Р Е Ш Е Н И Е
№ 298 11.10.2018 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
Секретар: Пенка Василева
Прокурор: Петър Василев
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1281 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се
води по реда на чл.258 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на
Прокуратурата на Република България против решение №
564/29.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 294/2018 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора /СтЗРС/ в осъдителната му част.
С обжалваното решение
Прокуратурата е била осъдена да заплати на К.П.Ж. *** сумата от 5 000,00 лв.,
съставляваща обезщетение за причинените му от незаконно обвинение неимуществени
вреди, сумата от 2 600,00 лв., съставляваща обезщетение за причинените му
от същото незаконно обвинение имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху двете суми считано от 08.09.2017 г. до окончателното им изплащане, както
и съдебно-деловодни разноски по съразмерност в размер на 553,71 лв., а искът за
обезщетение за причинени от незаконното обвинение неимуществени вреди за
разликата над 5 000,00 лв. до пълния му предявен размер от 10 000,00
лв. е бил отхвърлен като неоснователен.
Жалбоподателят твръди, че решението на СтЗРС е
неправилно, т.к. определеното обезщетение за неимуществени вреди не е
съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и с релевантните обективни
обстоятелства, от значение при определяне на размера му.
Също така не било отчетено съпричиняването от страна
на пострадалия, за което били налице доказателства по делото.
Присъденото от съда обезщетение за имуществени вреди
не било подкрепено с доказателства за действително заплащане на адвокатското
възнаграждение, по отношение на което се прави и възражение за прекомерност и
искане за намаляването му.
По отношение на присъдените разноски се сочи, че
следва да бъдат намалени съразмерно с намалената уважена част от иска, както и
че следва да са доказани като реално направени.
Претендира се изменяне на обжалваното решение като
присъдените суми за обезщетения бъдат намалени, както и съответно да бъдат
намалени присъдените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок въззиваемият не е представил
отговор на жалбата.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от
прокурор при Окръжна прокуратура – Стара Загора, чрез когото оттегля въззивната
жалба в частта й, касаеща обжалването на първоинстанционното решение по
отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди, като на това
основание въззивното производство е прекратено от съда в тази му част.
В останалата й част поддържа въззивната жалба и
пледира за уважаването й.
Въззиваемият –редовно призован, се представлява от
пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване
на решението в обжалваната му част, както и за присъждането на
съдебно-деловодни разноски.
След запознаване твърденията и
възраженията на страните, въз основа на представените доказателства, на
основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
/писмени, гласни и приложени приключили наказателни дела/ се установява, че по
ДП № 171 – рп /2015 г. по описа на ВОП - Пловдив, с постановление
за образуване на досъдебно производство от 14.12.2015 г. срещу въззиваемия
К.П.Ж. е започнало наказателно производство за извършено от него
престъпление по чл.212, ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, а с постановление за
привличане на обвиняем от 02.09.2016 г. му е било повдигнато обвинение за
посоченото престъпление .
С постановление от 13.04.2016 г. по ДП № 45-рп/2016
г. по описа на ВОП – Пловдив част от материалите по ДП № 171 – рп /2015 г.
са били отделени в друго производство, в което с постановление от 18.07.2016 г.
К.П.Ж. е бил обвинен за извършено от него престъпление по чл.212, ал.1 алт.1
вр. чл.26 ал.1 от НК.
По всяко едно от двете
обвинения К.П.Ж. е бил предаден на съд, а по обвинителните актове са били
образувани съответно н.о.х.д.№ 266/2016 г. по описа на Военен съд - Пловдив, по
което е постановена оправдателна присъда № 12/06.04.2017 г., и н.о.х.д. №
293/2016 г. по описа на Военен съд - Пловдив, по което също е постановена
оправдателна присъда №11/20.03.2017 г.
