Определение по дело №175/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 68/21.12.2011 г., постановена по НЧХД № 56/2011 г., по описа на А. районен съд, подсъдимата М.Д. М. от гр. А., с ЕГН *, е призната за невиновна в това, че на 19.08.2011 г, около 10.00 часа в град А., област К., в съучастие като извършител с А. А. М. от Г., причинила на А. М. С. от Г., община А., област К., леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК, я оправдалпо предявеното й обвинение по чл. 130, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Със същата присъда, съдът е признал и подсъдимия А. А. М. от Г., с ЕГН *, за невиновен в това, че на 19.08.2011 г, около 10.00 часа в град А., област К., в съучастие като извършител с М. Д. М. от Г., причинил на А. М. С. от Г., община А., област К., леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК, го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.130, вр. чл.20, ал.2 от НК. Съдът е отхвърлилпредявения от А. С. от град А., граждански иск против подсъдимата М. М. от Г., за извършено от нея престъпление по смисъла на чл.130 от НК, за нанесени неимуществени вреди от деянието в размер на 1000 лева, като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е ипредявения от А. С. от град А., граждански иск против подсъдимия А. М. за извършено от него престъпление по смисъла на чл.130 от НК, за нанесени неимуществени вреди от деянието в размер на 1000 лева, като неоснователен и недоказан. Осъдил на основание чл.190, ал.1, предложение последно от НПК, А. С. да заплати на М. М. и А. М. направените от тях разноски по делото - за възнаграждение на адвокат в размер на по 400. 00 лева за всеки един от тях.

Настоящото производство е образувано по повод въззивна жалба от М. С., подадена чрез повереника му – А. У., от АК – К., против така постановената присъда от А. районен съд. Жалбата е бланкетна, като общо се твърди, че присъдата била неправилна – необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Моли въззивния съд да отмени изцяло присъдата на районен съд – А. и да постанови нова, с която да признае подсъдимите М. Д. М. и А. А. М. за виновни по повдигнатото им на всеки с тъжбата обвинение за извършено в съучастие като извършители престъпление по чл.130, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, както и да бъдат уважени в пълен размер предявените срещу всеки от подсъдимите граждански искове. Претендира и за присъждане на направените от него разноски по делото.

В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез А. У. поддържа жалбата си. Твърди, че съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства, игнорирани били свидетелските показания и всички останали приложени доказателства по делото. Съдът не бил отчел, че пострадалия А. М. С. на 19.08.2011г., бил забелязан от двама души свидетели, които видели неговите телесни увреждания; не бил отчел обстоятелството, че същия ден, малко след случилото се, пострадалото лице потърсило съдействие и помощ - първа медицинска помощ в болницата в Г. и от органите на полицията, където съобщил за причинените му телесни увреждания. Нещо повече – същия ден лицето посетило болницата в Г., където му било издадено съдебно - медицинско удостоверение, в което удостоверение били посочени точно причинените му телесни увреждания. Моли да се отмени изцяло присъда № 68/21.12.2011 година, постановена по НЧХД № 56/2011 година, по описа на Районен съд – А. и да се постанови нова такава, с която двамата извършители М. Д. М. и А. А. М. да бъдат признати за виновни. Не сочи нови доказателства.

Ответниците по жалбата – подсъдимите М. М. и А. М., не се явяват в съдебно заседание, но чрез защитника си – А. Ш., считат жалбата за неоснователна, а присъдата на районен съд А. за законосъобразна и справедлива, поради което молят да бъде потвърдена изцяло.

На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдата, по повод и във връзка с подадената жалба въззивния съд приема за установено следното:

Жалбата е подадена в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционния съд е изяснил обстоятелствата по повдигнатото на двамата подсъдими обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд, като нови на проведеното съдебно следствие от въззивния съд, не са искани и събирани, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимите М. М. и А. М., майка и син, живеят в К., дом №1. в град А., в съсъдство с тъжителя С.. В близост до границите на двата имота, на около 3-4 метра от стар каменен зид, имало изградена чешма, за общо ползване на вода, която чешма била построена от съпруга на подсъдимата М. преди доста години. През периода, през който семейството на подсъдимата живели в Т., в съседство до тяхната къща придобил недвижим имот тъжителя С., който през това време постоянно ползвал чешмата. След завръщането на семействата на подсъдимите преди няколко години за постоянно в България и заживяването им в къщата им в град А., те започнали отново да ползват изградената от съпруга на подсъдимата чешма. В тази връзка – ползването на водата от въпросната чешма, възникнали спорове и влошени отношения с тъжителя, които ставали все по трайни и обтегнати във времето.

На 19.08.2011 г. подсъдимата М. М. била в дома си и се занимавала с обичайните си домакински работи. При нея били и двете деца на подс.М., нейни внучета. Около 10.00 ч подсъдимата решила да изкъпе децата, като отишла с една кофа да вземе вода от въпросната чешма. В това време при нея дошъл тъжителя С., който носел със себе си и брадва, чиято метална част придържал под лявата си мишница, а дървената й част стърчала зад гърба му. Още с идването си тъжителят ритнал кофата на подсъдимата с думите: „Ти оттук вода няма да вземаш!" и се опитал да я изгони от чешмата. Подсъдимата му обяснила, че трябва да взема вода, за да изкъпе децата и отново поставила кофата под чучура, за да я напълни. Ядосан от настоятелното й поведение, тъжителя започнал на висок глас да я обижда, като няколко пъти изрекъл фразата: „Курво! В Т. се продаваш за пари и идваш тука да си построиш къщата!". За кратко време между двамата се породил словесен спор относно собствеността и ползването на чешмата, при който тъжителя отправил към подсъдимата и закана за убийство. Намиращите се наблизо деца – внуци на подс.М. се изплашили от възникналия скандал и се разкрещяли. В същото това време подсъдимата се обърнала към намиращият се наблизо съсед- св. Г., с молба да види и да запомни какво прави и какво говори по неин адрес тъжителя С.. Писъците на децата били чути от подсъдимия М., който се намирал в къщата, поради което той изскочил на двора и видял какво се случва между майка му- подсъдимата М. и тъжителя С.. Той отишъл веднага при тях и виждайки, че тъжителя държи брадва под лявата си мишница, се изплашил, че в това превъзбудено състояние той би могъл да я използва за саморазправа, дръпнал сечивото изпод мишницата на тъжителя и да го захвърлил на безопасно разстояние в двора му. Казал на тъжителя, че не му приляга на годините да се държи по този начин, хванал майка си под ръка и я прибрал, заедно с децата в къщата им. Тъжителят във видимо превъзбудено състояние, продължавал да отправя ругатни по адрес на двамата подсъдими. Междувременно при него отишла съпругата му и се опитала да го прибере вкъщи.

Въпросния ден – 19.08.2011 г., тъжителят А. С. посетил болницата в Г., както и бил прегледан в Г. от съдебен лекар – д-р Н.М., който му издал съдебномедицинско удостоверение № 184/2011 г., в което е описано, че при прегледа на освидетелствувания са били установени разкъсно-контузна рана на лявата предмишница с размери 3/0.5 см., синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 6/4 см. в долната лява част на челото и розово-червено охлузване на кожата на предната повърхност на десния крак, в областта на колянното капаче.

Така описаната фактическа обстановка се приема за установена на база обясненията на подсъдимите М. М. и А. М. и показанията на свидетелите Г. Х., С.М. и Х. Х.а, които са логични, непротиворечиви и кореспондират по между си, поради което съдът ги кредитира изцяло и отчасти от показанията на св.М. Р.. Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимите, тъй като същите кореспондират с показанията на св.Г. Х. и С.М., които са били в близост до мястото на инцидента и са видели случилото се между подсъдимите и жалбодателят, като следва да се посочи, че свидетелите са безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото, поради което и техните показанията съдът изцяло кредитира. Така приетата фактическа обстановка не се променя от показанията на свидетеля А. К., който установява факти и обстоятелства след инцидента, когато той е срещнал тъжителя пред болницата в Г., вървял свит, бил отпаднал, имал „драсканици” по лицето и му споделил, че бил набит от комшиите, „сина и майката”, без да споменава имена, но свидетелят предположил, че най-вероятно това са М. и А.. Съдът кредитира показанията на св. А. К., но в тях не се съдържат никакви конкретни данни, че някой от подсъдимите на 19.08.2011 г. е причинил твърдяните в тъжбата леки телесни повреди на тъжителя А. С.. Съдът не кредитира показанията на св.М. С. – син на тъжителя, като същият твърди, че по време на инцидента, той бил на 4-5 метра от баща си, когато първоначално подсъдимата М. М., а след това и сина й – подс.А. М., започнали безпричинно да удрят баща му с юмруци и ритници, като от ударите на подс.А. М., баща му паднал на земята, а след това двамата подсъдими започнали да хвърлят и камъни срещу тях /тъжителя и сина му/. Свидетелят твърди също, че той прибрал баща си вкъщи, а по-късно го закарал до болницата. Показанията на цитирания свидетел са изолирани и не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото, напротив опровергават се от другите събрани по делото гласни доказателства, като междувпрочем и в самата тъжба не е описано, че този свидетел е присъствал на инцидента. Не без значение е и факта, че свидетелят е син на тъжителя – жалбодател, поради което същият се явява и заинтересован от изхода на делото, което е и още един аргумент показанията му да не бъдат кредитирани. Съдът не дава вяра и на показанията на св.М. Р., в частта им, в която твърди, че е видял как М. и А. са „посягали” на А., и М. го ударила по главата от лявата страна над окото, от където му потекла кръв. На първо място следва да се отбележи, че показанията на цитирания свидетел са противоречиви сами по себе си, като свидетелят след заявеното, че видял как подсъдимите удряли тъжителя, казва, че чул и видял „кавгата”, удари не бил видял, но видял кръвта по тъжителя и че куцал с единия крак. В същото време свидетеля твърди, че бил на 50 метра от каращите се страни, но успял да види кръвта по челото и по ръката на тъжителя. Показанията на св.Р. в коментираните им части, освен, че са противоречиви сами по себе си, се опровергават от показанията на свидетелите Г. Х. и С.М., които са били очевидци на инцидента, а и от медицинското удостоверение, в което не е описана разкъсно-контузна рана от лявата страна над окото. Описаното нараняване в тази част на лицето представлява оток и кръвонасядане, което не е рана, предизвикваща кръвотечение. Т.е., посоченото отново е аргумент показанията на свидетеля Р. в посочената по-горе част да не бъдат кредитирани.

Представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 184/2011 г. издадено от съдебен лекар, не доказва наличието на причинно-следствена връзка между твръдяните в тъжбата удари нанесени от подсъдимите над тъжителя и описаните в удостоверението увреждания установени при извършения преглед на А. С.. Както правилно е приел в мотивите си районния съд, констатираната разкъсно-контузна рана на лявата предмишница най-вероятно е получена при издърпването на брадвата, чиято метална част е била именно под лявата мишница на тъжителя, от подс.А. М., но това увреждане е било причинено без пряк умисъл от страна на подсъдимия, поради което и то се явява несъставомерно деяние по чл.130, ал.1 от НК, тъй като умисъла е елемент от субективната страна на деянието и липсата му прави деянието несъставомерно. Относно останалите увреждания описани в съдебномедицинското удостоверение – оток, кръвонасядане и охлузване на кожата на лицето и десния крак, по делото не са събрани категорични и безспорни доказателства, че същите са причинени на 19.08.2011 г., около 10.00 ч от подсъдимите, така както твърди жалбодателят. Във връзка със събраните доказателства следва да се посочи, че по делото липсват данни тъжителят да се е жалвал за процесния случай в полицията, както твърди повереника му. Напротив, приложено е писмо на Началника на РУ”Полиция” – А., от което се установява, че в управлението няма заведена преписка от тъжителя срещу подсъдимите за случай на 19.08.2011 г. Или, от доказателствата събрани по делото не е доказано повдигнатото с тъжбата обвинение срещу двамата подсъдими до какъвто правилен и обоснован извод е достигнал и първоинстанционният съд.

Във връзка с така установената по делото фактическа обстановка и събраните и обсъдени доказателства, правилни и обосновани са изводите на районния съд, че подсъдимите М. М. и А. М. не са осъществили в съучастие като извършители от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.130, ал.1 или по ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което са предадени на съд. А след като по делото не се доказа по несъмнен начин подсъдимите да са автори на деянието, за което са предадени на съд, то правилно са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения. При този изход на делото правилно и законосъобразно, съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените граждански искове в размер на по 1000 лв. срещу всеки от подсъдимите за п­ичинени неимуществени вреди в резултат на противоправно поведение на всеки от тях. Съответно правилно тъжителят е осъден на заплати на двамата подсъдими направените от тях деловодни разноски.

Предвид всичко изложено първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №68/21.12.2011 г., постановена по НЧХД № 56/2011 г. по описа наА. районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.