№ 33533
гр. София, 11.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110129304 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е дело по постъпила искова молба от „Виктория Инженеринг Груп“
ООД срещу Л. Г. Й..
Направеното от ответницата възражение за недопустимост на предявения иск
поради липса на взето решение от ОС на дружеството за това и искане за прекратяване
на делото, на този етап следва да се остави без уважение. Видно е, че по в. ч. гр. дело
8245/2025 г. по описа на СГС ищцовото дружество е представило препис от Протокол
от проведено Общо събрание на дружеството на 13.12.2023 г., като по т. 3 от дневния
ред е взето решение за предявяването на иск по чл. 145 ТЗ срещу управителя Л. Г. Й.
за причинените на дружеството вреди, след установяването на такива. Това
обстоятелство е взето предвид и от въззивния съд по депозираната частна жалба срещу
допуснатато обезпечение, за да приеме, че предявеният иск е допустим.
Същевременно обаче съдът съобразява, че такова твърдение не е направено в исковата
молба, респ. не е приложено като доказателство в настоящото производство Протокол
от проведено Общо събрание на дружеството на 13.12.2023 г. Абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иска - както срещу действащ, така и срещу бивш
управител, е наличието на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ на общото събрание на
съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала, за търсене на
имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди от управителя. (така
Решение № 188 от 20.12.2016 г. по т. д. № 1525/2015 г. на ВКС, II т. о. и др.). На
ищеца следва да се даде указание.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Ответницата е направила искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като
помагач на Г. Г. Ц., с ЕГН ********** като трето лице - помагач на нейна страна, като
обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е било също управител
на ищцовото дружество в процесния период, респ. при установяване на предпоставки
за ангажиране отговорността на ответницата като управител, за същата би възникнало
регресно право да претендира половината от установената вреда от другия управител
поради солидарната отговорност помежду им. Искането е основателно, поради което
следва да бъде уважено.
Следва да бъде прието за съвместно разглеждане в настоящото производство
направеното от ответника в условията на евентуалност /в случай че съдът достигне до
1
извод за основателност на предявения иск по чл. 145 ТЗ/ възражение за прихващане
със сумата от 1500 лева, представляваща заплатена от ответника сума със свои лични
средства за погасяване на задълженията на дружеството ищец към счетоводителя във
връзка с предоставените счетоводни услуги през месеците ноември и декември 2022 г.,
годишно счетоводно приключване за 2022 г., както и за периода от януари 2023 г. до
юли 2023 г.
На ищеца следва да се укаже да ангажира становище по направените от
ответницата искания, обективирани в т. (50), (51), (52), (53), (54) и (55) – дали
потвърждава така направените от ответника твърдения, след което, ако
обстоятелствата не бъдат отделени като безспорни между страните, съдът ще се
произнесе по исканията на ответника.
Ответницата е направила искане за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпита на един свидетел при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, свързани с воденето на счетоводството на
дружеството - ищец, както и относно обстоятелствата във връзка с плащането и
произхода на средствата, с които са заплатени предоставените на дружеството - ищец
счетоводни услуги за периода месеците ноември и декември 2022 г., годишно
счетоводно приключване за 2022 г., както и от януари 2023 г. до юли 2023 г., което е
отнисимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал.1 ГПК Г. Г. Ц., с ЕГН **********
като трето лице – помагач на страната на ответника.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство на направеното
от ответника възражение в условията на евентуалност /в случай че съдът достигне до
извод за основателност на предявения иск по чл. 145 ТЗ/ възражение за прихващане
със сумата от 1500 лева, представляваща заплатена от ответника сума със свои лични
средства за погасяване на задълженията на дружеството ищец към счетоводителя във
връзка с предоставените счетоводни услуги през месеците ноември и декември 2022 г.,
годишно счетоводно приключване за 2022 г., както и за периода от януари 2023 г. до
юли 2023 г.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
УКАЗВА на ищеца в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание
да заяви поддържа ли направеното в отговора по депозираната частна жалба
твърдение, че е взето решение за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу ответницата,
както и да представи доказателство за това.
