Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер
ІІІ-9 22.03.2021 година Град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански състав
На
двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година
В
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАНКА МАЙСКА
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Секретар:
Жанета Граматикова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 2777 по описа за
2020 година,
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано
по повод въззивна жалба от Е.В.М., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г.
в гр.М., Русия, БУЛСТАТ *** и адрес на
територията на РБългария:гр.Н., ул.,,И. В.“ №*, бл.*, вх.*/*, ет.*, ап.**, адв.Марияна
Гочева- БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Гурко“№38, ет.1, против Решение
№ 260048 от 05.10.2020 г., постановено по гр. дело № 1233/2019 г. по описа на
Районен съд- Несебър, с което съдът е
осъдил ответника Е.В.М., да заплати на „Интернет Панорама Кепитъл” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Иван Стоянов, сумата от 6336.89 лв., представляваща неплатени
такси за поддръжка и управление на общи части съобразно договор от 25.06.2009
г., дължими за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от 13.12.2019 г.- датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане, както и сумата от 601 лв., представляваща разноски.
Съдът е осъдил Е.В.М., да заплати на „Интернет Панорама Кепитъл” ЕООД,
представлявано от Иван Стоянов, сумата от 835 лв., представляваща неустойка за
забавено плащане съобразно чл.5 от договора, ведно със законната лихва върху
нея, начиная от 13.12.2019 г.- датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане, като отхвърлил претенцията за разликата над
присъдената сума до претендираните 2112.30 лв., ведно със законната лихва върху
разликата.
Със същото решение, съдът е осъдил
„Интернет
Панорама Кепитъл” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Иван Стоянов, да
заплати на Е.В.М., сумата от 60 лв., представляващи разноски съобразно
отхвърлената част.
Недоволство от така постановеното
съдебно решение, изразява въззивникът. Жалбоподателят
намира обжалвания съдебен акт за неправилен и
незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон. Излага подробни
съображения.
Навежда доводи
относно правната природа на цесионния договор. Цитира съдебна практика (Решение№32
от 09.09.2010г.на ВКС по т.д.№438/2009г.,ІІ-ро т.о.,ТК). Изразява несъгласие с
изводите на първоинстанционния съд за неприложимост на разпоредбата на чл.90 от ЗЗД. Излага аргументи относно разпределението на доказателствената тежест.
Иска се отмяна на обжалваното
решение. Претендира се присъждане на направените по делото съдебно - деловодни
разноски.
В срока, предвиден в ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна- „Интернет Панорама Кепитъл” ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Иван Стоянов, чрез адв. Диляна Койчева -
АК-Хасково,
с който същата се оспорва изцяло. Развиват се подробни съображения относно
наведените от въззивника твърдения. Излагат се аргументи във връзка с
възражението за изтекла погасителна
давност.
Иска се
потвърждаване на решението на районния съд като правилно и обосновано.
Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Пред
Районен съд – Несебър са предявени искови претенции с правно основание чл. 79,
чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
При
извършена проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, не
се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Производството пред Районен съд – Несебър е образувано по повод исковата
молба на „Интернет Панорама Кепитъл” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
Иван Стоянов, против Е.В.М., гражданин на Руска Федерация. Твърди се, че
ответникът бил собственик на студио № 27 Д /на латиница 27 Е/, находящо се във вход Д /на
латиница Е/, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 51500.502.447.4.527 по
КККР на гр. Несебър, област Бургас, със застроена площ от 35,56 кв. м., ведно с
8,43 кв. м. идеални части от общите части на сградата, с обща площ на студиото 43,99 кв. м.,
находящ се в Блок № *. Сочи се, че на 25.06.2009г. ответникът сключил с „ВИГО
ГРУП" ООД (продавач)
безсрочен договор за поддръжка и управление на комплекс „Панорама Бийч",
където се намира притежавания от него самостоятелен обект.
Посочва се, че съгласно
чл. 1 от цитирания договор „ВИГО ГРУП" ООД се задължило да изпълнява срещу
възнаграждение, поддръжка и организационно, техническо и административно
управление на общите части и съоръжения на комплекса, а ответникът се задължил
да заплаща годишна такса за покриване на разходите, свързани с поддръжката и
управлението на общите части на комплекса, както и осигуряване на спокойното и
безпроблемно ползване на собствеността. Срещу това ответникът се е задължил да
заплаща сумата в размер на 720 Евро с ДДС за година. Съгласно чл. 2.2Б от сключения договор,
таксата за всяка следваща година се заплащала в срок до 31-ви декември на
предходната година.
