РЕШЕНИЕ
№ 651
Плевен, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Даниела Дилова
при секретар Венера Мушакова, изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 476 по описа за 2021 година на
Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК),
във вр. с чл.53а, т.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), вр. чл.70, ал.4 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри /по-долу Наредбата/.
Делото е образувано по жалба подадена от М.П.И. ***,
ЕГН **********, и А.И. ***, ЕГН **********, чрез адв. М.-В., против Заповед №
18-5060-10.05.2021 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и
кадастър (СГКК) – Плевен, с която отказано изменение в кадастралната карта /КК/
и кадастралните регистри /КР/ на гр.Плевен, ЕКАТТЕ 56722, общ.Плевен, одобрени
със заповед №РД-18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Отказът
касае заявено от жалбоподателките заличаване на самостоятелни обекти с
идентификатори 56722.659.835.1.4, 56722.659.835.1.5, 56722.659.835.1.6 и
56722.659.835.1.7 и нанасянето на самостоятелен обект с идентификатор
56722.659.835.1.8 /жилище, апартамент/ в сграда с идентификатор 56722.659.835.1.
Заповедта се оспорва като незаконосъобразна
и се моли да се отмени. Сочи се, че четирите помещения на втори етаж на
сградата са такива за жилищни нужди, липсват доказателства, както и проект, въз
основа на който са преустроени в офиси..
Ответникът в дадения срок не е представил писмен
отговор, въпреки дадената му възможност с Определение № 849/21.06.2021 г.
/л.82/. В придружителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда, е изразено
становище от органа, че подадената жалба е неоснователна. Счита, че е налице
спор за материално право, и поради това на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР
процедурата следва да бъде прекратена, и да се изчака решение на спора по
съдебен път. Моли съда да се отхвърли жалбата. Алтернативно прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В о.с.з., жалбоподателите М.П.И. и А.И.И. – редовно
уведомени, не се явяват, представляват се от адвокат Р.М. с
пълномощно по делото, която изразява становище, че в настоящото производство
безспорно се установява наличието на грешка в кадастралната карта, че е доказано,
че липсват каквито и да било документи относно процесното преустройство. Не са
провеждани съответните процедури за промяна на предназначението пред Агенция по
кадастъра и Община Плевен. Не са спазени задължителните изисквания за
преустройство, а естеството на процесната жилищна сграда не позволява
извършването на такъв вид преустройство поради нейната архитектурна особеност.
Моли да се уважи изцяло подадената жалба и да се отмени оспорвания
административен акт. Моли да бъдат присъдени сторените разноски в настоящото производство,
за което представя списък. В писмени бележки, постъпили в определения от съда
срок, допълнително сочи, че не е налице спор за материално право, видно от
приложеното решение по гр.дело №7379/2017 г, влязло в законна сила. Съгласно
чл.147а от ЗУТ /2021 г./, преустройство може да се извърши с изрично разрешение
за преустройство, което се издава от гл.архитект, каквото не е налице. В
помещенията са налице мебели, характерни за домашното обзавеждане, и липсва
санитарен възел на етажа. Липсва и съгласие за преустройство от
съсобствениците.
В съдебното заседание, ответникът в
настоящето производство - НАЧАЛНИК НА СЛУЖБА ПО ГЕОДЕЗИЯ,
КАРТОГРАФИЯ И КАДАСТЪР - ПЛЕВЕН – редовно уведомен по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не се явява, не се представлява.
Заинтересованите страни Г.П.Г., Д.В.П., К.П.П., С.В.П., Р.С.П. –
редовно уведомени по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не се явяват, не се
представляват и не ангажират становище по делото.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА
СТРАНА А.П.Р. – редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат К.Д.
с пълномощно по делото. Моли да се отхвърли подадената жалба, тъй като същата е
неоснователна.Изразява становике, че експертизата установява, че тези помещения
очевидно се ползват по предназначение така, както са придобити за офиси, от нея
не се установяват факти и обстоятелства, сочени от жалбоподателката, тъй като
тези факти и обстоятелства се установят единствено и само със съответните
удостоверения от Община Плевен или са посочени в процедура, която е предвидена
в ЗУТ. Приложима е разпоредбата на чл. 54 от ЗКИР, касае се за материален спор,
който не може да се реши в настоящото производство.