Неизпълнението на указанието ще бъде преценено от съда с оглед преценка
допустимостта на предявения иск.
УКАЗВА на ищеца на осн. чл. 101 ГПК, че представените по делото фактури с
номера от 34 до 39 /л. 27-29 от делото/ са с нечетливо съдържание, като в случай че
желае да се ползва от тях, в срок до откритото по делото съдебно заседание следва да
ги представи в четлив вид с препис за ответника.
При неизпълнение на указанието, посочените фактури ще бъдат изключени от
доказателствата по делото.
2
УКАЗВА на ищеца, че в срок до откритото по делото съдебно заседание следва
да ангажира становище по направените от ответницата твърдения и искания,
обективирани в т. (50), (51), (52), (53), (54) и (55), като заяви дали потвърждава така
направените от ответника твърдения, респ. дали същите са безспорни между страните.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на
един свидетел при режим на довеждане от ответницата за установяване на
обстоятелствата, свързани с воденето на счетоводството на дружеството - ищец, както
и относно обстоятелствата във връзка с плащането и произхода на средствата, с които
са заплатени предоставените на дружеството - ищец счетоводни услуги за периода
месеците ноември и декември 2022 г., годишно счетоводно приключване за 2022 г.,
както и от януари 2023 г. до юли 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК срок за водене на свидетеля в насроченото
открито съдебно заседание, като при неизпълнение без представяне на доказателства
за уважителна причина, производството по делото ще продължи без събиране на
допуснатото доказателство.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 16.10.2025
г. от 10:10 ч., за когато да се призоват страните и третото лице – помагач, на които да
се връчи препис от настоящото определение, като на ищеца бъде връчен и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правна квалификация по чл. 145 ТЗ
за сумата от 23121,32 лева, представляваща парично обезщетение за причинени от
ответницата, в качеството й на управител на ищцовото дружество, имуществени
вреди, установени с Ревизионен акт № ******************** г. на НАП.
Ищецът „Виктория Инженеринг Груп“ ООД твърди, че ответницата Л. Г. Й. е
била назначена за управител на дружеството в периода от учредяването му -
19.02.2018 г. до 30.01.2024 г. При учредяване на дружеството Л. Г. Й. е била единствен
управител и едноличен собственик на капитала, като във връзка с проект за
построяване на сграда бил поканен за съдружник Д. К. Б.. Последният бил вписан като
съдружник на 03.07.2018 г. на основание договор за покупко-продажба от 19.06.2018 г.,
с който придобил 350 дружествени дяла, представляващи 70 % от капитала на
дружеството. Целта на участието му в дружеството се сочи, че била да обедини
усилията си с ответницата като организират и финансират, съобразно процентното
съотношение в капитала, строителството на обект: Жилищна сграда, УПИ *********,
кв. **., м. „Н********** и *****“, район „Н.“, гр. С.. Твърди се, че едновременно с
придобиването на дяловете от съдружника Б., на основание Протокол от 19.06.2018 г. е
вписана на същата дата (като новоприетия съдружник) 03.07.2018 г. и Г. Г. Ц. за
управител. Решението на ОС било дружеството да се управлява заедно от двамата
управители - ответницата, която останала управител, и новоназначената за управител
Г. Ц., която била определена от съдружника Б.. Твърди се, че на 30.01.2024 г.
