О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 68 /16.02.2022
год.,гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият административен съд, ІV
състав, в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и
втора година, , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от председателя
адм. дело №498 по описа за 2021 г. на Административен съд Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 147, ал.3 от
ДОПК.
Образувано
е по жалба Е.М.Н. срещу Решение №12/24.09.2021 г. на Директора на дирекция
„ФМП“ при община Тервел, издадено на осн. чл.147, ал.1 във връзка с чл.148 от ДОПК с което е оставена без разглеждане жалба с вх. №ФС-31-4620/21.09.2021 г.,
подаден от Е.Н. срещу АУЗД по чл.107, ал.3 от ДОПК №1980-1/14.05.2020 г..
Излагат
се съображения, че жалбата срещу АУЗ е допустима и подадена в законоустановения
срок от узнаването. Твърди се, че са неправилни изводите на решаващия орган, че
жалбата е просрочена, тъй като срокът за обжалване е изтекъл на 30.06.2020 г.
Релевират се доводи, че не е спазена процедурата по чл.32 от ДОПК. Излагат се и
съображения по същество на АУЗ, като се счита същият за нищожен, а в
алтернатива и за незаконосъобразен. Моли да се отмени АУЗ и решението на
директора на дирекция „ФМП“ при община Тервел. Претендират се сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В
с.з. не се явява оспорващият.
Ответникът
в подаден писмен отговор излага съображения, че процедурата по уведомяването е
спазена, съгл. чл.32 от ДОПК, поради което и срокът за обжалване е изтекъл.
Излагат се и доводи по същество на спора.
В
с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор.
Моли да се потвърди решението на Директора на дирекция „ФМП“ при община Тервел.
Моли се за присъждане на разноски за юриск. възнаграждение.
Административен съд - Добрич, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
С
Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, 01980-1/14.05.2020
г. са установени задължения за данък върху превозното средство за 2018 и 2019
г. в общ размер 1 353,15 лева за лек автомобил марка „Шкода“, модел
„Мадара“ с ДКН ТХ 2043 ХН, собственост на Е.Н..
АУЗ
е изпратен с обратна разписка на Н. на 15.05.2020 г. и втори път на 21.05.2020
г. Видно от същата е отбелязано, че пратката е непотърсена до 26.05.2020 г.,
поради което и е върната на подателя.
Със
съобщение по чл.32 от ДОПК, №573/03.06.2020 г. на Н. е указано, че следва да се
яви в 14-дневен срок за връчване на АУЗ. Съобщението е постановено на
03.06.2020 г. и е свалено на 16.06.2020 г. Съобщението е изпратено и по пощата
на данъчнозадълженото лице на 02.07.2020 г., като в същото е посочено, че е
получено на 02.07.2020 г. от А.А..
Срещу
АУЗ е подадена жалба с вх. №Ф-31-4620/21.09.2021 г. /която не се съдържа в
кориците на административната преписка/.
С
Решение №12 от 24.09.2021 г., директор на дирекция „Финанси и местни приходи“
при община Тервел на осн. чл.147, ал.1 от ДОПК във връзка с чл.148 от ДОПК е
оставил без разглеждане жалбата на Е.М. Налбат срещу АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК №1980.1/14.05.2020 г.
Като
мотиви в решението е посочено, че срокът за обжалване е изтекъл на 30.06.2020
г., поради което и жалбата е просрочено. Упоменато е, че на 06.04.2021 г. е
заведено ИД при ЧСИ Лучия Тасева за вземанията.
При така събраните доказателства се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 147, ал. 1 от ДОПК,
подадена е от лице, имащо право на жалба, срещу подлежащ на обжалване
административен акт и след като е осъществено обжалването по административен ред
и е процесуално допустима. По същество същата е основателна по следните
съображения:
Член 147, ал. 1 и, ал. 2 от ДОПК регламентират случаите
на оставяне без разглеждане на подадена жалба от компетентния да я разгледа
административен орган, при които случаи решението на административния орган
съобразно препращащата норма на чл. 147, ал. 3 от ДОПК подлежи на
обжалване пред административния съд по местонахождението на решаващия
административен орган. Посоченият текст предвижда само две хипотези на възможността
за оставяне на жалбата без разглеждане - когато жалбата е просрочена (по чл.
147, ал. 1), когато жалбоподателят не е отстранил недостатъци на жалбата (по
чл. 147, ал. 2). С оглед на същността на ревизионното производство като строго
формално такова, следва извода, че възможностите за оставяне на жалбата срещу
ревизионен акт без разглеждане, са тези, изрично посочени в чл. 147, ал. 1 и,
ал. 2 от ДОПК.
За
да породи правно действие за своя адресат всеки индивидуален административен
акт, какъвто е и актът за установяване на задължения, трябва да достигне до
адресата по установения в закона начин - съобщен, по реда на чл. 61 АПК или
връчен, по реда на чл. 29 - 32 във вр. с чл. 33 във вр.
с чл. 107, ал. 4 ДОПК. Следователно,
връчването на акта за установяване на задължения -АУОПВ е действие, което
органът по приходите е длъжен да извърши пряко по силата на закона - чл. 29, ал. 2 ДОПК. Това
фактическо действие законодателят е определил точно кой може да го извърши -
орган по приходите или друг служител или служител на лицензиран пощенски
оператор - чл. 29, ал. 2 и 3 ДОПК.
Разпоредбата
на чл. 29, ал. 3 ДОПК допуска
връчване на съобщенията чрез пощенски оператор, но съобщението в случая не е
връчено. Вярно е, че съобщението е изпратено на адрес на жалбоподателя, но е
върнато с отбелязване, че не е потърсено. Това не съответства на законовото изискване
за надлежно връчване. За да бъде надлежно връчено съобщението чрез пощенски
оператор е необходимо връчването да е извършено и удостоверено в съответствие с
нормативно установените изисквания. За пощенския оператор, по смисъла на чл. 19, т. 1 и 2 от Закона за пощенските услуги
(ЗПУ),
условията за доставяне на пощенските пратки са определени с Общите правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети (Общите правила), издадени на
основание чл. 36, ал. 2 ЗПУ от Комисията
за регулиране на съобщенията. В случая връчването е извършено чрез Български пощи АД - лицензиран пощенски
оператор за извършване на универсална пощенска услуга, но пратката не е връчена
лично на получателя или на пълнолетен член на домакинството. Съгласно чл. 5,
ал. 3, когато при посещение на адреса поради отсъствие на получателя или на
лицето по алинея 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската
кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за
получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския
оператор не по-кратък от 20 дни, но не надхвърлящ 30 дни от датата на
получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и
времевия интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските
оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на
служебните известия е не по-малък от две. Няма данни да е оставено известие в
пощенската кутия на жалбоподателя и пратката не е доставена и връчена, а върната
като непотърсена.
Законът
обаче не урежда фингираното връчване по пощата на съобщението, ако пратката не
бъде потърсена от получателя в срока по чл. 5, ал. 3 от Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети от
Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 36, ал. 2 от ЗПУ. Напротив,
според чл. 30, ал. 3 от ДОПК съобщението,
изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която
обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл. 29, ал. 6, 7 и 8, т.
е. законът държи на реалното връчване на пощенската пратка, с което съобщението
е изпратено, било на адресата, било на негов представител или пълномощник,
пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има
същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го
предаде, или пък по месторабота – лично или чрез лицето, определено да приема
съобщенията на работодателя, ако се съгласи да го приеме със задължение да го
предаде.
При
така установените факти извършеното от пощенския служител не обективира
връчване на съобщението чрез пощенски служител по смисъла на чл. 29, ал. 3 ДОПК
При
осъщественото неуспешно връчване, служители на общинската администрация не са
пристъпили към нови опити за връчване чрез пощенски оператор. От данните по
преписката е видно, че не е правен опит за връчване по месторабота. Напротив
пристъпено е към процедурата по чл.32 от ДОПК.