Административният съд-Плевен,
първи състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената заповед е връчена
на жалбоподателката М. И. /която е и пълномощник на А.И. - пълномощно на л.7/ с
писмо, получено на 19.05.2021 г., видно от обратната разписка на л.52. Жалбата
е подадена чрез органа, като е приета с вх.№06-2874/01.06.2021 г. /л.4/.
По отношение срока на обжалване е приложим този по
чл.149, ал.1 от АПК, във вр. чл.54, ал.6 ЗКИР, а именно 14-дневен от деня на
съобщаването. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения
срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което
подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
От представените
доказателства се установява следното:
М.И. и А.И. чрез пълномощника си Б.Б. са подали
заявление вх.№ 01-124766-09.03.2021 г. на СГКК /л.6/, с което заявяват издаване
на схема-проект за изменение на самостоятелен обект в сграда 56722.659.835.1.
Към същото са приобщени пълномощни /л.л.7,8/, заявление, обяснителна записка и
схема-проект /л.л.9-13/, от които е видно, че се създава схема на нов
самостоятелен обект в сграда 56722.659.835.1, на втория етаж, с идентификатор 56722.659.835.1.8.
Същият представлява жилище, апартамент, и е образуван от съществуващите
самостоятелни обекти с идентификатори 56722.659.835.1.4, 56722.659.835.1.5,
56722.659.835.1.6 и 56722.659.835.1.7. Приобщени са доказателства за
правоспособност на лицето, изготвило проекта – л.л.14, както и за застраховка
на същия /л.л.15-16/.
Към преписката още са приобщени:
Нотариален акт /НА/ №26, том 7, рег.номер 4211, дело
1507/1942 г. /л.л.17-18/, съгласно който П. П.П. е собственик на дворно място
от 230 кв.м и двуетажна жилищна сграда, построена на 106 кв.м, както и удостоверение
за наследници на последния /л.л.20-22/, от което е видно, че М.И. е негов
наследник, негови наследници са и други лица, които са конституирани като
заинтересовани от административния орган.
До заинтересованите лица са изпратени съобщения на
основание чл.26 АПК за исканото изменение, които са приобщени на л.л.23-30.
Доколкото административният орган е установил, че е допуснал грешка в съдържанието
на уведомленията, е изпратил нови такива до лицата /л.л.31-41/. Получено е
възражение от А.Р. /л.л.42-43/, чрез адв. К.Д. /пълномощно на л.45/, към което
е приобщен нотариален акт №68, том 2, рег.№2525, дело 216 от 2000 г. /л.44/,
съгласно който същата е собственик на 7/12 ид.части от втория етаж на къщата,
тавана и мазата, на 106 кв.м от дворното място, както и на ½ ид.част от
магазина в източната част на първия етаж. Посочено в същия НА е, че при
съставянето на НА са представени предходни НА – от 1942 г., 1962 г., 1970 г. и
1993 г.
Издадена е процесната Заповед № 18-5060-10.05.2021 г.
на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Плевен, с която
отказано изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен,
ЕКАТТЕ 56722, общ.Плевен, одобрени със заповед №РД-18-71/06.06.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК. Отказът касае заявено от жалбоподателките
заличаване на самостоятелни обекти с идентификатори 56722.659.835.1.4,
56722.659.835.1.5, 56722.659.835.1.6 и 56722.659.835.1.7 /за офиси/ и
нанасянето на самостоятелен обект с идентификатор 56722.659.835.1.8 /жилище,
апартамент/ в сграда с идентификатор 56722.659.835.1. Изложени са мотиви, че
отказът е поради постъпило несъгласие от съсобственик на имота. Като правно
основание за издаването е посочен чл.70, ал.4 от Наредбата.