ответницата сама се е освободила като управител на дружеството. Към заявлението в
ТР била приложена нотариална покана - предизвестие от Л. Г. Й., с което се отправяло
уведомление по чл. 141, ал. 5 от ТЗ до дружеството "Виктория Инженеринг Груп"
ООД. Сочи се, че през целия период от учредяване на дружеството до датата на
освобождаването си, ответницата Л. Й. като управител, движела всички дела на
дружеството и документите, свързани със счетоводството и строителството. Основна
роля в дейността имал съпругът на Л. Й. - П. Й., който организирал строителството,
уговарял се с доставчици, със строителни фирми, както и впоследствие с купувачите
на апартаментите в сградата. Разполагал с пълномощно от ответницата и отделно с
друго, от двамата управители на дружеството. Пълномощното обаче не давало право
3
на упълномощения да издава фактури от името на дружеството, нито да го управлява
във вътрешния документооборот, нито да се разпорежда с активи и банкови сметки на
дружеството. Твърди се, че ответницата фактически е делегирала функциите си на
управител на съпруга си, който се е разпореждал с активите на дружеството не само
като го е ощетявал, но и изцяло в своя полза. Били издавани фактури, в които като
МОЛ е записан П. Й.. От цитирана от ищеца Фактура ********** г. на „Виктория
инженеринг груп“ ООД се установявало, че П. Й. издал същата сам на себе си - в
качеството си на МОЛ на дружеството – „доставчик“ и издател на фактурата и в
качеството си на „получател”. Това била една от двете фактури, с които дружеството
продало на П. Й. паркомясто 3/4 в сградата на дружеството. С друга фактура била
отразена продажбата на паркомясто 5/6 от дружеството на П. Й..
Твърди се на следващо място, че ответницата, като управител на дружеството, е
подписала Договор № ********** г. за счетоводно обслужване с ЕТ „Н. С.“, ЕИК
***********, по силата на който счетоводителката Н. С. е съставяла и осчетоводявала
всички подлежащи на това документи. За изпълнението на задълженията на
счетоводител по договора, Н. С. е получавала месечно възнаграждение в размер на 150
лева, което е било заплащано от дружеството и са били издадени поне 14 бр. фактури
от ЕТ „Н. С.“ и приходни касови ордери. Сочи, че за периода от 2018 г. до момента на
подаване на исковата молба на ищеца не са представяни никакви други счетоводни
документи освен годишните финансови отчети, а за периода от 2022 г. до момента на
подаване на исковата молба не му е представен и ГФО, като от 2022 г. не са подавани и
в Търговския регистър в задължителния срок.
Сочи се, че през 2023 г. управителят Г. Ц. провела множествено срещи със
съдружника Д. Б., като опитали да влязат в контакт с ответницата, за да ги уведоми за
делата на дружеството и да им представи документи. Опитите им останали неуспешни.
На 20.08.2023 г. дружеството получило предизвестие по реда на чл. 125. ал.2 от ТЗ за
прекратяване на участието на Д. Б. като съдружник. На 07.02.2024 г., Г. Ц.,
упражнявайки правата на управител по чл. 138, ал. 1 ТЗ свикала ОС на дружеството и
изпратила нотариална покана до ответницата, в качеството й на съдружник, получена
от нея на 26.02.2024 г. На 28.02.2024 г. се провело ОС по предварително обявения в
поканата ми за свикване на ОС от 07.02.2024 г., на което ответницата не присъствала,
нито изпратила представител. От своя страна съдружникът Б. потърсил съдействието
от органите на Икономическа полиция към Главна дирекция на „Национална полиция“
МВР, като на 07.12.2023 г. е подал сигнал. Опасенията му били, че участва в
дружество, за което не знае какви са резултатите му, както и че същото не е изпълнило
задълженията си по закон за подаване на ГФО и годишна данъчна декларация за
дружеството в НАП и Търговския регистър. Изразил съмнение за направени от
управителката и ответницата по делото Л. Г. Й. неправомерни разплащания по
несъществуващи доставки, за сключени сделки, с които се ощетява дружеството и
манипулиране на корпоративната печалба, а в резултат на това и ощетяване на фиска.
Излага, че на 14.10.2024 г. по електронен път дружеството получило
уведомление № ******************* г. за това, че на основание чл. 124, ал. 1 от
ДОПК на „Виктория инженеринг груп“ ООД е образувана ревизия от НАП със Заповед
за възлагане № ********************** г., като били приложени документи. В
уведомлението по чл. 124. ал.1 от ДОПК било записано от органите на НАП. че в хода
на ревизията са установени обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 1, т.2 - налице са
данни за укрити приходи или доходи; т. 3 - липсва или не е представена счетоводна
отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава
възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за
4
определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения
ред и т. 5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с
данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. На 18.02.2025 г.
ищецът получил Протокол № ******************** г., от който се установили
направените множество неправилни и грешни осчетоводявания на документи за
периода на ревизията, с което се потвърдили обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2
ДОПК, че са налице са данни за укрити приходи или доходи. На 24.03.2025 г. на
дружеството бил издаден Ревизионен акт № ******************** г., с който ТД на
НАП установява задължения на дружеството по периоди, както са посочени в таблица
1 от Ревизионния акт в общ размер на задължения за довнасяне в размер общо на
15006,36 лв. и лихвите за просрочия към тях в размер общо на 7947,62 лв. Съгласно
справка за общите задължения на дружеството към НАП, актуална към дата
24.03.2025 г., задълженията са в размер на общо 24 750,53 лева, от които главница - 16
802,91 лева и лихва за просрочие - 7947,62 лева. На 24.04.2025 г. на дружеството било
изпратено съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 ДОПК, от което
се установявал актуалният към тази дата размер на задължението на дружеството към
ТД на НАП в размер на 23121,32 лева, от които главница в размер на 15006,36 лева и
лихва в размер на 8114,96 лева, формиращи размера и на исковата претенция към
ответницата.
От направената на дружеството ревизия от НАП за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2022 г. били установени по безспорен начин обстоятелства за това, че: са налице
данни за укрити приходи или доходи, липсва или не е представена счетоводна
отчетност, съгласно Закона за счетоводството, установени са несъответствия в
подадени от дружеството декларации към НАП, както и други нарушения на ЗКПО.
Поради изложеното счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на
ответницата Л. Й. на осн. чл. 145 ТЗ за сумата от 23121,32 лева, представляваща
парично обезщетение за причинени от ответницата имуществени вреди нанесени на
дружеството - ищец. Счита, че описаните имуществени вреди за дружеството - ищец
се намират в пряка и непосредствена връзка с виновното неизпълнение от ответницата
на основни нейни законови задължения в качеството й на избран управител.
Ответницата е нарушила задължението си за добросъвестно управление на
дружеството, което се изразявало в това да увеличава патримониума на дружеството,
да организира и управлява добре дейността му. В сочения период дружеството е било
управлявано оперативно само от ответницата, като ролята на втория управител Г. Ц. е
била единствено да контролира и подписва плащанията през банковата сметка на
дружеството. Именно затова сочи, че ответницата сама е представлявала дружеството
пред трети лица, сключвала е и прекратявала договори, определяла е длъжностната
характеристика на работещите в дружеството, организирала е и е поддържала
отчетността, архива, деловодството, опазването на имуществото на дружеството.
Еднолично тя е избрала счетоводителката Н. С. и е подписала с нея договор за
счетоводно обслужване, както и е заплащала възнагражденията й в периода 2018 г. -
2021 г., който обхваща четири години от общо пет от периода на ревизията.
Ответницата фактически била делегирала функциите си на управител на съпруга си П.
Й., който се е разпореждал с активите на дружеството не само като го е ощетявал, но и
изцяло в своя полза. Издавани са фактури, в които като МОЛ е записан П. Й. и той е
извършвал и плащания от банковата сметка на дружеството. Видно от фактура
********** г. на „Виктория инженеринг груп“ ООД П. Й. издава същата сам на себе
си, като по този начин продава на себе си две паркоместа собственост на дружеството.
Това било едно от основанията в ревизионния акт, за възникване на задължение на
дружеството в размер на 17701.81 лева. Сочи, че като резултат от виновното
поведение на ответницата и извършените от нея действия, същата е нанесла
5
горепосочените имуществени вреди, защото тя е подписала и представила в НАП
документи с несъответствия, грешки, неправомерно начисляване на дължимия данък
по ЗКПО и ЗДДС, което е довело до промяна в счетоводния резултат и е формирало
задължения за дружеството, определени по своя размер и основание в Ревизионния
акт. Намира, че ответницата носи отговорност и за своето бездействие, изразяващо се
в: неупражняването на контрол по отношение изпълнението на задълженията на
счетоводителката С.; непредставянето на документи, поискани от НАП при
провеждането на проверката и ревизията на дружеството; умишленото нарушение на
задължението й за свикване на годишно общо събрание и факта на несвикването му
дори след писмено нотариално връчено искане от съдружник; непредставянето на
поискани документи от съдружник, с което е нарушила негово законово установено
право, както непредставянето в Търговския регистър за обявяване на ГФО на
дружеството за 2022 г. и 2023 г. На плоскостта на отговорността на управителя по
отношение на дружеството, ответницата била нарушила задълженията си вменени й
съгласно чл. 17, т.1 и т.2 от дружествения договор, а именно: да осъществява
оперативното ръководство на дейността на дружеството, да организира и поддържа
отчетността, архива, деловодството, опазването на имуществото на дружеството и
затова на основание т.5 от същия член, носи отговорност пред дружеството или пред
третите лица за нарушенията на закона или на дружествения договор, както и за
грешки, извършени при изпълнение на служебните й задължения, и за вреди, които е
причинила виновно на дружеството. Счита, че на основание чл. 145 от Търговския
закон ответницата, като управител, носи пряка имуществена отговорност за
причинените на дружеството вреди - по нейна вина е възникнало задължението на
дружеството по Ревизионния акт, тъй като тя лично и съпругът й П. Й. са издавали и
подписвали фактурите на дружеството, както и всички други счетоводни документи,
подписвала е отчетите и балансите и е ръководила пряко работата на счетоводителката
С., подписала и представила в НАП документи с несъответствия, неправомерно
начисляване на дължимия данък по ЗКПО и ЗДДС, което е довело до промяна в
счетоводния резултат и е формирало задължения за дружеството, определени по своя
размер и основание в Ревизионния акт. Поради тези и останалите изложени
съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът Л. Г. Й., в срочно постъпил отговор, оспорва изцяло
основателността на предявения иск. Твърди, че по никакъв начин не е нарушила
закона, нито задълженията си като управител на дружеството - ищец и не му е
причинила вреди. Признава факта, че при учредяване на дружеството - ищец
ответницата е била негов едноличен собственик на капитала и управител, но оспорва
твърдението, че Д. Б. бил поканен за съдружник в дружеството. Инициативата за
съдружието е била на г-н Б., а не на ответницата, тъй като именно свързаното с г-н Б.
дружество - „Елина Ре“ ЕООД, ЕИК *********, е било титуляр на правото на строеж
на жилищната сграда и го прехвърлило на дружеството - ищец на 08.06.2018 г., за
да може ищцовото дружество да реализира строителството. Оспорва и твърдението на
ищеца, че Й. движела всички дела на дружеството и документите, свързани със
счетоводството, а на управителката Г. Ц. били представяни за втори подпис
единствено банкови платежни инструменти, касаещи разплащания с доставчици по
сключени договори. Излага, че в периода 03.07.2018 г. - 30.01.2024 г. дружеството е
имало двама управители и е било представлявано от двамата си управители заедно.
Управителката Г. Ц. е подписвала всички договори за СМР, за доставки, протоколи за
приемане на изпълнени СМР и фактури, както и всички предварителни договори (с
изключение на един договор, подписан от съпругата на г-н Б. въз основа на даденото й
пълномощно) и нотариални актове с купувачи на апартаменти в построената от
дружеството - ищец сграда. През целия период на съвместно управление
6
управителката Г. Ц. сочи да е разполагала със същите правомощия да управлява и
представлява дружеството, с каквито е разполагала и ответницата, и то само заедно с
нея. Липсвало решение на Общото събрание на дружеството оперативното управление
да се осъществява само от Й.. Оспорва и твърдението, че е била делегирала функции
на своя съпруг, който се бил разпореждал с активи на дружеството в своя полза, като
го ощетявал. В полза на съпруга ответницата - г-н П. Й., сочи, че е било издадено
пълномощно, подписано от двамата управители на дружеството за представителство
пред конкретно изброени институции във връзка с процеса по строителството на
сградата. Това пълномощно не давало право на г-н П. Й. да извършва разпоредителни
сделки с активи на дружеството и такива сделки не са били извършвани от г-н П. Й..
Сочи, че ищецът не представял доказателства за такива разпоредителни сделки.
Отделно от това, сочи, че представеното с исковата молба пълномощно е непълно -
представена е само първа страница без втората страница, която изрично е
предвиждала, че пълномощното не дава право на разпореждания с недвижимия имот,
както и да се извършват и разпореждания с банковите сметки на дружеството. Излага,
че пълномощно с аналогично съдържание е било издадено и в полза на съпругата на
другия съдружник - г-н Б., а именно г-жа Н. З. Б.а.
По отношение на твърдението в исковата молба за издавани фактури, в които
като МОЛ бил записан г-н П. Й., сочи, че по времето, в което дружеството е било
еднолично притежавано от ответницата, са били отпечатани бланки на фактури с
предварително отпечатан на бланките текст, в който като материално отговорно лице е
бил посочен г-н П. Й.. В тези бланки дружеството фигурирало като ЕООД, което ясно
и недвусмислено показвало, че същите са отпечатани преди приемането на г-н Б. като
съдружник и преди назначаването на г-жа Г. Ц. като втори управител. Счита, че
обстоятелството, че г-н П. Й. е бил посочен като МОЛ в бланките на фактурите не
означавало, че фактурите са били съставяни и издавани от него. По отношение на
фактура ********** г. за продажба на паркомясто ¾, сочи, че в нея като „съставител“
е посочена и се е подписала ответницата в качеството й на управител на дружеството,
а не нейният съпруг. Тази фактура била издадена във връзка със сделка, сключена въз
основа на решение на Общото събрание на съдружниците в дружеството, а при
подписването на нотариалния акт дружеството е било представлявано от двамата си
управители. Сочи, че за продажбата на паркомясто 3/4 и на паркомясто 5/6 на съпруга
на ответницата П. Й. били взети нарочни решения на Общото събрание на
съдружниците в дружеството по протоколи от 02.11.2021 г. и 18.11.2021 г., с
нотариална заверка на подписите и съдържанието, като във вземането на тези решения
са участвали и двамата съдружници - Л. Й. и Д. Б., а нотариалните актове актове за
продажба били подписани и от двете управителки.
На следващо място оспорва твърдението, че съпругът й бил упълномощен от
нея да се разпорежда с банковата сметка на дружеството. Не оспорва обстоятелството,
че дружеството е имало договор за счетоводно обслужване с ЕТ „Н. С.“, по силата на
който Н. С. е съставяла и осчетоводявала всички подлежащи на това документи и е
водила изцяло счетоводството на дружеството. Сочи обаче, че представеният към
исковата молба договор № ********** г. е сключен от само ответницата, защото към
датата на подписването му - 01.03.2018 г., тя е била единствен управител на
дружеството. Сочи, че датата на приемо - предавателния протокол за предаване на
счетоводна документация от счетоводителката на управителя Л. Й., който е приложен
към исковата молба, е 11.08.2023 г., а не 11.03., както се твърди в исковата молба.
Оспорва твърдението, че за периода от 2018 г. до подаване на исковата молба на
управителката Ц. не били представяни никакви други счетоводни документи, освен
годишни финансови отчети. Излага, че управителката Г. Ц. е подписвала множество
фактури, по които дружеството е издател и получател. Голяма част от фактурите били
7
издадени въз основа на Актове образец 19 за приемане на извършени СМР, които
актове също са подписани от управителката Г. Ц.. Сочи, че именно управителката Г. Ц.
е осуетила (възпрепятствала) обявяването на Годишните финансови отчети на
дружеството в Търговския регистър, като е отказала да подпише необходимите за това
документи - декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за търговския регистър и
юридическите лица с нестопанска цел и адвокатско пълномощно, което е довело до
постановяване на отказ от длъжностното лице по регистрацията в Търговския регистър
по подадените заявления. Твърди, че съдружникът Б. имал информация за делата на
дружеството ищец, тъй като строителните дейности на сградата са били възложени на
„ЦЕРБ Билд“ ЕООД, ЕИК *********, като едноличен собственик на капитала на това
дружество, считано от 20.12.2018 г., е именно Д. К. Б.. На същото дружество.
Твърди, че на 31 юли 2023 г. съпругът на ответницата П. Й. е изпратил както на
съдружника Д. Б., така и на управителката Г. Ц. ГФО на дружеството за 2022 г. и
проект на протокол от Общо събрание за приемането му, като им е напомнил за
наближаващия краен срок за обявяването на отчета в Търговския регистър и ги е
приканил да предприемат съответните действия. На 30 октомври 2023 г. ответницита
изпратила ново писмо до управителката Г. Ц., с което отново напомнила за
необходимостта да подпише ГФО за 2022 г., за да може същият да бъде представен на
другия съдружник - г-н Д. Б. за приемането му от Общото събрание на съдружниците.
На 27 октомври 2023 г. съпругът на ответницата П. Й. отново изпратил на Г.
Ц. и г-н Д. Б. ГФО за 2022 г., като е попитал г-жа Г. Ц. кога ще го подпише, за да може
отчетът да бъде приет от Общото събрание на съдружниците. Ето защо счита, че не
тя, а управителката Г. Ц. и съдружникът Д. Б. са тези, които чрез бездействието си са
възпрепятствали приемането на Годишния финансов отчет за 2022 г. и обявяването му
в Търговския регистър. Управителката Г. Ц. била канена многократно да подпише
Годишния финансов отчет за 2022 г., което е условие за приемането му от Общото
събрание на съдружниците, но не го е направила.
Потвърждава факта, че ответницата Л. Й. е заличена като управител на
дружеството ищец на 30.01.2024 г., поради което намира за неотносими изложените
факти относно свикването и провеждането на ОС през февруари 2024 г. и
евентуалното ангажиране на отговорност като управител.
Оспорва, че установените с ревизионен акт от 24.03.2025 г. задължения на
дружеството са в причинно - следствена връзка с поведението на Й. и същата следва
да носи отговорност за тях. Задължението се състояло от данък върху добавената
стойност и корпоративен данък за конкретно посочени в съобщението периоди през
2019, 2020 и 2021 г. И през трите години счетоводството на дружеството било водено
от специално наетия за целта счетоводител - ЕТ „Н. С.“, който е имал договор с
дружеството и е издавала фактури за предоставените услуги на дружеството.
Следователно, установените данъчни задължения, които се дължат на неправилни
осчетоводявания, не са в резултат на действия на ответницата. Счита, че отговорност
за надлежното водене на счетоводството на дружеството в периода на ревизията носи
наетият от дружеството счетоводител, който е бил в преки договорни отношения с
дружеството и е съставител на финансови отчети по смисъла на Закона за
счетоводството. Конкретно по отношение на установените задължения за данък върху
добавената стойност във връзка с продажните цени на паркоместа */*,*/* и *, намира,
че причината за установените задължения е цената, на която са сключени сделките по
продажба на посочените паркоместа. Данъчните органи сочи, че са приели, че се касае
за сделки между свързани лица, тъй като паркоместа */* и */* са продадени на съпруга
на ответницата П. Й., а паркомясто * е продадено на управителката Г. Ц., поради което
следва да се начисли ДДС до пазарните цени. Сочи, че ответницата няма никакво
8
отношение към цената, на която са били сключени тези сделки, тъй като тази цена е
била определена от Общото събрание на съдружниците на дружеството. С решения по
протоколи от 18.11.2021 г. и 02.11.2021 г. Общото събрание на съдружниците на
дружеството е взело решения, с които е одобрило продажбата на тези паркоместа, като
е посочило и конкретните цени, на които да бъдат сключени сделките. Следователно,
установените във връзка с тези сделки данъчни задължения в размер на 3540.36 лв. не
счита, че са в причинна връзка с нейни действия или бездействия . Сочи, че в
качеството си на управител, е била длъжна да изпълни взетите решения на Общото
събрание и не е имала право да се отклонява от посочените в тези решения цени.
Освен това, при сключване на самите сделки дружеството е било представлявано от
двамата си управители.
На следващо място, счита, че е налице пречка за търсене на отговорността на
ответницата като бивш управител, тъй като Общото събрание на „Виктория
Инженеринг Груп“ ООД е взело решения по протоколи от 22.07.2021 г. и от 30.05.2022
г., с които Л. Г. Й. е била освободена от отговорност за периода на управлението си до
датата на съответните решения. Следователно от нея не може да бъде търсена
отговорност за действия, извършени до 30.05.2022 г. Същевременно, видно от исковата
молба и приложения към нея ревизионен акт, установените данъчни задължения сочи,
че са свързани с осчетоводявания, извършени през 2019 - 2021 г., извършени от наетия
за целта счетоводител. Същевременно от приложената към исковата молба справка се
установявало, че задълженията на дружеството към НАП са за ДДС и корпоративен
данък за конкретно посочени в справката периоди през 2019, 2020 и 2021 г., т.е.
период, за който Й. е била освободена от отговорност.
Оспорва иска като неоснователен и поради факта, че управителят на
дружеството ищец Г. Ц. не е предприела действия по обжалване на ревизионния акт,
на който дружеството основава претенцията си. Чрез проявеното бездействие тя е
осуетила възможността в резултат на съдебното обжалване актът да бъде отменен или
задълженията по него да бъдат намалени. Освен това дружеството дори не било
подало възражение във връзка с констатациите в ревизионния доклад.
Оспорва иска като неоснователен и поради това, че не са представени
доказателства, от които да е видно, че установените с ревизионния акт данъчни
задължения са били заплатени от дружеството, т.е. няма данни дружеството реално да
е било ощетено и да е претърпяло вреда.
В условията на евентуалност прави възражение и за неоснователност на иска
поради погасяването по давност, тъй като счетоводните операции, във връзка с които
са установени данъчни задължения, са извършени преди повече от 5 години преди
предявяване на иска.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения, моли предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
По иска по чл. 145 ТЗ:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: 1. виновно, противоправно, вредоносно неизпълнение на
задълженията на управителя по осъществяване на управлението на търговското
дружество; 2. настъпване на вреди за дружеството в съответния размер; 3. наличие на
пряка причинна връзка между неизпълнението и претърпените вреди. /В този смисъл е
и практиката по чл. 290 от ГПК - решение № 41/29.04.2009 г. на ВКС по т. д. 669/2008
г. на І т. о. на ВКС и решение № 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г. на ІІ
т. о. на ВКС, решение № 70 от 07.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 276/2011 г. на ІІ т. о. и
9
др./.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението си, за което не сочи доказателства.
Във връзка с възражението на ответника за изтекъл период на погасителна
давност, в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта
на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането
по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на
давността, по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД, за което не сочи доказателства.
По възражението за прихващане:
В тежест на ответника по направеното в условията на евентуалност възражение
за прихващане с вземането на ищеца по иска по чл. 145 ТЗ е да установи
съществуването на активното вземане в негова полза в размер на сумата от 1500 лева,
заплатена от ответника сума със свои лични средства за погасяване на задълженията
на дружеството ищец към счетоводителя във връзка с предоставените счетоводни
услуги през месеците ноември и декември 2022 г., годишно счетоводно приключване
за 2022 г., както и за периода от януари 2023 г. до юли 2023 г.
При установяване на горното, в тежест на ищеца е до докаже погасяване на
задължението, за което не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че ответницата е била управител на
ищцовото дружество, считано от учредяването му - 19.02.2018 г. до 30.01.2024 г.; че с
оглед на извършена ревизия, с Ревизионен акт № ******************** г. на НАП е
установено задължение на ищцовото дружество, което към 24.04.2025 г. възлиза на
претендирания размер /сбор от главница и лихва/.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10