О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 10535 13.11.2017 г. гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІX гр. състав, в закрито съдебно заседание на 13.11.2017 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 14424 по описа на
съда за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Производството по
настоящото дело е образувано по искова молба с вх. № *****/12.09.2017 г.,
уточнена с молба с вх. № *****/08.11.2017 г., депозирана от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против П.И.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, с искане за осъждане на ответника да преустанови
неизпълнението и противоправното бездействие, както и да изпълни задължението
си като потребител за осигуряване на достъп до индивидуалния водомер, находящ
се в имота му, за отчитане на водоподаването, в рамките на два месеца от
влизането в сила на решението по настоящото дело.
В исковата
молба, ищецът твърди, че ответникът П. е потребител на ВиК услуги по смисъла на
ЗРВКУ и ЗВ и като ползвател на водоснабден имот на адрес, находящ се в гр. П.,
ул. „Г.“ № **, вх. *, придобил качеството на потребител на ВиК услуги и като
такъв фигурира в базата данни на ищеца с абонатен № **********. Сочи също, че в
имота на ответника е монтирано измервателно устройство с виртуален № ***********,
по което се отчитат потребените количества вода. Твърди също, че съгласно чл. 8
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждат от
публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Твърди също, че
съгласно Общите условия на ищцовото дружество, ответникът е длъжен да осигури свободен и
безопасен достъп на длъжностни лица от ищеца за извършване на месечните отчети
на водомера в имота. Сочи, че за всеки един от месечните отчети на водомерното
устройство за пеироад от месец март 2016 г. до месец май 2017 г. вкл., е
съставян Констативен протокол за отказания на длъжностното лице /инкасатор/
достъп за отчет и проверка на измервателното устройство. Твърди също, че за
посочения период, е извършвано служебно начисляване на водомера, като
начислените количества вода били извършвани законосъобразно, по реда на чл. 49
от Общите условия при спазване изискванията на чл. 25, ал. 2 от същите. Сочи,
че ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща на ищеца получените
услуги, като ответникът е уведомен с писмо-покана за доброволно плащане от
30.03.2017 г., че има неплатени задължения към „ВиК“ ЕООД в размер на 491.26
лева – главница и 74.47 лева – лихва. Излага също, че неплатените задължения на
ответника – абонат, към месец август 2017 г. има задължения към „ВиК“ ЕООД за
предоставените услуги, които не са заплатени в сроковете, установени в
действащите между страните Общите условия, в размер на общо 633.53 лева,
изчислени по реда на чл. 25, ал. 2 от Общите условия, като за тези суми следва
да бъде инициирано производство по реда на чл. 410 ГПК.
С уточняваща молба от 08.11.2017 г.
ищецът поддържа депозираната искова молба, като счита, че независимо, че Общите
условия предполагат възможност да се начисляват служебно потребените количества
вода, не води до недопустимост до предявения иск за осъждане на ответника да
осигури достъп до индвидуалния водомер, находящ се в имота му, за отчитане на
водоподаването. Претендират се разноски.
Съдът, след
преценка на основание чл. 130 ГПК счита така предявения иск за недопустим,
поради следното:
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск, за наличието, на
която съдът следи служебно, е правният интерес.
Съдът намира, че в конкретния случай, ищцовото дружество няма правен интерес
да води така предявения иск, поради следното:
Ищцовото дружество основава иска си на твърдения за това,
че ответникът не осигурява достъп до
индивидуалния водомер, находящ се в имота му, за отчитане на водоподаването. В
същото време, както и самият ищец сочи, че поради неосигуряването му на достъп,
на ответника, за периода от месец март 2016 г. до август 2017 г. вкл., на
основание чл. 25, ал. 2 от Общите условия, извършва служебно начисляване на
потребената вода на водомера на П., вкл., че за дължимите суми, начислени по
този ред ще инициира заповедно производство.
Ето защо, съдът намира, че в конкретния случай, ищецът разполага с друго
средство за защита на правата си, доколкото при неосигурен от абоната достъп за
извършване на отчет на измервателните уреди, в Общите условия на оператора е
предвидена възможността да се извърши служебно начисляване на съответното
количество вода, което обстоятелство се признава и в исковата молба. Така
спрямо потребителя ще бъде предявен осъдителен иск, съответно заявление по чл.
410 ГПК, а при депозирано в срок възражение от ответника и установителен иск по
чл. 422 ГПК, за заплащане на парична сума, определена от служебното
начисляване, като в предмета на доказване на този процес ще обхване, вкл. наличието
на предпоставките за извършване на подобно служебно начисляване. Защитата,
която би получил операторът по този начин, ще е по-силна, тъй като съществува
възможността същият да получи по съдебен ред не само признаване на правото му
да извършва отчети и при отказан достъп до измервателния уред служебно да
начислява потребление, но евентуално и да се присъдят така начислените от него
суми и дължими от ответника – абонат такива.
Посочената по – силна защита за ищцовото дружество, налага изводът, че
предявеният иск за задължаване на ответника да осигури достъп до водомера си,
за отчитане на водоподаването, е недопустим. Бездействието на ответника може да
бъде „санкционирано“ по друг начин, а именно, чрез уредената в Общите условия,
възможност ищецът служебно да му начисли консумация на количество питейна вода,
поради отказан достъп за отчитане на реално потребеното от него количество
вода.
Поради изложеното, се налага изводът, че не е налице правен интерес от
завеждането на така предявения иск и същия се явява недопустим.
Водим от горното и на
основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ВРЪЩА искова молба с вх. № *****/12.09.2017
г., уточнена с молба с вх. № *****/08.11.2017 г., депозирана от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против П.И.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която е предявен иск за осъждане
на ответника да преустанови неизпълнението и противоправното бездействие, както
и да изпълни задължението си като потребител за осигуряване на достъп до
индивидуалния водомер, находящ се в имота му, за отчитане на водоподаването, в
рамките на два месеца от влизането в сила на решението по настоящото дело.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 14424 по описа за 2017 г. на ПРС, ІХ-ти състав, поради
недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред
Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: П.П.