По преписката са приобщени и заповед РД-18-71 от 06.06.2008 г. на изп.директор на
АГКК /л.70/, с която са одобрени КК и КР на гр.Плевен.
Приобщена е и Заповед №ЧР-32-11 от 02.04.2018 г. /л.71/,
с която издалата процесната заповед за отказ инж. Б. И. е назначена за началник
на СГКК Плевен.
Приобщени са схеми на самостоятелни обекти в сграда по
действащите КККР /л.л.65-68/, от които е видно, че самостоятелен обект с
идентификатор 56722.659.835.1.4 е с предназначение жилище, апартамент, а самостоятелни
обекти с идентификатори 56722.659.835.1.5, 56722.659.835.1.6 и
56722.659.835.1.7 са с предназначение „за офис“.
По делото е приобщено решение № 850/11.05.2019 г. на
РС Плевен по гр.д. № 7379/2017 - л.л.152,153, с което е отхвърлен предявения от
А.Р. срещу М.И. иск с правно основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността
/ЗС/. Със същото съдебно решение М.И. е осъдена на основание чл.31, ал.2 от ЗС
да заплати на А.Р. обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствен
имот.
Приобщен е НА №75, том 1, нот.дело №319/1973 г. /л.129/,
съгласно който П.П. П. със съпругата си К.Г.П.продава на Х.Т.Ц.и В.Х.Г.1/3
ид.част от дворното място и самостоятелно жилище на втория етаж, състоящо се от
две стаи и коридор.
Приобщена е заповед № РД-15-18/8.02.1999 г. на кмета
на община Плевен, с която е отменена заповед № 2430 от 22.08.1980 г. на кмета
на общината. Възстановява се правото на собственост и се предава владението на М.П.И.
и П.П. П. върху недвижимия имот – 1/3 част от дворното място, част от двуетажна
сграда – две стаи и коридор, 1/3 ид.част от тавана, мазето и ид.части от
сградата.
Приобщен е нотариален акт №132, том 1, рег.№ 1029,
дело 70 от 2021 г., с който А.И. е призната за собственик след обстоятелствена
проверка на ап.3 на първия етаж на сградата, маза, таван от общия, и ид.части
от сградата и правото на строеж, както и на 50 кв.м от поземления имот. Същият НА
е от 31.03.2021 г. Посочено е, че при съставянето на този НА е представен
нотариален акт за дарение от 1962 г.
От заключението по назначената по делото съдебна
експертиза се установява, че по отношение на втория етаж на сградата, на който
се намират четирите помещения с идентификатори 56722.659.835.1.4,
56722.659.835.1.5, 56722.659.835.1.6 и 56722.659.835.1.7, няма налична проектна
документация и разрешение за строеж на процесните обекти. Няма такава и за
извършвани във времето преустройства отнасящи се до тези обекти. Предвид това
не може да се отговори кога вторият етаж на сградата е преустроен в офиси. В
момента на огледа от ВЛ в тези самостоятелни обекти е имало разнообразна мебелировка
– диван, маса, пиано, бюро, шкафове и др., и видно помещенията не се обитават.
Към настоящия момент процесните обекти не се ползват като офиси. В о.с.з. ВЛ в
отговор на зададен въпрос сочи, че на втория етаж няма санитарен възел. Съдът
кредитира заключението на ВЛ като вярно, обективно и компетентно.
Така установеното от фактическа страна води до следните
правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, съгласно чл.54, ал.4, изр. 1 от ЗКИР, доколкото съгласно тази разпоредба
измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите
имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на
началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на
имота. Заповедта следва да се издаде от началника на службата по геодезия,
картография и кадастър, както е в случая. Приобщени са и доказателства за
назначаването на лицето, подписало заповедта, на тази длъжност. Оспорената
заповед е издадена в писмена форма по писмена, поради което съдът приема че предвидената от
закона писмена форма е спазена.
