Р Е Ш Е Н И Е
№ 602/25.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в
открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА -
НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 453 по
описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 17 от
ППЗСП и е образувано по жалба на Ц.Г.К., ЕГН **********, в качеството ѝ
на майка и законен представител на А.В.К., ЕГН **********, чрез адв. Г.С. – Ц.,
против Заповед № ЗСП/Д-РА/67/04.04.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Пазарджик.
В жалбата се твърди, че процесната заповед е немотивирана и е оспорена като
незаконосъобразна. Изложени са съображения, че заповедта е издадена и при превратно
тълкуване на законовите разпоредби. По същество се твърди, че въз основа на оспорената
заповед било издадено Решение № 13-РД06-000 от 25.04.2023 г. на Директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане – Пазарджик, с което частично е
потвърдена процесната заповед. Неправилно обаче и при неизяснена фактическа
обстановка бил определен размер на еднократната помощ. Моли се да бъде постановено решение, с което
да бъде отменена оспорената заповед.
Изтъква се, че целият престой за лечение в Австрия е бил от тридесет и един
дни, като пет от тях детето и родителят са били настанени в болница. Неправилно
административният орган обаче отпуснал еднократната помощ само за тези пет дни
на престоя в болницата и е отказал отпускането ѝ за останалия период.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и се
представлява от адв. Ц., която поддържа жалбата. По изложени съображения моли
съдът да отмени оспорената заповед. Претендира разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана с писмен отговор вх. №
4706/02.06.2023 г. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител юрисконсулт С., която изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да потвърди заповедта като
издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на
приложимия закон.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Считано от 2016 г. на жалбоподателя се налага периодично лечение на дете в
чужбина.
Съгласно въведените законови изменения, лечението на деца в чужбина към
настоящия момент се одобрява и финансира чрез Националната здравноосигурителна
каса (НЗОК). Предвид това, със Заповед № РД-ВПЗ-01-1429 от 05.10.2022 г. на
управителя на НЗОК е разрешено издаване на формуляр за планово лечение извън
държавата-членка по пребиваване (формуляр S2), по реда на Регламент (ЕО) №
883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 2004 г. за координация на
системите за социална сигурност, за извършване на диагностични и лечебни
процедури (вкл. оперативно лечение) на А.В.К. в Ортопедична болница във Виена,
Австрия, считано от 14.02.2023 г., съгласно представена оферта и план на
лечение. Със същата заповед е одобрено заплащане на лечението в определен
размер и е одобрено заплащането на услуги по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 2 от 27
март 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за
здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане
(Наредбата) както следва:
1. Престой на детето и един
негов придружител, съобразно периода определен за лечение, както и преводачески
услуги при необходимост.
2. Транспорт на детето и
един негов придружител, съобразно периода определен за лечение.
Съгласно заповедта е сключен и Договор № РД-ЕМЗ-03-1276/06.10.2022 г.,
между НЗОК и жалбоподателя, като по аргумент от чл. 13 от същия, одобрените
суми по заповедта се заплащат директно на лечебните заведения.
Издадена била и Заповед на управителя на НЗОК № РД-Е113-01-1802/02.12.2022
г., с която на А.В.К. се разрешава издаване на формуляр за планово лечение
извън държавата-членка по пребиваване (S2), съгласно представена оферта и план
за лечение, считано от 14.02.2023 г. Транспортът и престоят на детето и един
негов придружител, както и преводачески услуги при необходимост, са одобрени с
цитираната Заповед № РД-Е113-01-1429/05.10.2022 г.
Съгласно официално представена информация от страна на НЗОК, от получената
във връзка с разрешеното лечение отчетна медицинска документация, лечението на
детето в болницата във Виена е протекло в следната последователност:
1. Пътуване до Виена,
Австрия - на 13.02.2023 г. Самолетните билети за майката и детето са осигурени
от НЗОК.
2. Прием и лечение в болницата
в периода от 14.03.2023 г. до 17.03.2023 г. Операцията на детето се е състояла
на 15.03.2023 г.
