№ 1104
гр. Варна, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20233100501306 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Ж. Й. И. и А. Д.
И., срещу Решение №260038/13.04.2023 г., постановено по гр.д. №15184/2020
г. по описа на РС - Варна в частта, в която е уважен иск с правно основание
чл. 108 ЗС, като е прието за установено в отношенията между „ФУТУРУМ“
ЕООД, от една страна, и жалбоподателите, от друга страна, че ищцовото
дружество е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху 1360
кв.м. ид.ч. от Дворно място, находящо се в с. Дъбравино, общ. Аврен, обл.
Варна, цялото с площ от 1500 кв.м., съставляващ УПИ III-69 в кв. 12 по плана
на селото, при граници: улица, улица, УПИ II-69, УПИ V-68 и УПИ IV-69 и
върху построените в дворното място две жилища с РЗП 90 кв.м.,
второстепенна постройка с РЗП 20 кв.м. и стопанска постройка с РЗП 12
кв.м., и жалбоподателите са осъдени да предадат на ищцовото дружество
владението върху цялото дворно място и построените в него две жилища,
1
второстепенна постройка и стопанска постройка.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено при допуснати
процесуални нарушения. Жалбоподателите Ж. Й. И. и А. Д. И. считат, че
вследствие на неправилно разпределена доказателствената тежест в
производството по чл. 193 ГПК, според която ответникът, а не ищецът, следва
да представи документа, първоинстанционният съд неправилно е изключил
приемо-предавателен протокол от 16.09.2016 г. от доказателствения материал
на основание чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК. Посочват, че е имало възможност за
изготвяне на допусната в о.с.з. съдебно-почеркова експертиза по отношение
на копието на протокола. Твърдят, че съдът неправилно не е кредитирал
свидетелските показания относно факти, отразени в документа, чийто
оригинал обективно страната е била в невъзможност да представи. Поддържа,
че първоинстанционният съдебен състав е достигнал до неправилни правни
изводи, приемайки, че жалбоподателите не упражняват фактическа власт
върху процесния имот в качеството на държатели на годно правно основание
(заем за послужване). По изложените съображения отправят искане за отмяна
на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск
с правно основание чл. 108 ЗС, и постановяване на друго, с което този иск да
бъде отхвърлен. Не претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия
„ФУТУРУМ“ ЕООД, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита
искането за допускане на СТЕ за преклудирано. Отправя искане за
потвърждаване на решението в обжалваната му част. Не претендира разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова
молба, подадена от „ФУТУРУМ“ ЕООД, с която е предявен иск срещу Ж. Й.
И. и А. Д. И. с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцовото дружество е титуляр на право на
собственост върху 1360 кв.м. ид. ч. от Дворно място, находящо се в с.
Дъбравино, общ. Аврен, обл. Варна, цялото с площ от 1500 кв.м., съставляващ
УПИ III-69 в кв. 12 по плана на селото, при граници: улица, улица, УПИ II-69,
УПИ V-68 и УПИ IV-69 и върху построените в дворното място две жилища с
РЗП 90 кв.м., второстепенна постройка с РЗП 20 кв.м. и стопанска постройка
2
с РЗП 12 кв.м., и за осъждане на ответниците да предадат на ищцовото
дружество владението върху цялото дворно място, заедно с построеното в
него.
В исковата молба ищецът „ФУТУРУМ“ ЕООД излага, че на 18.01.2008 г.
е закупил от ответника И. 1360/1500 ид. ч. от гореописаното дворно място,
заедно с построените в него гореописани две жилища, второстепенна
постройка и стопанска постройка. Твърди, че е владял имотите чрез
управителя си – А.М.К.Ц., която живеела там от 18.01.2008 г. до края на 2018
г. Навежда, че през 2019 г. е посетил имота, в който се били настанили Ж. Й.
И. и А. Д. И. и отказали да го напуснат.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците Ж. Й. И. и А.
Д. И., с който оспорват предявения иск като неоснователен. Не оспорват, че
на 18.01.2008 г. „ФУТУРУМ“ ЕООД е закупило от И. 1360/1500 ид. ч. от
гореописаното дворно място, заедно с построените в него гореописани две
жилища, второстепенна постройка и стопанска постройка, както и че на
същата дата е предадено владението върху имотите. Излагат, че държат 140
ид. ч. за Д.Ст.Хр., комуто И. ги е продал на 30.05.2006 г. Твърдят, че И. е
полагал непосредствени грижи за дворното място, като го е почиствал от
храсти и е поддържал оградата, но представител на дружеството не е
посещавал имота до 2016 г. Излагат, че през 2016 г. дружеството е сключило
предварителен договор за продажба на собствените си 1360 кв. м. ид. ч. от
дворното място и постройките в него с Г.К., който е починал на 04.08.2016 г.