Твърди се, че ответникът не бил заплатил такса за договорената
поддръжка за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. Съгласно чл. 5 от
договора, в случай, че собственикът забавел плащането на таксата повече от два
месеца, той дължал таксата за съответната година, плюс 50 % неустойка за забава,
без да бъде изрично поканен.
Съгласно Договор за заместване в права и
задължения от 03.05.2018г. ,,ВИГО ГРУП“ ООД, ЕИК *********, прехвърлило на
ищеца всички свои права и задължения по всички действащи договори за
управление, за което ответникът бил уведомен, в резултат на което „Интернет
Панорама Кепитъл“ ЕООД придобило и правото на вземане по отношение на
ответника. Предвид горното се моли да бъде осъден М. да заплати на ищеца сумата
от общо 6336,89 лева,
от които 4224.59 лева, представляващи неплатена такса за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2019г., сумата в размер на 2112,30 лева, представляваща
неустойка, ведно със законна лихва върху цялата сума, считано от предявяването
на настоящия иск до окончателното й изплащане.
В срока по
чл.131 от ГПК, е депозиран писмен
отговор от Е.В.М., с който се оспорва предявената
претенция. Твърди се, че ответникът, заедно с още три лица, били собственици на
соченото студио. Излагат се съображения за нищожност на договор за поддръжка и управление, тъй като
комплекс „Панорама Бийч” не бил от затворен тип. Същият не бил ограден, нямал
обща охрана, липсвал контролиран достъп, собствениците имали индивидуални
партиди за потребените услуги към ЕВН и ВиК. Имало създадена ЕС на всеки блок,
а управлението и поддръжката се извършвала съгласно решенията на общото
събрание на ЕС. На следващо място се навеждат доводи за нищожност на договора и поради липса на форма, тъй като не носел
нотариална заверка на подписите на страните по него. Наред с това се твърди и
неизпълнение на задълженията по него от страна на ищеца. Сочи се, че цитираният
договор за заместване на права и задължения, не бил сведен до знанието на М..
Твърди се, че ищцовото дружество не е изпълнявало функциите на управляваща и
поддържаща компания за периода 2017 г.- 2019 г., нито към настоящия момент.
Последният бил наемател на хотелската част на комплекса- бл.5. Твърди се, че на
03.06.2019г. се е състояло Общо събрание на етажните собственици в блок 4 на
к-с "Панорама Бийч", в резултат на което била регистрирана етажна собственост
на собствениците на СОС в блок 4 от комплекса; етажните собственици избрали
управител на ЕС и приели решение за
размера на таксите за поддръжка и управление на етажната собственост. Посочва
се, че в този смисъл, такса за поддръжка
и управление се дължали на етажната собственост. ЕС била изплатила дълговете към
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД за неплатени сметки за общи части и
асансьор, по фактури за 2018 и 2019г. На последно място се прави възражение за
изтекла давност по отношение на таксата за 2017 г. Оспорва се и претенцията за
заплащане на неустойка на сочените по- горе основания, като се твърди и
прекомерност на същата.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид
събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се
установява от представения по делото нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот №**, том **, рег.№****, дело№**** от 25.06.****г. на нотариус
Стоян Ангелов, район на действие- НРС, че Е.В.М. е собственик на студио № 27 Д /на латиница 27 Е/, находящо се във вход Д /на
латиница Е/, представляващо самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 51500.502.447.4.527 по КККР на гр. Несебър, област Бургас, ул.,,И.
В.“№*, блок *, ет.*, ап.***, със застроена площ от 35,56 кв.м., ведно с 8,43
кв.м. идеални части от общите части на сградата, с обща
площ на студиото 43,99 кв. м.
Видно от приложения по делото
договор за поддръжка и управление на комплекс ,,Панорама Бийч“, сключен на
25.06.2009г. между Е.В.М. (собственик) и ,,ВИГО ГРУП“ООД,
представлявано от управителя Ивайло Цветков Йолов, собственикът е възложил, а
управителят е приел и се задължил срещу възнаграждение да поддържа и извършва
организационното, техническото и административното управление на общите части
на комплекса.
Страните са постигнали договореност,
обективирана в клаузата на чл.2 от договора, че собственикът се задължавал да
заплаща на управителя годишна такса за покриване на разходите, свързани с
поддръжката и управлението на комплекса, възлизаща на 600 евро без ДДС за
първата календарна година на предаване на владението върху обектите на
собственика и годишна такса, възлизаща на 600 евро без ДДС (720 евро с ДДС)
за всяка една от следващите две
календарни години(таксата се заплаща ведно с дължимите ДДС, действащо по закон
към момента на издаване на фактурата).
Предвидено е в чл.2.1, че таксата
се заплаща предходната година като
предплата за следващата.
Съгласно чл.5 от договора, в случай на забава в плащането на таксата повече от
два месеца от страна на собственика, последният дължал таксата за съответната
година, плюс 50 % неустойка за забава, без да бъде изрично поканен.
Договорено е в чл.5.3, че
собственикът се съгласява и дава право на управителя да възлага дейностите,
предвидени в договора, на трето лице, което да ги извършва.
Установява се от приложения по делото
Договор за заместване в права и задължения от 03.05.2018г., че ,,ВИГО ГРУП“ООД
(прехвърлител) прехвърлил на приобретателя ,,ИНТЕРНЕТ ПАНОРАМА КЕПИТЪЛ“ЕООД,
всички свои права и задължения по всички
действащи договори за управление, т.е., цялото правоотношение, в резултат на
което приобретателят замества прехвърлителя като страна по тези договори,
считано от 03.05.2018г.
Неразделна част от горецитирания
договор е Приложение№1- списък с договори за поддръжка, сключени със
собственици относно притежаваните от тях обекти в комплекс,,Панорама Бийч“.
Пред районния съд са представени от
ищцовото дружество трудови договори (пет на брой- л.83-102 от делото) за заети
по обслужването на комплекса служители по охраната, на длъжност ,,пазач“,
включително длъжностни характеристики и копия от разчетно – платежни ведомости
(л.103- 110); договори за търговско представителство; копия от касови бонове,
свидетелстващи за извършени плащания; фактури за заплащане на консумирана
електрическа енергия и мрежови услуги; фактури за закупуване на система за
контрол на достъпа; доставка и монтаж на система за видеонаблюдение; фактури за
закупени дезинфекциращи препарати; строителни материали; осветителни тела,
електрически резервни части и уреди и други.
Приложени са копия от споразумения
от 23.05.2019г. и 08.02.2018г., сключени между ,,ВИГО ГРУП“ООД и ,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД-
Бургас, за разсрочено плащане задълженията за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи.
С оглед изясняване фактическата
обстановка по делото, са събрани гласни доказателства (за установяване
изпълнение задълженията на ищеца по договора). Разпитани са свидетели на
ищцовата и ответната страна.
Установява се от показанията на
свидетеля Й., бивш управител на ,,ВИГО ГРУП“ ООД (с адресна регистрация в блок
1), че същият имал преки впечатления относно поддръжката на комплекса,
осъществявана от ищцовото дружество за периода 2017г.- 2019г. Твърди, че във
всички входове на комплекса било осигурено видеонаблюдение и 24–часова охрана
(на смени от четирима или шестима служители). С оглед безопасността на живущите
в комплекса, се осъществявал контролиран достъп – с чипове на всички врати.
Свидетелят посочва, че зелените
площи се поддържали от градинари, като била изградена и поливна система. Почистването в общите части се извършвало от
камериерки. Басейните също се поддържали. Подчертава, че през 2019г., за
известен период водоснабдяването било преустановено поради неплатени сметки на
част от собствениците. Пояснява, че апартаментите имали индивидуални
електромери, но водата се плащала общо, имало подотчетни водомери. Според
показанията на свидетеля, изпълнителят ,,ВИГО ГРУП“ ООД сключил споразумения с ,,Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД- Бургас, за разсрочено плащане задълженията на собствениците
за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. Акцентира, че
хотелската част на комплекса- блок 5, не работела за периода от ноември 2017 до
август 2019г.
Според показанията на свидетелката Ц.,
същата сключила договор с ,,ВИГО ГРУП“ООД за управление и поддръжка само за
2011 и 2012г. Посочва, че през 2019г.,след получаване документ на личната си
елекронната поща, узнала че правата и задълженията за поддръжка и управление се
поемали от ,,ИНТЕРНЕТ
ПАНОРАМА КЕПИТЪЛ“ ЕООД. Посочва, че горепосоченото дружество не изпълнявало в
пълен обем договорните си задължения за поддръжка на общите части- почистване,
поддръжка на асаньори, охрана.
Заявява, че собствениците на
апартаменти в блок 4, не са провеждали общи събрания през 2017г. и 2018г. и не
са вземали решения във връзка с
поддръжката на общите части на сградата. Твърди, че общо събрание било
проведено през 2019г., с оглед прекъсване водоснабдяването в блока.
Бургаският
окръжен съд, с оглед установеното от фактическа страна, достигна до следните
правни изводи:
С
оглед наведените във въззивната жалба доводи,
спорът по делото е относно наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за поддръжка и управление.
Съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест, предвидено в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
конкретния случай ищцовото дружество следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между
него и ответника, че е изправна страна по правоотношението, да установи по
основание и размер претендираните задължения. В
тежест на ищеца е да докаже и наличието на сключен договор за цесия, съгласно който са прехвърлени правата и задълженията по
договора,
както и факта на съобщаване на цесията на длъжника.
Ответникът от своя страна следва да установи, че е изпълнявал точно и в
срок задълженията си по договора.
Безспорно е в настоящия случай, че Е.В.М., в качеството си на собственик, на 25.06.2009г. е сключил договор за поддръжка и управление на комплекс
,,Панорама Бийч“ с „ВИГО ГРУП“ ООД, представлявано от управителя Ивайло
Цветков Йолов, съгласно който собственикът е възложил, а управителят е приел и
се задължил срещу възнаграждение да поддържа и извършва организационното,
техническото и административното управление на общите части на комплекса.
Не се спори, че с Договор за заместване в права и задължения от
03.05.2018г., ,,ВИГО ГРУП“ ООД (прехвърлител) прехвърлил на приобретателя
,,ИНТЕРНЕТ ПАНОРАМА КЕПИТЪЛ“ ЕООД, всички свои права и задължения по всички действащи договори за управление.
Във връзка с
наведените във въззивната жалба доводи за нищожност на договора за цесия,
настоящият състав намира следното:
Договорът
за цесия е неформален, консенсуален и каузален и с него едно лице /цедент/ прехвърля на друго
/цесионер/ свое вземане безвъзмездно или срещу насрещна престация. За да е налице валидно
сключен договор е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера,
доколкото не се предвижда форма за действителност или извършване на плащане
като елемент от фактическия състав. Прехвърлянето на вземания и задължения е
уредено в нормите на чл.99- чл.102 от ЗЗД.
Правната докрина
допуска прехвърляне не само на вземания и на права по договор чрез цесия, но
също и прехвърляне на правоотношение, при което се съчетават правилата на
цесията и прехвърляне в дълг (Решение№49 от
20.06.2012г.т.д.№16 по описа за 2011г. на ВКС,II-ро
т.о). В този смисъл е допустимо да се прехвърли едно цяло
правоотношение върху трето лице. След като вземанията и задълженията могат да
се прехвърлят поотделно, няма пречка това да стане едновременно.
В настоящия случай, страните са постигнали
съгласие в чл.5.3, че
собственикът се съгласява и дава право на управителя да възлага дейностите,
предвидени в договора на трето лице, което да ги извършва. По този начин,
въззивникът изрично се е съгласил с прехвърлянето на правата по договора на
трето лице, което в съответствие с предвиденото в него ще изпълнява задачите
във връзка с поддръжка на комплекса.
Освен промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
правата и задълженията, но също така вземането е преминало от предишния
кредитор върху новия такъв, в момента на
сключване на договора.
Установеното в чл.
99, ал.3 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането, има за цел да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Следва да се отбележи в тази връзка, че уведомяването на длъжника
няма отношение към валидността на цесионния договор, а има отношение за
момента, от който новият кредитор може да поиска изпълнение на вземането си
като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник.
Действително, по делото не са представени доказателства за уведомяване
на ответника за извършеното прехвърляне на права и задължения. Следва обаче да
се приеме, че уведомлението достигнало
да знанието на собственика с исковата молба, представлява надлежно съобщаване
на цесията съгласно чл.99, ал.3, предл. първо от ЗЗД. В този смисъл е и
константната съдебна практика на Върховния касационен съд- Решение
№3/16.04.2014г.по т.д.№1711/2013г.на ВКС,ТК,т.о.
Така цитираният договор и уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, са приложени от ищеца – цесионер към исковата молба и са надлежно връчени на ответника, ведно с препис от исковата молба и с разпореждането по чл. 131 от ГПК, на 12.05.2020 г., от което следва извода, че на тази дата М. е получил уведомлението за извършената цесия.
След като уведомлението за прехвърлянето на права и задължения е достигнало да знанието на собственика, то цесионерът ,,ИНТЕРНЕТ ПАНОРАМА КЕПИТЪЛ“ЕООД се легитимира като надлежен кредитор на вземането по отношение на длъжника.
В този смисъл, неоснователно е възражението за нищожност на договора за цесия, доколкото същият е с установен по делото предмет и касае съществуващо вземане на кредитора – цесионер, на когото цедентът е прехвърлил правата и задълженията.
Както вече бе посочено, в случая е безспорно установено съществуването на облигационно правоотношение между цедента ,,ВИГО ГРУП“ООД и М., по сключения между тях договор за поддръжка и управление на комплекс “Панорама Бийч” от 25.06.2009г.
Касае се за двустранен възмезден договор, при който са ясни поетите
задължения на всяка от страните – едната да осигурява организационното,
техническо и административно управление на комплекс “Панорама Бийч”, като
същите са индивидуализирани в чл. 1 от
договора, а другата да заплаща уговорената цена, съгласно чл.2-2.1 от договора.
Страните са постигнали взаимно съгласие за определяне
на цената на съответната услуга и собственикът на обекта се е задължил да я
заплаща на падежа. Видно от неоспореното писмено доказателство – договор,
сумата възлиза на 600евро без ДДС на година или 720 евро с ДДС. Предвид
липсата на доказателства за плащане
задължението по договора за поддръжка за претендирания период от
01.01.2017 до 31.12.2019г., то вземането- предмет на договора за цесия не е
било погасено.
Въззвният съд намира за
неоснователно въведеното от жалбоподателя твърдение за нищожност на сключения
договор за поддръжка и управление на основание чл.26 ,ал.1, предл. първо от ЗЗД
поради противоречие с разпоредбите на ЗУЕС.
Договорът е винаги двустранна правна сделка и
по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по
нея.
В този смисъл, правилно районният съд е приел, че не е налице законова пречка, отношенията по поддръжката и управлението на общите части да се уредят с договор. Доколкото се касае за облигационно правоотношение, действащо между собственика на самостоятелен обект и изпълнителя като страна по договора за поддръжка, то за тях наред с нормите на ЗУЕС, важат и общите правила на ЗЗД, досежно валидността на договора.
Поддържането на етажната собственост е задължение, но и право на всеки от етажните собственици, независимо от факта дали има решение на Общото събрание на етажната собственост. Всеки от етажните собственици сам или посредством трети лица може да предприема действия по поддръжка на общите части, доколкото като притежател на самостоятелен обект има легитимен правен интерес за запазване и поддържане на съответната сграда.
Вътрешните отношения между етажните
собственици, т.е. дали е било нужно и съответно взето решение на Общото
събрание за извършване на определени действия, свързани с етажната собственост,
са ирелевантни досежно облигационното действие на договорите, сключени от
етажен собственик с трети лица за поддръжка на етажната собственост, доколкото
задължен по тези договори е единствено съответния собственик, но не и
останалите етажни собственици.
Всеки собственик, в качеството си на самостоятелен правен субект може от свое име да сключи договор с трето лице с
посочения предмет. Тъй като такъв договор не противоречи на закона и добрите
нрави, на основание чл.20а от ЗЗД, страните са валидно обвързани по него. След
като собственикът доброволно се е съгласил да заплаща възнаграждение на
изпълнител за поддържане на общите части в комплекса, той е обвързан да заплати стойността на предоставената услуга.
Предвид изложеното, между страните е налице действително правоотношение,
по което търговското дружество се е задължило да поддържа срещу определено
възнаграждение, а също така и да извършва организационно, техническо и
административно управление на комплекса.
По
делото не се спори, че комплекса не е от затворен тип. Ето защо нормата на чл.2
от ЗУЕС е неприложима в случая, което изключва и задължението договора да се
сключва с нотариална заверка на подписите. Последното от своя страна прави
неоснователно и възражението за нищожност на договора поради неспазена форма. Само за пълнота
следва да се подчертае, че тази предвидена в закона форма не е форма за действителност на договора,
а само за противопоставимост на същия на третите лица, евентуални последващи
приобретатели на имота.
Неоснователно
е и възражението за неопределяемост на прехвърлените бъдещи вземания, доколкото
в чл.
2 от договора е фиксиран размера на
дължимата годишна такса за срок от три години- 600 евро без ДДС (720 евро с
ДДС). Предвидено е в чл.2.1, че таксата се заплаща предходната година като предплата за следващата. Видно е от
посочената договорна клауза, че страните са постигнали съгласие през посочения
период, договореното възнаграждение да бъде в точно определен размер, поради
което наведените в тази насока доводи са несъстоятелни.
Относно наведените от жалбоподателя
възражения на основание чл.90 от ЗЗД, настоящият състав намира следното:
Възражението за
неизпълнен договор е уредено в разпоредбата на чл. 90
ЗЗД като средство за защита срещу неизпълнение на насрещното изискуемо
задължение от същото правно отношение, т.е. способ за едновременно изпълнение и
за осигуряване на реално изпълнение на насрещното задължение. За да възникне потестативното право е необходимо да съществуват
между едни и същи лица две насрещни вземания, които представляват част от едно
двустранно правоотношение, двете вземания следва да са изискуеми, освен в
хипотезата на чл. 90, ал. 2
ЗЗД. В конкретния случай, задължението на
собственика – страна по договора, възниква преди започване изпълнението на задълженията
на „Виго Груп“ ООД – заплащането на възнаграждението следва да се изпълни до
31.12. на предходната година, към която дата не може да се твърди неизпълнение
на задължение на другата страна по договора, тъй като началната дата за изпълнението
на неговите задължения все още не е нестъпила. Предвид изложеното, възраженията
на въззивника се явяват неоснователни.
Както бе посочено по-горе в мотивите, между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по процесния договор от 25.06.2009 г., като не бяха
представени доказателства въззивникът да е изпълнявал задължението си за
заплащане на дължимата такса за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., в
уговорения в договора срок – до 31 декември на съответната година за
следващата.
Доказва се и спазването на задълженията на
изпълнителя по процесния договор. Видно от писмените доказателства, закупена и
монтирана е система за контрол на достъпа и
видеонаблюдение. Освен това, наети са по трудов договор лица,
чиято длъжностна характеристика вменява задължения за осъществяване постова и
патрулна служба и осигуряване физическа охрана на административната сграда,
контролиране движението на работниците и служителите при влизане и излизане от
сградата, извършване проверка на документите на шофьорите на товарните
автомобили при извозване на продукция; осъществяване пропускателен режим –
изискване представянето на лични
документи от лицата. Вменени са задължения на служителя за следене и недопускане на кражби, злоупотреби и разхищения
на продукция и материали; за противопожарна защита. Ето защо, съдът приема, че
ищецът е изпълнил задължението си да охранява комплекса.
С правно значение е дали възложените дейности
са фактически изпълнявани. Относими са фактически извършваните дейности и дали
те касаят поддръжката на комплекса.
Неоснователно е възражението на въззивника,
че няма заплатени от ищеца разходи за поддържането на комплекса. От страна на ответника не са оспорени
представените с исковата молба разходни документи. Ищецът е извършвал множество плащания,
както и суми за електричество на общите части, отделно е закупувал материали,
плащани са суми за поддържане на басейна, за дезинфекция, за поддръжка на
техника, както и към ЕВН за потребено електричество. Плащани са и суми за
заплати на лицата, наети по трудов договор. Всичко това мотивира съда да
приеме, че ищецът е изпълнявал надлежно задълженията си по договора, поради
което е изправна страна и му се дължи заплащане на годишната абонаментна такса
за периода от 2017г. до 2019г. в претендирания
размер.
В тази връзка следва да се
отбележи, че съдът кредитира дадените от свидетеля Й. показания, тъй като
събраните гласни доказателства кореспондират с представените писмени такива.
Що се отнася до възраженията за
погасителна давност, следва да се отбележи следното: Изтеклата погасителна
давност е право на длъжника да се позове на давността и правомерно да откаже
плащане. В настоящия случай, съгласно чл. 5 от договора, вноската за 2017 г. се
дължи до 31.12.2016 г. Следователно вземането е ликвидно и изискуемо, считано
от 01.01.2017 г. Първоинстанционният съд е приел, че към датата на подаване на
исковата молба- 13.12.2019 г., не е изтекъл нито един от посочените в ЗЗД
погасителни срокове, към които изводи настоящата инстанция препраща на
основание чл. 272
ГПК.
