РЕШЕНИЕ

Номер 260547                             31.05.2021г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На двадесет и шести август                                  двехиляди двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер     2467 по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

         Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-011101/22.11.2019г. издадено от ** група в Сектор ПП - гр.Пловдив, с което на Д.Л.Д., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лв. за нарушение по чл.25, ал.1, вр. с чл.179, ал.2, вр ал.1, т.5 от ЗДвП; както и ГЛОБА в размер на 100 лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 2 месеца за нарушение по чл.123, ал.1, т.1, вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

         Жалбоподателят Д. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник.

         Въззиваемата страна - ПП - Пловдив, не изпраща представител и не взема становище по делото, въпреки предоставената й възможност.

         Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

         ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

         На 16.10.2019г. около 19.00 ч.  жалб.Д. управлявал лек автомобил марка „БМВ”, модел „530Д“ с рег. № **по път ІІ-86 в посока от гр.Пловдив към гр.Асеновград. При км.16+900м, приблизително при кръговото за с.Крумово обаче преминал от дясна пътна лента в лява такава, въпреки че в последната се намирал лек автомобил Тойота с рег. № **управляван от свид.М.П.Ч.. При тази маневра последвал контакт между двата автомобила. В резултат настъпили материални щети по двете МПС-та, съответно по задна броня и ляв калник на БМВ-то, а предна броня и десен калник на Тойтата, макар и под форма на драскотини. Въпреки това жалб.Д. не спрял, а продължил пътя си. Свидетелката Ч. обаче спряла и сигнализирала на тел.112 за случая. От там я насочили да подаде жалба в съответното районно управление на МВР, което и сторила. Преписката била възложена на свидетеля Г.В.Д., който извикал двамата водачи, огледал и автомобилите. Преценил, че твърденията на Ч. се подкрепят от видяното по автомобилите, а освен това пред него жалб.Д. не посочил, че щетите по автомобила му се дължат на старо ПТП. Предвид което съставил протокол за ПТП, а срещу Д. съставил и АУАН с № АА 040325/29.10.2019г. за причинено ПТП, както и за напускане на местопроизшествието. Въз основа на посочения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

         Тази фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя Г.В.Д. разпитан като свидетел в настоящото производство и поддържащ изцяло констатациите по акта, както и от показанията на свидетелката М.П.Ч., а така също и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, справка АНД, Протокол за ПТП, заявление от Ч., Заповед 2 бр., които Съдът възприема и кредитира като първия изцяло отговарящ на изискванията на закона, а съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП първия се ползва с доказателствена сила и в тежест на жалбоподателя е възложено да бъде оборен. Последното не бе сторено. Действително очевидец е свидетеля Ч., а и по нейна инициатива е образувано производството. Същата изрично предупредена за наказателната отговорност като свидетел твърди, че именно автомобила на жалбоподателя е засякъл пътя й. Тя записала номера и така го подала на органите на реда, които издирили жалбоподателя по настоящото дело. Свид.Д. от своя страна направил оглед на двете МПС и се убедил, че е възможно да е настъпило ПТП соченото от пострадалата Ч.. Очевидно е, че при наличие на спор за ПТП е следвало водачите да изчакат на място до идване на контролните органи. Последните при огледа биха установили наличието на твърдяното от жалбоподателя старо одраскване на бронята на БМВ-то. Като е напуснал местопроизшествието обаче, сам се е поставил в невъзможност да бъде извършен своевременен оглед на МПС-тата. Ето защо няма и как да черпи права от това си поведение според настоящата инстанция. Именно последното е наложило огледа да се извърши на по-късна дата, когато все пак свид.Д. е установил наличието на щети съответни на двете МПС, така както Ч. посочила. Дали са били от инцидента или не, действително може да се спори поради вече изминалото време, но поведението на другия участник в анализираната ситуация  сочи, че именно заявеното от него е вярното. Ч. сигнализирала на тел.112 за случая, изпълнила указанията дадени й по телефон, а след това подала и писмено заявление до органите на МВР. Ето защо и настоящата инстанция намира за достоверни нейните твърдения, а не тези на жалбоподателя, че не е участвал в ПТП на соченото време и място или поне не разбрал за настъпването му. За факта , че не е останал на място практически по делото не се и спори.

         При тези установени факти Съдът намира, че правилно актосъставителя, а и наказващия орган са квалифицирали първото нарушение като такова по чл.25, ал.1 ЗДвП, според който водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая при действията си по управление на автомобила, жалбоподателя не се е съобразил с нея и закачил друго МПС намиращо се в съседната лента. Правилно е приложена и санкционната норма на чл.179, ал.2, вр ал.1 ЗДвП, тъй като при неспазване на пътната маркировка е настъпило ПТП. Наложената глоба е в размер на 200лева, а същата е определена в абсолютен размер от законодателя, а това не дава възможност за допълнителна индивидуализация нито от наказващия орган, нито от съда.

На следващо място установи се напускането на местопроизшествието от страна на жалбоподателя като възражението , че евентуално ако е имало ПТП , не разбрал за него, настоящата инстанция намира за несъстоятелно. Няма как при посочените щети по поне два детайла описани в протокола за ПТП да не е разбрал за съприкосновението с друг автомобил. Избирайки вариант да продължи пътя си, без да спре и установи последиците, сам се поставя в ситуация да понесе административнонаказателна отговорност. Чрез действията си по напускане на ПТП е реализирал състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. Съответно правилно наказващия орган е санкционирал поведението като му е наложил наказания глоба от 100 лева, както и кумулативно предвиденото наказание Лишаване от право на управление на МПС за срок от 2 месец. Така тези наказания са малко над минимума предвиден от закона, което съобразно приложената справка за водач/нарушител с предходни наказания на дееца е напълно оправдано.

При извършената служебна проверка не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на жалбоподателя. Ето защо процесното НП следва да бъде потвърдено.

Предвид горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-011101/22.11.2019г. издадено от ** група в Сектор ПП - гр.Пловдив, с което на Д.Л.Д., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лв. за нарушение по чл.25, ал.1, вр. с чл.179, ал.2, вр ал.1, т.5 от ЗДвП; както и ГЛОБА в размер на 100 лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 2 месеца за нарушение по чл.123, ал.1, т.1, вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

         Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.