и е оставил за свой наследник Д.К., на когото на 16.09.2016 г. управителят на
дружеството е предал владението върху имотите с приемо-предавателен
протокол, в който страните изрично са се съгласили, че е бил сключен
предварителен договор за продажба, по който Г.К. е изплатил изцяло
покупната цена и е живял в имота с М.Х. до смъртта си, след която М.Х.
продължила да живее там. Твърдят, че след като Х. напуснала имота, те
двамата са започнали отново да го поддържат. Излагат, че в края на 2019 г.,
след сключване на договор за ползване срещу поддържка на имота с Д.К., са
започнали да държат 1360 кв. м. ид. ч. от дворното място като държатели за
него.
Предмет на въззивен контрол е решението, в частта му, с която е
отхвърлен иска с правно основание чл. 108 ГПК.
3
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
На 07.03.2003 г. Е.П.В. е прехвърлила в полза на Ж. Й. И., действащ със
съгласието на баща си и законен представител Й. И. И., право на собственост
върху дворно място, съставляващо УПИ III-69 с площ от 1500 кв. м. в кв. 12
по плана на с. Дъбравино, общ. Аврен, обл. Варна, при граници: път, път,
УПИ II-69, УПИ V-68 и УПИ IV-69, заедно с построените в него две жилища,
второстепенна постройка и стопанска постройка, срещу продажна цена, за
което е съставен представения по делото нотариален акт №24, том I, рег.
№349, дело №24/2003 г. по описа на нотариус Г.И., вписан в РНК под №213, с
район на действие: РС – Варна.
Страните не спорят, че на 30.05.2006 г. Ж. Й. И. е прехвърлил в полза на
Д.Ст.Хр. право на собственост върху 140 кв. м. ид. ч. от гореописаното
дворно място, срещу продажна цена, за което е съставен приобщения по
делото нотариален акт №108, том II, рег. №4498, дело №238/2006 г. по описа
на нотариус П.С., вписан в РНК под №335, с район на действие: РС - Варна.
Между страните липсва спор, че на 18.01.2008 г. Ж. Й. И. е прехвърлил в
полза на „ФУТУРУМ“ ЕООД право на собственост върху 1360 кв. м. ид. ч. от
гореописаното дворно място, ведно с две жилища, второстепенна постройка и
стопанска постройка, всичките с квадратури, непосочени в предходен
документ за собственост, срещу продажна цена, за което е съставен
представения по делото нотариален акт №11, том I, рег. №650, дело №9/2008
г. по описа на нотариус Жана Кирчева, вписан в РНК под №214, с район на
действие: РС - Варна, В пункт 2 от нотариалния акт е уговорено, че
владението на имота, предмет на договора, ще бъде предадено от продавача
на купувача на 18.01.2018 г., за което обстоятелство също няма спор между
страните.
По реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено от първоинстанционния съд
за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в периода от 2020 г. до
предявяване на иска целият процесен недвижим имот и постройките в него се
ползват от Ж. Й. И. и А. Д. И..
От приобщените преводи от френски език на български на писма по
4
електронна поща е видно, че лицето, което посочва себе си като Д.К.,
изразява своето съгласие Ж. И. да се грижи за имотите и да живее в тях.
Представено е по делото европейско удостоверение за наследство, от
което е видно, че единствен наследник на Г.К. е Д.К..
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
водени от ответника свидетели.
От показанията на свидетеля Т.П.Г.-А. - А. (без дела и родство със
страните) се установява, че Г.К. й е споделил, че е купил къщата на А.Ц. на
изплащане и започнал да полага грижи за имота. Тя се е свързала с Д.К. чрез
майка му, за да го запита дали е съгласен Ж. И. да живее в къщата и да я
поддържа. Получила отговор от Дарил, с който същият изразявал съгласието
си Ж. И. да се грижи за къщата и да живее в нея без да заплаща наем. А.Ц.
никога не е живяла в тази къща.
От показанията на свидетеля Н. С. (без дела и родство със страните) се
установява, че през 2016 г. Г.К. й е споделил, че е изплатил процесната къща,
но сделката не е била оформена в нотариален акт.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели в частите, относими
към исковата претенция с правно основание чл. 108 ГПК, като достоверни,
доколкото са последователни, вътрешнонепротиворечиви, конкретни,
основани на непосредствени впечатления и съответстващи на останалата
доказателствена съвкупност, с изключение на частта относно предварителния
договор. Свидетелските показания относно сключването на предварителен
договор са недопустими на осн. чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с тях
ответната страна се стреми да установи съществуването на формална сделка.