Относно възраженията за прекомерност
на прендирания размер за неустойка:
С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с
договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване
на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се
доказват. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото основание,
в тежест на ищеца е да установи наличието на главно задължение, което
ответникът не е изпълнил и валидно сключена клауза за неустойка.
Както бе посочено по-горе в
мотивите, между страните е налице валидно облигационно правоотношение по
процесния договор от 25.06.2009 г., като не бяха представени доказателства
въззивникът да е изпълнявал задължението си за заплащане на дължимата такса в
уговорения в чл. 2.4 от Договора, срок – до 31 декември на съответната година
за следващата. Доказва се и спазването на задълженията на изпълнителя по
процесния договор.
По иска за заплащане на неустойка, съдът
съобрази разпоредбата на
чл. 5 от договора, съгласно която е предвидено, в случай, че собственикът
забави плащането на таксата повече от два месеца, последният дължи таксата за
съответната година, плюс 50 % неустойка за забава, без да бъде изрично поканен.
Действително, с оглед предвидената от
закона свобода на договаряне, страните могат да определят сами вида, размера и
условията, при които неизправната страна дължи неустойка за неизпълнение на
договорните задължения, но в случая, настоящият състав счита, че
неустойката е излязла от характерната си обезпечителна, обезщетителна и
наказателна функция.
Правилно
районният съд е приел, че размерът на неустойката, предвид уговорения процент и
основата за изчисляване, надвишава стойността на очакваните от неизпълнението
вреди, което би създало предпоставки за неоснователно обогатяване на насрещната
страна и е присъдил същата в размер от 835 лева- съответно на настъпилите вреди
/в размер на законната лихва/.
Относно
твърденията на въззивника, че районният съд се произнесъл ,,свръхпетитум“,
присъждайки сумата от 6336.89 лева – сбор от неплатените такси за поддръжка и
управление на общи части съобразно договор от 25.06.2009г., дължими за 2017г.,
2018г. и 2019г. (по 720 евро с ДДС за всяка година), съдът
намира, че в случая се касае за техническа грешка. Ясно е посочено в
диспозитива, че ответникът се осъжда да заплати сбора от неплатени такси за
посочения период от три години, т.е. това е неточност в текста на
диспозитива, която не променя волята на съда. Действително, общият сбор от
дължимите суми възлиза на 4224.59 лева(2160 евро- по 720 евро с ДДС за всяка година), но горното представлява несъответствие
между формираната от съда воля и нейното писмено изразяване в диспозитива на
съдебния акт.
Следва да
се подчертае, че допусната грешка в диспозитива не може да се приравни
автоматично на произнасяне по непредявен иск и съответно да обоснове
обезсилване на постановеното решение. Поправянето на очевидни фактически грешки
не е обусловено със срок, поради което поправката може да бъде извършена и след
произнасянето на въззивната инстанция, което следва да бъде съобразено от
първостепенния съд след влизане на настоящото решение в сила.
Предвид изложеното, неоснователни са
доводите за обезсилване на решението, поради произнасяне на съда ,,свръхпетитум“.
Необходимо е да се отбелижи също, във
връзка с доводите на въззивника за начислено ДДС върху сумата от 600 лева(годишна такса без ДДС), че доколкото търговското дружество –
изпълнител по договора е регистрирано по
ЗДДС, следва да се начисли данък добавена стойност допълнително, тъй като ДДС се дължи от
крайния потребител на услугите.
С оглед на изложеното по- горе, съдът
намира, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумите от по
720 евро за всяка от годините- 2017 г., 2018 г., 2019 г. Същите са били дължими
с основание към 31.12. на предходната година, за която се дължи, ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, както и неустойка в присъдения от
първоинстанционния съд размер.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира
въззивната жалба за неоснователна, а постановеното от БРС решение за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено с препращане към
мотивите на същото по реда на чл.272 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде
уважено искането на въззиваемата страна за присъждане на направените по делото разноски в размер на
540 лева, съгласно представения списък
по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260048 от 05.10.2020 г. по гр. д. №1233 по описа за 2020 г. на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА Е.В.М., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г.
в гр. М., Русия, БУЛСТАТ *** и адрес на
територията на РБългария: гр. Н., ул. ,,И. В.“№*, бл.*, вх.*/*, ет.*, ап.**, чрез пълномощника
адв. Гочева – БАК, да заплати на „Интернет Панорама
Кепитъл” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 540 лева/
петстотин и четиридесет лева/,
представляваща сторени по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.