Всяка една от двете
оправдателни присъди е била протестирана от прокурор при ВОП – Пловдив, като в
тази връзка са били образувани съответно в.н.о.х.д. № 25/2017 г. и в.н.о.х.д.№ №
26/
С решение №
31/28.07.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 25/2017 г. и решение № 30/28.07.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 26/2017 г., всяка една от двете
присъди е била отменена, а делата съответно са били върнати на прокуратурата поради
наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото
на защита на обвиняемия.
След връщането на
делата двете досъдебни производства са били обединени в ДП № 171 – Рп /2015 г.,
като с постановление за прекратяване на наказателното производство от
01.09.2017 г. наказателното производство срещу въззиваемия е било прекратено на
основание чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК вр. чл.9, ал.2, пр.2 НК –
деянието не съставлява престъпление.
В хода на досъдебните
производства и съдебните производства спрямо въззиваемият не са били вземани
мерки за неотклонение.
От показанията си
разпитаната като свидетел съпруга на К.Ж. – Р.Ж. се установява, че през периода
на водените срещу него наказателни производства той се е променил - затворил се
в себе си, мълчал, не споделял; дистанцирал се от семейните си ангажименти;
ограничил контактите си с приятелите и близките си; появили се здравословни
проблеми – започнал да вдига кръвно. Преди да започнат наказателни производства
срещу него въззивяемият Ж. бил весел, усмихнат; със съпругата си често се
събирали с приятели, а след това се затворил, не желаел да общува с никого,
станал избухлив, агресивен, не приемал ласките на съпругата си, започнал да
употребява алкохол. След прекратяване на наказателните производства започнал
постепенно да се връща към нормалния си живот и отношенията с приятелите си.
От показанията на
свидетеля Щ. /колега и командир на въззиваемия/ се установява, че след започване
на наказателното производство срещу него К.Ж. се затворил в себе си, станал
по-мълчалив, не отвръщал на шегите на колегите си. Наказателните производства
оказали влияние и на работата на въззиваемия, т.к станал разсеян и не
изпълнявал в пълен обем поставените му задачи. Подмятанията на колегите му,
макар и на шега, го озлобявали; станал агресивен; чувствал се несправедливо
обвинен. Към настоящия момент все още не се бил възстановил напълно.
От показанията на
свидетеля Е. /колега на въззиваемия/ също се установява, че водените срещу К.Ж.
наказателни производства са му се
отразили негативно в емоционален и психологически план – бил е много притеснен,
че може да загуби работата си, станал нервен и понякога вдигал кръвно. Също
така негативно отражение имало и в работата му, където не бил така
концентриран, странял от колегите си. В семейството му също се появило
напрежение.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е редовна,
т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и е допустима, т.к. е
подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна,
поради следните съображения:
Решението на СтЗРС в обжалваната
му част е валидно и допустимо, а по същество е правилно.
Съгласно разпоредбата на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Меродавен за преценката на
законността на обвинението е актът, слагащ край на наказателното производство и
т.к. в случая наказателното производство срещу въззиваемия Ж. е приключило с постановление
за прекратяване на наказателното производство, защото извършеното деяние не е
престъпление, то е налице незаконност на обвинението.
Щом актът, с който се слага
край на наказателното производство води до оневиняване на лицето, което е било
обвинено в извършване на престъпление, то са налице основанията за ангажиране
на отговорността на държавата, като според чл.4 от ЗОДОВ тя дължи обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се определя на базата
на критерия на обществото
за справедливост, а с оглед на особеностите на конкретния казус
дължимото на увреденото лице справедливо
обезщетение се обуславя от изживените от него негативни чувства от факта
на обвинението, от влошеното му емоционално и психическо състояние и общо
здравословно състояние, от периода през който е продължило наказателното
преследване и от характера на престъплението по повдигнатото му обвинение.
В този смисъл следва да се
държи сметка, че незаконното обвинение срещу К.Ж. е започнало в края на
Следва да се има предвид и
обстоятелството, че въззиваемият е бил привлечен като обвиняем и в последствие
предаден на съд по две отделни обвинения за извършени тежки умишлени
престъпления, като наказателните производства са приключили с оневиняващият го
акт след като преди това са се развили в пълнота в досъдебна фаза и в съдебна
фаза на първа и на въззивна инстанции.
Повдигнатите на К.Ж.
обвинения са касаели евентуално извършени престъпления във връзка със службата
му като военнослужещ и същите са придобили известност и са станали достояние
сред колегите и началниците му, част от които са били разпитвани като
свидетели.
Предвид това въззивният съд
намира, че обезщетение за причинените от незаконното обвинение в случая
неимуществени вреди в размер на 5 000,00 лв. съответства на справедливостта и в този
смисъл възражението на въззивната прокуратура за неправилност на обжалваното
решение е неоснователно.
Неоснователно е и другото
възражение, касаещо размера на обезщетението, а именно за съпричиняване от
страна на пострадалия.
Съгласно чл.5, ал.2 от ЗОДОВ
основание за намаляване на отговорността на правозащитния орган е налице в
случаите, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането.
Съдебната практика /виж
напр. реш.№ 112/14.06.2011 г. по гр.д.№ 372/2010 г. на ІV-то г.о. на ВКС/ приема,
че съпричиняване от пострадалия е налице,
когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с
поведението на пострадалия - с действията си по време на наказателното
преследване той недобросъвестно да е създал предпоставки за повдигане и поддържане
на незаконно обвинение.
Такива действия могат да са недобросъвестно направени
неистински признания; въвеждането на органите на разследването в заблуждение с
цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи
разследването на престъпление.
Съпричиняване не може да се извежда от други факти,
стоящи извън поведението на пострадалия, а с оглед на това незначителната
обществена опасност на деянието по чл.9, ал.2 от НК, преценката за която е в
правомощията на правозащитните органи, които решават при установените факти и
доказателства дали да повдигнат и поддържат обвинение, няма пряка връзка в
поведението на пострадалия и не може да съставлява основание за намаляване на
дължимото му обезщетение.
Извършеното от пострадалия деяние, без значение дали
съставлява друг вид правонарушение или
не, не обуславя наличието на съпричиняване от пострадалия в хипотезата на оневиняването му по реда на чл.9, ал.2 от НК, т.к.
самото възникване на отговорността за вреди от незаконно обвинение е предпоставено
именно от липсата на извършено престъпление поради основанията за прилагане на
чл.9, ал.2 от НК, които включват наличието на това деяние.
По изложените съображения
въззивният съд счита, че решението на Районен съд – Стара Загора в обжалваната
му част, отнасяща се за присъденото обезщетение за неимуществени вреди, е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид потвърждаването на
решението на Районен съд – Стара Загора в посочената му част и влизането в сила
на решението в частта му, касаеща присъденото обезщетение за имуществени вреди,
поради оттегляне на въззивната жалба в тази й част, като правилно следва да се
потвърди решението на първоинстанционния съд и в частта му за разноските.
Относно разноските:
При този изход на делото въззиваемият има право на
разноски в настоящото производство по силата на чл.78, ал.3 от ГПК.
С оглед на представените от него доказателства за
платено адвокатско възнаграждение и списък за
направени разноски, следва да му се присъдят разноски в размер на 660,00 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 564/29.05.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 294/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта
му, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К.П.Ж.,
ЕГН - ********** *** сумата от 5 000,00 лв. /пет хиляди лева/, съставляваща
обезщетение за причинените му от незаконно обвинение неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху нея считано от 08.09.2017 г. до окончателното й
изплащане, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 553,71 лв.
В останалата му част решение № 564/29.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 294/2018 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 от ГПК Прокуратурата на Република България, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Витоша” № 2, представлявана от главния прокурор Сотир Цацаров да заплати на К.П.Ж., ЕГН - ********** *** сумата от 660,00
лв. /шестстотин и шестдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски във
въззивното производство.
Решението на основание чл.280, ал.3 т.1 от ГПК подлежи
на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в
едномесечен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.