3. Отстраняване на конците
под рентгенов контрол - амбулаторно, на 02.03.2023 г. от 10.00 ч.
4. Поставянето на
предварително изработена шина - на 08.03.2023 г.
5. На 16.03.2023 г. е
проведен контролен преглед за състоянието на новата шина, като лечебното
заведение е посочило, че след това детето може да пътува обратно за България.
6. Връщането обратно до гр. София
е извършено на 18.03.2023 г., поради невъзможност за осигуряване на самолетни
билети за 17.03.2023 г. Самолетните билети са осигурени от НЗОК.
Предвид това, от страна на НЗОК е представена и информация, че лечението на
детето и престоят на неговата майка във Виена са били в периода от 13.02.2023
г. до 18.03.2023 г.
На 29.03.2023 г. в НЗОК са постъпили финансово-отчетните документи от лечебното
заведение във Виена, свързани с проведеното лечение, които потвърждават
посочената хронология.
На 24.03.2023 г., с вх. № ЗСПД-РА/67/24.03.2023 г. жалбоподателят е подала
заявление – декларация до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) –
Пазарджик за отпускане на целева помощ по реда на чл. 17 от ППЗСП за дневни
разходи на А.К. и придружител за периода 13.02.2023 г. - 18.03.2023 г., ведно с
приложени доказателства за проведеното лечение и престой във Виена.
Последвало е издаване на оспорената заповед, с която е отпусната помощ по реда
на чл. 17 от ППЗСП за сумата от 684,92 лв., без формулирани мотиви относно
периода за който е отпусната помощта и относно начина по който е
изчислена.
Заповедта е обжалвана по административен пред Директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП) – Пазарджик с жалба вх. №
ВОЗ-94Ц-00-1410/07.04.2023 г.
Последвало е издаване на Решение № X 13-РД06-0003/25.4.2023 на Директора на
РДСП – Пазарджик, с което оспорената заповед е отменена частично, както следва:
„в частта касаеща размера, по жалбата на Ц.Г.К., с адрес: ...срещу заповед за
отпусната еднократна помощ за лечение в чужбина по чл. 17 ал. 1 от ППЗСП № ЗСП/Д-РА/67/04.04.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“
Пазарджик.“, с което на практика е отхвърлена жалбата, доколкото със
заявлението се иска отпускане на помощ за 31 дни, а с жалбата пред горестоящия
орган са изложени съображения относно отпускане на помощта именно за всичките
дни. От мотивите на решението на директора на РДСП – Пазарджик става видно, че
е възприето, че детето е било настанено за лечение в болнично заведение в
чужбина в периода от 14.02.2023 г. до 17.02.2023 г. за 4 /четири/ дни и на
02.03.2023 г. 1 /един/ ден за контролен преглед или общо 5 /пет/ дни, за които
правилно била отпусната еднократната помощ от ДСП – Пазарджик, като за
останалата част от престоя липсвали данни за реално провеждано лечение. Предвид
това решението на ДСП – Пазарджик е възприето за правилно. Констатирано е единствено,
че ДСП – Пазарджик неправилно е изчислил размера на еднократната помощ, тъй
като не са съобразени измененията в Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина.
От представената по делото преписка става ясно и, че въз основа на
решението на директора на РДСП – Пазарджик е издадена нова заповед от ДСП –
Пазарджик изх. № 1303-РД01-0089 от 04.05.2023 г., с която е отпусната помощ
отново за пет дни, в размер на 112 евро на ден, т.е. в общ размер на 1 095,25
лева. Съгласно Заповед № 1303-РД01-0090/04.05.2023 г. е наредено да се извърши
поправка на очевидна фактическа грешка на Заповед изх. № 1303-РД01-0089 от
04.05.2023 г., като бъде наредено единствено да се доплати разликата от сумата
за петте дни. Съответно със Заповед изх. № ЗСП/Д-РА/67/О от 09.05.2023 г. е
отпусната еднократна помощ в размер на 410,33 лева, с дописани ръкописно
мотиви, че същата е доплащане на еднократна помощ по чл. 17 от ППЗСП. Последната
заповед е връчена на жалбоподателя след сезиране на съда с процесната жалба
срещу първоначалния акт.
