съседите от страната на  съборения калкан го помолили да декофрира и да отстрани помощните строителни вещи,  тъй като те искали да си предприемат ремонт. Извършил декофрирането и прехвърлил материалите в обекта. Впоследствие постъпило оплакване в полицията, че е влизал в обекта без разрешение и впоследствие достъпа му до същия бил ограничен. Така се оказало, че в обекта собственост на ответницата останали негови движими вещи, които претендира за осъждането й да му бъдат въранти в негово владение, а именно: оградни метални пана 2/2 м – 3 броя, платна метални 50/250 см., 25 на 250,10 на 250,5 на 250 ъглови – външен и вътрешен – общо около 75 м ², греди монтажни метални около 40 м., укрепващи стойки триъгълни с пети към 20 бр., метални подпори телескопични 30 бр., метални платна 50/100 – 4 броя, технически шперплат 122/244 – 30 бр., греди дървени 10/10 – 200 м., макара ръчна – 1 бр., каски 5 бр., удължител монофазен 1 бр., осветителни тела тип луминисцентни 2 бр., контейнери метални  100/100 на 40 – 2 бр., чопове и клинове за сглобяване на платната по 1500 бр., бигляр ръчен – 1 бр., телескопични подпори тип заводски 3 бр., които били монтирани в съборената къща. Претендира за присъждане на разноските по делото

Ответницата Г.С. М е подал отговор на предявения ревандикационен иск, с който го оспорва. Твърди, че не дължи връщане на посочените движими вещи, тъй като не ги е получила нито лично, нито чрез трети лица от ищеца. Твърди, че има оставени вещи, за които не знае дали са собственост на ищеца, но са оставени в нейния имот без нейно знание и съгласие, но част от тях са използвани при строителството, което е заплатила на изпълнителя. Не оспорва твърдението, че ищецът е приел да бъде технически ръководител на строителния обект, на което основание разполагал с ключ за обекта до възлагането на строителството на друг изпълнител, което станало през  м. юли 2015 г. През цялото това време той имал възможност необезпокоявано да прибере своите вещи в обекта, а вместо това когато разбрал, че тя няма да продължи да ползва услугите му във връзка със строителството, а ще ползва друг изпълнител дошъл в обекта и рязал арматура, която да занесе на друг обект, въпреки че била заплатена. Извършвал различни дейности включително без нейно съгалсие. Ответницата твърди още, че на 16.07.2015 г. в присъствието на новия строител ищецът дошъл с работници на обекта и натоварил намиращи се в мазата 17 бр. греди размер 10/10, черни платна 16.5 бр., които заявил, че взема за временно ползване, като за тези вещи била съставена разписка от предаващия строител И.И. по уговорка с ищеца, която той отказал да подпише и напуснал обекта по време на товаренето. впоследствие спрял да отговоря на мобилния си телефон. След това е посещавал обекта още няколко пъти и извозвал хюнебеци.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Признава се, че към настоящия момент в имота на ответницата се намират вещи на ищеца- оградни платна 2 бр., метални платна с чопове и клинове, които не могат да се определят като бройка, бигляр 1 бр., метален контейнер, каски, метални платна 4 бр., и укрепващи стойки с триъгълни пети. Признава се и не се спори и относно това, че ищецът е бил технически ръководител на строителен обект в гр. Р, ул. Т А по сключен през м.юли 2014 г. писмен договор с ищцата/ в препис на л.16 от делото/, че впоследствие тези договорни отношения са преустановени и ответницата е сключила договор за строителство с трето лице, както и че в обекта и се намират част от посочените от ищеца вещи, подробно посочени в отговора на исковата молба. Договорът не е за строителство, а за „извършване на контрол по охрана на труда и безопасност на обекта”, а от представения препис от заповед на ДНСК Русе във връзка с авария в съседния на ответницата имот е видно, че собственик, възложителна строежа и строител е ответницата. При това положение следва извода, че донесените от ищеца помощни строителни материали не се намират в него на договорно основание по договор за строителство и неуредените отношения между страните по повод договора за охрана на труда не са основание за отказ за връщането им на собственика. Обстоятелството, че последният не ги е отнесъл доброволно не е основание да се приеме, че е налице забава на кредитора, защото дори е да е налице такъв отказ ответницата е можела да се освободи от своята забава за предаването им по реда на чл.97, ал.1 от ЗЗД, каквито твърдения и доказателства не са релевирани по делото. На база признанията на ответницата, заключението на вещото лице по приетата е-за и показанията на свидетелите може да се направи категоричен извод, че в обекта на ответницата се намират следните движими вещи на ищеца: платна метални с размери 50/250 см. – 34 бр., 25/ 250 – 19 бр.,10/250 – 4 бр. ,5/250 – 12 бр. и ъглови – 5 бр. с обща площ от 60,62 кв.м., от които 3,75 кв. площ на ъгловите платна; 40 метра монтажни греди с различни размери; укрепващи стойки с пети – 19 бр., метални платна 50/100 – 4бр.; 5 бр. каски; осветително тяло луминисцентно – 1 бр., метален контейнер – 100/100/40 – 1 бр.; чопове и клинове за сглобяване на платна – 1 кофа и 1 чанта; бигляр ръчен – 1 бр. По отношение на тези вещи искът следва да се уважи. По отношение на останалите вещи не може да се установи по категоричен начин, че са налични в обекта, че са били занесени в него от ищеца/че са негови вещи/, че не са взети от него когато е изнасял част от оборудването си или че не са вложени при укрепителните работи на аварията в съседство на строежа. Дори от показанията на посочените от ищеца свидетели не е видно използваните за кофраж строителни материали да са предадени във владение на ответницата, а показанията сочат, че ищецът се е договорил те да останат във владение на строителя, с когото е сключен договор за строителство след аварията, при което положение при евентуалната им липса претенциите му следва да бъдат насочен към него, а не към ответницата. По отношение на дървените греди е видно, че такива са използвани за укрепването на съседния имот, при което не може да се направи извод, че останалия в имота на ответницата дървен материал е на ищеца, а не останал от последващото строителство.

На основание чл.78 от ГПК разноските по делото следва да се разпределят между страните съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска.

Мотивиран така, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.108 от ЗС, Г.С. М, ЕГН:********** да предаде на А.Х.Х., ЕГН:********** следните движими вещи негова собственост - метални с размери 50/250 см. – 34 бр., 25/ 250 – 19 бр.,10/250 – 4 бр. ,5/250 – 12 бр. и ъглови – 5 бр. с обща площ от 60,62 кв.м., от които 3,75 кв. площ на ъгловите платна; 40 метра монтажни греди с различни размери; укрепващи стойки с пети – 19 бр., метални платна 50/100 – 4бр.; 5 бр. каски; осветително тяло луминисцентно – 1 бр., метален контейнер – 100/100/40 – 1 бр.; чопове и клинове за сглобяване на платна – 1 кофа и 1 чанта; бигляр ръчен – 1 бр. и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – по отношение на останалите движими вещи, подробно описани в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Г.С. М, ЕГН:********** да заплати на А.Х.Х., ЕГН:********** сумата в размер на 969 лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА Г.С. М, ЕГН:********** да заплати на А.Х.Х., ЕГН:********** сумата в размер на 240 лв. – разноски по делото.

  Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред РОС.

 

 

Районен съдия: