Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260035 05.01.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на осми декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5425 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от З.С.С.,
ЕГН ********** *** против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 с която е предявен иск с
правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 50 лева,
представляваща недължимо платени от ищеца неустойки за непредоставено
обезпечение по договор за паричен за кредит от 02,11,2017 г., платени в периода
от 04.12.2017г. до 02.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между
страните бил сключен договор за кредит от 02,11,2017 г., по силата на който
ответникът предоставил на ищеца сумата от 800 лева, при уговорен годишен
процент на разходите в размер на 48,45%. С договора била предвидена и неустойка
при неосигуряване на обезпечение за периода на ползване на кредита,
съставляващо банкова гаранция или поръчител в размер на 1023 лева.
Твърди се, че неустойката за
неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на
банкова гаранция не притежавала обезщетителна функция. Кредиторът
недобросъвестно бил поставил неизпълними изксвания и бил предоставил
неизпълнимо кратък срок, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в
нарушение на чл. 19, ал. 4, от ЗПК. Освен това кумулирането на неустойката към
погасителните вноски водило до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя е
добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатявала
неоснователно. Договорена при тези условия тя представлявала допълнителна
облага-печалба към възнаградителната лихва, без обаче тя да бъде обявена по
този начин на потребителя по реда на чл. 5 от ЗПК и без тя да бъде включена в
договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР, съобразно
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. По този начин
се заобикаляло ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне ГПР. Твърди се,
че не било извършено отнапред разясняване на потребителя на клаузите във връзка
с крайните задължения по договора. Изискването за осигуряване на лично
обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/4. Излага подробни
съображения в тази насока. Ищецът се позовава на чл. 22 от ЗПК, като твърди, че
поради непосочване на точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР,
договорът за потребителски кредит бил недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК
потребителят дължал само чистата стойност на кредита. По изложените съображения
моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Ответната страна оспорва
посоченото в исковата молба твърдение, че клаузите по чл.8 от договори за заем
са нищожни. Твърди се, че размера на неустойката по договорите не била
необосновано висока, като се има в предвид нейната обезпечителна функция
съгласно чл. 92 от ЗЗД. Посочва се, че
изрично е призната възможността в договор за потребителски кредит да се уговаря
неустойка, която потребителя заплаща „при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит „ изведено от разпоредбата на чл. 19, ал.3,
т.1 от ЗПК. Моли се за отхвърляне изцяло
на исковете, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав,
след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146,
ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, се отделят
обстоятелствата, че между страните бил сключен: договор за паричен заем № *****
от 02.11.2017 г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата от
800 лева. Видно от приложения по делото договор за паричен заем № ***** от
02.11.2017 г. в чл. 6 от него страните са се уговорили, че договорът ще бъде
обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9,
ал. 2 от ОУ към договора. В чл. 8 от договора е постигнато съгласие, че в
случай че заемателят – ищец не предостави в тридневен срок от сключване на
договора, договореното в чл. 6, ал. 2 от договора/ заемателят обезпечава
договорът за заем с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на
чл. 9, ал. 2 от ОУ към договора/ или представеното обезпечение не отговаря на
условията на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ, заемателят дължи неустойка в
размер на 1023 лв.
В чл. 9, ал. 2 от ОУ, които са ноторно
известни на съда, е посочено, че „Страните имат право за обезпечаване
изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор учредяването на
някое от следните обезпечения: 1.
Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители
по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по
сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити
към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както
по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход; т. 4
предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, включваща договорената главница и лихва.”
Относно размера на задълженията и
погасените суми, по делото е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че по
процесния договор платената неустойка е 1023 лв. С уговорената неустойка в чл.
8 оскъпяването на кредита е със 604,97%.
Въз основа на така установените факти
по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Няма спор по делото за това, че между
страните е сключен процесния договор за заем, което обстоятелство се установява
както от твърденията на страните, така и от събраните писмени доказателства.
Договорът за заем от 02,11,2017 г. по свята правна същност е договор за потребителски
кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл.
11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
По отношение на предвидените в чл. 8 от
договора неустойка същата следва да се считат за нищожна по следните
съображения. Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за
обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява
размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това се
изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. Уговорения с процесния
договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато излизат
извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. На първо
място не е ясно как е опредЕ.посочената неустойка, като в договора няма посочен
метод за това. На следващо място същата е обвързана с уговорката за
предоставяне на обезпечение по чл. 6 на Договора във вр. чл. 9, ал. 2 , т. 1 и
т. 4 на ОУ. Уговорените условия са поставени по такъв начин пред заемателя, че
е невъзможно тяхното изпълнение дори и в по – дълъг срок. На първо място се
иска обезпечение чрез банкова гаранция, което е невъзможно за изпълнение
условия при вида и размера на заема предоставен на ответника С.. Ако същият е в
състояние да уговори обезпечени от банкова институция, е житейски необяснимо по
каква причина не би поискала кредитиране от банката, а от това търговско
дружество. Условията поставени пред поръчителите физически лица са също
непосилни за заемателя, като поставените такива са не само изключително тежки
за изпълнение, а са кумулативно предвидени, т.е. неизпълнението на едно от тях
води и до неизпълнение на задължението и респ. до възникване на задължението за
заплащане на неустойката. Самият кредитор , според настоящия състав, ясно е
показал, че неустойката е уговорена при неравноправни условия, като още в
погасителния план е заложил и месечните суми , които следва да се дължат както
по заема, така и за неустойката по чл. 8 от Договора. В случая неустойката не е
уговорена като обезщетение за неизпълнение на договорните задължения, а е
послужила за неоправдано и непосочено в договорите оскъпяване на заема и
увеличаване на заемната тежест на длъжника.
От систематичното тълкуване на
клаузите на чл. 8 от процесния договор,
предвидената в него неустойки в размер на 1023 лв., която сума надхвърля
отпуснатата в заем сума, излизат извън типичните си обезпечителни,
обезщетителни и санкционни функции.
Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19,
ал.4 ЗЗП, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради
което на основание чл. 21 ЗЗП е нищожна и плащане по нея не се дължи.
Относно размера на претенцията съдът я намира за изцяло
основателна.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на делото- уважаване на иска,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските в настоящото производство.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на
която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за
правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал.
2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този
размер - съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ възлиза на 300 лева,
която сума следва да се присъди в полза на адв. Е.И..
С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищцата и разноски в размер на 50 лева за държавна такса.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
*********,седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.
7 да
заплати на З.С.С., ЕГН **********
***, сумата от 50 лв. – главница платена при
начална липса на основание в
периода от 04.12.2017г. до 02.10.2018г. по клауза за неустойка по Договор за
заем № *****/02.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от 21.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
„Сити Кеш“ ООД, ЕИК
*********,седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.
7 да заплати на З.С.С., ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 50
лева.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
*********,седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.
7 да заплати на Е. Г.И., сумата от 300
лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