По отношение на
мотивите, спазването на съществените административно производствени правила и
материалния закон съдът съобразява следното:
Като правно основание за издаването на заповедта е
посочена разпоредбата на чл.70, ал.4 от Наредбата, съгласно която началникът на
службата по геодезия, картография и кадастър издава отказ за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри при установяване на недопустимост
или неоснователност на искането или при установяване на спор за материално
право въз основа на представени или събрани в производството писмени
доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите –
предмет на проекта. Като фактическо основание за постановяване на отказа е
посочено изразено несъгласие от
съсобственик.
От представените по делото доказателства се установява
посоченото фактическо основание – несъгласие на съсобственик. Такова е
приобщено по преписката и делото. За същия съсобственик е представен и НА, от
който същият черпи правата си. Същият е посочен и в КР като собственик, видно
от схемите на л.л.65-68.
Разпоредбата на чл. 2,
ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за
правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните
носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в
сгради или технически съоръжения. Съгласно чл.23, т.3 от ЗКИР, недвижим имот -
обект на кадастъра е: 3. (доп. – ДВ, бр. 49 от 2014 г.) самостоятелен обект в
сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура.
Данните за тези обекти се документират в кадастралната
карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се
отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и
технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните
очертания (арг. чл.
29 ЗКИР, чл.
38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри).
Кадастралните карти и регистри се поддържат в актуално състояние като се
изменят при наличие на някое от основанията, посочени в чл.
51, ал. 1 ЗКИР.
В случая, със заявлението, подадено от М.И. и А.И., се
иска съединяване на четири самостоятелни обекти в сграда и образуване на един
нов самостоятелен обект в сградата. Съгласно чл.53а, т.2 от ЗКИР, измененията в
кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на
заповед в случаите по чл. 52
и 53, както и при: 2. разделяне, съединяване
или промяна на граници или очертания между съседни имоти, собственост на едно и
също лице; В случая е искано съединяване на четири самостоятелни обекта на
втори етаж в сграда в един самостоятелен обект, което представлява искане за
съединяване на четири недвижими имота в един. Видно от посочената разпоредба, такова
искане следва да бъде направено от всички съсобственици на самостоятелните
обекти, представляващи самостоятелни недвижими имоти. В случая един от
съсобствениците – А. Х., не само не е направила искане в този смисъл, но
категорично възразява срещу направеното искане. С оглед на този факт заповедта за
отказ е правилна.
Следва да се посочи, че съгласно чл.60, ал.1 и ал.2 от
Наредбата, „В случаите на чл.
53а, т. 2 ЗКИР измененията на кадастралната карта и кадастралните регистри
се извършват, ако собствеността върху недвижимите имоти, предмет на
изменението, принадлежи на едно и също лице или лица. (2) При съсобственост
заявлението се подава от всички съсобственици или се придружава от нотариално
заверена декларация за изразяване на изричното им съгласие с исканото
изменение.“ В случая заявлението пред административния орган не е подадено от
всички съсобственици, поради което правилно е постановен отказ на основание
чл.70, ал.4 от Наредбата, който разпоредба предвижда да се постанови отказ и
при недопустимост на искането. Във връзка с това съдът отбелязва, че неправилно
административният орган вместо да остави заявлението на М.И. без движение, като
укаже да бъде приподписано или да се представят нотариално заверени декларации
за изразяване на изричното съгласие на останалите съсобственици с исканото
изменение, на основание чл.26 АПК само е уведомил останалите съсобственици.
Допуснатото процесуално нарушение в случая обаче не е съществено, защото
въпреки това органът правилно е установил, че липсва съгласие от всички
съсобственици и е постановил отказ на основание чл.70, ал.4 от Наредбата.
Следва да се посочи, че органът не е установил, по
отношение на молителката А.И., че същата не е съсобственик съсобственик на
самостоятелните обекти, чието съединяване се иска. По делото е представен
нотариален акт № 132 том I, рег.№ 1029,
дело № 70 от 2021г., от който е видно че жалбоподателката А.И. е собственик
на самостоятелен обект на първия етаж на
сградата, и 50 кв.м. ид.ч. от поземления имот. Както беше посочено по-горе съгласно чл.53а, т.2 от ЗКИР, измененията в
кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват след подаване на
искане от всички съсобственици на самостоятелните обекти, представляващи
самостоятелни недвижими имоти. По
отношение на жалбоподателката И. и в хода на административното производство и
по делото не са представени доказателства, че е собственик или съсобственик на
самостоятелните обекти на втория етаж
Това е било самостоятелно основание за постановяване
на отказ по заявлението по отношение на същата заявителка, което органът не е посочил
в мотивите си като основание за отказ. Доколкото обаче е постановен отказ на
друго основание, не е допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на
материалния закон. Жалбоподателката И. е
адресат на оспорения акт, поради което съдът приема че подадената от А.И. жалба
е допустима .
Не е налице обаче посочената от органа в становището до
съда, както и от процесуалния представител на заинтересованата страна А.Р. хипотеза
на чл.54, ал.2 от ЗКИР, доколкото М. И. е представила освен НА, от който черпи
правата си, и удостоверение за наследници, от което е видно, че същата не е
единственият наследник на лицето, посочено като собственик в НА. В случая не
всички съсобственици са съгласни да се съединят четирите самостоятелни обекти в
един, който е и с различно предназначение от съществуващите три от общо четири
самостоятелни обекта по актуалните КККР. По делото липсват данни за спор за
собственост по отношение на самостоятелните обекти, включително спор относно
притежаваните от съсобствениците ид.части от същите.
За пълнота следва да се отбележи, че в настоящето
производство и от настоящия съд не могат да се определят частите от правото на
собственост върху процесния втори етаж на сградата. Това може да стане само от
граждански съд при съответен иск, при който същите части се установяват.
По отношение на съдебната експертиза съдът счита
същата за задълбочена, аргументирана и отговаряща на поставените пред нея
въпроси, доколкото това е възможно. Същата не е и оспорена от страните. Следва
да се посочи обаче, че фактът, че ВЛ установява, че съответните помещения са
жилищни, не се ползват, не са преустроени по съответния ред, а на етажа липсва
санитарен възел, не водят до различни правни изводи освен посочените по-горе.
По останалите твърдения на страните съдът съобразява
следното:
Вярно е, че съответните помещения са такива за жилищни
нужди, и липсват доказателства, както и проект, въз основа на който са
преустроени в офиси. Безспорно е наличието на грешка в кадастралната карта. Същата
грешка обаче може да бъде отстранена, и самостоятелните обекти съединени само
при наличие на съгласие от страна на всички съсобственици. След като такова
липсва, такава промяна не може да се осъществи в рамките на административно
производство. Същата промяна евентуално може да се осъществи след надлежно
проведено съдебно производство пред граждански съд, и постановено съдебно
решение в този смисъл. Доколкото обаче се твърди, че на втория етаж, където са
съответните помещения няма санитарен възел, обособяването им като самостоятелен
жилищен обект може и да не е възможно. Приложеното решение по гр.дело
№7379/2017 г. няма доказателства да е влязло в законна сила, но дори това да е
така, същото е неотносимо, доколкото касае производство по искове с правно
основание чл.31, ал.2 и чл.32, ал.2 от ЗС, които нямат отношение към грешка в
КК. Разпоредбата на чл.147а от ЗУТ /нов – ДВ, бр. 16 от 2021 г./, няма как да е
била съобразена при одобряването на КККР, доколкото КККР са одобрени през 2008
г., когато тази разпоредба не е била действаща.
С оглед на изложеното, заповедта е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при несъществени нарушения
на административно производствените правила и в съответствие с материалния
закон, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Въпреки благоприятния за
ответника и заинтересованата страна А.Р. разноски не могат да им се присъдят,
доколкото такива не са поискани, а и не са представени доказателства, че са
били извършени.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, I-ви състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената от М.П.И. ***, ЕГН **********, и А.И. ***,
ЕГН ********** жалба против Заповед № 18-5060-10.05.2021 г. на Началника на
Служба по геодезия, картография и кадастър – Плевен.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок
от съобщаването на страните.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: