Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 15.07.2019г.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Добричкият районен съд, наказателна колегия, петнадесети съдебен състав, в публичното заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

при участието на секретаря Милена Александрова, разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 1044 по описа на Добричкия районен съд за 2018г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С.Д.П. с ЕГН **********, в качеството на управител на „ЗИРС” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „*** срещу Наказателно постановление № 08-000542/395 от 01.12.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „ЗИРС” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „***, в качеството на работодател за нарушение по чл. 62 ал. 1 от Кодекса на труда на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Съобразно разпоредбата на чл. 62 ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма.

Търговецът „Зирс” ЕООД е санкциониран за това, че в качеството си на работодател е приел на работа в периода от 15.11.2016г. до 27.11.2016г. лицето Н.Д.Н. ЕГН ********** на длъжност „продавач – консултант“ на четири часов работен ден, разпределен в график, с два почивни дни седмично и с 250 лева брутно месечно трудово възнаграждение, като не е изпълнил задължението си да сключи с него трудов договор в писмена форма - нарушение по чл. 62 ал. 1 от Кодекса на труда.

При преценка на събраните доказателства, съдът установи следното:

На 17.10.2017г. инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Добрич - свидетелите К.А.А. и Т.Н.А., извършили проверка на магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Д., ул. „***, стопанисван от „Зирс” ЕООД. При прегледа на изисканите с призовка и представени на 20.10.2017г. документи и след направена справка в регистъра на трудовите договори е установено, че лицето Н.Д.Н. ЕГН ********** има регистриран трудов договор от 15.11.2016г., който е заличен на 04.03.2017г. Изискано е било, но не е представено трудовото досие на Н.Н.. От управителя на дружеството е изискано писмено обяснение относно трудовото правоотношение между „Зирс“ ЕООД и лицето, както и относно липсата на трудовото досие на работника. Управителят И.Р.П. е декларирал, че досието е откраднато от работника, заедно с други документи, парична сума на стойност 350 лева и има причинени имуществени вреди, за което работодателят е подал жалба до РУ гр. Добрич. Попов е декларирал, че работникът Н.Н. е работил в дружеството в периода от 15.11.2016г. до 27.11.2016г. на длъжност „продавач – консултант“ на четири часов работен ден, разпределен в график, с два почивни дни седмично и с 250 лева брутно месечно трудово възнаграждение.

Поради това, административнонаказващият орган приел, че „Зирс” ЕООД, в качеството си на работодател, не е изпълнил задължението си да сключи с Николов трудов договор в писмена форма - нарушение по чл. 62 ал. 1 от Кодекса на труда.

За описаното нарушение, на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал. 3 от Кодекса на труда, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева.

В съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Обстоятелствата по нарушението са установени от свидетелите К.А.А. и Т.Н.А., чиито показания, съдът кредитира, като правдиви, последователни и логични.

Поради изложеното, съдът намира описаното нарушение за доказано.

Наказателното постановление обаче се явява незаконосъобразно, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на наказаното лице е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в следното:

Законът за административните нарушения и наказания установява субектите на административнонаказателната отговорност. Това са физически лица с определени качества. Принципът, който установява българското право е, че отговорността е лична. Така чл. 24 от ЗАНН. В същото време е предвидено, че могат да се налагат имуществени санкции на субекти на правото, които не са физически лица. Това са юридически лица /ЮЛ/ и еднолични търговци /ЕТ/, в това им качество /чл. 83 от ЗАНН/.

Съобразно разпоредбата на чл. 83 ал. 1 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение, съставен в присъствието на представляващия „Зирс” ЕООД - неговият управител И.Р.П..

АУАН се предявява и връчва на представляващия дружеството или на упълномощено от него лице. В конкретния казус, наказано лице се явява „Зирс” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „***. След справка в Търговския регистър, който е публичен, се установява, че както към датата на съставяне на акта - 21.11.2017г., така и към датата на издаване на наказателното постановление - 01.12.2017г., дружеството се е представлявало от управителя С.Д.П., а не от И.Р.П., както са приели актосъставителят и наказващият орган. Ето защо, АУАН е следвало да бъде предявен и връчен на С.Д.П. или на упълномощено от нея в качеството на управител на търговеца, лице.

Към датата на съставяне на АУАН обаче – 21.11.2017г., търговецът се е представлявал от управителя С.Д.П., поради което актът е следвало да бъде предявен и връчен на П. или на упълномощено от търговеца лице. В случая обаче актът е предявен и връчен на И.Р.П., в качеството му на управител, каквото качество същият не е имал. Липсват и доказателства, удостоверяващи, че същият е действал като пълномощник на търговеца.

Вместо да спази процедурата по предявяване и връчване на акта, регламентирана в ЗАНН, актосъставителят е предявил и връчил АУАН на И.Р.П., вместо на представляващия търговеца, който към датата на съставяне на акта – 21.11.2017г. се е представлявал от управителя С.Д.П.. При това обстоятелството, че към датата на извършване на проверката – 17.10.2017г., дружеството се е представлявало от И.Р.П. е правно ирелевантно.

Разпоредбите в ЗАНН са императивни и свързват връчването на акта и подписването единствено и само с нарушителя – административнонаказателноотговорното лице, тъй като всички последващи права и задължения са свързани само с него, най-вече - с реализирането на правото му на защита, имайки предвид, че една от функциите на акта за установяване на административно нарушение е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на дадено лице, за извършено конкретно нарушение.

Допуснатото процесуално нарушение по предявяването и подписването на АУАН е съществено и се отразява на правото на защита, респективно опорочава наказателното постановление в степен влечаща отмяната му. Процесуалните правила, както при съставянето на АУАН, така и при неговото предявяване и подписване са формални и тяхното стриктно спазване се явява условие за законосъобразност на издаденото въз основа на него наказателно постановление. Само стриктното съблюдаване на процесуалните правила е гаранция за надлежното упражняване на правото на защита, която гаранция законодателят е счел за нужно да обезпечи, посредством въвеждането на императивни правила. В случая АУАН е бил предявен, респективно и подписан от лице, различно от представляващия търговеца или упълномощено от него лице. По този начин санкционираното юридическо лице е било лишено от правото си на защита, с произтичащата от това право възможност, представляващият или пълномощникът да отразят писмените си възражения към този момент, явяващи се първата проявна форма на правото на защита. Същевременно, при това нарушение, представляващият е бил лишен не само от възможността да направи възраженията си при предявяване и връчване на акта, но и да направи писмени възражения в 3-дневен срок от подписването му, тъй като актът не е подписан от него или от упълномощено от него лице.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 08-000542/395 от 01.12.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „ЗИРС” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „***, в качеството на работодател за нарушение по чл. 62 ал. 1 от Кодекса на труда на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

Районен съдия:

/Мариана Момчева/