С
нормата на чл. 32 от ДОПК, озаглавена
"Връчване чрез прилагане към досието", са регламентирани особени
правила за връчване на съобщения, касаещи актове, документи и книжа в
производството по ДОПК. Касае се за извънреден способ, който се прилага в
случаите, когато не е възможно да бъде извършено връчване по някой от редовните
способи за връчване, и в частност – по реда на чл. 29, ал. 1 от ДОПК на адреса
за кореспонденция на субекта, като в случая това е чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК –
постоянния адрес на ФЛ
Съобразно
предвиждането на чл. 32, ал. 1 от ДОПК връчване
чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият
представител или пълномощник, не е намерен на адреса за кореспонденция след
най-малко две посещения през 7 дни. Според алинея втора на същия член,
обстоятелствата по ал.1 се установяват с протокол за всяко посещение на адреса
на кореспонденция. Изключение от този принцип е въведено с разпоредбата на ал.3
на чл.32 от ДОПК, според която изискването да се съставя протокол за всяко
посещение на адреса не се прилага, когато са налице безспорни доказателства, че
адреса за кореспонденция по чл.32 е несъществуващ, което не попада в нашата
хипотеза. Видно от представените доказателства тази процедура не е спазена.
Няма направени две посещения на адреса, както и няма изготвен протокол за
посещението на адреса, поради което и не може да се приеме, че АУЗ е връчен
редовно в процедурата по чл.32 от ДОПК.
Извън
горното, съгл. разпоредбата на чл.32, ал.4 от ДОПК съобщението за връчване едновременно
с поставянето му на определеното за целта място, се публикува и в Интернет.
Според чл.32, ал.5 от ДОПК заедно с поставяне на съобщението /по чл.32, ал.4 от ДОПК/, органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка както и
електронно съобщение, в случай, че лицето е посочило електронен адрес.
Изброените действия по връчването са при условията на кумулативност и
осъществяването на едно или няколко от тях не е равносилно на изпълнение на
всички тях. Няма данни по делото, а и не се твърди, че съобщението е
публикувано в интернет. От представеното известие за доставяне се установява,
че е изпратено писмо с обратна разписка на 02.07.2020 г. на адреса на
оспорващия и същото е получено от А.А.. Липсва обаче каквато и да е информация,
това лице на какво основание е получило писмото, член на семейството ли е, на
този адрес ли живее и т.н., поради което съдът приема, че и това задължение не
е спазено от административния орган.
След като липсват тези доказателства, то не
може да се направи извод, че производството за уведомяване на лицето е протекло
съобразно императивните процедурни правила на чл.32 от ДОПК, респ. не следва да
намери приложение законовата презумция, че АУЗ е редовно връчен. В този смисъл
следва, че след като жалбоподателят не е редовно уведомен за издадения срещу
него акт за установяване на задължения, то и срокът за обжалването на този акт
не е изтекъл.
Предвид
изложеното съдът приема, че неправилно органът се е позовал на приложението на
чл.32 от ДОПК и е приел, че срокът за обжалване е изтекъл на 30.06.2020 г.
Предвид
липсата на надлежно връчване на оспорения акт от издателя на адресата му,
депозирането на жалбата против него на 21.09.2020 г. пред по-горестоящия в
йерархията административен орган – директора на Дирекция "ФМП" при
община Тервел, като ръководител на звеното за местни приходи в общината,
упражняващ правомощията на териториален директор на НАП по смисъла на чл. 4, ал. 5 и чл. 107, ал. 4 от ДОПК е произвела
своето действие и същият е следвало да се произнесе по същество на жалбата.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган и в необходимата писмена форма, но
при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно
приложение на материалния закон.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че
подадената жалба е основателна, а обжалваното решение неправилно и
незаконосъобразно. Поради това, същото следва
да бъде отменено, а преписката - върната на административния орган за произнасяне по
същество на спора.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 10 лв.,
представляващи такива за държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 147, ал.3 от
ДОПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Е.М.Н. Решение №12/24.09.2021 г. на
Директора на дирекция „ФМП“ при община Тервел, с което е оставена без
разглеждане жалба с вх. №ФС-31-4620/21.09.2021 г., подаден от Е.Н. срещу АУЗД
по чл.107, ал.3 от ДОПК №1980-1/14.05.2020 г.
ВРЪЩА преписката на Директор на дирекция „Финанси и местни
приходи“ при община Тервел за произнасяне по същество на спора.
ОСЪЖДА Община
Тервел да заплати на Е.М.Н. ЕГН ********** ***, сумата 10.00 /десет/ лв.
Определението, на основание чл. 88, ал. 3 АПК, вр. § 2 ДР ДОПК и чл. 147, ал. 1 ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване
СЪДИЯ: