РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Русе , 11.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500310 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Д. М. М. и С. ПЛ. М., и двете от гр.Русе, са обжалвали решението от
10.03.2021г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.N3092/20г., с
което са отхвърлени исковете им с правно основание чл.108 и чл.59 от ЗЗД.
Излагат доводи за неправилност на решението и молят въззивния съд да го
отмени и да постанови друго, с което да уважи предявените искове, при
законните последици.
Ответниците по жалбата ИВ. П. Н. и М. Т. Н., и двамата от гр.Русе,
изразяват становище, че същата е неоснователна.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Жалбата е подадена от процесуално легитимирани лица в
законоустановения срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.Разгледана по същество е неоснователна.
1
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на Д. М. М. и С. ПЛ. М., с която са предявили искове по чл.108 от ЗС и
чл.537 ГПК против ответниците за предаване владението на недвижим имот,
представляващ Поземлен имот с идентификатор 63427.150.171,, находящ се в
м.“К.“, землище на гр.Русе, с площ 462кв.м, с предназначение на територията-
земеделска, начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих /съгласно
§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, заедно с построените в имота сгради-сграда с площ от
21кв.м с идентификатор 63427.150.171.1 и сграда с площ от 32кв.м-
идентификатор 63427.150.171.1, както и да бъде отменен нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 49, том 13, вх.рег. № 4791/02.06.20г. по
описа на СлВп-Русе, с който са се снабдили ответниците по отношение на
процесния имот. При условията на евентуалност е предявен иск по чл.59 ЗЗД
ответниците да заплатят на ищците сумата в размер на 8000лв.,
представляваща обезщетение за имота.
От представените писмени доказателства се установява, че
жалбоподателите - ищци по делото, са наследници по закон на П.Х.М., поч.
на 14.04.2020г., като първата ищца е негова преживяла съпруга, а втората
ищца – дъщеря. От удостоверенията за наследници се устанвовява, че П.М. е
наследник на С.П.Т., поч.на 23.12.2016г. и Х.М.Т., поч. на 17.12.2019г.-техен
син.От удостоверение №192-1/3 от 17.II.1979г. на ОбНС-Русе се установява,
че на основание ПМС №76/1977г. на Х.Т. е бил предоставен земеделски имот-
нива от 0,500дка в м.К., землището на гр.Русе, която да се ползува за трайни
насаждения / неправилно първоинстанционният съд е посочил, че през 1979г.
земята е предоставена на Х.Т. съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като ЗСПЗЗ
е обнародван 12.03.1991г./. С разрешение за строеж от 17.06.1980г. на Т. е
разрешено да построи стопанска постройка за сезонно ползване с площ
20кв.м.
По делото са представени заповеди на К. на Община Русе от 26.03.2002
г. и 23.04.2002 г. Във връзка с придобиване право на собственост от
ползвателя Х. М. Т. върху имот – земеделска земя в м.„К.-2“, представляващ
парцел № 968, и е утвърдена цената на имота – 304лв., която е заплатена на
05.08.2003г., видно от платежно нареждане на л.12 от гр.д.№3092/20г.
С отговора на исковата молба ответниците са представили пълномощно,
2
с нотариална заверка на подписа /рег.№46/04.08.2003г. на К. на с.Топчии,
общ.Разград/, по силата на което Х.Т. упълномощава съпругата си С. П. Т.а,
да го представлява пред нотариус, данъчна служба и където е необходимо,
като оформя документи и книжа и извършва фактически и правни действия
относно прехвърляне собствеността на вилен имот в м.“К.“,
гр.Русе.Представят и писмен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 01.02.2002 г., с който Х. М. Т. продава вилен имот в м.“К. ч.“ на ИВ.
П. Н., от гр.Русе. От заключението по приетата в пръвоинстанционното
производство почеркова експертиза, е установено, че подписът, положен за
„продавач“ в договора за покупко-продажба не е изпълнен от Х.Т..
Ответниците са представили в оригинал и данъчна фактура от
05.08.2003 г., приходни квитанции от 11 и 12.08.2003 г. и платежното
нареждане от 05.08.2003 г., издадени на името на Х. М. Т. като платец
на адм.услуги, на местни данъци и такси и на реж.вноска по Заповед
2550/25.04.2002 г.
В писмо изх.№11-03-898#1/18.12.2020г. на Дилекция „Местни данъци и
такси“ към Община Русе, е удостоверено, че Х.М.Т. е
декларирал собственост върху имот в м.“К. ч.“ с данъчна декларация от
06.08.1998 г. в съсобственост със съпругата си Стоянка Петрова Т.а. В
писмото е посочено, че данъците за имота са платени до 2013 г. включително,
както и че начислените задължения за имота за периода 2014 – 2020 г. са
платени от наследниците Д. М. М. и С. ПЛ. М., на 05.05.2020 г.
Ответниците по делото ИВ. П. Н. и М. Т. Н. се легитимират като
собственици на процесния имот, като придобит по давност, с констативен
нотариален акт № № 121, т.1, рег.№ 1185, д.№ 99/2020 г. по описа на н. Р. Л.,
рег.№ ***, с район на действие РС-Русе, вх.рег. № 4791/02.06.2021г., акт №49,
т.13/21г. по описа на СлВп-Русе. В нотариалния акт имотът е описан като
Поземлен имот с идентификатор 63427.150.171, гр.Русе, общ.Русе, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
91/15.12.2007 г. на Изп.директор на АГКК, представляващ земеделска земя в
м. „К.“, с площ 462 кв.м., с предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, заедно с построените
сгради в имота – сграда 63427.150.171.1 със застроена площ 21 кв.м., брой
3
етажи 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда
63427.150.171.2, със застроена площ 32 кв.м., брой етажи 1, с предназначение:
селскостопанска сграда.