В останалата част свидетелските показания са неотносими към предмета на
спора.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 108 ЗС.
В тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договор за покупко-
продажба е титуляр на право на собственост върху 1360/1500 кв. м. ид. ч. от
процесните имоти, които се владеят от ответниците.
5
В тежест на ответниците е да докажат, че упражняват фактическа власт
върху имотите въз основа на заеми за послужване, сключени със
собствениците на процесните имоти – Д.К. и Дарил Хр..
От съвкупната преценка на представените по делото нотариални актове
се установява, че ищцовото дружество е собственик на 1360/1500 кв. м. ид. ч.
от процесното дворно място и на построените в него имоти, подробно
индивидуализирани по-горе.
Не са ангажирани годни доказателства, от които да се установи, че
титуляр на правото на собственост върху тези идеални части е бил Г.К. по
силата на действителен договор, сключен в надлежната според чл. 18 ЗЗД
форма – нотариален акт, който да поражда целените от страните по него
вещноправни последици, а именно: прехвърляне на правото на собственост
върху тези идеални части, собственост на ищеца, от последния в полза на
Г.К..
Изключеният от доказателствената съвкупност приемо-предавателен
протокол не е годен да породи вещноправни последици. Чрез установяване на
посочените в него обстоятелства – сключен предварителен договор, платена
цена и установена фактическа власт, не би могла да бъде заместена липсата на
формален договор за продажба. Ето защо, са неотносими оспорванията в
жалбата, основани на съображения за неправилни указания досежно
разпределението на доказателствената тежест и изключване на документа от
доказателствената съвкупност.
Същевременно с доклада по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че в периода от 2020 г. до предявяване на иска
целият процесен недвижим имот и постройките в него се ползват от
ответниците, т.е. те упражняват фактическа власт върху идеалните части,
собственост на ищеца.
Като съсобственик ищецът има право да предяви срещу всяко трето на
собствеността лице иск за връщане на владението на цялата вещ.
Възражението на ответниците, че държат имотите за собствениците им –
Г.К. и Д.Х., е неоснователно. По изложените по-горе съображения съдът
приема, че Г.К. не е собственик на 1360/1500 ид. ч. от дворното място, както и
на постройките в същото, поради което сключването на договор за заем за
послужване с него или с негов наследник не представлява годно правно
6
основание за упражняване на фактическа власт върху тях. От друга страна, не
е спорно между страните, а и се установява от приобщените по делото
нотариални актове, че Д.Х. е собственик на останалите 140/1500 ид. ч. от
дворното място. От ответниците обаче не са ангажирани нито писмени, нито
гласни доказателства, за наличие на постигнато между Хр. и И. съгласие
последният да се грижи за дворното място за сметка на първия.
Предвид горното съдът приема за недоказано възражението на
ответниците, че упражняват фактическа власт върху дворното място и
постройките в него на годно правно основание. Налице са всички
материалноправни предпоставки, пораждащи субективното право на защита
на правото на собственост на ищцовото дружество, поради което исковата
претенция с правно основание чл. 108 ЗС е основателна и като такава следва
да бъде уважена.
Поради съвпадане решаващите изводи на двете съдебни инстанции,
решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на въззиваемия се
дължат сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски,
но такива не са претендирани и за тяхното извършване не са представени
списък по чл. 80 ГПК и доказателства, поради което не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260038/13.04.2023 г., постановено по гр.д.
№15184/2020 г. по описа на РС - Варна в частта, в която е уважен иск с
правно основание чл. 108 ЗС, като е прието за установено в отношенията
между „ФУТУРУМ“ ЕООД, ЕИК *********, от една страна, и Ж. Й. И., ЕГН
**********, и А. Д. И., ЕГН **********, от друга страна, че ищцовото
дружество е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху 1360
кв.м. ид.ч. от Дворно място, находящо се в с. Дъбравино, общ. Аврен, обл.
Варна, цялото с площ от 1500 кв.м., съставляващ УПИ III-69 в кв. 12 по плана
на селото, при граници: улица, улица, УПИ II-69, УПИ V-68 и УПИ IV-69 и
върху построените в дворното място две жилища с РЗП 90 кв.м.,
7
второстепенна постройка с РЗП 20 кв.м. и стопанска постройка с РЗП 12
кв.м., и жалбоподателите са осъдени да предадат на ищцовото дружество
владението върху цялото дворно място и построените в него две жилища,
второстепенна постройка и стопанска постройка.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8