Решение по дело №683/2023 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 180 от 09.03.2023 г. по НАХД № 683/2023 г.
по описа на БРС

Съдебното производство по НАХД № 683/2023 г. по описа на БРС е
образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас, с
което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване
от наказателна отговорност спрямо обвиняемия З. Д. К. с ЕГН: ********** за
извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК,
а именно за това, че: на 05.07.2021 г., в гр. Бургас, ж.к. „*“, в сградата на
МБАЛ „*“ ЕООД чрез притискане с ръце в областта на шията, причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в болка и оток в областта на шията, довели до
болка и страдание, на медицински специалист - *, роден на * година, работещ
като лекар специалист по ортопедия и травматология, лекар в
ортопедотравматологично отделение при МБАЛ „*“ ЕООД, при и по повод
изпълнение на службата му.
В открито съдебно заседание прокурорът от БРП поддържа
предложението, така както е внесено. Счита, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на престъпния състав, което
се доказва от приобщените доказателства и доказателствени средства. Счита,
че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а НК, като с оглед
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства предлага на К. да бъде
наложено наказание – „Глоба” в размер на 1500 лева.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован - не се явява,
възползвайки се от възможността, предоставена му от разпоредбата на чл.
378, ал. 1 НПК.
Упълномощеният защитник на обвиняемия – адв. К. К. – БАК се
присъединява към становището на РП-Бургас за доказаност на обвинението,
поради което и също счита, че доверителят му следва да бъде признат за
виновен, да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи
административно наказание. Акцентира върху смекчаващите отговорността
обстоятелства и счита, че конкретният размер на наказанието следва да е в
минимума, предвиден в чл. 78а НК, а именно – „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Допълва, че се касае за инцидент провокиран от грубо отношение от страна
на лекаря спрямо болния баща на обвиняемия, което отношение, макар и да
не извинява изцяло постъпката на К., следва да се отчете при
индивидуализацията на наказанието и да намери своето място в мотивите на
съдебния акт.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите
на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:
1

Обвиняемият З. Д. К. с ЕГН: ********** * К. е с добри характеристични
данни, без противоправни прояви до момента.
Пострадалият * заемал длъжността „лекар“ в ортопедотравматологично
отделение на МБАЛ „*“ ЕООД, находяща се в гр. Бургас, ж.к. „*“, считано от
01.03.2016 г.
На 05.07.2021 г. за времето от 08.00 ч. до 20.00 ч. св. * бил дневна смяна
на работа в МБАЛ „*“, съгласно работния график. На същата дата около обяд
обвиняемият З. Д. К. придружавал баща си - * К. до болницата, тъй като
последният следвало да бъде прегледан в отделението по „Ортопедия“,
поради извършена преди това оперативна интервенция. С тях била и майката
на обвиняемия - св. * К.а. Обвиняемият З. К. заедно със своите родители се
насочил към четвъртия етаж на болницата и тримата застанали до входа на
отделението по „Ортопедия“. По същото това време на входа на отделението
се намирал и свидетелят *, който чакал да бъде приет за операция.
Обвиняемият З. К. изчакал известно време заедно с родителите си пред входа
на отделението по „Ортопедия“, след което позвънил на звънеца на
отделението. На вратата се показала св. *, която работила в същата тази
болница на длъжност „Оператор въвеждане на данни“. Св. * обяснила на
обвиняемия, че лекарите са в операционна зала и веднага след като някой от
тях се освободи би могъл да прегледа баща му, след което влязла обратно в
отделението, където се срещнала със св. *. Обяснила му, че пред отделението
чакал за преглед бащата на обв. З. К.. Веднага след това св. * излязъл отвън
пред отделението, за да приеме за преглед * К.. Обв. З. К. посрещнал лекаря и
между двамата възникнал словесен конфликт, при който обвиняемият с груб
тон поискал сметка от лекаря защо се е наложило да чакат толкова време и
трябва ли да викат медиите, за да им се обърне внимание, а св. * на своя
страна се опитал да обясни забавянето, по начин възприет от обвиняемия,
като груб. С оглед грубо поведение от страна на обвиняемия св. * се насочил
обратно към отделението, но бил последван от К.. Св. * се обърнал назад към
обвиняемия, след което последният блъснал с ръце пострадалия в областта на
гърдите и започнал да го притиска с ръце за врата. Междувременно св. Г*,
работещ като рехабилитатор в болницата „*“ и св. * се притекли на помощ на
св. * и го освободили от захвата на обв. К.. Св. * веднага след това влязъл
обратно в отделението, за да продължи дежурството си, а обвиняемият заедно
с родителите си напуснал болницата. В последствие бащата на обвиняемия
починал.
За случая било образувано досъдебно производство, в рамките на което
била назначена съдебномедицинска експертиза, която излаза със становище,
че вследствие от притискането с ръце в областта на шията на св. * били
причинен оток в областта на шията, довел до болка и страдание.
З. К. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалите
разпити, в присъствието на упълномощен защитник, дал обяснения, в които
2

застъпил, че действително се е стигнало до конфликт между него и лекаря, но
той е бил провокиран от грубото поведение на медицинския специалист

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в
хода на производството доказателствен материал, преценен от настоящия
състав на основание на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно:
От гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите: * (л.
13 и л. 43 от ДП); * (л. 16 - 17 и л. 83 – 84 от ДП); Г* (л. 37 - 38 и л. 41 от
ДП); * (л. 39 - 40 и л. 42 от ДП); * (л. 85 - 86 от ДП); Н* К.а (л. 87 – 88 от ДП)
и частично от обясненията на обвиняемия З. К. (л. 62 - 64 и л. 109 – 110 от
ДП).
От писмените доказателствени средства: протоколи за разпознаване на
лице, ведно с фотоалбуми (л. 44 - 49 от ДП).
От писмените доказателства - справка съдимост (л. 12 от ДП);
документи по задържане по ЗМВР (л. 7 - 8 от ДП); съдебномедицинско
удостоверение (л. 9 от ДП); амбулаторен лист (л. 10 от ДП); удостоверение за
идентично с на лице с различни имена (л. 26 от ДП); трудов договор (л. 27 -
28 от ДП); длъжностна характеристика (л. 29 – 30 от ДП); график (л. 31 от
ДП); медицински документи (л. 66 - 71 от ДП)
От експертизите - съдебномедицинска експертиза № 305/2021 година (л.
18 - 20 от ДП).
Свидетелските показният на св. *, *, * и * са безпротиворечиви,
взаимнодопълващи се и кореспондиращи със заключението на вещото лице
по СМЕ, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Тази група свидетели са
категорични, че на посочената в предложението дата и място обвиняемият е
притиснал с ръце в областта на шията пострадалата, с което му е причинил
телесна увреда. Относно тези факти няма спор между страните, поради което
съдът не намира причина да излага по-подробни доводи. Фактът на
пристискане с ръце от страна на обвиняемия се потвърждава дори от неговата
майка – св. К.а, а и се признава от самия обвиняем, поради което и съдът го
приема за напълно доказан.
Съдът не кредитира показанията на св. К.а само в частите, в които тя
заявява, че преди да прояви агресия, синът й е бил обиждан от пострадалия с
думата „тъпак“. В тази връзка съдът отчита, че свидетелката е близка роднина
на обвиняемия, което сочи на пристрастност и лесно обяснява стремежът й да
представи фактите в максимално изгодна за сина й светлина. Относно
отправената обида обаче, показанията й се оборват по категоричен начин от
всички останали присъствали на мястото свидетели, които не заявяват за
изричането на такива обидна дума, поради което и съдът няма как да
кредитира заявеното от нея в тази част.
3

С оглед пълнота съдът следва само да посочи, че не цени показанията на
св. * – полицейски служител, и то само в частите, в които той преразказва
информация, получена от обвиняемия при т.нар. „оперативна/разузнавателна
беседа“. Съдът счита, че независимо от начина, по който са включени в
доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски
служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени
средства, получени чрез СРС), по същността си представляват предварително
снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. Това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ
орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество на
обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за
установяване на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за
разработване на следствени версии. Задържаното лице няма процесуално
качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани му от
чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за
правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа
има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които
правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за
доказателствено средство. В този смисъл, освен актуалната практика на ВКС,
въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., е и
практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).
Съдът кредитира в основните им части и обясненията на обвиняемия К.,
доколкото те намират своята опора във вече обсъдения и кредитиран
доказателствен материал. По отношение на правната природа на обясненията
доктрината и съдебната практика са категорични, че тя е двойствена – на
доказателствено средство и на основен инструмент за упражняване на
правото на защита, поради което и те следва да се преценят с особено
внимание. В случая съдът не кредитира обясненията на К. само в частите, в
които той заявява, че е бил обиждан от пострадалия с думата „тъпак“, както и
че при физическия контакт между двамата самият той е получил удари от
лекаря. В тези им части обясненията се опровергават от кредитираните
свидетелски показания и не намират никаква опора в доказателствения
материал. Досежно нанесените удари обясненията се опровергават дори от
показанията на майката на обвиняемия, която е категорична, че докторът се е
опитал, но не е успял да удари сина й. Поради това в тези им части съдът
отчита обясненията като опит за изграждане на защитна позиция, която обаче
се оборва от другия доказателствен материал, поради което и няма как да се
възприеме от съда.
Съдът цени и приложената по делото СМЕ. Същата е изготвена по
предвидения за това ред, от вещо лице – специалист в областта на съдебната
медицина и се отличава със задълбоченост и пълнота. Заключението на
вещото лице напълно кореспондира с останалия кредитиран вече
доказателствен материал, поради което и съдът му дава вяра изцяло.
Съдът кредитира и всички приложени писмени доказателства и
4

доказателствени средства, които са приобщени по надлежния ред и не са
оспорени по никакъв начин от страните.

От правна страна:

На база на така установените факти, настоящият състав счита, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
В конкретния случай, от обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено от обвиняемия с активни действия, изразяващи се в притискане
с ръце в областта на шията на *, довело до причиняване на оток в областта на
шията, което е причинило на пострадалия болка и страдание. Видно от
приложената СМЕ – причинената увреда е в пряка и непосредствена
последица от притискането, като причинената болка и страдание правилно е било
квалифицирано като „лека телесна повреда“ по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК.
Деянието е извършено по отношение на „медицински специалист“ (по смисъла на
Наредба № 34 от 29 декември 2006 г. за придобиване на специалност в системата на
здравеопазването) - *, работещ като лекар-специалист по ортопедия и травматология в
ортопедотравматологично отделение при МБАЛ „*“ ЕООД.
Няма спор и че деянието е извършено при изпълнение на службата на пострадалия,
доколкото е извършено по време и място на осъществяване на служебните задължения на *.
С Тълкувателно решение № 56 от 1.VI.1961 г. по н. д. № 36/61 г., ОСНК е изяснен
въпросът кога деянието е осъществено „при изпълнение на службата“, като е прието, че това
е така, когато деянието е извършено по време и място на извършване на съответните
служебни дейности от страна на пострадалия. В случая няма спор, че * е бил на работа в
болницата по време на извършеното спрямо него и е бил облечен със съответното
медицинско облекло, което е позволило лесно на обвиняемия да възприеме това
обстоятелство. С оглед горното деянието следва да се квалифицира именно като извършено
„при изпълнение на службата“.
Същевременно с постановлението по чл. 375 НПК спрямо обвиняемия е повдигнато
обвинение и че деянието е извършено и „по повод на службата“. Следва да се има предвид,
че двете форми – „при изпълнение“ и „по повод изпълнение“ на службата са алтернативни и
не могат да се осъществят едновременно, като с оглед дадените разяснения в цитираното
Тълкувателно решение – „по повод службата“ ще намери приложение когато деянието не е
извършено по време и място на изпълнение на задълженията, но е фактически свързано с
тях. Очевидно е че, конкретният случай не е такъв, поради което и съдът счита, че следва да
признае обвиняемия за невиновен и на основание чл. 304 НПК да го оправдае по
обвинението деянието да е извършено и „по повод“ на службата на *.
При извършване на престъплението обв. К. е действал умишлено при форма на
вината – „пряк умисъл“. От интелектуална страна той е съзнавал, че притискайки с ръце
шията на пострадалия, неминуемо ще му причини телесна увреда. Съзнавал е, че
пострадалият е медицински специалист, както и че към момента на притискането, той
изпълнява служебните си задължения. От волева страна – обвиняемият е искал
причиняването на телесна повреда на пострадалия, което е обективирано и в неговите
действия.

5

По наказанието:

За извършеното престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от
НК законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до три
години. В същото време по отношение на обвиняемия са налице
законовопредвидените предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до
три години, когато е умишлено;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван
от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е
причинена тежка телесна повреда или смърт; нито са налице множество
престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба“ в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия
следва да се оцени фактът, че няма каквито и да е данни за противообществени прояви до
момента. Същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита като смекчаващо
обстоятелство чистото съдебно минало на обвиняемия, доколкото то е отчетено веднъж като
предпоставка за приложението на чл.78а НК. Следва да се отчете, че в случая агресивното
поведение на обвиняемия се е ограничило до притискане на шията на пострадалия, без
нанасянето на удари или проявяването на жестокост, както и че в хода на разследването К. е
оказал съдействие на разследващите. Съдът не може да подмине и че моментното
психическо състояние на обвиняемия също е способствало за проявената от него агресия.
Той е придружавал тежко болния си баща в лечебното заведение и е целял да му осигури
бърза и адекватна медицинска грижа, от която се е нуждаел. Бил е принуден да изчака в
коридора редом със страдащия си баща, което неминуемо е довело до изключително
неприятни преживявания у него и е провокирало невъздържаната му реакция. Всичко това е
резултирало до там, че поведението на медицинския специалист е било възприето от
обвиняемия като грубо и предизвикателно и е допринесло за отключване на невъздържаната
му и противоправна реакция. Всичко това, макар и да не извинява поведението на К., не
може да не бъде отчете от съда при индивидуализацията на наказанието, което следва да му
се наложи.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
С оглед всичко гореизложено, а и отчитайки имущественото състояние на
обвиняемия (той е трудово ангажиран), съдът счита, че размерът на наказанието следва да се
определи при превес на смекчаващите обстоятелства, към минималния предвиден в закона, а
6

именно – „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери
обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В
настоящия случай по делото има доказателства за сторени на досъдебната фаза разноски в
размер на 78.00 лв. поради което и обвиняемият следва да бъде осъден да ги заплати в полза
на ОДМВР-гр.Бургас. На основание чл. 190, ал. 2 НПК той следва да бъде осъден и да
заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист, ако се стигне до издаването му.

По веществените доказателства:

По делото няма приложени веществени доказателства, които да налага произнасяне
от страна на съда.

Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	180
Дата:	9 март 2023 г. (в сила от 25 март 2023 г.)
Съдия:	Мартин Рачков Баев

Дело:	20232120200683
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	15 февруари 2023 г.

Решение по дело №683/2023 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите