№ 40953
гр. **, 09.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110152165 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. И.
срещу 32 СУИЧЕ „***“ - гр. **, с която са предявени кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл.
224, ал. 1 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата както
следва: сумата от 4 044.81 лв.. неизплатена част от обезщетение по чл.222,
ал.3 КТ, вр. с чл.13, ал.3, т.2 от КТД от 19.12.2022г. заедно със законната лихва
от датата на исковата молба-03.09.2024г. до окончателното плащане, както и
мораторна лихва върху главницата в размер на 260.70 лв. за периода от
18.03.2024 г. – 02.09.2024 г.; сумата от 2 110.34 лв. -неизплатена част от
трудово възнаграждение по трудов договор с №2298/30.08.2005г., прекратен
със Заповед № 2655/14.06.2023г. на Директора на 32 СУИЧЕ „***“, за периода
от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. заедно със законната лихва от датата на
исковата молба- 03.09.2024г. до окончателното плащане, както и мораторна
лихва върху главницата в размер на 136.02 лв. за периода 18.03.2024 г. –
02.09.2024 г.; сумата от 597.93 лв. - неизплатена част от обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ по прекратен със Заповед № 2655/14.06.2023г.. на Директора
на 32 СУИЧЕ „***“ трудов договор с №2298/30.08.2005г., заедно със
законната лихва от датата на исковата молба- 03.09.2024г. до окончателното
плащане, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 38.48 лв. за
периода 18.03.2024 г. - 02.09.2024 г.
Ищцата твърди, че до 01.07.2023 г. е работила по трудово
правоотношение като старши учител при ответника. Сочи, че със Заповед
№2655/14.06.2023г. трудовият й договор с №2298/30.08.2005г.е прекратен на
основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, като са й изплатени и посочените в заповедта
обезщетения по чл.224, ал.1 КТ в размер на 3986.19 лв. и чл.222, ал.З КТ в
размер на 26 965.43 лв. Твърди, че Н. И. е била член на Регионален синдикат
„Образование“ към КТ „Подкрепа“ **.
Ищцата заявява, че със заявление вх. № 400/17.10.2023 г. е поискала от
работодателя да й бъдат преизчислени и изплатени разликите между
1
заплатените и дължимите работни заплати за периода 01.01.2023 г. -
30.06.2023 г., както и обезщетенията в увеличените им размери, въз основа на
анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към КТД. Изтъква, че с писмо изх. №
122/25.10.2023 г. ответникът уведомява Н. И., че това не може да стане,
защото МОН е разпоредил категорична забрана за изплащане, както и че при
постановяване на съдебни решения, касаещи аналогични казуси, в които се
разпорежда заплащане на тези обезщетения, учебното заведение ще
предприеме действия по заплащане на същите. Твърди, че с покана с вх.№
1845/18.03.2024 г. отново е поискала в едноседмичен срок да й бъдат
заплатени дължимите суми, представляващи увеличени размери на заплати и
обезщетения, а с писмо № 500/22.03.2024 г. ответникът отговаря, че е
необходимо да бъде извършена проверка за правилността в изчисленията на
претендираните суми, както и необходимите счетоводни действия за плащане
на сумите, като до момента ищцата не е получила претендираните от нея суми
от ответника.
Ищцата посочва, че брутното й трудово възнаграждение към дата
01.01.2023 г. е в размер на 2344.82 лв., като съобразно увеличението с 15% по
анекс №Д01-192/10.08.2023 год. към КТД и Наредба за изменение и
допълнение на Наредба №4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ,
бр.75 от 2023 г./възнаграждението й, считано от 01.01.2023 г. е в размер на 2
696.54 лв. - 2344.82 лв. + 351.72 лв. Поддържа, че ответникът отказва да
изплати увеличението за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г. Сочи, че
претенцията й по чл.128 КТ се формира от неизплатената част на брутното
трудово възнаграждение за този период или както следва: за януари 351.72 лв.;
за февруари 351.72 лв.; за март 351.72 лв.; за април 351.72 лв.; за май 351.72
лв.; за юни 351.72 лв. или общо за целия процесен период 2110.34 лева.
Излага, че въз основа на така увеличеното с 15% брутно трудово
възнаграждение /в размер на 2 696.54 лв. / се формират и претенциите за
неизплатената част от обезщетенията по чл.222, ал.3 КТ и по чл.224, ал.1 КТ.
Претендира от ответникът да бъде осъден да й заплати неизплатената част /15
%/ от дължимото еднократно обезщетение по чл.222, ал.З КТ във връзка с
чл.228, ал.2 КТ в размер на 4044.81 лева към датата 30.06.2023 год., когато
трудовият й договор е бил прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Счита,
че това обезщетение се формира въз основа на брутното й трудово
възнаграждение за срок от 11.5 месеца, което с увеличението от 15 % е 2
696.54 лв. Заявява, че следователно размерът на еднократното обезщетение по
чл.222, ал.3 КТ, вр. чл.228, ал.2 КТ възлиза на 31 010.24 лева, но
работодателят обаче е изплатил сумата от 26 965.43 лева, поради което дължи
още 4044.81 лева, като към този момент последният отказва да изплати тази
остатъчна сума, поради което и в този размер е предявената претенция по чл.
222, ал.3 КТ, вр. чл.228. ал.2 КТ.
Ищцата заявява, че претендира ответникът да бъде осъден да й заплати
и сумата 2110.34 лева - неизплатена част /15%/ от еднократното обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск към датата 30.06.2023 г. по чл.224, ал.1
КТ. Сочи, че общият брои неизползван платен годишен отпуск е 34 работни
дни, от които 6 дни от полагащия й се отпуск за 2022г. и 28 дни от полагащия
2
й се отпуск за 2023 г. Поддържа, че работодателят е изплатил обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ в размер на 3986.19 лева, но отказва да изплати дължимата
съобразно увеличението от 15 % част в размер на още 597.93 лева. Твърди, че
й се дължат разликите между реално заплатените й дължимите работните
заплати за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г., както и обезщетенията по
чл.224, ал.1 КТ и чл.222, ал.3 КТ и увеличените им размери с 15 %, считано от
01.01.2023 г. Изтъква, че в анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД не е
посочено, че увеличението на работните заплати се отнася само за заетите в
системата на предучилищното и училищното образование педагогически
специалисти към 10.08.2023 г., но не и за тези с прекратени трудови
правоотношения към момента на определяне и договаряне на увеличените
работни заплати.
С оглед изложеното се моли ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца претендираните суми. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника 32 СУИЧЕ „***“ - гр. **. Заявява, че оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Оспорва и твърденията в обстоятелствената част
на исковата молба на ищцата. Счита, че е спорен момента относно това дали
договореното в КТД увеличение е относимо единствено и само за работещите
в системата на образованието или и за работилите. Сочи, че разминаването в
тълкуването на тази клауза в КТД е следствие на по – късното договаряне на
увеличението и по – късното сключване на ДС, касаещи това индексиране на
работните заплати.
Изтъква, че ищцата е отправила запитване до учебното заведение, с
искане за заплащане на сумата предмет на настоящия спор, като ответното
дружество е извършило необходимите консултации, след което е било
уведомено, че МОН има произнасяне по идентични казуси и представя
отговор от МОН, в който изрично указват, че не съществува правна
възможност за заплащане на претендираната сума. Счита, че за ответното
дружество съществува пречка да заплати претендираната сума, тъй като това
би довело до нарушение на финансовата политика на училището, което
намира за недопустимо. Поддържа, че МОН е институцията, която одобрява и
контролира всички плащания от предоставения на учебните заведения
делегиран бюджет, поради което няма как ответното дружество да приеме, че
следва да изпълни писмата с уведомителен режим на синдикалните
организации, като заплати претендираната от ищцата сума и по този начин да
пренебрегне дадените от МОН указания. Счита, че в настоящия случай намира
приложение КТД на браншово ниво, действащ към дата 01.01.2023 г. до
момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
Поддържа, че към настоящия момент съществува противоречива
съдебна практика от която е видно, че в едни случаи произнасянето е в полза
на ищеца, а в други, в полза на ответника, като в този смисъл са Решение №
369/22.04.2024 г. по гр.д. № 409/2024 г. на ОС ** и Решение № 143/10.07.2024
г. по гр.д. № 139/2024 г. на РС - ***.
С оглед на гореизложеното моли за отхвърляне на предявената искова
3
претенция като неоснователна и недоказана.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да
докаже, че е престирала труд при работодателя през периода, за който
претендира заплащането на трудово възнаграждение, размера на трудовото
възнаграждение, вкл. присъединяване на ищцата към КТД, поради което
ответникът дължи предвидения в Анекс № Д01- 192/10.08.2023г. по-голям
размер на възнаграждението.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
същият е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както
и както и размера на брутното му трудово възнаграждение за последен пълен
отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ответника е
да докаже или факта на ползване на отпуската или положителния факт на
плащане на дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.
На основание чл. 153 ГПК като ненуждаещи се от доказване по делото
следва да се отделят обстоятелствата, че между страните по делото е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала
длъжността „старши учител“, което е прекратено със Заповед №
2655/14.06.2023 г.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото
и следва да се приемат.
Следва да се уважи искането за допускане на съдебно – счетоводна
експертиза със задачите, посочени в исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със
задачите, посочени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Мария М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещото лице в размер на 300
лв., платим от бюджета на съда.
4
Да се призове вещото лице и да се уведоми за необходимостта да работи
по поставените задачи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.11.2024 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните - с
препис от определението, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в
едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане следва да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да
предприемат съответните процесуални действия. В случай че страните не
изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на основание
чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна
спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със
споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За
провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата
при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5