От показанията на свидетеля Л. П., приятел на ищците, се установява,
че след смъртта на П., съпруг на първата и баща на втората ищца, „изскочили
доста работи за плащане“.Едно от задълженията било за данък за имот в „К.
ч.“. Те дори не знаели къде се намира имота, а се оказало, че той им е
наследство.Неплатените данъците възлизали на 1000лв.Първата ищца си
спомнила, че отдавна е ходила в този вилен имот и „по нейни спомени за
комшия на име бай Митю“ намерили къде точно е вилата. Свързали се с
ответниците – М. и И., които споделили, че са инвестирали много средства в
имота.Свидетелят твърди, че когато попитал първия ответник защо е
инвестирал в имот, който не е негов, ответникът отговорил, че това е грешка.
Пред същия свидетел ответницата заявила, че вече е платила вилата на
родителите на П.М..Свидетелят В.А.е брат на първата ищца.На А. е известно,
че наследодателите на ищците имали вила в м.“Касева чешма“, както и че
първата ищца е ходила там „да помага“.Свидетелят установява, че през
последните години от живота си, Х.и С.Т.и са живеели в с.Т.,
общ.Разград.Уточнява, че те се преместили там преди около десетина години.
Свидетелят С.Д.установява, че неговото семейство има имот в същата
местност, находящ се срещу процесния вилен имот. Ето защо свидетелят има
лични, непосредствени впечатления за това, че ответниците от около 2000-та
година са във въпросния вилен имот.Когато продали своя имот-около 2000г.,
Х.и С.изнесли нещата си оттам с камионче. Оттогава свидетелят не ги е
виждал и никой друг не се е появявал в имота, освен ответниците, които
живеели постоянно там. Свидетелят изнася данни, че ответниците направили
големи подобрения – прокарали водопроводна инсталация, направили ремонт
на баня и тоалетна, циментови пътеки около къщата, изградили оранжерии.
Направили и цялостна изолация на къщата, с нова дограма, прокарали
парно.През пролетта на 2000г. едно младо момиче, придружено от двама-
трима мъже, попитали свидетеля къде е къщата на бай Д., за да се ориентират
по нея къде е къщата на Х.и С..Свидетелят разбрал, че момичето е техен
наследник. Свидетелката Д.Н.също притежава имот в съседство.През м.март
2000г. разбрала, че Х.е продал имота си на И.и М.и оттогава само тях е
4
виждала в същия.Твърди, че ответниците ползват вилата като дом.
Свидетелката описва подробно извършените от Н.и ремонтни дейности и
направените подобрения.
При така изложената фактическа обстановка правилно
пъровинстанционният съд е приел за безспорно установено, че ответниците
по делото от 2003г. живеят в процесния имот непрекъснато, необезпокоявани
от никого, като демонстрират, че имота е тяхна собственост. През годините са
извършили множество подобрения на значителна стойност. Както беше
посочено, пред св.П.ответницата е казала, че са платили имота на родителите
на П.М.. Правилно съдът е приел, че индиция за заплащането и на земята от
страна на ответниците Н.и при закупуването й през 2003 г. на името на
Х.М.Т. , както и за намерението им да изповядат покупко-продажбата по
нотариален ред е фактът, че всички описани по-горе документи, издадени
през 2003 г. за процесния имот, в оригинал, се намират при Н.и.В същото
време, свидетелите, посочени от ищците, еднозначно установяват, че едва
през 2020г., след смъртта на наследодателя им П.М., те установили, че на
името на неговите родители се води имот в К.ч.и поводът бил-неплатени
данъци за определен период от време – след 2014г. Установено е, че до 2013г.
ответниците са заплащали данъците за имота.
Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че
ответниците по делото са доказали правото си на собственост върху
гореописания недвижим имот, като придобит по давност още през 2013 г.,
както и че го владеят именно на това правно основание и предявеният срещу
тях ревандикационен иск е неоснователен. Това има за последица отхвърляне
и на претенцията по чл.537 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт, с
който ответниците се легитимират като собственици.
Решението е правилно и в частта, с която е отхвърлен евентуалния иск
по чл.59 ЗЗД за заплащане от ответниците на сумата 8000 лв., с която
неоснователно са се обогатили за сметка на ищците и представляваща
стойността на имота към настоящия момент без подобренията.В настоящия
случай е установено, че ответниците владеят имота като собственици, на
оригинерно – изтекла в тяхна полза придобивна давност и не е налице
неоснователно обогатяване за сметка на ищците.
5
Съгласно чл.78 ГПК жалбоподателите дължат на въззиваемите
разноските по делото.
По изложените съображения Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260240 от 10.03.2021г. на Русенския районен
съд, постановено по гр.д.№3092/202018г.
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН ********** и С. ПЛ. М., ЕГН**********, и
двете от гр.Русе да заплатят на ИВ. П. Н., ЕГН********** и М. Т. Н.,
ЕГН**********, и двамата от гр.Русе, сумата от 500лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6