В законоустановения срок по чл. 149, ал. 3 от АПК след издаване на решението
на Директора на РДСП – Пазарджик, е подадена жалбата до съда против
първоначалния административен акт.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и
от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно:
дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената
форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
Оспорената заповед е издадена от директора на съответната дирекция
„Социално подпомагане“, който е натоварен с този вид правомощия съгласно
изричната норма на чл. 13, ал. 2 от ЗСП. Предвид това, настоящият състав
намира, че същата е издадена от компетентен орган.
Основното оплакване на жалбоподателя касае формата на издадената заповед, а
именно, че същата не е мотивирана в изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В
този контекст съдът намира следното: заповедта е издадена в писмена форма,
с наименование на органа, който я издава,
посочено е наименование на акта, адресат на акта, съдържа разпоредителна част,
с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението
пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва и дата на издаване и
подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Тоест изпълнени
са всички реквизити на чл. 59, ал. 2, т. 1-3, 5-8 от АПК. По отношение на фактически
и правни основания за издаване на акта – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, от
съдържанието на заповедта не става ясно за какъв период, за кои дати и в какъв
размер е отпусната помощ по реда на чл. 17 от ППЗСП, което съставлява порок във
формата на акта. Предвид горните се установява, че заповедта не съдържа всички
законоустановени реквизити, в това число описание на правните и фактически
основания, наложили отпускане на помощта в първоначалния ѝ размер.
Следва в този контекст изрично да бъде посочено, че процесната заповед е
оспорена по административен ред, като горестоящият орган е отменил частично
заповедта, но само в частта определяща размера на помощта на дневна база. Едва
от мотивите на решението на Директора на РДСП – Пазарджик става ясно, че помощ
била отпусната за пет дни и то за кои точно пет дни.
От горните следва, че е отказано предоставяне на помощ по реда на чл. 17 от
ППЗСП за останалите двадесет и шест дни от престоя във Виена, като подадената
жалба по административен ред в тази част също е отхвърлена, макар и да не е
изрично изписано в диспозитива на решението на РДСП – Пазарджик.
Предвид констатираните по-горе обстоятелства, следва да се отбележи, че при
издаване на оспорения акт е допуснато нарушение на административно-производствените
правила, доколкото същият е постановен преди изясняване на всички относими към
спора факти и обстоятелства в изпълнение на чл. 35 от АПК. Посочената норма
гласи, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и
възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени,
съответно направени. В случая актът е постановен преди да бъде изискана и
съобразена цялата относима към заявлението информация относно проведеното лечение
и неговия период, така както е одобрено от НЗОК.
Що се касае до правилното приложение на материалния закон, съдът намира, че
съгласно чл. 17, ал. 1 от ППЗСП на лицата, получили от НЗОК одобрение за
заплащане за медицински услуги във връзка с лечение в чужбина по чл. 82, ал. 1а
и 3 от Закона за здравето, могат да се отпускат еднократни помощи за покриване
на разходите за дневни и квартирни за тях, техните придружители и донори,
когато те не са включени в сумата, определена за заплащане. По аргумент от чл.
17, ал. 2 от ППЗСП помощта се отпуска въз основа на заявление-декларация от
правоимащото лице, подадена преди началната дата за провеждане на лечението или
в 14-дневен срок от завръщането му в страната. В случая се установява
безспорно, че на лицето е била издадена съответната заповед и е бил сключен
договор с НЗОК за провеждане на лечение в чужбина по съгласуван и одобрен план
и с начална дата на лечението 14.02.2023 г. Също безспорно сумите дължими за
лечението, настаняване и транспорта се поемат от НЗОК.
В случая обаче е налично заявление за отпускане на помощ за дневни разходи,
като заявлението е подадено от правоимащо лице в 14-дневния срок след завръщането
в страната. Предвид това са били налице предпоставките за разглеждане на
заявлението и отпускане на помощта. Спорът в случая се свежда до това дали
сумите са дължими за петте дни на реално лечение в болничното заведение или и
за останалия период на престой в чуждата страна, включително като се има
предвид, че по данни на НЗОК детето е следвало да се яви на контролен преглед
на 16.03.2023 г. и е отпътувало на 18.03.2023 г., доколкото са липсвали
самолетни билети за 17.03.2023 г.
Съгласно чл. 17, ал. 4 от ППЗСП обстоятелството по чл. 17, ал. 1 от ППЗСП,
че разходите за дневни и квартирни не са включени в обхвата на заплащането,
определено по Наредбата се установява служебно. Това е следвало да бъде сторено
от административния орган преди издаване на акта, за което са изложени съображения
за нарушение на чл. 35 от АПК. Съответно съгласно чл. 17, ал. 5 от ППЗСП размерът
на помощта е следвало да се определи съгласно приложение № 2 към Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина.
С оглед гореизложеното съдът намира, че на жалбоподателя следва да се
изплатят дневни разходи не само за пет дни, както е посочено в оспорената
заповед, а за целия му престой по време на лечението. В представената от НЗОК
информация изрично е посочено, че лицето е отпътувало за Австрия на 13.02.2023
г. и се е завърнало в България на 18.03.2023 г., като е представена и
хронологията на лечението и последващия контролен преглед. Съгласно чл. 15, ал.
1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за
покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и
квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2. Съответно по
аргумент от чл. 18, ал. 1 от същата наредба, с дневните пари се осигуряват
средства за храна, градски транспорт и други разходи. В контекста на горните и
съобразно чл. 17, ал. 1 от ППЗСП суми за дневни и квартирни се дължат за
одобрения престой, когато тези суми не
са заплатени от НЗОК. По данни на НЗОК, здравната каса не заплаща суми за
дневни в рамките на целия период на престой на лицето в чужбина. Това следва и
от разпоредбите на Наредба № 2 от 27 март 2019 г. за медицинските и други
услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за
тяхното одобряване, ползване и заплащане. Следователно налице са кумулативните
условия за заплащане на еднократна помощ по чл. 17, ал. 1 от ППЗСП за дневни
пари за целия престой на детето в чужбина, както и за майка му.
Освен това, с оглед приетото в приложение № 2 към Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, за престой в Австрия се дължи сума от
56 евро за дневни разходи за всеки от посочените дни и за всяко от лицата, т.е.
сума в размер на общо 112 евро на ден.
С оглед на това, съдът намира, че неправилно административният орган е
отпуснал еднократна парична помощ за лечение в чужбина в посочения размер, като
неправилно е изчислил дневните разходи за 5 дни, при установени 31 дни на
пребиваване в Австрия за целите на лечението. В горния смисъл Решение № 9312 от
28.07.2016 г. по адм. д. № 12841/2015 на Върховния административен съд.
С оглед гореизложеното, съдът намира оспорената заповед за
незаконосъобразна, поради което ще следва да бъде отменена.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка ще следва да
бъде върната на административния орган, за произнасяне по молба-декларация с
вх. вх. № ЗСПД-РА/67/24.03.2023 г. при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира
за основателно своевременно направеното искане, за присъждане на направените по
делото разноски, като ще следва да се осъди Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Пазарджик да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 990 /деветстотин и деветдесет/
лева, от които 10 лева - за внесена държавна такса и 980 лева за адвокатско
възнаграждение.
В тази връзка съдът намира за неоснователно направеното възражение от пълномощника
на ответника за прекомерност на разноските, тъй като същите не надвишават
предвидения минимум в Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-РА/67/04.04.2023 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Пазарджик по жалба на Ц.Г.К., ЕГН **********, в
качеството ѝ на майка и законен представител на А.В.К., ЕГН **********.
ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Пазарджик, за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, в 14-дневен
срок от получаване на административната преписка.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик да заплати Ц.Г.К.
направените по делото разноски в размер на 990 /деветстотин и деветдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗСП.
СЪДИЯ: (П)